Историята на с. Белица

ПЛАНИНАТА /Икунската верига/
„Планинъта” е най-високата част на Белица планина. Тя е най-просторната. В нея имат землища най-много села. Билото ù представлява верига от възвишения и върхове наредени в посока запад-изток. Свързвани с малки седловини. Започва под името Празничен рът от мес-тността Вълчия кладенец, която се намира на 14 км северно от гара Вакарел. Западният склон на този рът се спуска към Вучи дол, а северния – към долината на р. Треска. Празни-чен рът достига до местността Свинарец. Южният му склон – обширно пасбище, е пресечено от Прекото дере, в което има останки от старо селище, достига началното течение на р. Ръ-жана. От източната част на този склон извира долът Лева река – десен приток на р. Белица. От него, към долината на тази река, се спускат няколко рътлини: Стража /Стража предс-тавлява дълга поляна. Тя е една от хубавите поляни по склона. Не е известно от къде е по-лучила името си. Вероятно в горния ù край е имало стража след Освобождението на Бълга-рия от турско робство, тъй като там е минавала границата между Северна и Южна Бъл-гария/, Средоръта и Раковишко ниве, разделени от доловете.
В източния край на седловината Свинарец стърчи връх Малка Икуна – могила без отли-чителни и привлекателни белези. Североизточния склон на този връх достига местността Йотин преслон. Източно от този преслон се издига и най-високата точка на Белица планина – връх Икуната /Лиса могила/ – 1221 м. Този връх е с малък обем, без особени белези, значи-телен само с височината си. От запад и север гората е само на метри от връхната му точ-ка.Южната страна на върха му е поляна, която достига до пътя за Арамлиец. От връх Икуна-та билото на планината, под името Говедарника продължава в източна посока. Не по-дълго от километър и половина, голо, тясно, предимно с равнинен характер, то достига западния склон на върха Хубавец Слънчевец /Старото българско име на този връх/ /Голям Аралиец/.
От южния склон на връх Икуната бликат два извора. Вторият носи името Васьов кладе-нец. Те дават началото на р. Белица /Козарски дол/, която разсича склона на два ръта. Източ-ният носи името Васьов преслон. Той достига на юг седловината Араличенец, а на изток началното течение на р. Бощица, която извира от склона на Говедарника.
Южният склон на билото Говедарника е горист – покрит е с естествена букова и новоза-садена борова гора. В горния край на този склон, към долината на р. Бощица, се разстила широка поляна – Катунища. По нея през 1876 г. беличени , през време на Априлското въста-ние, направили колиби и настанили семействата си.
Връх Слънчевец /Голям Арамлиец/ е с няколко метра по-нисък от своя събрат Икуната, но се различава значително от него със своята хубост. Билото Говедарника се слива с него-вия западен склон. Този склон, изцяло гол, се издига с лек наклон до най-високата му точка – 1219 м. Голотата на върха, както и голотата на трите му склона, позволява на слънцето да грее от изгрев до залез, да бъде през целия ден слънчев, поради което е получил и името си. Отдалечен значително на изток и юг от високи върхове той се вижда отдалече, като същев-ременно от него се откриват просторни гледки към Стара планина, Тракия, Рила и Родопите, към Витоша и Средногорските върхове.
Южният склон на връх Слънчевец, леко наклонен и гол. Достига до седловината Суарс-ки преслон. Чрез този преслон той се свързва с разклонението си – масива Равнаците. Билото на този масив започва от самия преслон, върви в югоизточна посока и достига най-високата си точка – връх Мечата дупка, навярно някога свърталище на мечки. При този връх завършва и билото му. Западната част на този масив има равнинен характер – просторни поляни, на-ричани Равнаците. От тях е получил и името си. Те са осеяни с вековни буки, които в пос-ледно време в по-голямата си част са изсечени. Южният склон на „Равнаците” спуска стръм-ни скалисти склонове към р. Бощица – в частта ù Зайн дол, която представлява тясна, почти непроходима долина. Източва успоредно на р. Бощица, Кошутина рътлина, покрита в по-голямата си част с големи камъни и с извънредно стръмен и горист склон към р. Бощица.
От билото на Равнаците се спуска към долината на р. Бощица Божурина рътлина, полу-чила името си от поляната Божурни валог, която се намира по средата ù. Тази рътлина за-вършва с обработваната местност Юрта, по която има останки от старо селище. Между мест-ността Равнаците и Божурина рътлина се намира дълбокия валог, забележителен с дълбочи-ната си и с извор в долния си край. Този извор дава началото на потока, който слиза в мест-ността Четърлъка. От източната страна на Божурина рътлина се източва Дългия валог също с извор на долния край. Целият склон на масива Равнаците, който се простира източно от Дългия валог носи името Странето. Покрит е с дълбока гора. Има малка обработена част – Саите. Там са имали саи за овцете беличени от заселище Горобиовци.
Югоизточният склон на връх Мечата дупка представлява просторна наклонена поляна, обработвана от беличени в западната си част. Носи името Кръста, защото неизвестно кога в края ù имало голям кръст.
Североизточният склон на масива Равнаците е изцяло горист. Достига до Армалийския дол. Нарича се Василово шибе, защото след Освобождението на България предприемач на име Васил наел гората за сечене на траверси за ж.п. линията за София.
Северният склон на ПЛАНИНАТА.
От северния склон на връх Малка Икума извира р. Треска, неизвестно от къде получила името си и какво значи то. Тече в югозападна посока. Влива се в р. Лопушна над с. Огняно-во. Тя ограничава Празничен рът от север и служи за южна граница на Габров рът. Габров рът започва от връх Икуната. Главното му било се източва от северозапад и достига до с. Го-ляма Раковица. Към това село тя спуска стръмен, скалист склон. По билото на Гбров рът из-лиза пътя с. Голяма Раковица за Йотин преслон, откъдето се разклонява за Белица, Вакарел и Веринко /Този път е един от най-старите през планината. Вероятно от него през 1943 г. се минали част от войските на полският крал Владислав III, предвождани от Г. Бранкович и Ян Хунилди с цел по долината на р. Бощица, а след това по Тополница да достигнат Тракия. Говори се, че по рътлината Кошутенец, по някои по-едри камъни имало надписи оставени от тях/. Габров рът в по-голямата си част е покрит с гора, която в подножието на връх Ика-нута носи името Казънска усойна. Голямо пространство от рътлината е заето от пасбищата. Сравнение с тях обработваемите земи са значително по-малки по площ.
Габров рът достига на изток до р. Лопушна. Тя извира от северния склон на връх Икуна-та – от местността Дъсчан кладенец. Приема води от няколко потоци. Най-голям е десният ù приток Каловица, който иде от местността Равни рът.
Река Лопушна тече в началото си на запад, като постепенно изменя посоката си и през с. Голяма Раковица върви на югозапад, достига Софийската равнина и се влива в р. Искър. Тя разделя северния склон на връх Икуната на южен – Габров рът и източен – Икунски рът, по-лучила името си от родоначалника си връх Икуната. Източен в северна посока Икунски рът достига река Буновска и възела Гълъбец. Представлява планинска верига с няколко възви-шения: Петльов връх, Кукулевица, Буталката, Райкьовец, Войник, Опор и др.
Икунски рът е вододел в тоя край между притоците на реките Тополница и р. Искър. За източна граница му служи р. Каменица, за южна р. Лопушна и за западна – Софийската рав-нина, река Макоцовка и Камарското поле.
От западният склон на Икуница извира р. Равна. Тя води началото си от местността Сту-дената локва близо до връх Икуната. Тече в северозападна посока и се влива в р. Лопушна при с. Голяма Раковица. Между нея и р. Лопушна се простира Средният рът. Той завършва при черквата в с. Голяма Раковица. В средната му част се редят обработени площи, пасбища и гори. От местността Кютюклин, която се намира в западния склон на Икунски рът извира р. Два брат. Тече в западна посока и се влива в р. Равна. Рътът, който тя обгражда от север се нарича Крайният рът /Попов рът/.
Над с. Байлово извира р. Байловска. Тече в западна посока и се влива в р. Лопушна над с. Лесново. Между нея и р. Лопушна – северозапад от с. Голяма Раковица, се намира мест-ността Спасова могила, известна от разказа на писателя Елин Пелин със същото име. Спасо-ва могила е покрита с обработваема земя с конусообразен връх Св. Спас. От двете страни на Спасова могила са височниците Ченирник и Смилнова могила.
Между р. Байловка и р. Макоцовка /р. Макоцовка /Макоцовската река/ води началото от землището на с. Стъргел. Минава през камарското поле, пресича планината, навлиза в Макоцовското поле и се влива в р. Лопушна/ се простира ридът Бабутица, получил името на свой най-висок връх. Частта от него над с. Байлово се нарича Фелим. Западните му части, които достигат равнината при село Горна Малина носят имената Мъртвицата, Горен рът и Гюлска.
Билото на Бабутица е гористо. На север склоновете му се спускат към Макоцево и Че-канчево, а на юг към Байлово, Белопонци и Горна Малина.
Южно от Бабутица и успоредно на нея се простира ридът Кайрака, Кольов дол го отделя от Спасова могила. На север този дол се спуска към долината на р. Байловка, която го обг-ражда и от запад. По него е с. Гайтанево. Долината на Байловка е най-равната и най-широката от долините на реките в Белица планина. По нейната горна част върви шосето Горна Малина, Белопонци – Байлово.
На юг ридът Кайрака достига Сливов дол – приток на р. Лопушна. Между Сливов дол и Лопушна се издига ридът Чубан бурулук. Той стига до с. Доганово.
Между селата Горна Малина и Долна Малина се издига самостоятелно възвишение – Чуипетльово. Река Байловка го отделя от рида Кайряка. То е самостоятелна могила. За нея спорили селата от двете ù страни. Комисията определена да разреши спора наумила да излезе през нощта на могилата и да присъедини могилата към землището на онова село, откъдето се чуят по-рано гласовете на селските петли. Селяните на едното село, като чули това решение на комисията, час преди времето на петлите да пеят запалили фенери пред кокошарниците и петлите им пропели много по-рано.
Най-крайната част на Икунски рът, която се намира на север от долините на р. Смоли /Молска – река Смолско/, се нарича Опорница с най-високия си връх Опор – 1088 м Получи-ла е името си по време на опитите на османлиите през периода 1371-81 г. да проникнат по долината на р. Тополница към Софийската равнина. Опорското градище, което се намира в тази част на планината, е охранявало и давало отпор на нашествениците да излязат по про-ходите и нахлуят в равнината.
Река Каменица събира началните си води от местностите около седловината Арамлиец /тече под името Голяма река/. Върви в северна посока по тясна скалиста долина и се влива в р. Тополница. Нейните леви притоци: Мала река с начало местностите Мишови валог и връх Кукулевица, както и Кордунска река, която иде от местностите Дебели рът и Сараджовица, разксъсват южната част на Икунски рът на няколко рътлини. Тя в голямата си част е гориста и спуска скалисти склонове към реката. Втората рътлина носи името Църквище, получено от местността Църквище, която се намира на километър и половина западно от с. Каменица. По тази рътлина се намират каменишки заселища. Северната му граница е Кордунска река. На север от тази река се простира рътлината Войник с най-висока точка връх Войник – 1007 м., получил името си от войните, които са отбранявали проходите по време на турското нашес-твие. Войнишкият рът достига до р. Смолска.
Река Смолска, наричана в горното си течение Сух дервент, заедно с десния си приток Кралевица, се врязва дълбоко в северната част от източния склон на Икунски рид и спомага за лесното му преминаване като образува проход, който отваря пътища към с. Горна Ракови-ца, Байлово и Камарци /По средния проход – долината на р. Смолска е вървял стария път, който хилядолетия е свързвал Софийската равнина със Златишкото поле и долината на р. Тополница. През 1864 г. е решено пътят да бъде изместен през Гълъбец, където и сега мина-ва шосето. Главното съображение на комисията било, че горите около Смолско са свърта-лище на разбойници. През 1970 г. по тази долина е започнат строежът на модерен път за с. Смолско, а през 1971 г. по долината на Кордунска река – път за Каменица/.
На север от р. Смолска се редят възвишения и рътлини на масива Опорница. Те достигат до Буковската река. Този масив е разкъсан от р. Телиш, която води началото от Телишки рът и местността Кралевица. Тя тече в южна посока. При Шиндарска поляна и Кривулете завива в североизточна посока и минава в дясно от Скорчинския рът. /В книгата си Стари градища и друмове по долините на р. Струма и Тополница” П. Мутафчиев я нарича Кралевица. Спо-ред макоцовчани Кралевица се нарича реката, която се влива в р. Макоцовски/.
Северният склон на връх Слънчевец е малък. Има лек наклон. Покрит е с редки, вековни буки. Достига до седловината Арамлиец.
В западния край на тази седловина се намира изворът Арами кладенец. Седловината е получила името си от него. Постепенно с него местното население е започнало да нарича връх Слънчовец с името Голям Арамлиец /В турско-българския речник има дума „Арамли-ец”. Това показва, че тя е производна и то образувана от местното население като е изпол-звана арабско-турска основа. В посочения речник има следните думи: араи – сгоден случай, отдих, спокойствие, тишина; арамах – място за отдих, почивка. Васил Марков в книгата си „Произход и значение на имената на нашите градове, села и местности” пише, че думата „арамлиец” е производна от арабската дума харами – разбойник. Гунчо Гунчев в книгата си „Вакарел” пише, че в тази местност ставала смяна на конете на пощаджиите, които пре-насяли пощата. Поради това там е имало сгради за почивка на хората и конете, а също и охрана, която е давана от местното население. Охраната носила къси копия, наричани хар-би. Трудно можем да повярваме, че името е получено и от арабско-турската дума арамах почивка. Може би думата „арамлиец” произхожда от думата „аралия”. Местното насе-ление е започнало да нарича стражата „арбалиите”, а местността „Арбалиец” и тъй ка-то са чували по-често чудата „арамия” /разбойник/ постепенно се е утвърдила думата арамлиец в Белица, Каменица, Горна Раковица, а в Поибрене – Арамлиец/ за разлика от нез-начителния Малък Арамлиец, който е от северната страна на седловината.
Закътаността на седловината Арамлиец, водата на извора, източното ù изложение и ху-бавата гледка, която се открива към Панагюрище са привличали и привличат посетители. На нея, преди 9 септември 1944 г., учителите и учениците от околните села си устройваха сре-щи на 1 май. След 9 септември същата година бе поставено началото на голям междуселски събор, който се устройваше на 2 май. От 1966 г. съборът се урежда на първия неделен ден на м. юли. Събират се хиляди хора от съседните села, София, Ихтиман, Панагюрище, Пазар-джик, Пазарджик и другаде. През периода 1968-69 г. туристическото дружество в с. Камени-ца построи там хижата „Йордан Кискинов” /Йордан Кискинов е роден в с. Мухово, Ихтиман-ско. Бил учител в същото село. Участвал в Септемврийското въстание през 1923 г. Органи-зирал и ръководил партизанска чета през 1924-25 г. Емигрирал в СССР. Участвал в Испанс-ката война. Убит през 1941 г. в Благоевградско като парашутист/.
От северната страна на седловината Арамлиец се намира връх Арамлиец /малък Арам-лиец/. Той се издига съвсем малко над падината, дори представлява част от нея. Западният му склон е горист. Достига до началното течение на р. Каменица. Северният му склон е съ-що малък и горист. Достига до местността Локвата, която има седловинен вид.
Ратунските ридове. Успоредно на вр. Арамлиец и на север от него се издига връх Рату-ница. Не е известно от къде произхожда името му и какво означава то. Започва от падинката Локвата. Издига се непосредствено и северно от тази падинка на височина не по-голяма от тази на Арамлиец /малък Арамлиец/. Южният му склон, който се спуска към падинката, е малък, полегат и предимно тревист. По него има хилядолетни букии ронливи скали. Не е обемист и по-скоро прилича на могила. Поради това някои го наричат Ратунска могила. Из-качването му от юг е съвсем леко и неусетно. Големите дървета, които обграждат връхната му точка почти от трите останали страни позволяват на човешкото око да получи представа за останалите склонове дори, ако човекът се покачи на някои от дърветата.
Западният му склон е малък. Спуска се към началното течение на р. Каменица. Наклонът му е значителен. Изцяло е горист.
Посетител, който се изкачва на този връх и неподозира, че северния и южния склонове на Ратуница се простират на дължина към 15 км. И достигат до р. Тополница.
Ратунски дол, който е известен повече с името Родотин дол, води началото си от източ-ния склон на Ратуница. Този дол се влива в р. Тополница, при поибренското заселище Кай-рака. В началото се врязва дълбоко в склона на върха. Той разделя планинския склон на се-верен – Ратунски рид и южен – Поибренски рид.
Ратунски рид. Започва от самия връх Ратуница. Началото му е стръмно и гористо. Из-точва се между р. Каменица и Ратунски дол. В продължението му се издига малкото възви-шение Момино тепе – могила без характерни белези. Получила името си от мома починала и погребана там, тръгнала от с. Голяма Раковица с дружина за жътва в Тракия. От Момино те-пе започва Добри дол. Той отдели от Ратунския рид Тревни рът, който се източва между Добри дол и Ратунски дол.
Ратунският рид продължава с североизточна посока като издига височината Чушулка, около която са каменишките заселища Илинден, Преспа, Пълзище, Борил и Яловица. От Чушулка ридът продължава в източна посока и чрез възвишението Босе – 936 м. достига до-лината на Тополница. На това място ридът е известен под името Голяма Брезовица.
Краят на Ратунския рид допира до малката Петричка котловина, някога с голяма страте-гическа важност. В нея се намира с. Петрич.
Източният склон на връх Ратуница, стръмен и горист се спуска към началото на Ратунс-ки /Радошки/ дол. Южната му част от местността Кацата се източва в дългия Поибренски рид между Арамлийския дол и река Бощица – западна граница и Ратунски дол – северозападна граница. Разклонен на няколко рътлини от долове той има дължина към 10 км. и достига р. Тополница при горния край на язовир Тополница и с. Поибрене. Началната му част, по коя-то слиза пътя от Арамлиец до Поибрене – наклонена камениста страна, покрита с редки бу-ки, носи неизвестно защо името Средната поляна, която достига на югозапад до Арамлийс-кия дол. Успоредно на Средната поляна и източно от нея се простира Чуклева чукара, която в западната си част е поляна, а в източната покрита с гора.
Долът Фанос тече в източна посока успоредно на р. Бощица, отделя от Поибренския рът Алачовската рътлина. Тази рътлина изправена между дълбоките долини на реката и дола постепенно се снишава към Тополница и завършва при Тополница под с. Поибрене. По-голямото пространство от високата част на рътлината е обработена. По нея се намира Поиб-ренското заселище Алачовец. По тази рътлина излиза черен път за моторни превозни средст-ва Поибрене-Кацата.
Между дола Фанос и Ральов дол се източва Болчовската рътлина – обработена в начал-ната ù високата част. В горния ù край е заселището Болчовци. Къщите му се намират на склона, който се спуска към горното течение на дола Фанос. Към Тополница рътлината е гориста и стръмна. По нея слиза стръмен коларски път в Поибрене.
Долът, който започва от възвишението над Болчовци и тече в източна посока отделя Болчовската от Шишмановската рътлина. При тази рътлина е известното Шишманово гра-дище.
Преданията – пише проф. П. Мутафчиев – които още живеят по тия места свързват исто-рията на градището с последните дни на второто българско царство. Цар Иван Шишман, разказват те се затворил в това кале. Когато турците дошли от юг и отчаяно се бранили, до-като най-после средствата за борба били изчерпани. За да не падне в ръцете на неприятеля царят излязъл от крепостта и през Ральов дол избягал към Ихтиман и София. Преди да поеме ръта към днешните колиби, той се спрял над черквата при дола обърнал за сетен път очи към мястото, което му давало убежище, паднал на колене и се поклонил. От тук и името Поко-ленка на местността.
Крепостта имала приблизително форма на квадрат със страни по 100 крачки /Петър Мутафчиев – Стари градища и друмове из долините на Стрема и Тополница, София, 1915 г./.
Между Радотин дол и Добри дол са поибренските заселища Кайрака, Равни рът и Стан-чов рът.

Владимир Зеленгоров

Ихтиманска Средна гора
Дял Белица планина