Историята на с. Белица

ЗА ИМЕТО НА СЕЛО БЕЛИЦА

Някои хора предполагат, че селото е получило името си от турската дума „беля”, понеже заселищата /махалите/ му са пръснати из планината, намират се на голямо разстояние едно от друго, оградени са от лоши и мъчно проходими места. Това предположение не е приемливо, тъй като в България има село в много по-лоши места, но не са получили това име. От друга страна в турските регистри от 1575-76 г. селото е записано под името Беличе, а тази дума не произхожда от турската дума „беля”, а от българската – бяло.
Не е приемливо и предположението, че селото е получило името си от снега, който пада в Белица планина, защото в по-високите части на планините в България падат по-дебели снегове и се задържат по-дълго време, но там няма села с това име.
Според данните от извършеното общо преброяване на населението в България на 31.12.1946 г. от многобройните села в страната 13 носят името Ново село, 9 Александрово, 9 Баня, 9 Лесково и 8 Белица. Селата с името Белица, подредени съгласно местонахождението си, в днешните окръзи се намират в:

  1. Благоевградски окръг – община, в района на гр. Разлог.
  2. Благоевградски окръг – община, в района на гр. Сандански.
  3. Габровски окръг – в състава на община Дряново.
  4. Пловдивски окръг – в състава на община , Асеновградско.
  5. Силистренски окръг – община, в района на гр. Тутракан.
  6. Софийски окръг – община, в района на гр. Ихтиман
  7. Софийски окръг – в състава на община Хераково
  8. Хасковски окръг – община, в района на Харманли.
    Има предание, че с. Белица, Хераковска община, Софийско е получило името си от из-чезналия град Белин, от който има останки в землището му. Говори се, че с. Белица, Сандан-ски район, е получило името си от белия варовик в околностите му.
    В Северна България има река на име Белица, а доколкото ни е известно, ако не всички, то повечето от посочените села с име Белица се намират в долината на река на име Белица. Нашето село Белица, ихтимански район, не се намира в долината на река Белица. Известно е обаче, че до 1800 г. то се е намирало в долината на реката, в днешната местност Старо село. През тази година жителите му са били нападнати и пръснати от кърджалии. Че реката се е наричала Белица показва турският регистър от 1575-76 г., в които второто белишко заселище е записано под името „Манастир или Беличе” /днешното Манастира/ Средногорска. Че река-та се е казвала както тогава и сега Белица показва името на десния ù приток – Малка Белица.
    Следователно реката е получила името си от чистата си вода, в сравнение с водата на ре-ка Мътивир, селото е получило името си от реката, а планината е наречена Белица планина от името на селото.
    Вл. Зеленогоров

ЗЕМЛИЩЕТО НА с. БЕЛИЦА

Село Белица /Средногорска Белица/ се намира в средата ù в най-високата част на Белиш-кия дял от Ихтиманска Средна гора. Землището му заема около 250 кв. км. На запад то дос-тига до местността Вълчия кладенец, през която минава шосето Вакарел-Белица. На север се изкачва до билото на най-високите върхове на планината – Икуната и Слънчевец /Орамлиец/. От тези върхове границата на землището слиза на р. Бощица, изкачва се по склона на планината до м. Данковец и по Слатинския дол се спуска в долината на р. Мъти-вир. На юг върви по течението на тази река до вливането в нея на р. Белица. По течението на р. Белица стига устието на р. Малка Белица. Излиза на местността Боровица, минава през Тиквене и спира на р. Ръжана, върви на север до някъде по нейното течение отклонява се на запад към връх Св. Илия и достига Вълчия кладенец.

Реки в землището на с. Белица

От землището на Белица извират и събират води от него реките: Белица, Малка Белица, Бощица и Ръжана.

  1. Река Белица извира от южния склон на връх Икуната, около мястото под тоя връх, където минава пътя от шосето за местността Арамлиец. Приема водата на Васьов кладенец, тече в южна посока по дълбока гориста долина под името Козарски дол. В местността Лева река се събира с долът Лева река. Минава през местностите: Старо село, Криви дол, Драгос-лавица, Грозьовската река и се влива в р. Мътивир. Тези местности представляват лъки с малки пространства, в които има по няколко декара ливади.
    Река Белица освен Лева река приема и водите на десните си притоци – доловете: Райкин дол, Бунтовния дол и Суевския дол, няколко малки долове, както и от левите си притоци Яворски дол, Горобийския дол, Криви дол, Манастирския дол и Станински дол.
    Райкин дол води началото си от връх Гьойковица, тече в югоизточна посока и се влива в реката в местността Старо село – там, където бяха преди години керемидарниците /керените/ на селото.Бунтовния дол /Барския дол/ извира от местността Барица над заселище-то Барата, приема води от извора Божковец, тече през дълбока долина, която отделя Барата от Суевци и се влива в реката. Получил е името си след Априлското въстание през 1876 г. понеже в гората при него беличени решили да се вдигнат на бунт.
    Суевският дол /Градежкия дол/ води началото си от извора Главчовец, неизвестно откъ-де получил името си. Той отделя Градежкия рът от Суевския. Влива се в р. Белица в мест-ността Широкорътската река.
    Криви дол – левият приток на р. Белица води началото си от местността Момченец под Шопската чукара, където имаше няколко извора: Янкин кладенец, Шопският кладенец, Шопският гьол и Дечовият мочур, които сега са каптирани за нуждите на ДСЗС. От Момче-нец долът тече в югоизточна посока през заселище Белица, при гробищата свива на юг, кри-воличи из планината, приема отляво Бойчинския дол, а от дясно Илин дол и Бедринския дол и се влива в реката в местността Криви дол. По долината му минава стария път Белица-Ихтиман.
    Манастирския дол се спуска откъм местността Арта, тече в южна посока, събира води и от Узунските изворчета, провира се между Манастирската рътлина и Соколовец, върви по тясна долина и слиза в реката.
    Станинския дол иде откъм връх Велековец, минава край селищата на рода Станинци и върви в южна посока слиза в реката.
  2. Река Бощица също извира от южния склон на връх Икуната, тече в южна посока под името Катунски дол. При местността Катунища свива на югоизток. Спуска се в дълбока Клисура и до местността Шаркова ливада тече под името Зайн дол. От Шаркова ливада вър-ви в същата посока, минава през местностите Четарлъка и Бощица – една от най-широките лъки в долините на Белишките реки. Друга по-характерна местност, през която минава р. бощица е Кремиците, където някога е имало старо селище. Влива се в Тополница /язовира/ на 2 км под с. Поибрене. Нейни десни притоци са Бедринският дол, Градишкия дол, Черков-ския дол и Тотовския дол, а леви – Капитанският приток и Арамлийския дол.
    Бедринският дол е наречен така по името на Бедринската ливада, край която минава. Събира води от Бедринския кладенец и кладенеца Радковец – първият отдясно, а вторият отляво на ливадата. Тече в северна посока и се влива в реката над местността Шаркова лива-да.
    Градишкият дол води началото си от извора Чучурката, който се намира край пътя от Момченец към местността Ливаде. Каптиран е за нуждите на ДЗС. Долът събира води още от мочурите при Чомпалските ливади, от водата на извора Дупльовец, който се намира в север-ния склон на Душкова чукара. Долът се влива в реката при горния край на местността Бощица.
    Черковският дол започва от местността „Тепето” при с. Белица, събира води от извори-те по склоновете на Душкова чукара и Яркова чукара, тече в североизточна посока, приема Петелския дол, който събира води от изворите при заселището на рода Петлите, тече в се-верна посока, свива от изток и върви успоредно на Бощица до вливането си в Черковския дол.
    Тотовският дол /Иванов дол/ събира води от северния склон на връх Букова могила и тече към Бощица в северна посока. Минава покрай къщите на Парапанския род Тотовци, откъдето носи името си.
    Капинският дол – ляв приток на реката събира води от южния склон на връх Слънчевец /Арамлиец/ и местността Капина. Влива се в реката под местността Катунища.
    Четарлъка е малък дол, който носи водите на извора в Дълбокия валог, води откъм Джурин валог и др. Той е характерен с това, че в долината си край има малка, но много ху-бава ливадна долина – Четарлъка.
    Арамлийският дол събира води от източните склонове на върховете Слънчевец /Голям Арамлиец/ и Арамлиец /Малък Арамлиец/ от извор Коренливец и Суарски кладенец, от се-верния склон на връх Мечата дупка и Дългата поляна. Влива се в реката при местността Кремиците. По-надолу реката събира води от още няколко по-малки долове, които текат през Поибренското землище.
  3. Река Малка Белица извира от местността „Гьоловете” под Градешка чукара, тече в югоизточна посока, минава през местността Влаевица, събира води от местността Боровица, от кладенеца Шиниковец и кладенците на Градежките селищни родове. Влива се в р. Белица в местността Драгославица.
  4. Река Ръжана води началото си от местността Вълчия кладенец, от където събира на-чалните си води, тече в югоизточна посока до към местността Коренливец под името Голяма Ръжана и свива на юг. Приема води от Малка Ръжана, от малки потоци, извори и мочури и се влива в р. Мътивир.

По-забележителни и хубави местности в землището
Много и най-разнообразни са хубавите забележителни местности в землището на селото. Всяка от тях има своя красота, свои отличителни белези, поради това са необходими много страници за описването им, още повече, че пролет красотата им е една, лете – друга, есен и зима съвсем друга. Когато пролетта в планината още не е дошла, долу в Парапандовци и около Мътивир дръвчетата цъфтят. Когато по откритите и ниски места е много топло, в гор-ските кътове полъхва приятна хладина, когато по ветровитите места е студено, в ниските и закътаните е приятно, топло.
Трудно е да се определи кой от многобройните хубави кътове по южните склонове не Икуната и Слънчевец е най-хубавият, най-разнообразен и привлекателен. Може би на мно-зина ще хареса най-много Градишката рътлина, която се спуска между горното течение на р. Белица /Козарски дол/ и Градишкия дол. Тя ще му се понрави с разнообразието на красотата на нейните местности Васьов преслон, Търтеница, Чушулка, със старото градище, с манасти-рището Св. Кирил, с кладенеца Радковец, при който каменчани преди време извадили много пари. Краят на Градежка рътлина опира в Лева река до шосето и до там може да се стигне с автобусите и с всякакво превозно средство и да се тръгне пеш нагоре по нея.
Своя привлекателност имат и склоновете на Равнаците със своите гори и дълбоки вало-зи, с долината на Бощица и нейните притоци.
Привличат склоновете и на Змейова чукара с местностите „Яворска поляна”, Ливаде и Мачката, която се спуска към долината на р. Белица в Старо село.
Най-приятната долина, по която дълго и приятно може да се върви е долината на Криви дол, който извежда също в долината на р. Белица. По нея може да се стигне в приятната мес-тност Драгославица и градището „Драгославица” да се излезе в заселище Манастира /Средногорско/.
Не по-малко приятни за обхождане са и склоновете на Букова могила. По пътя, който минава край върха може да се слезе в долината на Мътивир и местността Дълбочница, къде-то има риба. Да се види градището Дълбочница /Серсем кале/, а после да се излезе по тече-нието на реката към останките от Червения град при Бочкара и да се стигне пътя от Грьозовци за Шуглувци – Белица.
Много приятна е местността Бощица, която се намира в долината на р. Бощица.