Историята на с. Белица

РАЙНА ЧУКАРА
В долината на р. Белица, местността Старо село , векове наред, димили комините на ня-когашните беличени. Към 1793 г. се издигнали пушеците на горящите им къщи, запалени от кърджалийски орди. Разбитите жители на селището, останали живи след сражението, потър-сили закрила и подслон заедно със семействата си в околните гори, преследвани от напада-телите. Според една легенда част от ордата застигнала на чукарата над днешното заселище Суевци младеж на име Тошо и девойка Райна. Там в самозащита, младежът бил убит и него-вото име станало име на чукарата. Девойката била застигната на отсрещния връх и също убита. Убийците поставили главата ù на прът. Пръта побили на самия връх на чукарата и той получил името Райна глава. След години започнали да го наричат Райна чукара, от което и целия дял на планината получила това име. /Легендата чухме от суевеца Стоян Делчов Те-шев. Че старото Беличе е запалено се потвърждава и от факта, че широкътец намерил пари при останките на черквата/.
Връх Райна глава е най-високата част от билото на Райна чукара – 1088 м. От него се от-крива просторна гледка към всички посоки. Връхната му точка представлява съвсем малка могила с джутла /тепе/ и с малки склонове към околните местности. Беличенинът Андрея Стоянов в началото на този век я разкопал, за да търси имане. В хралупата на една от буките на върха овчарчета спускали прът, той потъвал дълбоко и опирал на твърдо и при ударите думкал. Това било показвало, че плитко под върха имало изградено някога скривалище, ос-нови на някаква сграда или пещера.
Делът Райна чукара е характерен с това, че за разлика от другите дялове на планината, билото му е в западната част, с посока север-юг. Започват от долината Лева река. Склонът му е малък и горист. Постепенно този склон се издига до височината Гьойковица. Слиза в мес-тността Кръстопътя, през която минава пътя за Суевци. Издига се на връх Райна глава, слиза до седловината Сарошовица. Редят се Градешка чукара, седлото Учушка нива, Белия камък – 1034 м . и височината Белите камъни. От тази височина билото се снишава в местността Милчовец – обширна поляна с наклон към изток и кръстопът на пътищата за Ихтиман, Ве-ринско, Вакарел и Белица. От Милчовец билото се спуска към западния край на Ихтиманс-кото поле под името Маамудица – 983 м. Връхната точка на Маамудица носи същото име.
Северния склон на билото Райна чукара е незначителен поради малкия си размер. Дос-тига р. Ръжана и в по-голямата си част е горист. Най-разнообразна и характерна е югоизточ-ната част на Райна чукара. Няколко долове и река Мала Белица я разделят от север на юг на Райно ниве, Барски рът, Суевски рът, Градешки рът и Царичански /Царкински/ рид.Всеки от тях по-дълъг от предшественика си изтласква долината на р. Белица на югоизток.
Райно поле е най-северният рът. Започва от седловината Коренливец, издължава се меж-ду Лева река и Райкин дол. До местността Джуглата билото му в по-голямата си част е обра-ботено. От тази местност той спуска гористия си склон /Залесяването му започна през 1932 г./към местността Керените в долината на р. Белица /Старо село/. До към 1950 г. там беличе-ни правеха турски керемиди, а сега произвеждат тухли. При копаенето на пръст керемида-рите са изкопали дълги човешки кости, неизвестно от кога и на какви хора. Според местни предания на това място беличени-грънчари са правили пръстени паници, гърнета, малки и големи делви още преди идване на турците.

Барският рът започва от възвишението Гьойковица, снишава се в равнинния преслон Ба-рица. Преслопът допира на югоизток до Лазарова чукара. Около тази чукара са къщите на заселища Барата. Югоизточният склон на Лазаров връх в горната си част е стръмен. Този склон, над днешната баренска чешма, се нарича Малинкина колиба. Там някога вдовица на име Малина направила къща-колиба. Нея преданието сочи за майка на Паисий Хилендарс-ки. От чешмата склонът на Лазаров връх, обградени от Райкин дол и на юг от Бошков дол, с началото Герена при местността Кръстопътя, достига долината на р. Белица.
Барският рът е значително по-дълъг от Райно ниве. А и местността Гумното, при Старо село, някога са били къщите на старите баренци. По-надолу към Цифун дере, живеели Шу-маните.
Суефският рът тръгва от Тошева чукара. Там през 1971 г. е построен резервоарът за вода на Суевци. В югоизточният му склон има равнинно място, на което е сградата на бившето суевско училище, сега кооперативен магазин. Около това място, по рътлината, са къщите на суевците. В долният край на заселището има кладенец – Янчовец.
Северният склон на Сувския рът се спуска към дълбокия Бунтовен дол. В гората по склона под училищната сграда, през 1876 г. беличени са взели решение да се вдигнат на бунт.
Средната част на ръта се нарича Юрта /По нивите над къщите на рода Геновци са на-мирани останки от жилища. Може би техните обитатели са имали за защита градищета чукарите, а черквата им е била на Св. Триоце, където има оброчище/. Там навярно до идва-нето на кърджалиите са живеели старите суевци, преди да се заселят около Янчовец. Суевци и сега използват гробищата им.
Суевският рът в края си, горист и с лек наклон, изтласква още по на изток долината на р. Белица.

Градежкият рът започва от Градежка чукара, която се намира на юг от Райна глава. Тази чукара е изцяло обработена. Възрастните хора са запомнили останки от зидове по склонове-те. Може би от тях е получила името си, а може би така е наречена от суевци, понеже нивите по нея са били заграждани за предпазване от добитък.
Градежният рът е значително по-дълъг от Суевския. От възвишението Св. Троица, също изцяло обработено, продължава с лек наклон до местността Бранишина чукара.
От тази местност, с малко завишаване под къщите на рода Раевци, има почти равнинен характер. Цялото било, на места доста широко, заедно с по-голямата част от южния склон, който се спуска към р. Мала Белица, е обработено. По този склон се редят на разстояние по-малко от километър, къщите на градежките родове: Геновци, Панчовци, Раевци, Пеновци и Тотовци. Югоизточният склон, който е и край на билото на този рът, достига до вливането на р. Малка Белица в р. Белица при местността Драгославица. Там има Тотовска тепавица. Северният склон на ръта е стръмен и горист. По средата му има обработена част – Кузничево ниве. В югоизточната си част този склон се спуска с голяма стръмнина към р. Белица и стеснява извънредно много долината.
Царичник /Ихтиманци в ново време го наричат Белишкия връх, а беличени – Ихтиманс-кия връх. За еднаквост приемаме старото му име Царичински рид, получено от с. Церичино, намирало се в западната част на южния му склон – местността Царичино/ /царичански рид/ е значително по-висок от Градежкия рът, много по-дълъг и по-голям от него. Отделя се от билото на Райна чукара при местността Боровица – обширни поляни, с кладенец в източ-ната си част. Долът, който започва от този кладенец и се спуска към р. Малка Белица. Запад-ната му граница е долът, който събира вода от южния склон на Боровица спуска се към гара Веринско и носи името Милошица. Местността Боровица е получила името си от боровете, които някога са растнали по нея и сега от време на време пороищата в доловете откриват по някоя част от тях. Боровица свързва билото Райна чукара с Царичиник. От тази местност Царичник върви в югоизточна посока, успоредно на Ихтиманското поле и достига до р. Мъ-нивир, която е югоизточната му граница. Характерното за този рид е, че е слабо нарязан от долове, изцяло е покрит с дъбова и букова гора, разкъсвана от пасбищни поляни. Има дори езеро при връх Езерска чукара. Обработена е само ниската част от южния му склон, който се слива с Ихтиманското поле.
Друга характерна черта на Царичник е, че западната му част е по-ниска и най-високите му части са Славкова чукара и връх Висок са в източната му част. По връх Висок има остан-ки от стар римски път. Такива останки има и към местността Боровица. И двата върха са из-цяло гористи. Между тях е местността Влаеви ниви. През нея минава пътят от Ихтиман за Белица-Поибрене. Близо до него, при спускането му към р. Белица, има местност Калиите. Според белишко предание там имало сграда-затвор, в който били затваряни роби, докарвани неизвестно от къде. Ной-вероятно е, че са били османлии – еничери и други залавяни при защитата на този край от турските нашественици. Наблизо има извор – Робоб чучур. Според преданието от него робите ползвали вода. / Троян Благунов, беличенин, кантонер по пътя, при работа по пътя при същата местност намерил шестнадесет монети, които предал на музея в Ихтиман. Имали големината на сегашните стотинки. По тях не личали знаци. На-мерил и пръстен с мъртвешка глава, които също предал в музея. До Килиите са местнос-тите „Поповец” и „Суа пшеница”. Говори се, че при нахлуването си отоманските завоева-тели на това място убили попове, а стопаните на пшеницата избягали и тя останала нео-жъната/.
По тия места са получили подслон и закрила през 1925 г. четата на Муховският учител – комунист Йордан Кискинов, а през време на съпротивата 1942-1944 г. партизаните от Ихти-манския партизански отряд „Георги Бенковски”. Първата им землянка е била в югоизточния склон на връх Висок. На този връх са водили сражения. Втората землянка е била при мест-ността „Килиите” /”Из дебрите на Еледжик” от Славейко Джахов, изд. 1966 г./.