Историята на с. Белица

БУКОВА МОГИЛА
Делът “Букова могила” заема юго-източната част на Белица планина. Обграден е на югоизток от дълбоката долина на р. Мътивир, на юг от р. Белица, на запад – от Криви дол и Тотовския /Иванов/ дол – приток на р. Бощица. На север достига р. Бощица, а на изток – р. Тополница. Дължината му е около 10 км, а ширината към 18 км. Носи името на най-високия си връх Букова могила – 1131 м. Този връх се издига на 3 км. западно от р. Мътивир. Изглеж-да висок и внушителен. Връхната му точка представлява малка продълговата могила, с посо-ка север-юг, разделена на три части. Обрасъл е и в горния си край с букова гора до самата могила и от нея е получил името си.
Югоизточният склон на връх Букова могила се източва под името Дълганивския рът. Води началото си от седловината Кръстовете, постепенно се снижава към местността Стари гумна и заселище Ценовци, откъдето продължава с лек наклон към заселище Дълга нива и достига долината на Мътивир, която поради голямата си дълбочина е наречена на това място Дълбочница. Същото име носи и градището при нея, което византийците наричали Мория, а турците – Серсем кале, понеже се намира на много лошо /серсем/ място. По-нагоре от гради-щето Дълбочница, реката образува малка котловина, която носи същото име. В долния ù край има издигната бетонова преграда /бараж/ за спиране на наносите. В средата на котло-вината се намират останките от стари сгради. Такива останки има и под градище Дълбочни-ца, в местността Креджа.
Северният склон на Дълганивския рът се спуска към Слатинския дол – неговата северна граница.
Маджаров дол се врязва дълбоко в югоизточния склон на Дълганивския рът и отсича от него Пауновската рътлина, по която са къщите на заселище Пауновци. По нея е заселище Аздеете. Цвичи дол отрязва от Аздейската Горостаиската рътлина. Тази ратлина достига на запад до Бельов дол – западната граница на Дългонивския рът. В началото на Горостанската рътлина е заселище Дорлийте, а в края ù заселище Горостанете. Между двете заселища се издига връх Горостанец – 794 м.
Юго-западния склон на връх Букова могила започва от седловината Кръстовете. Негово-то начало е могилата Селото, по която още са запазени кръстовете от гробищата на старото белишко заселище Богданово, основите на черква и кръст на оброчището Св. Спас. О “Село-то” билото на ръта свива в югозападна посока, снишава се до вр. Славчова чукара, посте-пенно се издига и достига до най-високата си точка вр. Велековец – 1077 м, продължава в същата посока и се снишава към местността Арта. Достига вр. Тошева чукара и се спуска към Криви дол. На северозапад този склон граничи с Бойчиновския дол, който води началото си от извора Чучурката при могилата Селището.
Манастирският /Рамболиски/ дол, с начало от Арта е приток на р. Белица. Той разделя южния склон на източен – Грозьонско-Шуглеовски и западен – Манастирски. Първият е про-дължение на южните склонове на Славчова чукара и Велековец. Източва се на югоизток между Бельов дол и долината на р. Белица и завършва с малкия закътан преслон Бучкара. В края на този преслон, сега в младата дъбова гора, се гушат останките от стари сгради, които носят името Червен град. По средната част на преслона, също има останки от зидове, но те са от сградите на заселище Бучкара. Неговите жители се изселили от там няколко години преди 9.IXл1944 г. В средата на Грозьовско-Шуглеовския рът се намира заселище Грозьовци, а в горния му край – Шуглеовци. Между двете заселища се издига връх Найденова чукара – 818 м. Помни се с това, че на него до към 1906 г. беличени са се събирали в празнични дни на хоро. Не се знае на кой Найден е наречена и защо.
Манастирският дол достига на запад до Криви дол. От Арта и Танева чукара – 917 м се източва в южна посока. В средата му има широка падина. В нея се намира заселище Средно-горска /Манастира/ – най-старото белишко заселище. В южния край на падината се издига Манастирската чукара с било в посока изток-запад. В западния склон на чукарата към ъгъла, който образуват Кривия дол и р. Белица, е имало манастир, който дал името на заселището. Южният склон на Манастирската чукара е стръмен и горист. Спуска се към р. Белица. В по-луострова, който се образува в долния край при местността Драгославица се намират остан-ки от старото градище със същото име. В местността и градището според белишка легенда са наречени на името на беличенката на име Драгославица, водила осем години дружина на борба с османските завоеватели.
Западният склон на връх Букова могила – Бойчиновския рът е получил името си от засе-лище Бойчиновци, което се намира в южния му край. Той е най-малкият от склоновете на върха. Постепенно се снишава към долината на Криви дол. Северната му граница е рътлина-та Ресек, която слиза до местността Кръстопътя при заселище Белица. Най-голямо простран-ство от средната му част заема обработваемата земя, с най-добри качества около къщите на Бойчинския род Боневци. При селището на рода Митовци е връх Циганска могила. Най-хубавата част на този склон е местността Караджийница. Слънчева, разнообразна по терен, ту гориста, ту разработена, ту с ливади и мочури, тя примамва и задържа погледа на всеки. Има два извора – западният Митрии, а източният – Янкии кладенец. Водата им образува по-тоци, които се стичат към Бойчиновския дол. През горния ù край минава пътя от Белица за Дълга нива.
Северният склон на Букова могила носи името Иваново усое. Пресича го шосето Бели-ца-Поибрене. Западната му част – Дорлийските ниви представлява триъгълник, който се ог-раничава от шосето, Тотовския дол и притока му – долът Чучурката. По-характерна и разно-образна е източната страна на склона. От седловината Данковец – голяма поляна, получила името си от хайдут Данко, склонът продължава в северна посока, към р. Бощица с връх Гола-та чукара – наречена така поради голия ù вид. Западната му част е гориста. Носи името Ди-вяк. Из гората, която ги покрива, има синори, които показват, че някога тази местност е об-работвана.
От връх Данковец част от склона взема източна посока, постепенно се снишава и разши-рява между р. Бощица и Слатинския дол. Слиза при местността Три могили – пропускът на шосето – Белица-Поибрене. Източва се в продълговата рътлина, между Слатинският дол и язовир Тополница. Завършва при събирането на Мътивир и Тополница. По билото на рътли-ната се издигат три могили. От тях произхожда името му. По склоновете му са поибренските заселища Стола, Милковци, Гарчовци и Нивища. Северният склон на Три могили е разсечен от Елов дол.
В края на рътлината, в триъгълника между Тополница и Мътивир се намираше Поиб-ренското заселище Поленето. Мястото на това заселище е залято от язовира.