Историята на с. Белица

РОДОВЕ В ЗАСЕЛИЩЕ СРЕДИЩНА

АНГЕЛЛАЗАРОВЦИ
Основател на рода е АНГЕЛ ЛАЗАРОВ СТОЙНОВ от Горобиовци, роден през 1870 г. Още малък, ненавършил година, останал сирак. Отгледала го сестра му Гена, омъжена в Бър-до. Като позаякнал Зацо Ников Стоянов от Суевци, който имал налбатница в Средищна, го взел за чирак. При него Ангел научил налбатлъка. От общината му дали място и той си нап-равил стаичка дето е днес къщата на Троян Стоянов Цветков. Оженил се за Цвета Кольова Петкова от Парапандовци, 1873-1913 г. Продължил да се занимава със земеделие и да работи занаята си. След завършването на Балканската война през 1913 г. донесъл от войната дрехи и шапка. Заразил семейството си с тифус. Починала жена му, двама от синовете му, а след тях и той.
Деца:

  1. Стоянка Ангелова, 1891-1970 г. Омъжена за Троян Митев Паунов от Суевци.
  2. Стоян Ангелов, р. 1895 г. Налбантин в селото. През 1926 г. се преселил в гр. София. Настанил се на работа при Софийския нотариус. Съпруга Лазарина Нисторова Ценова от съ-щото заселище, р. 1898 г. Деца: Екатерина, р. 1919 г., Надежда, р. 1925 г. и Люба, р. 1927 г.
  3. Иван /Ванко/ Ангелов Лазаров, 1897-1966 г. Налбантин и земеделски стопанин. Съп-руга Лазарина Павлева Шопова, 1892-1956 г. Деца: Садевка, р. 1918 г., Лазар р. 1920 г., Павел р. 1925 г. Стоян, р. 1927 г., Дамянка, р. 1929 г.
  4. Борис Анг. Лазаров, 1899-1969 г. Преселен в с. Кръстевич, Пловдивско. Съпруга Янка от същото село. Син Ангел, преселен в София.
  5. Владо Ангелов Лазаров, р. 1907 г. Преселен в София. Съпруга Лиляна Т. Медарова от същото село, р. 1912 г. Дъщеря Цветанка.
  6. Василка Анг. Лазарова, р. 1911 г. Осиновена от Иван Кольов от Горобиовци, преселен в с. Голяма Раковица.

АНГЕЛСТОЯНОВЦИ /ЧОКЯРЕТЕ/
Основател на рода Ангел Стоянов Шуманов /Чокира/ 1850-1936 г. Преселил се от зас. Широки рът към 1903 г. Съпруга Митра Михайлова Панчова от Градеж, 1860-1935 г. Пресе-лил се с дъщерите си Йордана 1890-1970 г. омъжена за Иван Симеонов Иванчев и Лазарина, омъжена за Марин Пенчов Медаров, 1893-1976 г. При него се установил да живее внукът му Ангел Стоянов Ангелов, р. 1909 г. Съпруга Славка Павлева Топузова от Поибрене, р. 1912 г. Деца: Йорданка, р. 1932 г. Стоян, р. 1936 г., Никола, р. 1934 г., Марин, р. 1947 г.
БЛАГОЙЧО ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ, роден 1909 г. Преселил се от Бойчиновци през 1929 г. Съпруга Зафирка Стойчова Павлева от същото заселище 1912-1970 г. Преселили се в Со-фия: Деца Никола и Мария.
БОНЕ ДИНКОВ ЦВЕТКОВ, 1879-1944 Г. Преселил се от Бойчиновци. Оженил се за Йордана Ценова от същото заселище, вдовица на Йордан Павлев. Купил къщата на учителя Марин Нейков. Нямат деца.
ДЕЛКО ПЕТРОВ ЦВЕТКОВ, 1877-1959 г. Преселил се от Бойчиновци към 1915 г. Нап-равил си къща в долния край на заселището. Съпруга Мария Стоянова Маньова от Бойчинов-ци. Деца: Малина, р. 1905 г., Райнар. 1907 г., Верка, 1911 г., Славка, 1915 г. и Стоян Делков, р. 1909 г., който живее в селището. Съпруга Зорка Николова от Парапандовци, р. 1910 г. Де-ца: Мария, р. 1931 г., Цвятко, р. 1933 г., Невена, р. 1936 г., Нонка, р. 1944 г. и Петра, р. 1945 г.
ДЕЛЧО ВУЧОВ ГЕРГОВ, 1903-1941 г. Преселен от Бойчиновци. Купил къщата на Стоян Анг. Лазаров. Съпруга Славка Ангелова от Грозьовци. Деца: Анка, р. 1926 г., Надка, р. 1932 г., Йорданка, р. 1936 г., Иван, р. 1928 г.
ДЕЛЧО ПЕТРОВ ИЛИЕВ, р. 1911 г. Преселен от Горостането през 1936 г. Бояджия. Нап-равил си къща под Здравния дом. Съпруга Йорданка Иванова Митева от Градеж, р. 1910 г. Деца: Тинка, р. 1940 г. и Христо, р. 1946 г.
ЗАРКО ПАНКЕВ ПЕТРОВ, 1892-1940 г. Преселил се от Дълга нива през 1919 г. Мутаф-чия. Направил си къща над двора на Ангел Ст. Шуванов. Съпруга Велика Стоянова, р. 1904 г. Деца: Лозан, р. 1920 г. и Панко, 1921 г.
ИВАН СИМЕОНОВ ИВАНЧЕВ, 1885 – 1954 г. Преселил се от Парапандовци през 1911 г. Направил си къща срещу Ангел Лазаров. Налбантин. Съпруга Йордана Ангелова Шумано-ва, 1890-1970 г. Деца:

  • Владимир Ив. Симеонов – Зеленогоров, р. 1910 г. Висше икономическо образование. Писател. Преселен в София, където работил в банките. Съпруга Невяна Хр. Попова, родена в гр. Велико Търново 1909 г. Деца: Анета Вл. Симеонова, по мъж Антонова, р. 1942 г. Деца: Живко и Невяна. Събирала материали за историята на Белица. Изготвила дипломна работа: Духовна култура и фолклор на с. Белица, Софийски окръг при факултета по Славянска фило-логия. Специалност: Българска филология. Научен ръководител: проф. д-р Цветана Романска, София, 1968 г. Факултетен № 167 Б/В.
  • Димитър Ив. Симеонов, р. 1912 г. Пощенски и търговски служител. Съпруга Велика Стоянова от Белица, р. 1904 г.
  • Йордан Ив. Симеонов, р. 1919 г. Преселен в София, търговски работник. Средно обра-зование. Съпруга Василка Владимирова от Бузяковци – Вакарел. Деца: Иван, р. 1943 г. и Владимир – 1950 г.
    ИЛИЯ КОЛЕВ ТОТОВ /КЕРИН/ 1864-1944 г. Преселил се от Парапондовци към 1900 г. Направил къща в долния край на заселището. Дърводелец. Съпруга Меранка Цветкова от Градеж, р. 1908 г. Деца на Владимир: Надежда, р. 1928 г. и Илия, р. 1933 г.
    ЛУКО ТОДОРОВ ТОТОВ, 1885-1969 г. Кацар и Кръчмар. Преселил се от Парапандовци към 1910 г. През 1937 г. се изселил в Момин проход, Костенец, Съпруга Ивана /Ванда/ Ди-митрова Масларова от Барата, 1884 г. Деца: Надежда, р. 1910 г. и Венета, р. 1919 г.
    МАРИН НЕЙКОВ ИВАНОВ, преселил се от Суевци км 1884 г. Бил учител в селото до 1919 г., когато се преселил в София, където е починал към 1954 г. Направил си къща, добра и модерна за времето си. Още съществува. Купена е от Троян Стоянов. Съпруга Ангелина Сто-ичкова от Шуглеовци от рода Арангелете.
    Брат му Миче Нейков Иванов взел дейно участие в Априлското въстание, и за тази му дейност бил обесен същата година в гр. София с още шестима беличени. След Освобождение-то мъжът на сестра му Стоянка Пенчова, Медаров станал учител и взел и шурея си Марин да учи четмо и писмо. След завършването на това училище ихтиманеца по прякор Кантар-джийски, който бил женен за сестра на Кольо и Стоян Васеви от Горобиовци взел у дома си Марин Нейков и Стоян Васьов да учат в класното училище. Марин Нейков пишел хубаво и поибренецът Никола Николов, просбописец по това време в Ихтиман и познат на брат му Миче го взел при себе си да му пише продавателни документи за съда. После станал учител. Учил е малко време и в Татар Пазарджик, подпомаган от селото материално. Имал 8 деца: Злата, р. 1894 г., Йорданка, р. 1896 г., Евдокия, починала малка, Стоянка, 1898 г., Маринка, р. 1900 г., Надежда, р. 1904 г., Костадин, р. 1902 г., и Любомир, р. 1908 г., завършил в Чехия, известен архитект в София, печелил и проект за градоустройствен план на града.
    ПАВЕЛ БОНЕВ СТОЙЧОВ, 1839-1899 г. рус, висок. Оженил се още преди Освобожде-нието на България. Заселил се на мястото, където са днес къщите на Митевци. През време на робството пренасял пощата от Ихтиман за Панагюрище. През 1876 г. бил привлечен за куриер на Революционния комитет в селото. Взел дейно участие във въстанието. Бил осъден и отка-ран на заточение в Мала Азия в затвора Акил. След завръщането му бил известно време кмет в селото и се преселил в заселището, където си направил къща, която се намираше на мястото на днешната къща на Драган Митев. Деца: Георги Павлев, 1879-1906 г. Няма деца. Йордан Павлев, 1885-1918 г. Рус, висок като баща си. Женен за Йордана Ценова Митрова от същото заселище. Към 1905 година си купил прасе. Вързал го да пасе на поляната при днешния здра-вен дом. Деца на Георги Мичов от Бойчиновци докарали говеда да го пасат на това място. Замерили прасето. Той им се карал и ги прогонил. Дошъл бащата на децата. Скарали се и Ге-орги Мичов го ударил с камък, през зимата разтурил лисника му в местността Бощица, да нахрани козите си. Йордан го заварил на местопрестъплението. Скарали се, а после се сбили. Йордан бил по-пъргав и успял да го убие с брадвата си. После го съдили. Лежал в затвора и след завръщане от войната – починал. Деца: Тонка, р. 1903 г. Калофира, 1906 г., Павел, 1912 г., Лиляна, 1916 г. Третият син на Павел Бонев се казвал Стойчо, 1892-1917 г. Съпруга Гълъ-бина Кольова Нисторова от Горобиовци, р. 1890 г. Убит Първата европейска война. Деца: Зафирка, р. 1912 г. и Верка, р. 1914 г.
    След неговата смърт съпругата му Гълъбина се поженила за Петър Иванов Петров от Бойчиновци, 1898 г., който живеел при нея. Деца: Асен р. 1924 г. и момичета.
    ПЕТЪР СТОЙОВ ТОШЕВ, р. 1891 г. Преселил се от Широки рът. Оженил се за Гълъбина Кольова Нисторова след смъртта на втория ù мъж Петър. Син Владо, р. 1923 г. Преселен в София.
    ПЕНЧО СТОЯНОВ ВАСЕВ, р. 1898 г. в зас. Горобиовци. Завършил педагогическо учи-лище в Самоков. Учителствувал в зас. Суевци, а след 1925 г. в Средищна, където се преселил. През 1927 г. се оженил за Тинка Костова Хаджийска от Ихтиман, шивачка, р. 1900 г. Деца: Стоян, роден 1928 г., преселен в София и Коста, р. 1934 г., също преселен в София.
    През 1938 г. съпругата на Пенчо Васев починала от туберкулоза в бъбреците. Той се по-женил за Трендафила Стоянова Томева от Барата, р. 1917 г. Домакиня. По време на строежа на пътя Вакарел – Белица, улицата и площада в селото, тя работи близо 5 години като единстве-на жена-работник. През есента, когато се строеше отсечката на пътя в местността Старо село – Лева река, бях със съпругата си на село. През нощта задуха вятър и заваля сняг. Тръгнахме си преди осем часа, с оглед да стигнем до местността Коренливец, докъдето стигаше рейсът. Пред нас имаше стъпки на жена през снега. Когато стигнахме в Лева река заварихме Данка да работи сама на пътя. Нито един от мъжете работници не беше дошъл. От нея Пенчо Васев има два сина: Симеон, р. 1942 г. инженер и Георги, роден през 1950 г. И двамата преселени в Со-фия.
    НАНО ЛАСКОВ КАЦАРОВ, р. 1914 г. Преселил се от зас. Горостанете. Бил писар в об-щината и счетоводител в ДЗС. Съпруга Големинка Георгиева Станойчова от Манастира, р. 1921 г. Нямат деца. Направили си къща след 1930 г.
    СВЕЩ. НИКОЛА ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ, р. 1899 г., починал през 1873 г. Завършил же-лезничарско училище. Следвал курсове и през 1923 година бил разположен за свещеник в селото. Построил си и къща, която сега е притежание на наследниците на Васил Митев, пре-селил се от Широкирът. Съпруга Йорданка Костова Пенова от Пеновци – Градеж, 1900-1939 г. починала от слабо сърце. Погребана в черковния двор. Деца: Евдокия и Екатерина, родени през 1924 г.
    СТОЯН ЦВЕТКОВ НИКОЛОВ, 1880-1972 г. Преселил се от Парапандовци-Петлите. Купил след 1926 г. къщата на Стоян Ангелов Лазаров и я направил нова. Съпруга Елинка Мичова от Бойчиновци, починала 1913 г. Поженил се за Мария Стоинчова Нисторова от Го-робиовци, 1890-1969 г.
  • Троян Ст. Цветков, р. 1914 г. Преселил се от Парапандовци, зем. работник, шивач, горски пазач и пълномощник в селото. Съпруга Петра Георгиева Копришка от зас. Трезьовци, р. 1926 г., домакиня, Деца: Гошо, 1950 г., Стоянка, 1948 г., Маргарита и Мария /близначки, 1952 г./, Иван, 1958 г.
  • Цвятко Ст. Цветков, р. 1908 г. Купил дюкяна на Иван Генов от тогавашния му собст-веник Тодор Стоянков и го преустроил за къща. Съпруга Надежда Мих. Ташева, р. 1911 г. от Горобиовци. Деца: Милена, 1943, Стоянка, 1941 г., Иван, п1945, Тодор, 1948 г.

СТОЯНСТОИМЕНОВЦИ. Основател на рода Стоименов Панев, преселен след 1885 г. от Градеж, Панчовци. Един от малко грамотните хора в селото след Освобождението. Бил писар в Общината, секретар бирник и няколко пъти избиран за помощник кмет, кръчмар. Ку-пил от поп Клисуран днешната къща на Стояновци, строена някога от Зашо Ненов Стоянов. Съпруга Митра Хрискова от Барата, р. 1868 г. Деца:

  • Йордана, 1890-1970 г. Омъжена за Кръстьо Ненов от Парапандовци.
  • Васил Ст. Стоименов, 1891 г. Ходил на училище и в Ихтиман. Дълги години писар в общината, няколко години кмет. Има много хубав почерк. Съпруга Иванка Ангелова Гергова от Бойчиновци, 1893 г. Син Борис, р. 1920 г. Дъщеря Богдана, р. 1919 г.
  • Борис Ст. Стоименов, 1894-1915 г. Убит през Първата световна война на връх Бабуна.
  • Цанка Стоянова, р. 1896 г. Омъжена за Марин Стойков от Дълга нива.
  • Мария Стоянова, р. 1898 г. Омъжена за Иван Н. Шопов от Средищна.
  • Иванка Стоянова, 1900 г. Омъжена за Стоян Митев от Широки рът.
  • Парашкева Стоянова, 1903 г. Омъжена за Ангел Илиев от Герговци.
  • Иван Стоянов, р. 1905 г. Съпруга Костадина Ненова Генкова от Барата, р. 1908 г. Де-ца: Борис, 1928 г., Крум, 1930 г., Янко, 1933 г., Христена, 1935 г., Надежда, 1937 г., Стоян, 1939 г., Александър, 1944 г., Георги, 1951 г.
  • Йордан Стоянов, 1907 г. Занимава се със земеделие. Звеновод в ДЗС. Съпруга Дамяна Атанасова Лазарова от Горобиовци. 1910 г. Деца: Димитра, р. 1931 г., Стоян, р. 1932 г., Иван, р. 1934 г., Цветанка, р. 1938 г., Венета, р. 1940 г., Борко, р. 1942 г., Бойчо, р. 1944 г., Мария, р. 1952 г.
  • Александър Стоянов, 1913-1914 г. Съпруга Славка Делкова Петрова от същото засе-лище, р. 1915 г. Деца: Марин, р. 1935 г., Верка, р. 1937 г. и Йосиф, р. 1939 г.
    СТОЯН ИВАНОВ КОЛЬОВ, р. 1907 г. Преселил се от Парапандовци. Живее в къщата, строена от дядо му. Занимава се със земеделие, работил в Горското стопанство и разни заная-ти. Съпруга Елисавета Костова Пенова от Градеж, р. 1917 г. Деца: Венета, р. 1938 г., Петра, 1934 г., Иван, р. 1946 г.
    СТОЯН ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ, р. 1931 г. Преселен от Парапандовци. Купил бившата къща на Луко Тодоров Тотов. Съпруга Иванка Стоянова Илиева от Поибрене, 1934 г. Деца: Велика, 1956 г., Гошо, р. 1962 г. и Лида, р. 1969 г.
    ТОДОР ПЕНЧОВ МЕДАРОВ, 1881-1970 г. Преселен от Шуглеовци през 1915 г. Купил къщата на поп Лалин. В същата година бил избран за кмет и кметувал до края на войната. Преди това бил горски и общински писар. Работил като секретар бирник в Белица и Вакарел. Занимавал се и с бакалия. Съпруга Мария Вълкова Николчова от Горобиовци, 1891-1933 г.
    Деца:
  • Пенчо Т. Медаров, завършил техническо училище в София, където се преселил. По-ложил много усилия за построяване на шосето Вакарел-Белица-Поибрене, за построяване на водопровода в заселището, Кооперативната сграда, улицата, площада, електрификацията и др. Съпруга Цвета Хараламбиева от с. Панчарево, р. 1907 г. Деца: Роксанда, р. 1933 г. и Бойко, р. 1940 г.
  • Лиляна Т. Медарова, р. 1911 г. Омъжена за Владо Ангелов от Белица.
  • Вера Т. Медарова, р. 1913 г. Съпруг Георги Ив. Георгиев
  • Руска Т. Медарова, р. 1915 г. Съпруг Георги Ст. Томов от Белица.
  • Люба Т. Медарова, р. 1919 г. Съпруг Йордан Николов от Белица.
    РОД ШОПИТЕ
    Основател на рода е Атанас Шопа, роден в с. Негушево, Софийско, към 1770 г. В родното си село направил някаква пакост и забегнал в Панагюрище. Там се запознал с един от синове-те на рода Кюрчийте, които живеели по това време в местността Фатеница. Довел го в селото. Оженил го за сестра си и ги заселили на днешното им заселище – Шопската чукара. Атанас Шопа имал двама синове: Димитър и Стефан.
    ДИМИТЪР АТ.ШОПОВ, роден към 1800 г. Той имал двама сина Стойно и Боне.
    СТОЙНО ДИМ. ШОПОВ, 1830-1900 г. Бил висок, рус, широкоплещест, силен. Атанас Г. Чомпалов и Стоян Цветков слушали, че една нощ се доближил до хана при днешната гара Веринско. Свалил от кола бъчва вино, вързал я на гърба си, изнесъл я и я скрил в местността Боровица. Според внуците му Иван и Петър Павлеви една нощ срещнал турско заптие на име Мурад, който бил по следите на Левски, удушил го и заедно с коня му ги закопал в дерето при местността Косов камък. По време на строежа на белишката черква продавал вино неза-конно. Две турски заптиета отишли у дома му и източили виното, пийнали и седнали на ко-лата да го чакат. Той ги доближил, заприказвал ги и докато те да се усетят хванал единия за гушата с едната ръка, другия с другата, удушил ги и ги закопал неизвестно къде. Властите ги търсили. Арестували и него и много го били, а то от боя ослепял. Жена му била от Самоковс-ко. Казвала се Стоянка Тренева Иванова от Чукурово. Имал двама синове: Петър и Павел.
  1. ПЕТЪР СТОЙНОВ ШОПА, р. 1868 г. Преселил се в гр. Пловдив. През Междусъюзни-ческата война бил пленен от гърците, заточен на остров Крит. Там се оженил повторно и ос-танал да живее.
  2. ПАВЕЛ СТОЙНОВ ШОПОВ, 1868 г. Висок, черноок. Бил дълги години горски и пол-ски пазач. Хитроумен и шегаджия. Обичал да приказва в римувана реч. Съчинявал гатанки. Съпруга Атанаса Илиева от Горостанете, 1869-1954 г. Ниска на ръст. Деца:
  • Лазарина Павлева, 1892-1956 г. Омъжена за Иван Лазаров от същото заселище.
  • Иван Павлев, 1895 г. Среден ръст, трудолюбив и приказлив. Съпруга Марийка Стоя-нова Стоименова, 1898-1967 г. Преселен в София. Деца: Стоян, р. 1918 г., Милена, р. 1920 г., Павел, р. 1938 г. и Борис, р. 1930 г.
  • Петър Павлев Шопов, р. 1902 г. Висок, рус. Шегаджия и подиграфчия. Разказва га-танки, съчинява приказки и стихове. Напуснал Шопската чукара и се заселил в заселището. Съпруга Стоянка Тодорова Митрева от Шуглеовци, р. 1907 г. Деца: Мария, р. 1931 г. и Тодор, р. 1933 г. Деца на Тодор: Цвятко, р. 1956 г. и Стоянчо, р. 1963 г.
    БОНЕ ДИМИТРОВ ШОПОВ, р. 1981 г. Призетен в Градеж. Изселил се в с. Кръстевич, Пловдивско, Съпруга Петра, р. 1846 г. Синове: Марин, 1875 г., Илия, 1886 г.
    СТЕФАН АТАНАСОВ ШОПОВ, роден около 1810 г. Няма данни за него. Син Ангел Стефанов Атанасов. За първата жена на Ангел няма данни. Поженил се за Стана Николова Петкова от Парапандовци – Петлите. Син Стефан, р. към 1860 г. Съпруга Иванка, 1865-1955 г. Деца:
  • Иван Ст. Шопов, р. 1897 г. починал към 1933 г. от туберкулоза. Съпруга Минка Си-меонова Иванчева от Парапандовци. Синове: Кольо, 1918 г., Йордан, 1920 г.
  • Стоян Ст. Шопов, р. 1901 г. – 1956 г. Съпруга Митра Колчова Василкьова от Бедрин-ци. Деца: Фиданка, 1926 г. и Славейка, 1928 г.
  • Драган Ст. Шопов, р. 1904/1974 г. Съпруга Стоилка Митова от Широкирът, 1911 г. – 1975 г. Деца: Латинка, 1936, Иванка, 1940 г., Ангел/Ачко/ 1942 г., Стефка, 1946 г.
    СТОЯН КОЛЕВ от Бедринци. След смъртта на Стефан Ангелов Шопов съпругата му Иванка се поженила за Стоян Колев от Бедринци, който отишъл да живее в нейния дом. От този брак се родили: Йосиф Ст. Колев, 1912 и Бори Ст. Колев, р. 1921 г.

ШУМАНЕТЕ. Основател на рода Шуманете в Средищна е ЦЕНО МИТРОВ СТОЙНОВ от Широкирът, роден към 1850 г. Съпругата му Стойна от с. Петрич. След 1880 г. той си нап-равил къща в Средищна. Бил кмет на селото. Неграмотен. Имал печати с подпис Цено Митър. Деца:
НИСТОР ЦЕНОВ, 1878-1937 г. Среден на ръст. Широкоплещест. Трудолюбив, кацар, бо-заджия, кръчмар, след 1919 г. известно време кмет на селото. Съпруга Ангелина Петкова Младенова от Дълга нива, 1876-1952 г. Деца:

  • Бончо Нисторов, 1896 г. Учител и пчелар. Преселен в София. Съпруга Стоянка Ма-ринова Нейкова от Белица. Тя е първата беличанка учителствувала в селото. Деца: Лиляна, 1920 г. и Цветанка, 1928 г.
  • Цено Нисторов, 1903-1943 г. Съпруга Елисавета Атанасова Гергова от Бойчиновци, р. 1905 г. Деца: Стоян, р. 1926 г. Първият беличенец лекар. Ангелина, 1928-1972 г. Нистор, 1936 г. Панка, 1932 г.
  • Стоянка Нисторова, 1906-1966 г. Омъжена в София.
  • Трендафил Нисторов, 1908 г. Съпруга Тонка Илиева Костова от Градеж, р. 1925 г. Деца Нистор, р. 1946 г. Илия, р. 1948 г.
  • Божурка Нисторова, 1912-1952 г. Омъжена в София.
  • Кирил Нисторов, 1921 г. Адвокат Съпруга Анка Делчова Вучова от Бойчиновци, р. 1925 г. Деца: Нестор, р. 1944 г. Ангелина, р. 1946 г.
    ЙОРДАНА ЦЕНОВА, 1890 г. Омъжена за Йордан Павлев от същото село.
    МИЛАН ЦЕНОВ, 1892-1972 г. Среден ръст, набит. Съпруга Стойка Йорданова Гергова от Бойчиновци, 1891-1968 г. Деца:
  • Йордан Миланов, 1918 г. Съпруга Цвета Тонева Бонева от Шуглеовци. 1915 г. Деца: Тинка, 1933 г., Милан, 1941 г., Веселина, 1945 г., Петка, 1946 г., Иван, 1949 г., Стоименка, 1952 г., Стойка, р. 1955 г.
  • Ангел Миланов, 1920 г. Стоилка Петрова Стойова от Широкирът, 1912 г. Деца: Пе-тър, р. 1949 г. и Парашкева, р. 1956 г.
  • Стойчо Миланов, р. 1926 г. Съпруга Панка Ненова Панчова от Манастира. Деца: Петра, р. 1950 г. и Анета, р. 1963 г.
  • Петра Миланова, р. 1929 г.

Владимир Зеленогоров
Тошко Петров Павлев
по данни от турските регистри,
регистрите
при съвета и сведения от Стоян Цветков
Николов и Васил Ст. Стоименов.

ЗАСЕЛИЩЕ БАРАТА

Заселище БАРАТА е оцеляла част от старото село Беличе, което е съществувало в мест-ността Старо село в долината на р. Белица. Намира се на 7 км западно от сегашното главно белишко заселище Белица /Средищна/ и на около 20 км североизточно от гара Вакарел. Къ-щите са разположени на югоизточната част на Бърската рътлина, около Лазаров връх.
Според едно предание заселището е получило името си от рътлината, а рътлината от мес-тността „Барата”, която се намира над заселището. „Бара” е стара дума. С нея се нарича малка течаща вода /поточе/ застояла вода, голяма локва. В местността Барата има изворна застояла вода, която дава началото на Бунтовния дол, който отделя Барската от Суевската рътлина. Друго предание говори, че рътлината е получила името си от някогашно заселище по нея, което носило името Баревци. В нея живеел беличенец на име Баре и той или неговите нас-ледници се изселили във вакарелското заселище Бърдо, където и днес съществува родът Ба-ревци. Къде точно са живеели Баревци не се знае.
Останки от стари сгради в Барата има в местностите зад къщата на Христо Т. Станчов и зад Дражовци, които носят името Юрта. Според баренеца Христо Тодоров Станчев, в селище-то на Масларете преди те да се заселят там имало къща-колиба. Тя се намирала над днешната чешма под заселището при Малинкина киселица. В нея живеела вдовица на име Малинка. Тя се поженила в днешното вакарелско селище Крушовица у рода Шалевци. Според Иван Ми-ленов от Ръжана, Вакарел, тя имала трима сина. Вторият ходил ратай в Софийско. После по-паднал в Рилския манастир, а след това в манастирите в Света гора и станал известен под името Паисий Хилендарски – автор на прочутата книга „История славянобългарска”, завър-шена през 1762 год. Най-малкият син на Малинка се казвал Цветан. Той също ходил ратай. Попаднал в Ихтиман, където се оженил и основал днешния Цветановски род в тоя град.
В Барата живеят родовете ГЕЖЕВЦИ, ДРАЖОВЦИ, СТАМЕНОВЦИ, които се делят на Лазаровци и Лулчовци, ХРИСКОВЦИ и ЦВЕТКОВЦИ. ЦВЕТКОВЦИ се делят на ГЕН-КОВЦИ, ДОБРЕВЦИ и МАСЛАРЕТЕ.

РОД ГЕШЕВЦИ
Стоимен Ат. Гешов от барата, р. 1934 г. слушал от близките си, че дядо му Гешо бил от мах. Манастира от рода Динковци. Неизвестно защо и как попаднал у Масларете в Барата, пораснал при тях вероятно като ратай или доведен син на Иван маслара. Той му помогнал да се ожени и установи в това заселище. Имал двама сина Иван, р. 1870 г. и Петър, р. 1876 г.

РОД ДРАЖОВЦИ
Мнозина ни казаха, че основателят на рода Дражо е от село Драгалевци, Софийско. Там извършил убийство, избягал и се скрил в Белица първо като ратай, а после се оженил за бели-ченка и останал в селото. Дражо вероятно е прекор, а не истинското презиме, в турския ре-гистър от 1831 г. е записано под името Иван Драганов, а в регистъра от 1845 г. е записан под името Иван, син на Цвятко. През тази година е бил на 44 г., следователно е роден около 1800 г. Среден на ръст. Кестеняви мустаци. Сини очи. Няма данни за жена му. Синът му Митър Иванов Дражов, роден през 1833 г. имал деца. Осиновил Христоско Бонев Стойчов от Бой-чиновци, известен като Христоско Митров Дражов. Той е продължител на рода на Дражовци.
Вторият син на Иван Дражов – Стоянко Иванов Дражов, 1820-1876 г. среден ръст и пъст-ри очи, също нямал деца. Взел за храненик /осиновил/ Петко Лазаров Чомпалски от Широки-рът, известен под името Петко Дражов. В края на турското робство, 1874 г. Стоянко имал ху-бави коне. Черкези се опитали да ги откраднат, но той убил двама от нападателите и успял да си запази конете. Близки и приятели на убитите черкези успели да го издебнат в местността „Стража”, където бил овчар и го убили. Там бил погребан и мястото още се нарича Стоянков гроб.

РОД ХРИСКОВЦИ
Цвятко Гергов Барски останал вдовец и взел втора жена, неизвестно на кого е била вдо-вица. Тя довела момче на име Хриско, което в турския списък от 1845 г. е записано под името Христо, син на Станчо, а през 1831 г. че е син на Драган.
Хриско Станчов е роден около 1796 г. Среден на ръст. Кестеняви мустаци, пъстри очи. Трудолюбив, малко сприхав, своенравен и кавгаджия. Масларете му помогнали да си направи къща. Една година се скарал с тях за ливада. Те се разсърдили. Хванали го и извървили връвта на потурите му. Докато той отишъл у дома си за друга връв, те откарали сеното у дома си. После се съдили. Няма данни за жена му. Известни са следните негови деца: Иван, Георги, Стоян, Станчо, Коле /Никола/ и две дъщери: Рада, омъжена за Михаил Ат. Панчов от Градеж и друга с неизвестно име, омъжена за Лазар Горобия от Горобиовци.

РОД ЦВЕТКОВЦИ
Основател на рода Цветковци и Цвятко Гергов. През 1832 г. бил на 81 год. През 1845 г. е бил покойник. Други сведения за него няма. Правнукът му Тодор Димитров Масларов, р. 1886 г. слушал от баща си, че къщата на прадядо му Цвятко била надолу някъде по рътлината към Старо село. Не е известно кога Цвятко Гергов се е изселил горе. Вероятно това е станало след 1800 г.
В турските регистри от 1832 и 1845 г. са записани имената на двама негови синове: Нено, Иван. Нено Цветков, р. 1796 г. имал двама синове: Георги, наричан Генко, основател на рода Генковци и Добре, основател на рода Добревци, а Иван Цвятков, р. 1806 г. е основател на рода Масларете.
Генковци. Основателят Генко Ненов Цвятков е роден през 1836 г. Синове: Ангел, Иван и Нено. Ангел Генков, 1864-1951 г. получил добро образование за времето си. Бил земеделски стопанин, учител, писар в общината, секретар-бирник, кмет. Има няколко дъщери и син Сто-ян, р. 1903 г. – учител.
Синът на Нено Генков Панко Ненов Генков, р. 1868 г. се преселил в Куртово Конаре. На ръст бил среден и много як. Свикнал да пие. Един ден се похвалил, че може да изпие 12 литра вино, ако му дадат. Обзаложил се с няколко души. Условието било той да лежи и те да му на-ливат виното в устата с фуния. Удържал обещанието си. Изпил виното, но после се разболял и неизвестно от какво наскоро умрял.
Добревци. За основател на рода Добре Ненов Цветков няма данни. Синове: Митър, Ми-хал, Нейчо и Столи. Дъщери Малина и Ана.
Масларете. За основател на рода се смята Иван Цветков Гергов, получил прякора Масла-ра, защото семейството му произвеждало масло от овци и крави и той ходил често на пазара в Ихтиман да го продава. Роден е около 1810 г. Среден ръст. Кестеняви мустаци и сини очи. Имал син Тодор и Гешо /доведен/. Говори се, че когато правил изкопи за строеж на сграда намерил пари. Не е известно по какъв начин разбрал, че да използва тези пари без да си нав-лече някаква беда, трябвало да съобщи на съседите си за намирането им. Мислил той, кроил прави сметки и решил да направи съобщението, но така, че никой от съседите му да не го чуе. Една вечер задухал силен вятър, загърмяло, заваляло. Тогава Маслара се качил на покрива на къщата си и викнал: „Ей, хора, намерих пари. Сметнал, че никой не го е чул и разбрал, но все пак някой се научил за находката му. Мълвата стигнала чак до Вакарел, защото според Тодор Димитров Масларов, негов правнук, една нощ вакарелци го нападнали у дома и слагали на-горещена перустия на главата му, за да каже къде са парите. Били австрийски минцове.
По-забележителна личност от рода на Масларете е Тодор Димитров Тодоров Масларов, 1886-1974 г. Завършил педагогическо училище в Кюстендил. Учителствувал една година в Ихтиман. Заминал за Швейцария, където следвал право. Той е първият беличенец, следвал в чужбина и с висше образование. Някои твърдят, че не бил завършил. Той твърди, че е завър-шил, но не искал да бъде адвокат, понеже заболял през време на войната. Той е и първият бе-личенец-офицер. Ихтиманецът Велко Борушков твърди, че бил завършил и имал диплома, но в България не му я признали, понеже не бил завършил полукласическа гимназия, а само пе-дагогическо училище. Заемал длъжност в Министерството на външните работи, бил гимнази-ален учител в гр. Струмица, търговец, околийски началник в Ихтиман и кмет в същия град след 19 май 1934 г. Съпруга Невена Анд. Шопова от Ихтиман, 1893-1970 г. Гимназиална учи-телка. Сестра му Райна Димитрова Масларова, р. 1903 г., учителка, е първата беличенка, за-вършила педагогическо училище в Панагюрище. Учителствувала в Белица.

Владимир Зеленгоров
Иванка Манолова Христова
Христо Ганчов Христов

ЗАСЕЛИЩЕ БОЙЧИНОВЦИ

Заселище Бойчиновци се намира на 3 км югоизточно от заселище Белица /Средищна/. Къщите са разпръснати по югозападните склонове на вр. Букова могила. Не е известно откъде е получило името си и какво означава. Може би е имало някой Бойчо в рода.
В заселището живеят родовете: БОНЕВЦИ, ГЕРГОВЦИ, МАНЬОВЦИ, МИТЕВЦИ И ПЕНКОВЦИ. Сведенията показват, че по мъжка линия нямат родство един с други. От рода Боневци произхожда и ихтиманския род Стамовци.

РОД БОНЕВЦИ
Известният ни родоначалник на този род се казвал Христо. Според покойния бойчинец Иван Спасев имал прякора Пендака. Може би е носил името Бойчо или пък това име е било на дядо му. Може би има нещо родство с манастирските родове и с рода Парапандовци, Шуг-леовци и др. Говори се, че имал две дъщери. Едната се оженила за Герго Събов от Шуглеов-ци, който основал рода Герговци, а другата за Пенко Тодорков от Дълга нива, който основал рода Пенковци.
Христо Бойчински е имал известен на нас един син Стойчо, роден към 1785 г. А той имал син Боне, 1813-1886 г. Боне имал висок ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Женил се два пъти. Говори се, че от двете жени имал 24 деца. Може би втората му жена да е довела някои от тях.
Синове на Боне:

  • Иван, р. 1838 г. Негови синове: Стойчо, р. 1864, Ласко Николов, р. 1831 г., Спас, р. 1873г.
  • Спас, 1846-1922 г. Негови синове: Стамо, 1864 г., Боне, 1874 г., Пешо, 1878 г., Иван, 1885-1970 г.
  • Павел, 1849-1898 г. Негови синове: Георги, Йордан, Стойчо.
  • Филибон, 1851 г. Негови синове: Ангел 1876 г., Стефан, 1871-1920 г., Тодор, 1883-1967
  • Петко, 1872 г. Негови синове: Григор, 1897-1943 г.
  • Ласко, 1874. Син Стойко
  • Христоско Бонев, 1851-1918 г. Осиновени от Листър Драганов от Барата.
  • Стоян, починал млад.
  • Илия, р. 1845 г. Няма данни.
    Забележителен от синовете на Бойне Стойчов е ПАВЕЛ БОНЕВ. Съпруга Тота от Гро-зьовци. Преди Априлското въстание през 1876 г. бил пощаджия – пренасял пощата от Ихти-ман за Панагюрище. Станал пощаджия и на революционния комитет в селото. За тази си дей-ност бил пратен на заточение в Мала Азия. Завърнал се след Освобождението. Преселил се в Средищна, където направил и първата къща. Вероятно е бил и първият кмет на селото след Освобождението. Синове: Георги, Йордан и Стойчо.

РОД ГЕРГОВЦИ
Основател на рода е Герго Събов от Шуглеовци. Среден ръст, сини очи. Роден около 1791 год. Починал е след 1845 год. Син Стоян, роден 1828-1896 г. Съпруга Пена Иванова Масла-рова от Барата, р. 1830 г. Деца: Гина, 1872-1959 г., Тона, 1848-1910 г.

  • Ангел, 1851 г. Негови синове: Илия, 1879-1955 г., Георги, 1886-1966 г., Стоян, 1881 г., Атанас, 1880-1921 г.
  • Христо, 1856 г. Негови синове: Иван, 1883-1972 г., Цветко, 1885 г., Стоян
  • Йордан1 876 г. – 1945 г. Негови деца: Димитър, 1869-1939 г.
  • Вучо: 1873-1965 г. Синове: Делчо, 1903-1941 г. Георги, 1908 г., Никола, 1912 г.

РОД МАНЬОВЦИ
Основател на този род е Маньо Минчов Генов от Манастира, роден около 1814 г. Оженил се за дъщеря на Стойчо Бонев от Божевци и се заселил близо до Боневци. Синове: Нончо, преселил се в с. Кръстевич, Пазарджишко, Митър, преселил се в същото село, Ненчо, пресе-лил се в гр. Златица и Стоян, останал в селото. Съпруга Атанаса Петрова от Дълга нива. Деца: Мария, омъжена за Делко Петров от Пенковци, Ангелина, 1889-1973 г. преселена в София, Йордан, преселен в София, Маринка, омъжена за Коста Кольов от Парапандовци и Манко, р. 1880 г. останал в Белица. Съпруга на Манко Бонка Божова Чомпалова от Широкирът, р. 1882 г.

РОД МИТЕВЦИ
Основател на рода е Мите Станчов от Барата, р. 1871 г. Понеже бил куц с единия си крак и не можел да работи земеделие, станал обущар. Преселил се в заселище Средищна, тогава Черковна. Построил днешната къща на Тодор Медаров. След 1900 година, неизвестно точно кога, станал касиер на черковното настоятелство. По това време черквата имала добри прихо-ди и пари в злато. Той ги съхранявал в черквата. Някои научил и ги откраднал. Осъдили го да ги възстанови. Той си продал къщата на поп Лалин и купил къща на Бойчинската чукара и там се преселил. Синове: Стоян, р. 1902 г., Йордан, 1904 г. и Владо, р. 1907 г.

РОД ПЕНКОВЦИ
Основател на рода е Пенко Тодорков от Тодорковци в Дълга нива. Според турския регис-тър от 1845 г. по това време бил на 64 години или роден към 1780 г. Други сведения за него няма. Деца: Цвятко, р. 1804 г. Забележителен е неговият син Динко Цвятков, р. 1842 г., взел активно участие в Априлското въстание през 1876 година, арестуван за бунтовната му дей-ност и държан в затвора на гр. Ихтиман.
Дъщеря на Цветко Пенков е и Нова Цветкова, 1845-1918, съпруга на Ганчо Генов от Гра-деж, организатор на Априлското въстание. Другите деца на Цвятко Пенков са: Пенчо, р. 1834 г., Петко, р. 1841 г., Цвета, р. 1853-1920 г. Омъжена за Ангел Стоянов Гергов от Герговци, Петър, р. 1846-1921 г.

РОД СТАМОВЦИ
Според Иван и Пешо Стасеви от Бойчиновци. Стамовци са от техния род. Това твърдят и Стамовци. През м. януари 1975 година посетихме с Кирил Гергов Димитър Лазаров Стамов от този род. Той ни каза, че по предание основателят на техния род се казвал Страхния, роден след 1710 година.
Още като юноша Страхния отишъл ратай в с. Кочиово, Ихтиманско. Там се оженил и ос-танал да живее. Имал син Секул, роден около 1730 г. Синът на Секул се казвал Дано, роден вероятно около 1730 г. Синът на Секул се казвал Дано, роден вероятно около 1760 г. Дакови-ят син се казвал Ласко, роден около 1800 г. Синът на Ласко се казвал Стамо, роден около 1830 г. Синът на Стамо се казвал Лазар, роден към 1862 година. Стамо имал и друг син Петраки /Петър/ роден неизвестно кога и починал след 1930 година. Синът на Лазар се казвал Дими-тър роден 1898 година. Димитър имал и няколко братя: Данчо, Владо, Боче и Кирил.
От Кочиово родът на Стамовци още през турското робство се преселил в Ихтиман.

Електрификация и водоснабдяване на БОЙЧИНОВЦИ
Спас Пенов Спасев Бонев от Бойчиновци, роден през 1914 год. преселен в София, разказ-ва, че през 1971 г. отишъл в София в Енергото по работа. Там чул, че в България нямало село неелектрифицирано. Той отговорил, че неговата родна махала Бойчиновци не е електрифи-цирана. Казали му каква молба да направят и да я изпратят. Направили молбата. Отишла ко-мисия. Преценила, че махалата следва да се електрифицира. Започнали работа и махалата е електрифицирана.
Замислили да водоснабдят махалата. Градският съвет в Ихтиман отпуснал средства, дош-ли майстори, картирали няколко кладенци в землището на селото за разширение на водопро-вода на Средищна и за нови водопроводи за Бойчиновци и Грозьовци. Изготвени били и про-ектосметни документации с обща стойност около 90 000 лв. за трите водопровода. За 1976 година били предвидени около една трета от необходимите средства. Бойчинци решават да ги използват. От Градския народен съвет в Ихтиман им казали, че пари ще им дадат, но няма строителна организация, която да изпълни строителството. Ходили по много учреждения. Успели да издействуват 2400 л. м тръби, които взели от Димитровградския завод. От 11.12.1976 г. Спас започнал да тропа сутрин от врата на врата в махалата да излизат на работа. Идвали и бебойчинци от София на помощ. Дошла и машина на помощ и след близо двуме-сечни усилия водопроводът дълъг 1800 м бил готов. Започнали и резервоар по план 30 куб. метра. Успели да изградят и него. Така с общи усилия на жителите на махалата и помощта на техните близки от София, на пълномощника Борис Георгиев и Градския народен съвет в Их-тиман водопроводът бил завършен до края на 1976 година. Проявили се всички от махалата и близките им според възможностите и желанието си, начело с Йордан Димитров, Атанас и Христо Стоянови, Тьоло Лозанов, Стоян и Йордан Ангелови, Йосиф Илиев, Димитър Цвет-ков и др. По-специална заслуга имал ИВАН БОНЕВ СПАСОВ. Той бил на най-тежкия фронт с неговите крави и кола. Той превозвал всичко най-тежко и навсякъде работил с амбиция как-то преди по електрифицирането, така и по водоснабдяването.

Владимир Зеленгоров

ЗАСЕЛИЩЕ ГРАДЕЖ

Заселище Градеж се състои от пет родови селища: Геновци, Панчовци, Раевци и Тотовци – къщите на тези родове са разположени по южния склон на Градежкия рид на разстояние километър, километър и половина едни от други.

РОД ГЕНОВЦИ
Основател на рода е Гено Иванов, вероятно Мишев, 1797-1870 г. роден в Суевци. В турс-кия регистър от 1832 г. името му не е вписано. Преселил се в промеждутъка между 1830-1840 г. от Суевци и основал селището Геновци, вероятно за по-добри условия за живот. Има пре-дание, че когато дъщерите му една по една пораствали за омъжване той не пожелал да даде нито една на белишки ергенин и беличани няколко пъти палили стопанските му огради и му пакостели. Бил среден на ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Съпруга Димитра Цветкова Гергова от Барата. Имали 4 дъщери и трима сина: Петко, Иван и Ганчо.
И тримата са били забележителни мъже.

  • Петко Генов Иванов, 1827-1894 г. Висок, снажен, но бавен в движенията. Жена Въл-ка Иванова Дражова от Барата, 1831-1908 г. Не се знае какво е било нейното лично име. Прекръстили я Вълка, за да я запазят от чумата. Била дребна на ръст. Мъжът ù казвал, че я взел, защото нямало други моми – били измрели от чумата. Имали син – Петър Петков Генов, 1848-1876 г. Взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание в селото. Бил връзка между Белишкия комитет и съмишлениците на въстанието в с. Вакарел. След потушаване на въстанието през 1876 г. бил арестуван, откаран в София. Не е известна съдбата му. Говори се, че бил убит някъде по пътя при откарването му на заточение в остров Родос. Имал три деца: Иглика, 1872, Илко, 1874-1954 и Мите, 1868-1921 г.
  • Иван Генов Иванов, 1830-1917 г. Виден белишки общественик за своето време. Участвувал в подготовката и строежа на черквата в Белица, в подготовката и провеждането на Априлското въстание през 1876 г. за което бил арестуван и държан 2 месеца в затвора Их-тиман и един месец в Самоков. Планирал главната улица в Белица /Средищна/ и много пъ-тища. Бил снажен, широкоплещест и весел човек. Идела му отръки всякаква работа. Имал слабост към коне. Отглеждал си специален кон само за езда. В къщата си построил помеще-ние за баня и скривалище, в което поканил през 1878 г. руските войници, освободили Белица, да се окъпят. Преди да дойдат тези войници той организирал в Белица „безжичен телефон” като поставил на всеки връх наоколо човек, който наблюдавал околните местности и съобща-вал с вик какво става наоколо. Жена Елка Стойнова от Вакарел. Имали 5 деца: Цвета, Генчо, Мите, Косто и Михал. По-забележителен от тях е Косто Иванов Генов, 1868-1918 г. Починал от бъбречна болест. Бил висок, широкоплещест, много силен.
    Взели го войник-артилерист. Един ден полковият командир попитал войниците имат ли някакво оплакване. Тогава Косто излязъл три крачки напред и заявил, че не му стига хляба. Полковият командир наредил да му дават по два хляба на ден, ако успее да повдигне едно от оръдията. Той го повдигнал и до края на службата си получавал по два хляба. Жена Стоимена от с. Петрич. Нямат деца.
  • Ганчо Генов Иванов, 1837-1877 г. Среден ръст, сини очи и руси коси. Ходил на учи-лище в Ихтиман и Церово. Според белишкият учител Марин Нейков той бил първият грамо-тен човек в Белица. Говори се, че пишел хубаво. Занимавал се със земеделие, абаджийство, търговия с шаеци, които продавал чак в гр. Ниш. Имал кръчма в Широкирът, което по това време е минавало за средищно белишко заселище. В тази кръчма давал подслон на Васил Лев-ски и Георги Бенковски. В тази кръчма Бенковски заедно с Делчо Уливеров от Поибрене об-разували революционния комитет в селото.
    В Белица Ганчо Генов станал главен организатор на въстанието. Представлявал селото в Оборище. След вдигане на въстанието в с. Белица отишъл да вдигне и с. Голяма Раковица. Присъствувал е в с. Петрич при посрещане четата на Бенковски и тръгнал с нея. Придружа-вал я до нейното поемане към Стара планина. След завръщането си в селото бил арестуван, държан в затвора в Ихтиман, Самоков и София, където бил осъден на смърт и помилван на доживотен затвор. Умрял в същия затвор срещу Великден, 1877 г. Съпруга Нона Цветкова Ненкова от Бойчиновци, 1845-1918 г. Трудолюбива жена. Понесла стоически сполетялото я нещастие и отгледала децата си. Деца: Георги, р. 1868, Тодор, р. 1872. Деца на Тодор: Стоян-ка, 1905, Ангел 1907, Ангелина 1907, Никола, р. 1874 г., Тина, р. 1865 г. и Велика, р. 1870 г.

РОД ДИМИТЪР ГЕНЕВЦИ
Основателят на рода е Димитър Генев Несторов от с. Голяма Раковица, р. 1893 г. Като малък останал сирак и осиновен от Илко Петров от Геновци. Оженил се за Милена Михайло-ва Петрова от същото заселище. Занимавал се със земеделие и подковаване на едър добитък. Умен и начетен за времето си. Общественик, член на Българския земеделски народен съюз. Бил дълги години общински съветник и училищен настоятел. Изселил се в София през 1862 г. Синове: Георги, р. 1920 г. агроном, Михаил, р. 1922 г. – инженер, Стоянка, р. 1927 г. – учи-телка.

РОД ЛАСКОВЦИ
Основател на тоя род е Христо Ласков Милчов Петров от Суевци, 1914 г. Преселил се от Суевци към 1893 г. Съпруга Мария Йонкина от с. Голяма Раковица. Деца: Стоилка, Лазарина, Фона и Георги. Синове на Георги Ласков, Владо, 1910 г. и Костадин, 1914 г.

ЗАСЕЛИЩЕ ПАНЧОВЦИ

Родовото селище на Панчовци се намира на километър югоизточно от заселището на Ге-новци, на около 7 км югозападно от Белица /Средищна/ и 8 км северно от гара Веринско.
За основател на този род се смята Панчо, неизвестно чий син. В турския регистър от 1831/2 година името му липсва, а това показва, че не е бил жив по това време. Говори се, че Панчовци и Пеновци са от един род. Ако това е вярно, родството им трябва да е по-далечно. В поменатия списък синът на Панчо е записан под името Атанас Панчов, по това време на 71 или роден към 1760 година, а основателя на Пеновци е записан под името Пено Владков, по това време също на 71 години, следователно Пено и Панчо не са братя. По-вероятно е Панчо и Владко да са братя.
Говори се, че Панчовци са дошли от Старо село след 1800 година. Къщата им се намирала срещу дневната барска воденица. На това място Панчовци имаха ливада. На тая ливада Ми-хаил Ат. Панчов около 1868 година е построил къща, с оглед да възстановят старото село. Че Панчовци и Пеновци са от Старо село говори и фактът, че нивите по местността Лева река бяха техни.
Според посочения по-горе регистър Панчо е имал двама сина: Атанас, р. 1760 г. и Илия, роден към 1780 година.
Атанас Панчов е имал двама сина: Кито, р. 1813 г. и Михаил, р. 1817 г. Синове на Кито: Стоянчо, р. 1846 г., Хрискьо, 1851 г. Синове на Михаил: Атанас /Тано/, р. 1840 г. Христо, 1857-1928 и Митра, 1859-1935 г. и др.
Илия Панчов, р. 1780 г. Негови синове: Спас, р. 1805 г., Лазар, р. 1815 г., Георги, 1822 и /Стойчо/ Стоица, р. 1829 г. Син на Стоица: Мите. Синове на Мите: Ристан, 1888-1962 и Сан-до.
По-забележителни хора от рода Панчовци са МИХАИЛ АТ. ПАНЧОВ и синът му ХРИСТО МИХ. ПАНЧОВ.
МИХАИЛ АТ. ПАНЧОВ, 1818-1878 г. Среден ръст. Жълти мустаци. Воднистосини очи. Вторият човек при организиране на Априлското въстание през 1876 г. и вероятно касиер на революционния комитет. Съден, заточен на остров Родос. Освободен след Освобождението на България и на път за дома си починал в Цариград. Той е бил и един от първите деятели за строежа на черква в селото. Построил в Средищна първата частна сграда.
ХРИСТО МИХ. ПАНЧОВ, 1857-1928 г. Среден ръст, трудолюбив и пестелив. Съден като малолетен за участие в Априлското въстание. Заточен на остров Родос, откъдето се завърнал след Освобождението. Кмет на селото и училищен настоятел. Първа съпруга Мария Ласкова Милчова. Починала след като го арестували. Втора: Ангелина Иванова Панина от Грозьовци. Деца: Магда, р. 1879 г., Димитър, 1883-1908, Мария, 1884-1956, Лазарина, 1887-1916 г., Иван, 1888-1942, Николина, 1898, Петра, 1898, Илия и Иглика, починали малки, Стоян Стоименов Панев, р. 1867 г. Преселен в Средищна. Бил бирник, помощник кмет и кмет.

РОД РАЕВЦИ
Родовото заселище РАЕВЦИ се намира на километър югоизточно от Пановци. Раевецът Иван Георгиев Нонев твърди, че родоначалникът им се преселил от разтуреното село Цари-цино. Селището им било в местността Раевица и Царичино. Димитър Генев от Геновци твърди, че дошли от Старо село.
В турския регистър от 1831/2 няма записан раевец с името Рое, нито лице син на Рае. Може би името „Раевци” е прякор. Лица с подобно име има и в регистъра от 1845 г. Някои твърдят, че рода Раевци се състои от два рода – основателят на единия, дошъл от Царичино, а основателят на другия – от Старо село. Тъй като в рода на Раевци съществува името Владко. Владко се е казвал и бащата на основателя на Пеновския род – Нено Владков и двете родови заселища се намират съвсем близо едно до друго, не е изключено единия род да е от Старо село, родственик на Неновци, а другият от Царичино, като са се събрали да живеят заедно по роднински връзки. Говори се, че Ненковци и Тотовци са от един род. Според посочените ре-гистри такова родство не се открива, но раевецът Владко е записан по бащино име Вълков, р. към 1794 г. Тотовецът Златко, роден към същата година, е записан по баща Вълков. Може би са братя. Тъй като може да има грешки в записванията и превода, не можем с положителност да твърдим, че имат такова родство.
От съпоставките, които направихме по регистрите и това, което се знае от раевци, уста-новихме, че в заселището има два рода: единият с родоначалник ВЛАДКО ВУКОВ и другия с родоначалник ЦВЕТКО /Цено/ Тодоров.

  1. ВЛАДКО ВУКОВ, роден към 1794 г. Синове Иван, р. 1827 г. и Георги, р. 1834 г. Син на Иван е Ноне Владков, роден около 1847 г. Негови синове Владко Нонев, р. около 1860 г., Коле Нонев Владков, р. 1858 г. Христо Нонев Владков, р. 1870 г. и Георги Нонев Владков, р. 1872 г. , Саве Нонев Владков, р. 1873 г.
    Син на Георги Владков Вуков е Лазар Георгиев Вълков, р. 1875 г. Негови синове: Цвят-ко, 1839-1970 и Георги, р. 1897 г.
  2. ЦВЯТКО /ЦОНО/ ТОДОРОВ. През 1845 г. бил на 79 г., а през 1831 г. на 81 години. Явно има грешка в записванията. При тези данни е трудно да се установи кога е роден, но рождената му дата е около 1770 г. Или малко по-късно. Той имал двама сина: Иван и Ангел.
    Иван Цветков Тодоров, роден около 1810 г. Негов син е Цвятко Иванов Тодоров. Също не е известно кога е роден, но сигурно след 1845 г., тъй като в регистъра от тази година име-то му не фигурира. Жена му се казвала Яна, вероятно му е втора жена и от рода на Горобиите-Нисторовци. През Априлското въстание 1876 г. в местността Катуница му се родило трето дете. Стоянчо Несторов Горобил го кръстил в една бука и му сложили името Алексо. Алексо се родил с пъпна връв засукана около врата му. Имало поверие, че дете, което се роди с пъпна връв около врата, баща му ще бъде обесен. И бащата на Алексо Цветков бил обесен в София за участие във въстанието.
    Цвятко Иванов Цветков освен Алексо има още две деца Петка и Георги.
    Георги Цвятков е роден около 1866 г. Негови синове: Владимир, 1894-1971 г. и Игнат, р. 1898 г.
    АНГЕЛ ЦВЕТКОВ ТОДОРОВ, р. около 1827 г. Негови деца: Христоско, Захари /Заке и Иван.
  • Христоско Анг. Цветков, р. 1847 г. Дъщеря Цвета, омъжена за Иван Владков Нонев от Градеж.
  • Иван Ангелов Цветков, деца: Мария, Атанас и Стоян
  • Захари /Заке/ Цветков, р. 1853 г. Деца: Ангел Закев, 1879-1939, Петко Закев, р. 1883 г., Алексо Закев, 1882 и Елена Закева, 1890, Милена Закева, 1889 г.

РОД ПЕНОВЦИ
Заселище Пеновци се намира на средата на Градежкия рид, съвсем близо до Раевци. Не-гов родоначалник е Нено Владков. Според турския регистър от 1831/2 по това време бил на 71 г. През 1845 г. не е бил жив. Средн ръст и сиви мустаци. Негов син Атанас Ненов, роден около 1800 година. Синове: Митър, Илия, Стойно и Цвятко.

  • Митър Ат. Пенов, роден около 1831 г. Син Кольо, р. 1876 г. Негови синове, Стоян Кольов, 1900-1944 г., Иван Кольов, Димитър Кольов, Владо Кольов
  • Илия Ат. Пенов, р. 1838 г. Синове:
    Станойчо Илиев, 1867-1938 г. Висок, представителен. Трудолюбив и пестелив. Ползувал се с добро име в селото. Няколко пъти избиран за кмет. Няма деца. Осиновил син на сестра си омъжена за Ангел Патъра от Ихтиман, известен под името Георги Станойчев Патъра, почи-нал през 1866 г. Деца: Парашкева, 1907 г., Николина, 1910 г., Иван, п. 1917, Делчо, р. 1921 г., Станойчо, 1921 г., Атанаска, 1926 г., Малинка, 1928 г.
    Косто Илиев Пенов, 1877-1944 г. Деца: Йордана, 1901-1939, Делчо, 1904-1971, Илия, 1906-1970 г., Тодор, 1908-1969 г., Георги, 1912 г., Петра, 1914 и Елисавета, 1917 г.
    Спас /Панко/ Илиев Атанасов, р. 1883 г. Починал на 24 г. от побой. Съпруга Митра Цвят-кова Нончова от Широкирът. Деца: Йордан и Стоян изселени в с. Боримечково /Юруците/, Пазарджийско.
    Стойно Атанасов Пенов, р. 1840 г. Няма данни за него. Деца Минко Стойнов Атанасов, няма данни. Николина Стойнова, р. 1869 г., починала 1908 г. Омъжена за Георги Ганчов от Геновци.
  • Митър Ат. Ненов, р. 1834-1877 г. Съпруга Елена Панева от Панчовци. Синове:
    Кольо Митров, р. 1873 г. Негови синове: Стоян Кольов, 1900-1944 г. Иван Кольов, Петра Кольова, Димитър Кольов, Владо Кольов.
    Иван Митров Атанасов. Починал през 1899 година на 45 г. Съпруга Мария Пенчова Цинцарска. Други данни няма.
  • Цветко Ат. Панчов. Съпруга Пена неизвестно откъде. Син Тоше починал през 1915 година, според смъртния му акт, на 85 г. Деца на Тоше:
    Йона Тошева, омъжоена за Илия Костов от Парапандовци, който се призетил у дядо То-ше. Илия Костов е убит през Балканската война 1912 г. Има дъщеря Елинка, р. 1906 г. Омъ-жена за Делчо Костов от Пеновци.
    Янинка Тошева, р. 1889-1970 г. Омъжена за Стоян Митев Стоицов от Пеновци, който се призетил у дядо Тоше.
    Нистор Митров, р. 1872 г. Съпруга Минка Митрова Шуманска от Широкирът. Деца:
  • Пенчо Нисторов, 1893-1975 г. Висок, хубав мъж. Общественик. Избиран за кмет на се-лото. Съпруга Нона Атанасова от Бойчиновци, 1898-1971 г. Среден ръст, черноок с големи черни очи. Деца: Цвятко Пенчов, р. 1921 г. Нистор Пенчов, р. 1923 г., Стоян Пенчов, р. 1925 г., Иван Пенчов, р. 1930 г. Починал млад.
  • Мария Нисторова, омъжена в с. Веринско.
  • Стоилка Нисторова, омъжена в София.
  • Владо Нисторов, съпруга Лазарина Г. Спасова от Дълга нива, р. 1921 г., починала. Втора съпруга Лазарина Владимирова от Раевци. Деца: Димитър, р. 1938 г., Цветанка, р. 1943 г. Омъжена в Симеоново, Софийско.

РОД ТОТОВЦИ
Заселище ТОТОВЦИ се намира в източния край на Градския рид. Петър Стоименов Арангелов от Джамузовци-Вакарел разказва предание, според което една година турските власти прекарвали през Ихтиман роби от Западните покрайнини на България. От тях момче на име Златан било откупено от Ихтимански турчин, у когото останало ратай. Работило му 7-8 години. Турчинът бил доволен от него и решил да го освободи. Дал му волове и рало и му разрешил да се засели където иска. То отишло в края на Градежкия рид и там се заселило.
Иван Ст. Стоименов от заселище Средищна разказва, че брат и сестра, също роби, били откупени в Ихтиман и изпратени при Златан и той се оженил за сестрата.
Димитър Генев Несторов от Геновци смята, че Тотовци са един род с Пеновци и Панчов-ци, тъй като имотите им били на граница.
Не може да се определи кой е основател на заселището. Преди години заселището се на-ричаше Златанци. Че жител на заселището Златко е имало потвърждава и турския регистър от 1832 г. В този регистър е записан ЗЛАТКО ВУКОВ ТОДОРОВ, на 36 год., а баща му Вуко Тодоров е бил на 80 г. Фактът, че баща му на Златко е живеел в Тотовци показва, че или е осиновен или призетен, но не и дошъл сам, а може би баща му или дядо му е дошъл. В регис-търа от 1845 година името на Златко не е вписано. А това показва, че е починал преди съста-вянето му. В този регистър е записан Вуко син на Митре, на 44 г. и неговият син Георги на 20 г. Неговият брат Събо, който не е бил жив или е изселен и синът му Тодор на 18 години, куц с единия крак. Това показва, че в период от 10-12 години в тотовския род са станали промени, но неизвестни какви. Говори се, че Събо Митров се е преселил в Ихтиман и образувал днев-ния род в тоя град Събовци. Изглежда, че нещо е станало с Вуко Митрев и неговия син Геор-ги – починали са или са се изселили и в заселището е останал само Тото /Тодор/ Събов, 1827-1897 г. Съпруга Нена Нонева от Градеж. В смъртния му акт е записано, че е син на Събо То-тов и Димитра Събова. Деца: Христо, Георги, Иван и Елинка.

  • Христо Тотов Събов, 1848-1908 г. Съпруга Цвета Нончова от Широкирът, 1853-1903 г. Деца:
  • Тоте Христов Тотев, 1877-1962 г. Деца: Стоянка, Цвета и Зарко, р. 1904 г. Нончо Тотев, Киро Тотев, 1914 г.
  • Елена Христова, 1887 г. омъжена за Ристан Митев от Градеж.
  • Мария Христова, 1884 г. Омъжена за Петко Закев от Градеж.
  • Малинка Христова, 1894 г. омъжена за Петко Симеонов от Суевци.
  • Георги Тотев Събов, р. 1850 г. Съпруга Цвета Ненчова Клоянчова от Широкирът, р. 1852 г.
  1. Ангел Георгиев Тотов, 1893-1916 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Иван-ка Динкова от Манастира. Синове: Иван Ангелов, Георги Ангелов Георгиев, дъщеря: Малин-ка, р. 1905 г., омъжена за Илия Костов от Пеновци – Градеж.
  2. Йордан Георгиев Тотов, 1876-1959 г. Съпруга Дафина Колчова от Узунете, Манастира. Деца: Стоян Йорданов, 1904 г., Иван Йорданов, 1919 г.
  3. Кръстьо Г. Тотов, 1888-1917 г. Деца: Велин, Боян, Стоянка, Донка.
  4. Мите Георгиев Тотов, 1890-1918 г. Починал в Солун като пленник. Съпруга Миланка Георгиева от Раевци.
  5. Петър Георгиев Тотов, 1892 г. Синове: Стоян и Борис.
  6. Иванка Георгиева.
  7. Дена Георгиева, 1885 г.
  8. Ана Георгиева, 1883 г.
  9. Добра Георгиева, 1887 г.
    ИВАН ТОТЕВ СЪБОВ, 1858-1895 г. Съпруга Петка Петкова Генева от Геновци – Градеж. Деца: Трайко, р. 1894 г. Деца на Трайко: Петка, Крум, Йорданка, Иван, Бояна, дъщеря на Иван, р. 1890 г.
    ЕЛИНКА ТОТОВА СЪБОВА. Няма данни.

Владимир Зеленгоров
По сведение от Димитър Генев
и регистрите

ЗАСЕЛИЩЕ ГОРОБИОВЦИ

Заселено е по югозападния склон на връх БЕЛИ КАМЪК на около 2,5 км западно от засе-лище БЕЛИЦА /Средищна/. Част от местността, в която са разположени къщите, се е нарича-ла Брезовица /мокро място/, затуй от основаването си до 1896 г. заселището е носило името Брезовица. Преименовано на Горобиовци на прекора на един от родовете. Не се знае какво значи думата горобия.
В заселището живеят потомците на два стари рода. Основател на първия род ВАСЬОВЦИ е Васьо, а на вторият – Стоян Горобия. Другите родове са от по-ново време.

РОД ВАСЬОВЦИ
Не се знае основателят на този род Васьо чий син е и откъде е дошъл да се засели на това място. Наверно е от Старо село. В турския регистър от 1831 година не е записан. Следова-телно е бил покойник. Записън е синът му Цвятко Васьов, по това време на 51 г. Записан е и брат му на Цвятко – Атанас Васьов и неговият син Илия Атанасов, 1825 г. или тогава на 6 години.
ЦВЯТКО ВАСЬОВ, роден около 1780 г. Среден ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи. Не е известно името на жена му. Изглежда, че не са имали деца и осиновили момче на име Иван от рода Уливерете в с. Поибрене, поради това на наследниците му казвали Уливерете.
ИВАН ЦВЯТКОВ ВАСЬОВ, роден около 1827 г. Жена Петра от Ценковци, Манастира, починала 1894 г. Синове: КОЛЬО и СТОЯН.

  1. Кольо Ив. Васьов, 1851-1916. Съпруга Елинка Иванова от Грозьовци, починала 1933 г., според смъртния ù акт, на 80 г. Деца:
  • Йордан К. Васьов, 1880-1964. Висок, представителен, рус. Избиран за кмет на селото. Съпруга Стоилка Дечова от Парапандовци, р. 1883 г. Деца: Елинка, Славка, Атанаска и Вла-до, род. 1910 г. Деца на Владо: Стоилка, р. 1934 и Верка, р. 1939 г.
  • Делчо Кольов Васьов, 1895 г. Среден ръст, Пълен. Завършил педагогическо училище. Бил учител в с. Белица Радевци, Софийско. Съпруга Йорданка Маринова Нейкова от Белица. Дъщеря Виолета, р. 1927 г.
  • Стойна К. Васева, 1885 г. Омъжена за Атанас Чомпалов от Широкирът.
  • Мария К.Васева, р. 1887 г. Омъжена за Цветко Мудолов от Суевци.
  • Иванка К. Васева, 1890 г. Омъжена за Илия Божилов, Широкирът.
  • Лазарина К. Васева, 1902 г. Омъжена в София. Дъщери: Надежда, 1929 и Елена, 1931 г., лекарка.
  1. Стоян Иванов Васьов, 1860 г. Среден ръст, широкоплещест. С добро образование за времето си. Бил известно време учител в селото, писар в общината и кмет. Съпруга Екатерина Пенчова Клявчовци от Широкирът, 1870 г. Деца:
  • Никола Ст. Васев, 1890 г. Съпруга Цвета Танова от Горобиовци, 1897-1977 г. Деца: Атанас, Стоян, Пенчо, Елинка и Верка.
  • Пенчо Ст. Васев, 1898-1975 г. Учител. Преселен в Средищна. Деца: Стоян, Костадин, Симеон и Георги.
  • Иван Ст. Васев, 1901-1968 г. Съпруга Иванка Анг. Масларова от Барата, р. 1905 г. Де-ца: Катерина, Стефана, Трендафила и Стоян, р. 1934 г.
  • Атанас Ст. Васев, 1906-1972 г. Учител преселен в Средищна. Деца: Красимира и Вер-ка.
  • Иванка Ст. Васева, р. 1901 г. Омъжена за Христо Николов от Горобиовци.
  • Петра Ст. Васева, омъжена в Полянци, Ихтиманско, р. 1898 г.

РОД ВРАЧОВЕТЕ
Основател на рода е ЙОРДАН ПЕТКОВ СТОЯНОВ – ВРАЧА. Починал 1963 г. родом от Шуглеовци. Призетил се в Горобиовци у Иванчо Лазаров, женен за дъщеря му Парашкева. Деца: Иван, р. 1911 г., Хетко, р. 1914 г. и Катерина р. 1917 г.

РОД ВЪЛКОВЦИ
Основател на рода е Вълко Николчов Клявчов от Широкирът, р. 1851 г. Отишъл зет у Стоичко Стойнов, женен за дъщеря му Нона доведено от ихтиманския род Кацарете и осино-вена. Деца:

  • Станоя Вълков, 1894-1962 г. Съпруга Невена Анг. Гергова от Бойчиновци. Деца: Луко, р. 1920, Ангел, р. 1922 г., Димитър, 1927 г. и Нейко, р. 1931 г.
  • Борис Вълков, р. 1903 г. Съпруга Митра Иванова от Дълга нива, р. 1902 г. Деца: Дими-тър, р. 1926 г., лесничей, Мария, р. 1929 г. и Нонка.
  • Дъщери на Вълко Николчов: Лазарина, р. 1894, Цвета, 1885, Мария, 1889 г. омъжена за Тодор Медаров от Средищна, Яна, 1894 г.и Божура, р. 1906 г. омъжена за Колчо Недельов Стефанов от Широкирът.

РОД ДЕЛЧОВЦИ
Основател на рода е ДЕЛЧО СТОЯНОВ ТОДОРКОВ от Дълга нива, убит през Балканс-ката война. Призетил се у Стоянчо Горобия. Женен за дъщеря му Мария. Деца: Стоилка, р. 1906 и Стоян, р. 1908 г.

РОД КЮРЧИИТЕ
Покойният ДЕЛЧО ТРИФОНОВ от тоя род слушал от баща си, че някога каракачани ми-нали с овце през Белишкото землище. Няколко от конете им останали да пасат по местността „Грозини бари”. Каракачаните върнали един младеж от своите да ги намери и прибере. Горо-биецът Стоян Горобия го прибрал у дома си да пренощува. Не се знае по какви причини мла-дежът не продължил пътя си, а останал в Белица и се оженил неизвестно за чия дъщеря. Веро-ятно е била родственица на Стоян Горобия, защото той му станал кум и му помогнал да си направи колиба за живеене на Яворска поляна. Младото семейство не се задържало много на това място и се преместило при парапанците в местността Фатеница. Може би жена му е от тоя род. Когато парапанците се преместили в днешната парапанска присойка и каракачанина се преместил там. След време потомците му се върнали и от там се изселили в Горобиовци.
В турския регистър от 1831 г., като глава на семейството тогава е записан СТОИЛ ТА-НОВ /СТОЯНОВ/, роден около 1787 г., с много висок ръст, жълта брада и воднисто-сини очи т.е. рус. Имал двама сина: Станоя, 26 г. и Стоян, 16 г. Бил е жив през 1845 г. В този регистър е записан само синът му Стоян и няколко души синове на Стоян. Може би някои от тях са се изселили или измрели от чумата, защото е останал само внукът му Стоян, син на сина му Стоилко. Говори се, че Стоян Стоилков убил баща си. Може би той е бил Васьовски зет и се е преселил при Васьовци. Известен е само един негов син Петър.
ПЕТЪР СТОЯНОВ КЮРЧИЯТА. В общинския регистър от 1894 г. е записан Петър Кюр-чията, р. 1854 г. Жена Петра, починала 1903 г. на 43 г. Син Трифон.
Трифон Петров Стоянов, 1884-1960 г. Среден ръст, кестеняви очи и коси. Жена Петра Павлева Бонева от Бойчиновци. Деца: Гълъбина, 1900 г., Ангел, 1906 г., Делчо Трифонов, 1911-1968 г., починал от рак на белите дробове, Василка Трифонова, р. 1910 г. и Георги Три-фонов.

РОД НИКОЛОВЦИ
Основател на рода е Никола Пенчов Лазов Цинцарски от Суевци. Призетен у Стоичко Стойно у Горобиовци.
НИКОЛА ПЕНЧОВ ЛАЗОВ. Известен под името Никола Стоичков, 1867 г. Висок, пред-ставителен. Жена Стоянка Стоичкова, р. 1873 г. Деца:

  1. Христо Николов Пенчов, р. 1902 г. Висок, строен. Учил в гимназията в гр. Ихтиман. Жена Иванка Ст. Васева от Горобиовци, р. 1901 г. Деца: Никола, р. 1926 г., Стоянка, р. 1928 г., Петра, р. 1936 г. и Гюла.
  2. Гина Николова Пенчова, омъжена за Петър Бонев от Широкирът.
  3. Иванка Николова, 1893 г. Омъжена за Иван Христов Михайлов от Градеж.
  4. Дела Николова. Омъжена за Дамян Христов от Суевци.
  5. Гюла Николова, р. 1904 г. Омъжена за Мирчо Митев от Градеж.

РОД НИНОВЦИ
Основател на рода е НИНО АПОСТОЛОВ ЯЛЕВ от село Голяма Раковица. Оженил се за Стойна Стоянчова Нисторова от Горобиовци и се призетил.

  1. Апостол Нинов, р. 1899 г. Съпруга Цвета Божилова от Широкирът. Деца: Стоян, р. 1920, Нино, р. 1924 г., Илия, р. 1936 г., Тонка, р. 1922 г., Костадинка, р. 1928 г.
  2. Цветан Нинов, р. 1902 г. Съпруга Мария Тодорова от Шуглеовци. Деца Стоилка, р. 1925 г., Иван, р. 1926, Ангел, р. 1928, Стоян, р. 1933 г.
  3. Ангел Нинов, р. 1912 г. Съпруга Стоилка Петрова Костова от Широкирът, р. 1910 г. Деца: Дамян, р. 1935 г., Руска, р. 1940 г., Стойка, р. 1946 г.
  4. Стоилка Нинова, р. 1906 г. Омъжена за Георги Ив. Спасов, Барата.

РОД СТОЙНОВЦИ – ГОРОБИИТЕ
Основател на рода е Стоян Горобия с висок ръст и сива брада. През 1831 г. е бил на 73 г. или роден към 1758 г. Не е записан на името на баща си, а Горобия.Записан е един негов син Стойно, на 31 години и сина на Стойно Нистор, на 11 г. През 1845 г. Стоян Горобия не е бил жив. Записан е само сина му Стойно, и синовете на Стойно: Нистор, Лазар и Стоичко.

  1. НИСТОР СТОЯНОВ ГОРОБИЯ, роден към 1819 г. Среден ръст, кестеняви мустаци и светли очи. Жена Стоянка Спасова от Бедринци, починала 1902 г. Деца: Атанас, Кольо, Сто-янчо.
    Атанас Нисторов Стоянчов, р. 1845 г. Жена Ана. Известен е един негов син; ПЕТКО АТАНАСОВ НИСТОРОВ р. 1879 г. Жена Цана. Деца:
  • Атанас /Атанаско/ Петков, р- 1897 г. Нисок, хубав на младини. Съпруга Делка Стояно-ва Колева от Дорлийти, р. 1895 г. Деца: Петко, р. 1925 г., Цанка, р. 1923 г., Йордан, р. 1929 г., Ангел, р. 1930 г., Любо, р. 1934 г., Ценко, Стоян, р. 1933 г., Николина, р. 1937 г.
  • Стоян Петко Атанасов, р. 1906 г. Учител. Съпруга Надежда Вл. Илиева от Средищна, р. 1928 г. Учителка. Преселени в София. Дъщери: Лиляна, р. 1952 и Мариана, р. 1954 г.
    Кольо Нисторов Стойнов. Нямаме данни за него. Деца:
  • Иван Кольов, 1885-1869 г. Преселен в с. Голяма Раковица.
  • Ангел Кольов, 1884-1965 г. Съпруга Цвета Стоичкова. Деца: Здравка, р. 1913 г., Иван, р. 1916 г.
  • Стоян Кольов, поч. 1968 г. Съпруга Елена Цветкова от Парапандовци. Деца: Кольо, р. 1910 г., Дамяна, р. 1913 г. Омъжена за Дамян Д. Василкьов от Бедринци, Маргарита, р. 1920 и Ангелина, 1920, омъжени в София.
  • Гълъбина Кольова, 1890 г. Омъжена за Стойчо Павлев от Средищна.
  • Йосиф Кольов, р. 1893 г. Среден ръст, червендалесто лице. Съпруга Велика Пенчова Паунова, 1890 г. от Пауновци. Деца: Петра, р. 1915 г., Йорданка, р. 1918 г., Кольо, р. 1920 г. и Нистор, р. 1924 г.
    Стоянчо Нисторов Стойнов. Среден на ръст. Приказлив. Старешийския съвет в Белица с протокол номер 4 от 1884 г. – го условил за бирник на цялото село с годишна заплата 700 златни гроша. Тази длъжност той е изпълнявал до 1888 г., когато го заменили със Стоян Сто-именов от Градеж. Деца:
  • Стойна Стоянчова, р. 1884 г. Омъжена за Нино Апостолов.
  • Мария Стоянчова – 1880-1970 г. Омъжена за Делчо Стоянов от Дълга нива, поженила се след неговата смърт за Стоян Цветков от Парапандовци.
  • Пане Стоянчов, неизвестно кога роден и починал.
  • Ласка Нисторова Стойнова, омъжена за Божо Митров Чомпалов от Широкирът.
    СТОИЧКО СТОЙНОВ ГОРОБИЯ, 1825-1911 г. Съпруга Цвета Терзийска от Шуглеовци. Не е имал синове, а три дъщери: Нона от Рода Карацерет в Ихтиман, осиновена. После се ро-дили Стоимена, Вълкана и Стоила.
  1. Нона Стоичкова, 1870 г. Омъжена за Вълко Николчов от Широкирът.
  2. Стоименка Стоичкова. Омъжена за Никола П. Цинцарски от Суевци.
  3. Вълкана Стоичкова, омъжена за Стоян Ат. Шуманов от Широкирът.
  4. Стоила Стоичкова, омъжена за Нено Димитров от Парапандовци.
    ЛАЗАР СТОЙНОВ ГОРОБИЯ, р. 1835 г. Първата му жена е от Барата от рода Хрисковци. Синовете му Цеко, Иванчо, Ангел и Георги са от нея, а втората била от Поибрене. От нея е синът му Атанас.
  5. Цеко Лазаров, 1851-1895 г. Напил се в Средищна, тръгнал си късно. На другия ден сут-ринта децата като отивали на училище го намерили мъртъв на Косов камък. Деца:
  • Йордан Цеков, 1876-1918 г. Убит край гр. Дойран. Син Цвятко.
  • Андрея Цеков, р. 1883 г. Съпруга Минка Ст. Иванова от Аздеете. Деца:
  • Димитър Андреев – починал
  • Мария Андреева – преселена в София.
  • Гюргена Андреева – омъжена в Софийско.
  • Цвета, р. 1887 г. Омъжена за Стоян Лазов от Панчовци.
  • Милена, 1884 г., починала по-рано.
  • Александър /Санко/, р. 1992 г.
  • Иванчо Лазаров Стойков, р. 1857 г. Съпруга Петра Иванова от Парапандовци. Дъще-ри: Парашкева, р. 1887 г., Малина, Йордана, 1890 г. Омъжена за Йордан Петков, който се призетил.
    Ангел Лазаров Стойнов, 1865-1913 г. Преселен в Средищна.
    Георги Лазаров Стойнов, 1858 г. Съпруга Катерина Цветкова Николова от Парапандовци /Петлите/, където бил известно време зет и получил прекора Георги Петела. Деца:
  • Невена Георгиева, 1890 г. Омъжена за Никола Дечов, Парапандовци.
  • Йордан Георгиев, 1894 – 1968 г. Съпруга Парашкева Симеонова Иванчова от Пара-пандовци, 1901-1974 г. Деца: Делчо, 1921 г., Георги, 1923 г., Петрунка, р. 1930 г., Здравка, р. 1935
  • Стоян Георгиев, 1900-1960 г. Жена Стоянка. Деца: Калина, р. 1926 г., Митра, р. 1928 г., Катерина, р. 1933 г.
  • Злата Георгиева, р. 1902 г. Омъжена за Илия Ат. Врачов от Шуглеовци.
  • Цвятко Георгиев, р. 1907 г. Завършил педагогическо училище в гр. Самоков. Учител. Съпруга Надежда от Самоков, втора Ружа Христакова Митева от Градеж. Преселени в Ихти-ман. Деца от първата съпруга: Катя и Георги, от втората: Владко и Христо.
  • Славчо Георгиев. Съпруга Иванка Ив. Масларова от Барата, където се призетил. Деца: Венета и Стоян.
  • Станко Георгиев- Съпруга Стойка Петкова Атанасова, преселена в София.
    Атанас Лазаров Стойнов. Съпруга Петра С тойова от Широкирът. Син Петър. Майката и синът починали и той се поженил за Нона от рода Филчовци от Поибрене. Други деца: Дамя-на, велика, Стоянка, Нено, Иван.

РОД ТАШОВЦИ
Основателя на рода Ташо Илиев Атанасов е роден през 1846 г. Син на Илия Атанасов Ва-сьов. Съпруга Мария Стаменова Лазарова от Барата. Деца:

  1. Христо Ташов, 1873 г. Няма данни.
  2. Митра Ташова, р. 1878 г. Омъжена на Милко Костов от Парапандовци.
  3. Георги Ташов, 1879 г. Жена Елинка Ангелова от Горостанете. Деца:
  • Цвета Георгиева, 1897-1977 г. Омъжена за Никола Васьов, Горобиовци.
  • Христо Георгиев, 1899 г. Съпруга Христина Делчова от Грозьовци. Деца: Георги, р. 1924 г., Йордан, р. 1931 г., Йорданка, р. 1934 г., Елинка и Мика.
  • Мария Г. Ташова, р. 1901 г. Омъжена за Йордан Симеонов от Парапандовци.
  1. Димитър Ташов, 1883-1970 г. Съпруга Стоимена Нешова Тодорова от Манастира, 1880-1950 г. Деца: Панайот, 1906 – 1960 г., Цветко, 1909-1968 г., Троян, 1917 г. Николина, Малин-ка и Крема.
  2. Михалко Ташов, 1877-1968 г. Съпруга Иглика Генова от Широкирът, 1889-1966 г. Де-ца: Надежда, р. 1911 г., Стоянка, 1913 г., Георги, 1920 г. Делчо, р. 1922 г. Иван, р. 1924 г., Ди-митър, 1928 г.
  3. Тодор Ташов, р. 1892-1970 г. Преселен в с. Стоян Михайловски. Съпруга Невена Г. Ла-зарова от Горобиовци. Взел я вдовица. Деца: Христо, р. 1918 г. убит през Втората световна война при с. Калник, Югославия, Злата, р. 1926 г. Омъжена за Петър Хрисков Петров от Ба-рата. Изселени в с. Стоян Михайловски.

Владимир Зеленгоров
Местности около махала Горостанете
На по-малко от километър от Аздейте на запад се намират Горостанете. Сега жители в Горостанете нема. Някога имаше около 20 семейства. Бедни бяха жителите от махала Горос-танете.
От изток на тази махала е Цвичи дол. На югоизток от Горостанете се намират местности-те: Таневи гарини, Градините, Сипера, Кацарска воденица, Мильово тепе, Танева орница и Трите орници. На юга се простират местностите: Десино гумно, Конски камък, Илинското полянче, Герчово парче, Митраковец, Тънка рътлина, Пещерята, Торишка усойна, Долно то-рище, Горно торище, Стефанова ливада, Церака, Йова лаг, Михайлова тепавица, Дръглев ка-мък, Дръглева ливада, Катрански дол, Катранска поляна, Плавилото, Бучкара, Дреняка, Ал-вийте, Бельови свинарници, Марийните саи, Приткия брод, Дорлийска нива.
На запад от Горостанете: Рътлината, Проданица, Петрово порче, Младенковец, Кръстьово тепе, Ташкова рътлина, Тесна рътлина, Кацарско кладенче.
На север: Христосково парче, Усойната, Лешенище, Кирова нива, Сръбски кладенец, Ко-нопише, Площака, Алвийте.
Махала Горостанете е близко до река Мътивир. Местностите са изложени на юг. Гороста-нете бяха някога засадени с лозя. Отлично грозде се раждаше тук в Горостанета.

Записал Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер, август 1986 г.
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ ГРОЗЬОВЦИ

Заселище ГРОЗЬОВЦИ е заселено по пътя Ихтиман-Грозьовци-Поибрене на втората сед-ловина на Грозьовския рът, който е от южните склонове на връх Букова могила.
Намира се на 7 км югоизточно от Белица /Средищна/ и на 15 км източно от гр. Ихтиман. Река Белица протича на 2 км югоизточно от него. Няма сведения за произхода на името му. През учебната 1910/1911 г. откритото училище в Дорлиовци е било преместено в Грозьовци. През 1912-14 г. е било построено училище, а през 1940 година е открит кооперативен магазин за продажба на стоки за потребление. Броят на домакинствата е достигнал до 31, а броят на жителите му до 160 души.
В Грозьовци има 6 рода: Лазовци, Ановци, Стойновци, Стоиловци, Митовци и Цонинци.

РОД ЛАЗОВЦИ
Този род живее в северозападния край на заселището. В турския регистър от 1831 г. като негов основател е записан Колчо Серия, р. към 1792 г., среден ръст и черни мустаци. Синове Митър и Иван.
В регистъра от 1845 г. е записан Колчо син на Митре, но роден към 1780 г. Синове: Иван и Лазар. Изглежда, че синът му Митър е починал или се е изселил, защото няма данни за него. Рода носи прякора СЕРИИТЕ.

  1. Иван Колчов, според регистъра от 1845 г., роден е към 1820 г. Среден ръст, черни мус-таци. Деца: Апостол, Трендафил, Мария.
  • Апостол Иванов Колчов, 1846-1918 Г. Жена Трендафила Михайлова Панчова от Гра-деж, 1847-1913 г. Деца: 8 – Христоско, Мария, Никола, Андон, Петър, Велика, Иванка, Рада.
  • Христоско Апостолов, 1867-1948 г. ковач, земеделец. Деца 6: Ласко, Григор: Йордан, Галина, Делчо, Зарко. Ласко Христосков, 1892-1925 г. Ятак на Кискиновата чета през 1924-25 г. Когато бил разкрит, потърсил четата, но не могъл да се свърже с нея. За да не попадне в ръцете на полицията самоубил се в местността Гробищата при Грозьовци. Григор Христосков убит в Първата световна война. Йордан Христосков, 1899-1968 г. се преселил в Ихтиман. Деца: Стоян, Атанас, Миладин.
  • Трендафил Иванов Колчов, 1846-1933 г. Жена Атанаса Иванова Михова от Горостане-те. Деца: Христоско, 1881-1936 г. Иван, р. 1883 г. преселен в с. Кръстевич, Петър Трендафи-лов, 1884-1951 г., Симеон Трендафилов, 1894 г. омъжена за Кирил Георгиев от Барата.
  1. Лазо Колчов, 1827-1882 г. Среден ръст, пъстри очи. Деца: Петър, Цвета, Митър, Иван, Ангел, Мария, Велика.

РОД АНОВЦИ
В турския регистър от 1831 г. основателят на рода АНОВЦИ е записан под името Спас Серия, следователно брат на Колчо Митров. Среден ръст, жълти мустаци, години 36 и син Стоян- Ано. През 1845 г. изглежда, че Спас Серия не е бил жив. Записан е само неговият син Стоян Ано. Той имал само един син Ано.
АНО СПАСОВ, 1826-1903 г. Жена Цона: Деца: Иван, Илия, Панчо, Стояна.

  1. Иван Анов, 1846-1926 Г. Говори се, че намерил пари, с които купил имот. Жена Яна Ненова Ненкова от Бойчиновци, 1853-1946 г. Като остаряла казала на сина си: „Анкоо, Анко, като умреш, сине, мен кой ще ме гледа”. Имали един син: АНКО, 1880-1963 г. Едър, пълен, червендалест. Много години и общински съветник, кръчмар и готвач. Усвоил много народни мъдрости, които обичаше да употребява в разговора си. Жена Дафина Колева Стоилова, 1876-1951 г. от Грозьовци Тя поддържала стопанството, дори правеше мекици в неделен ден в Сре-дищна, където кръчмаруваше. Деца: Цвета, 1901, Янка, 1899-1921, Иван, 1905 и Владо, 1910-1973 г.
  2. Илия Анов, 1870-1921 г. Жена Мария Стоянова, 1873-1912 г. Деца: 2. Тодор Илиов, 1896 г. тепавичар, търговец, земеделец. Жена Стоила Христова Гергова от Бойчиновци, 1898-1971 г. Деца: Стойка, Стоян и Любомир. Стоянка Илиева – няма данни за нея.
  3. Панчо Анов, р. 1850 г. Преселил се в Боримечково, Пазарджишко.
  4. Стояна Анова. Омъжена за Стоимен Колев от Шуглеовци.

РОД ЦОНИНЦИ
В регистъра от 1831 г. като основател на този род е записан Иван Вучов, среден ръст и сива брада и син Илия на 26 години. През 1845 г. Иван Вучов не е бил жив. Записан е сина му Илия, но като син на Вучо, роден около 1800 г. Записан е един негов син: Спас. А според събраните от нас и други сведения имал е още двама сина: Тодор и Велко. Имаме сведения само за Тодор Илиов, починал през 1926 г. Жена Добра Младенова, починала през 1903 г., от Дълга нива. Деца: Йордан, Ана, Марин, Гълъбина.

  1. Йордан Тодоров, 1880-1926 г. Жена Йордана Ив. Петкова от Шуглеовци, р. 1883 г. Де-ца 6: Петър, р. 1905, Панка, р. 1908 г., Донка, р. 1910 г., Лазарина, р. 1912 г., Славка, 1914-1969 г.
  2. Марин Тодоров, 1889-1972 г. Тепавичар, ятак на Кискиновата чета. Жена Костадина Хр. Иванова от Грозьовци. Поженил се за Мария Иванова Георгиева, р. 1902 г. от Ценовци. Деца 5: Стоянка, р. 1922 г., Иванка, р. 1925 г., Цветко, р. 1927 г., Никола и Надежда, р. 1930 г.

РОД СТОИЛОВЦИ
Според турския регистър от 1831 г. основателят на рода е СТОЯН БОЖУРОВ, със среден ръст и жълта брада, тогава на 71 години. Синове: Кръстьо, 26 г., Илия, 31 г. и Стоил, род. 16 г.
През 1845 г. Стоян Божуров не е бил жив. Синът му Кръстьо вероятно е загинал със се-мейството си или се е изселил, синът му Илия е основател на рода Стоиловци, останал само синът му СТОИЛ, роден около 1820 г. Известни негови синове: Иван и Коле, дъщери: Цвета и Митра.

  1. ИВАН СТОИЛОВ, 1848-1940 г. Жена Мария Терзийска от Шуглеовци, 1848-1940 г. Деца 5 – Делчо Ив. Стоилов, 1878 г. Негов син Цветко Делчов, убит през Първата световна война.
  • Стоил Иванов Стоилов, 1879-1970 г. Среден ръст, черноок. Много пъргав и здрав. Иг-ралец. Налбантин, кафеджия. Жена Грозда Стойнова Тодоркова 1883-1904 г. от Дълга нива. Поженил се за Цвета Стоянова Илиова от Шуглеовци, 1881-1933 г. Деца: Георги, р. 1904 г., Иван, р. 1905 г.
  • Никола Ив. Стоилов, р. 1900 г. Деца: Мария, Невена, Иван, р. 1927 г. и Божура.
  • Стоян Иванов, р. 1905 г. Преселен в Ихтиман. Бездетен.
  1. КОЛЕ СТОИЛОВ, р. 1840 г. Среден ръст, пъстри очи. Деца:
  • Христоско Колев, 1862-1914 г. Негови деца: Нено Христосков, 1882-1956 г. Преселен в София. Дълго време бил секретар-бирник в Белица. Женен за Цена Пенчова Медарова, 1882-1963 г. Син Владимир Ненов, инженер.
  • Петър Христосков, 1891 г. Деца: Никола, р. 1920 г., Кирил, 1932 г., Славчо, р. 1924 г. бил пълномощник в селото, Христо, р. 1930 г.
  • Дафина Колева, 1876-1951 г. Омъжена за Анко Ив. Анов.
  • Нона Колева. Омъжена за Пане Ненков от Бойчиновци.
  • Стойка Колева, омъжена за Петраки Трендафилов от Ихтиман.
  1. МИТРА СТОИЛОВА, 1845 г. Омъжена за Петко Ст. Врачкин.
  2. ЦВЕТА СТОИЛОВА, 1846 г. Омъжена за Стоичко Стойнов от Горобиовци.

РОД СТОЙНОВЦИ /Панинци/
Основател на рода е ИЛИЯ СТОЯНОВ БОЖУРОВ, роден към 1803 год. Среден ръст, жълти мустаци, сини очи. Деца 4: Иван, Колчо, Стойко, Тодор.

  1. Иван Илиов Стоянов, р. 1830 г. Деца: Илия Иванов, р. 1855 – 1921 г. Тегови деца: Елинка, Иван, 1887-1929, Лазарина, Цвета. Христоско Иванов, 1856-1970 г. Ангелина Ивано-ва, 1853-1901 г. Омъжена за Хр. Михайлов от Градеж.
  2. Колчо /Коле/ Илиов Стоянов /Копришки/ р. 1836 г. Син Колчо Колев Копришки, 1871-1941. Синове: Георги, 1902 г., Иван, 1907 г., Делчо Стойнов, 1882-1912 г., Тоне Стойнов, пре-селен.
  3. Тодор Илиов.
    РОД МИТОВЦИ
    Основател на рода е Събо Кацаров. Няма други данни. Жена му се казвала Цвета. Извест-ни са три техни деца: МИТО, КОЛЧО, ВАКЛА.
  4. МИТО СЪБОВ, 1846-1901 г. Съпруга Нона, неизвестно откъде. Деца 3:
    -Тодор Митов, 1879-1946 г. Жена Катерина Петкова Велкова от Шуглеовци, 1887-1967 г. Деца 6: Никола Тодоров, 1905 г., преселен в Ихтиман, Владо Тодоров, р. 1910 г. Кавалджия, работник в ДЗС, Нона Тодорова, 1916 г., Василка Тодорова, р. 1923 г., Галина Тодорова, 1925 г., Божура, 1912 г.
  • Елена Митова, 1881 г. Омъжена за Божин Вучов от Ст. Кошар
  • Ангел Митов, р. 1884 г. Син Георги Ангелов, р. 1923 г. Преселен в София.
  1. ВАКЛА СЪБОВА, 1942-1902 г., омъжена за Коле Хрискьов.
  2. КОЛЧЕ СЪБОВ. Жена му се казвала Митра, неизвестно откъде. Имали един син: Илия.
  • Илия Колчов Събов, 1845-1925 г. Жена Ненка Колева Тотова от Парапандовци, 1843-1928 г. Деца: Христоско и Стоян.
  • Христоско Илиов, 1879-1940 г. Жена Стоила Пенчова Анова от Грозьовци. Деца: Гина и Ангел, 1919-1952 г. Жена Стоянка Стоянова Петрова от Грозьовци.

Петко Ат. Младенов

Заб. Няколко души от основателите на Грозьовските родове носят прякора Серия. Те вероятно са братя. Серия е турска дума и означава на български жълто.

ЗАСЕЛИЩЕ ГОРОСТАНЕТЕ

Заселено е в най-южната част на Горостанския рът – последната му седловина. Този рът е част от югоизточния дял на връх БУГОВА МОГИЛА.
Заселище Горостанете се намира на около 8 километра югоизточно от заселище Белица /Средищна/ и на 1,5 км северо-западно от р. Мътивир. Не е известно кога е заселено и защо носи това име.
Според Иван Михаилов Ангелов от Горостанете, роден през 1914 година, основателят на рода или неговият баща е дошъл в Белица от с. Гладно поле, Пазарджишко, и се заселил на Букова могила, откъдето се преселил в Горостанете след разтурянето на „Селото” при Букова могила. От същия род били и жителите на муховската махала Пехльовци.
Не намерихме село под името ГЛАДНО ПОЛЕ, Пазарджишко. Вероятно основателят на Горостанете е дошъл от село Церово, където има род Горостанете. Може би това село е носило някога името Гладно поле.
Заселище Горостанете се състои от един род. Според турския регистър от 1831 г. негов основател е Михо Пендака, висок ръст и жълти мустаци. Роден е около 1770 г. Синове: Дочо, Вуко, Спас и Михаил. Михо Пендак не е доживял съставянето на турския регистър през 1845 г. Бил е вече покойник. Поради това за глава на семейството през 1845 г. е записан Вълко син на Михо, роден около 1800 г. и братята му Спас, р. 1804 г. и Михал роден около 1814 г. Дочо не е записан. Няма данни за него. Имал и син Иван.
ВЪЛКО МИХОВ. Синове Илия и Петко:

  1. Илия Вълков, 1839-1916 г. Имал 9 деца: Атанаса, Стоянка, Петър, 1868-1946 г. Георги, Петкана, Спаса, Вълко, Мария и Иван.
  2. Спас Михов, р. 1800 г. Деца: Мичо, имал 7 деца; Стоян, имал 5 деца; и Боне, имал 4 де-ца.
  3. Михаил Михов. Деца: Михо, Колчо, Ангел, Стоила и Минка. Няма данни за Михо. Ве-роятно погрешно е записан. Колчо имал 2 деца.
  4. Иван Михов, р. около 1830 г. Деца: Атанаса, Петър и Мария. Петър имал 5 деца: Кате-рина, Иван, Спаса, Елена, Янка.
    В Горостанете се е преселил от Бучкара Петко Илков Стойчов, р. през 1876 г. Деца:
    1.Стойчо Петков, 1900-1968 г. Деца: Ана, Стоян, Славейка, Йордан, Георги.
  5. Стоян Петков, 1905-1925 г. Убит като полицай. Неженен.
  6. Стоянка Петкова, 1907 г. Омъжена в Мухово.
  7. Боян Петков, 1915-1945 г. Убит от бомба при работа на пътя Ихтиман-Мухово.
  8. Мария Петкова, р. 1921 г.

Петко Ат. Младенов

Местности около Дорлийте

На север от Горостанете на километър се намира махала Дорлийте. Тази махала отстои на 5 км на запад от Дълга нива. На североизток от Долийте се намират Стара кошара и Деновци.
На изток от Долийте е Цвичи дол. От този дол на изток се намира Керинския кладенец и Керинции. На север от Дорлийте се издигат Костовските върлаци. На юг се намира Сръбска чукара. На запад се намира Бельов дол и Вельовско равнище. Вельов дол води началото си от Бугова могила. Слива се в река Мъти вир при Бучкара.

Записал Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер
Август, гр. Ихтиман.

ЗАСЕЛИЩЕ ДОРЛИОВЦИ

Не е известно заселището по какъв повод е получило името си. Най-вероятно е, че осно-вателят му е носил прякора Дорлията. Но не е известно какво значи думата ДОРЛИЯ. Може би произхожда от турската дума дорест, която се отнася до кон, който има червеникав или кестеняв косъм. Може би основателят на заселището е имал червеникава коса. В турския ре-гистър от 1831 г. като негов основател е записан СЪБО ТОДОРОВ с висок ръст и жълти мус-таци. Може би цвета на тия мустаци е дал повод да получи прякор.
Заселище Дорлиовци е заселено на втората и третата седловина на Горостанския рът. Състои се от две родови селища, които се намират на разстояние около 300 метра едно от дру-го. Отстои на 3 км западно от Дълга нива и на 2,5 км източно от Грозьовци и на пътя Гро-зьовци – Дълга нива.
Както споменахме вече за негов основател се смята СЪБО ТОДОРОВ, р. 1796 г., пресе-лил се от Селото при Букова могила след неговото разтуряне. Бил висок на ръст. За жена му няма данни. Имал петима синове: Иван, Колчо, Стоян, Ангел и Митре. За последните няма сведения, следователно или са починали неженени или са се изселили.
1.ИВАН СЪБОВ ДОРЛИЙСКИ, р. 1830 г. Жена Миланка от Македония, неизвестно точ-но откъде и чия дъщеря. Деца 11: Събо, Георги, Илия, Митър, Колчо, Пенчо, Петър, Стойка, Елинка, Спаса и Стоянка.

  1. КОЛЧО СЪБОВ. Жена Вакла. Имал двама сина: Стоян и Тодор.
  2. СТОЯН СЪБОВ. Имал един син Коле. Съпруга Кера Цветкова Стаменова от Дълга нива. Деца 3: Гина, Стоян и Петър.
  • Гина Колева, 1858 – 1922 г. Омъжена за Цене Пенчов от Ценовци.
  • Стоян Колев, 1867-1952 г. Известен под името Стоян Керин. Добър стопанин. Яздил хубав кон. Заселен сам в гората той владеел голяма площ мера, гора и обработена земя и не пускал чужда стока да минава през имота му. Починал неочаквано от напиване като се връ-щал с магарето си натоварено с две дамаджани ракия от Мухово. Паднал от магарето в едно дере. Когато го намерили на другия ден бил полужив и умрял. Жена Мария Иванова от Го-ростанете, 1872-1948 г. Деца: 6: Цвета, р. 1889, Дела, 1891, Атанас, 1894-1974 г., Лазарина, 1901, Елинка, 1905, Донка, р. 1907 г.
  • Петър Колев, 1870 г. Преселен в с. Каменяк, Шуменско. Жена Стоянка Ильова Въл-кова, р. 1871 г. от Горостанете. Деца: Лазарина, 1896 г., Найда, р. 1900 г.

Петко Ат. Младенов

ЗАСЕЛИЩЕ ДЪЛГА НИВА

Първото име на заселището е било ЦАФАРОВ КАМЪК по името на едно тепе от скали, което се намира на долния му край. За скалите има легенда, че на тях стояла мома и свирила със свирка /цафара/ когато се появявала опасност, та хората да се затворят в градището „Дъл-бочница” на река Мътивир на разстояние 1,5 от заселището. Не е известно кога е наименова-но на дълга нива по името на мястото /местността/ в която е заселено.
Дълга нива е заселена в най-долната част на югоизточните склонове на връх Букова мо-гила – на две седловини. Намира се на 8 км югоизточно от Белица /Средищна/ и на 1,5 км се-верозападно от река Мътивир. Състои се от три отделни части, заселени на 400-500 м една от друга. Имало е до 45 жилищни сгради. През 1924-25 година е построена училищна сграда. Броят на домакинствата е надминавал 40, а броят на жителите му е достигал до 200 души. Състои се от 6 рода: МИТРАКОВЦИ, КЯОВЦИ, ТОДОРКОВЦИ, МЛАДЕНКОВЦИ, ПЕТ-РОВЦИ И ВУЧОВЦИ.

  1. РОД МАТРАКОВЦИ. Основателят на този род се казвал Стоимен Димитров, р. 1795 г. Родът носи името на баща му, който се казвал Митър и родът Митраковци. Стоимен Мит-раков имал трима сина: Стоичко, Тодор и Павел.
  • Стоичко Стаменов, р. 1816 г. Деца: Илия, Тодор и Мария.
  • Тодор Стаменов, р. 1828 г. Жена Цвета. Имал 6 деца: Нена, Митра, Стамен, Паун, Мария, Ангелина.
  1. РОД КЯОВЦИ. Основател Стамен Китов, р. 1750 г. Имал двама сина: Станоя, за който няма сведения и Цветко, р. 1815 г. Имал 5 деца: Кера, Ангел, Илия, Стоянка, Стоила.
  2. РОД ТОДОРКОВЦИ. Основател Тодор Стоянов, р. 1795 г. Имали 6 деца: Тото, р. 1827 г. Петър, Стойно, Стоян, Коле, Неда.
  3. РОД МЛАДЕНКОВЦИ. Основател Младен Станков, дошъл от Каназърете, р. 1818 г. Имал 6 деца: Спас, 1845-1917 г. Ласко, Петко, Добра, Велика, Мария.
  4. РОД ПЕТРОВЦИ. Основател Стоян Колев, р. 1792 г. Съпруга Димитра. Нямали деца. Осиновили момче на име Петър, неизвестно чий син и откъде, родено 1826 г. Петър Стоянов, който дал името на рода имал един син на име Стойно, 1849-1920 г. Имал 4 деца: Мария – луда, Луко, 1884-1916 г. Убит във войната. Деян 1886-1909. Убит от поибренци, ерген. Сто-янка Стойкова, омъжена за Христоско Колев Тодорков от Дълга нива.
  5. РОД ВУЧОВЦИ. Основател на рода ИВАН ВУЧОВ, 1855-1916 Г. ПРЕСЕЛЕН ОТ Ст. Кошара. Имал 5 деца: Кула, р. 1882 г., Илия, 1878-1916 г. Убит във войната, Стефан Иванов, р. 1880 г. Мика Иванова, р. 1887 г. и Гълъбина Иванова, р. 1888 г. Омъжена за Христоско Иванов Медаров от Шуглеовци.

Петко Ат. Младенов
Син на Атанас Петков Младенов

ЗАСЕЛИЩЕ ПАРАПАНДОВЦИ

Заселище Парапандовци е най-северното от белишките заселища. Къщите на парапанския род Тотовци се намират по северния склон на Яркова чукара, близо до река Бощица, а къщите на родовете Петлите, Иванчовци и Петковци – по северния склон на Дишкова чукара.
Не можахме да установим от какъв произход е и какво означава думата „парапанда”, от която произхожда името на заселището. Вероятно е някакъв прякор на родоначалника на ро-да, тъй като около къщите на заселището няма местност с подобно име.
Синурите, които и днес личат по гористата местност „Дивяк” и поляната „Кръста”, ос-танките от стари сгради в местностите „Капина” при Равнаците. Юрта при Бощица и Креми-ците в долината на същата река показват, че в днешното землище на Парапандовци са живее-ли хора отдавна. Това се потвърждава и от разните старинни предмети, които са намирани – делви, сечива и други.
Има и легенда, която разказва, че при нашествието на турците българите се защищавали в местността „Кремиците”. След покоряването на Ихтиманска Средна гора те избягали в со-фийско, където основали днешното село Кремиковци.
Днешните парапанци не са потомци на някогашните обитатели на парапанското земли-ще. Те са се заселили там през периода 1830-1840 г.
Според едно предание произходът на днешните парапанци е село Беличе /Белица/, което се е намирало в долината на река Белица в днешната местност Старо село. Къщите им се на-мирали около днешната Барска воденица, която била тяхна. Напуснали са това селище около 1800 година, когато то е било опожарено от кърджалии. Заселили се южно от днешното засе-лище Белица /Средищна/ в местността Фатеница. Говори се, че къщите им били на чукарката югозападно от къщата на Георги Логинов. Имало къщи и срещу гробищата на Фатеница.
Известният ни родоначалник на рода е НИКОЛА ПАРАПАНДАТА, вероятно родственик с шуглеовци и грозьовци, тъй като нивите по Фатеница, освен на парапанци са принадлежа-ли и на грозьовци и шуглеовци. И сигурно брат на бащата на бойчинеца Ненко Тодоров, тъй като нивите около и в заселище Средищна са парапански и ненковски. Южно от главната улица в Средищна – парапански, северно – ненковски.
Никола Парапандата не фигурира в турския регистър от 1845 година, а това показва, че по това време е бил покойник. Не е известно той ли се е преселил в Парапандовци или сино-вете му. Не са известни причините на преселването. Едно предание говори, че това е станало поради по-благоприятните условия за живот в долината на река Бощица, където имали саи /кошари/ за добитъка. Според друго предание преселването станало поради страх от чумата, като братята се заселили на отделни рътлини, тъй като имало поверие, че чумата не може да мине през водата на доловете.
Известно е, че кумове на парапанците са били бойчинците от рода Боневци. Тъй като братя или синове на Никола Парапандата се изселили в Байлово бойчинците продължили да им кумуват. Фамилиите Боневци от Байлово са от Парапанския род.
Боне Ненков Стойчов от Боневци в Байлово е прототип на Боне Крайненеца от разказа на Елин Пелин „На браздата”. Бил тих, добър селянин. На младини овчар по кошарите. Не ходил в кръчмите. Бил добър свирец на кавал.
Брат на Боне Ненков Стойчов е Иван Нанков Стоичков . прототип на „Дядката” от разка-за на Елин Пелин „Летен ден”. Той на времето се учил в местното училище. Също бил овчар и свирил много хубаво на кавал и свирка. Бил и добър игралец. Жена му се казвала Параш-кева. Била от с. Голяма Раковица.
Родоначалник на Байловския род Боневци преселен от Белица се казвал Стойчо Парапан-дов. Според едно предание като ерген придружил търговци, които закарали овце в Цариград. След продажбата им Стойчо се завъртял около хана, където щели да пренощуват и на другия ден си тръгнат. Приближил го възрастен турчин с брада и го попитал откъде е. Стойчо му отговорил, че е от Белица – Ихтиманска кааза /околия/.

  • Късметът е твой – въздъхнал турчинът и му разказал, че преди време хайдутствувал в белишкото землище. Откраднал пари от беличени и ги заровил при кладенец към Букова мо-гила. Описал му точно мястото и му казал, че му ги харизва, ако ги намери. Той бил остарял вече и не можел да се върне да ги търси, а и нямал близки, които да изпрати. Стойчо не по-вярвал, ала като се върнал в селото, без да каже на близките си, започнал да търси парите и успял да ги намери. След това се преселил в Байлово, където купил имот и се заселил. Това събитие е станало преди 1830 г. Въпреки, че Стойчо не казвал уж никому, че е намерил пари мълвата плъзнала не само в Байлово, ами и в околните села. Неизвестно кога разбойници из-дебнали Стойчо и го убили, за да го ограбят.
    ИВАН НИКОЛОВ ПАРАПАНДОВ, р. 1789 г. Среден на ръст. Кестеняви мустаци и пъс-три очи. Няма сведения за жена му и годината на смъртта. Заселил се на северния склон на Яркова чукара и основал днешния род ТОТЬОВЦИ. Негови потомци и днес живеят там.
    Известни са двама синове на Иван Николов Парапандов – Никола и Тото /Стоян/.
    НИКОЛА /КОЛЕ/ ИВАНОВ НИКОЛОВ ПАРАПАНДОВ, р. 1823 г. Среден на ръст. Жълти мустаци и воднисто-сини очи. В турския регистър от 1845 година негови деца не са записани. Известен е един негов син – ТОТО.
    ТОТО НИКОЛОВ ИВАНОВ ПАРАПАНСКИ, в общинския регистър е записано, че е ро-ден през 1844 година, но рождената му дата е по-късна. Починал е на 1.03.1894 г. Съпруга Стойна Лазарова от Горобиовци, родена през 1861 г. Деца: ПЕТКО, МАРИЯ, ЛАЗАРИНА, АНА И АТАНАС.
    ПЕТКО ТОТОВ, 1883-1970 г. Нисък на ръст. Широкоплещест. Съпруга Стоянка от Дълга нива, р. 1883 г. Деца: Борис, Тонка, Владо и Троянка. Деца на Борис: Стоянка, р. 1929 г., Бо-рислава, 1933 г., Петка, р. 1940 г.
    АТАНАС ТОТОВ, р. 1892 г. – 1974 г. Строен, висок. Съпруга Мария Стоилова Пенкова от Бойчиновци, р. 1892 г. Деца: Николай, Йордан, Стоян, Верка.
    Николая /Николайчо/ Атанасов Тотов, р. 1918 г. Преселен в София.
    Йордан Атанасов Тотов, р. 1924 г. Съпруга Траяна от с. Вакарел.
    Стоян /Тачо/ Атанасов Тотов, р. 1927 г. Преселен в заселище Белица. Пълен, с червен-далесто лице. Домакин на ДЗС. Съпруга Стоилка Димитрова Ненова от Парапандовци. Син Атанас, р. 1950 г. Преселен в София и син Мариан, р. 1961 г.
    Верка Атанасова Тотова, р. 1922 г. Преселена в София. Омъжена в София за Васил Ни-колов Иванов от гр. Луковит, р. 1919 г.
    ТОТО /СТОЯН/ ИВАНОВ НИКОЛОВ ПАРАПАНДОВ, р. 1815 г. Среден на ръст. Жълти мустаци и воднисто-сини очи. Съпруга Нона Дашова Димитрова от Поибрене починала през 1894 г. Според смъртния ù акт починала на 120 години, но едва ли е имала и 90.
    Правнукът на Тото Иванов Димитър Ненов Димитров слушал от по-стари хора, че неиз-вестно коя година прадядо му Тото бил коджабашия събирач на данъците и десятъка. Бълга-рин бил обвинен в някакво злодеяние, но не се признал за виновен. Тото, в качеството си на коджабашия, наредил на заптиетата, да го хвърлят в жижница за дървени въглища. Те го хвърлили и човекът изгорял жив. Листата на околните дървета се свили. Тогава заптиетата се обърнали към него и рекли: „Чорбаджи, тоя човек не е бил виновен”.
    Дядо Тото бил гуляйджия и пияч. Продавал от десятъка, а после извивал парите в поиб-ренските кръчми. Властите му направили проверка и го осъдили. Синът му Димитър продал нива, ливада и волове, за да изплати задължението. На стари години дядо Тото съвсем се про-пил. Ходил в Поибрене уж да плаща дълг, а изпивал парите и после казвал, че правил дълга си още по-дълъг. Когато му се приядяло месо и вероятно в пияно състояние излизал на двора и ако се изпречи пред очите му овца, агне, кокошка или пиле хвърлял тоягата, утрепвал го и карал снаха си да му готви. Не се знае коя година е умрял. Известни са шестима негови сино-ве: КОЛЕ, ИВАН, НЕНО, СТОЙНО, ТОДОР И НИКОЛА.
    КОЛЕ ТОТОВ ИВАНОВ, р.1834 г. Имал пъстри, воднисто сини очи. Синове: Стоян, Илия.
  1. СТОЯН КОЛЕВ ТОТОВ, р. 1861 г. Съпруга Атанаса, дъщеря на Бона Цвяткова от Пет-лите – Парапандовци, р. 1867 г. Имал четирима сина: ИЛИЯ, КРЪСТЬО, ГЕОРГИ И ДЪЩЕ-РЯ НИКОЛИНА.
    а/ ИЛИЯ СТОЯНОВ КОЛЕВ, 1889-1971 г. Съпруга Ангелина Спасева Бонева, р. 1885 г. – вдовица на Ласко Петров Цветков от Бойчиновци, убит в Балканската война. Деца: Йорда-на, р. 1918 г., Стоянка, р. 1920 г., Гена, р. 1922 г.
    б/ ПЕТКО СТОЯНОВ КОЛЕВ, р. 1894 г. Съпруга Петкана от Аздеете вдовица на Никола Тодоров от Парапандовци. Преселени в с. Стоян Михайловски. Деца: Минка и Тошо /доведени/ и Борис /природен/.
    в/ КРЪСТЬО СТОЯНОВ КОЛЕВ, р. 1894 г. Съпруга Петкана от Аздеете, вдовица на Ни-кола Тодоров от Парапандовци. Преселени в с. Стоян Михайловски. Деца: Минка и Тошо /доведени/ и Борис /природен/.
    г/ ГЕОРГИ СТОЯНОВ КОЛЕВ, 1900-1970 Г. Съпруга Ивана Петрова от Дорлиовци, р. 1901 г. Деца: Димитър, р. 1927 г., Садевка, р. 1929 г. и Стоян, р. 1931 г.
    ИЛИЯ СТОЯНОВ КОЛЕВ /КЕРИН/, 1870 г. – Преселен в Средищна.
  2. ИВАН ТОТОВ ИВАНОВ, р. 1835 г. Преселен в гр. Панагюрище.
  3. НЕНО ТОТОВ ИВАНОВ, р. 1837 г. Съпруга Ивана Миле /Ивана е доведена дъщеря на Миле. Майка ù била от Барата. Омъжила се в манастира у рода Теневци. Мъжът ù бил убит на Ихтиманския връх. Според предания от дядо Миле, той бил ерген и се оженил за нея/. Родена 1845 г. Деца: НОНА, ЛУКО, ПЕТКО, СТОЯН – неженени и ПЕТЪР.
    ПЕТЪР НЕНОВ ТОТОВ, 1880-1969 г. Нисък на ръст. Пъргав, трудолюбив. Пълно лице. Кафяви очи и коси. Съпруга Неделя Спасева Бонева от Бойчиновци, 1890-1913 г. От нея има двама сина: Илия и Панчо. Поженил се за Митра Пенчева от Мухово, 1887-1964 г., вдовица на Луко Стоянов от Дълга нива. От нея има 3 деца: Люба, Никифор и Гроздена.
  4. Илия Петров Ненов, р. 1909 г. Среден на ръст. Широкоплещест. Разговорлив. В разго-вор употребява народни мъдрости „Ами – казва – ако няма празнични дни кога ще си обли-чаме новите дрехи”. Занимавал се със земеделие, скотовъдство и строителство. Съпруга Ма-рия Спасева Стойова от Широкирът, р. 1911 г. Преселили се в Ихтиман през 1969 г. Деца: Петър, Панка и Димитра.
  5. ПАНЧО ПЕТРОВ НЕНОВ, р. 1912 г. Нисък на ръст, пълен, червендалесто лице. Кафя-ви очи и коси. Преселен в София. Шивач. Съпруга Верка Димитрова Велинова от Бърдо, Ва-карел. Деца: Лилия, р. 1941 и Живко, р. 1945 г.
  6. Люба Петрова Ненова, р. 1920 г. Омъжена за Делчо Г. Станойчо от Градеж.
  7. Никифор Петров Ненов, р. 1926 г. Преселен в София.
  8. Гроздена Петрова Ненова, р. 1928 г.
    СТОЙНО ТОТЬОВ ИВАНОВ, Р. 1840 Г. Съпруга Петка от Пилците в с. Поибрене, 1845-1913 г.
    НЕНО ДИМИТРОВ ТОТЬОВ, 1878-1948 г. Едър, широкоплещест с пълно кръгло лице. Трудолюбив. Занимавала се със земеделие, скотовъдство и по малко с търговия за добитък. Съпруга Стоила Стоичкова Стойнова от Горобиовци, 1875 – 1946 г. Деца: Дамяна, полудяла и Димитър.
    Димитър Ненов Димитров, 1904-1973 г. Починал от слабо сърце. Нисък на ръст, слаб и болнав, но умен и приказлив. Съпруга Йордана Стоянова от Шуглеовци. Преселвал се в Их-тиман, но се върнал в Белица. Деца: Стоилка, р. 1928 г., Нено, р. 1929 г., Иван, р. 1932 г., Лю-боч, р. 1939 г., Милена, 1942 г.
  9. ТОДОР ТОТОВ ИВАНОВ. Роден е след 1845 г., тъй като не фигурира в турския спи-сък. Жена Петра. Деца: Стоян, 1872 – 1956 г. Никола, 1882 г., Луко 1883-1968 г. и Тота.
    РОД ЦВЕТКОВЦИ
    ЦВЕТКО НИКОЛОВ ПАРАПАНДОВ, основател на рода, е роден през 1788 г. Среден на ръст. Жълти мустаци. Воднисто – сини очи. Съпруга Анга, починала през 1899 г. Синове: Никола, Нено, Петко, Атанас, Иванчо, Нено.
  10. Никола Цветков Николов, р. 1809 г. Нисък на ръст. Кестеняви мустаци и воднисто-сини очи. Според внука му Стоян Цветков Николов той има много големи волове с големи рога и за да им сложи оглавниците подскачал като петел. Затуй хората му лепнали прякора „Петела”. Поради това родът му и днес е известен под името „Петлите”. Дори тоя прякор е предаден и на Георги Лазаров от Горобиовци, който бил призетен у Цветко Николов Петела.
    Никола Цветков Николов не се преселил с братята си в Парапандовци, а останал да живее в старото заселище на Фътеница. Къщата му е била вероятно над днешната къща на Георги Логинов в Белица. Неизвестно защо и кога се преселил в местността „Селската ливада” като се заселил под селището на рода Шопите. Не останал за дълго и на това място. Направил си колиба при днешната местност „Костова нива” над сегашното заселище на петлите. Към 1885 година синът му Цвятко ходил ратай в с. Поибрене. Спечелил малко пари, върнал се и напра-вил къща в днешното заселище на Петлите. Тази къща имала само едно помещение. В средата било огнището. В едната част на помещението спели хората, а в другата част нощували гове-дата. Къщата била покрита със слама. След известно време Цветко отново отишъл ратай в Поибрене. Там се оженил и призетил, но скоро жена му умряла и той отново се върнал в Бе-лица.
    Деца на Никола Цветков: ИЛИЯ, ЦВЕТКО И НЕНО.
    ИЛИЯ НИКОЛОВ ЦВЕТКОВ, р. 1835 г. Няма данни, вероятно е починал млад.
    ЦВЯТКО НИКОЛОВ ЦВЕТКОВ, р. 1834 г. Името на първата му съпруга от Поибрене не е известно. След завръщането си от Поибрене се оженил за Бона от Панчовци – Градеж, която била сестра на Георги и Христо Иванови /Тотови от Тотовци – Градеж,, вдовица на син на Стоица Панчов. Един ден мъжът ù тръгнал с колата да иде на Тотовската воденица. Пътят е много стръмен. Колата се катурила, брашното се разпиляло и единият от воловете умрял. То-гава бащата прогонил сина си и му казал да не се връща докато не спечели пари да купят дру-гия вол. Синът отишъл някъде ратай. Разболял се и умрял и жена му останала вдовица. Деца:
  11. АТАНАСА ЦВЕТКОВА НИКОЛОВА /доведена/, р. 1867 г. Омъжена за Стоян Колев Тотов от Тотовския род в Парапандовци. 2. Ана. 3. Катерина, омъжена за Георги Лазаров от Горобиовци. 4. Мика. 5. Елена.
  12. НЕНО НИКОЛОВ ЦВЕТКОВ /1840-1890 г./. Съпруга Рада, р. 1840 г. Деца: Панталея /Пано/, Катерина, Панка, Стоянка и Кръскьо.
    ПАНО НЕНОВ НИКОЛОВ, р. 1882 г. Нисък, набит, широкоплещест. Трудолюбив. Съп-руга Дафина Божова Митрова от Чомпалете от Широкирът. Като мома била сгодена за Митар Ташов от Горобиите, който щял да се призети. Вдигнали сватба и отишли в днешната махала Средищна да се венчаят в черквата. Кмет бил Станойчо Илков от Градеж. При него се явил Илия Василкьов от Бедринци – Широкирът и му казал, че са роднини и ако кметът позволи да се оженят селото ще пострада. Кметът бил принуден да спре венчавката и сватбата се разту-рила. После Дафина се пристанала на Пано Ненов. След нейното приставане дошло разреше-ние да се оженят, но вече било късно.
  13. Цветко Панов Ненов, 1906-1971 г. Съпруга Иглика Петрова от Дорлийте. Деца: Трен-дафил, р. 1930 г., Илия 1932 г., Панка, 1934 г., Здравка, 1938 г.
  14. Божко Панов Ненов, р. 1907 г. Преселил се в заселище Белица /Средищна/. Овчар и ра-ботник в ДЗС. Съпруга Заприна Добрева Цинцарска, р. 1921 г. Деца: Йордан, 1946 г., Цвета-на, р. 1952 г.
  15. РАДЕ ПАНОВ НЕНОВ, 1910 – 1931 г. Като войник през 1931 г. Раде се върнал в от-пуск. Отишъл с говедата заедно с Атанас Иванчев. Пасли говедата в местността „Кръста”. Поибренецът Иван Гъзера бил пиян и застрелял Раде. Осъдили го на 12 и половина години затвор.
  16. Делчо Панов Ненов, преселил се в Поибрене.
    КРЪСКЬО НЕНОВ ЦВЕТКОВ, 1886 г. Убит в Първата световна война. Съпруга Йордана Ст. Стоименова от зас. Белица, 1886-1970 г. Деца:
  17. Бойчо Кр. Ненов, 1912-1974 г. Преселен в София. Съпруга Иванка от Кашеница. Ни-кола Бойчов Кръстев. Живее в София.
    ПЕТКО ЦВЕТКОВ НИКОЛОВ, р. 1817 г. Среден на ръст. Жълти мустаци и пъстри очи. Съпруга Вела Дишкова. Баща ù живеел на днешната Дишкова чукара. Починал преди 1844 г. Около Освобождението ни от турско робство брат ù Илия Дишков се преселил в Поибрене, вероятно женен за поибренка и осиновил там рода Дишковци. Нивите по днешните Яркова и Дишкова чукара оставил на сестра си като получил от нея само един юнец. На стари години тръгнала в лошо време да иде при брат си. Стигнала до местността Кремиците в долината на река Бощица и там умряла.
    Деца:
  18. КОСТО ПЕТКОВ ЦВЕТКОВ, р. 1836 г. Жена Мила неизвестно откъде. Деца: Кольо, Михаил, Илия
  • КОЛЬО КОСТОВ ПЕТКОВ, Р. 1867 Г. Съпруга Парашкева. Деца: Косто, Лазар, Киро, Благой, Мите
  • КОСТО КОЛЬОВ КОСТОВ, 1894-1962 г. Нисък на ръст. Кротък човек. Рано останал вдовец. Живеел много години сам. Съпруга Маринка Маньова от Бойчиновци. Деца: Петко и
  • КИРО КОЛЬОВ КОСТОВ, 1898-1951 Г. Среден на ръст. Оженил се за Йордана Ст. Стоименова, вдовица на Кръскьо Ненов от същото заселище, 1886-1970 г. Син Васил, р. 1926 г. Съпруга Катерина от Поибрене.
    ЛАЗАР КОЛЬОВ КОСТОВ, р. 1895 г. Оженил се за мома на име Стоянка от Поибрене, която била бременна от друг. Детето се родило, но след прохождането му, той го удавил в кладенеца. Арестували го и той се обесил в Ихтиман. Жена му се поженила в същия град.
    ИВАН КОЛЬОВ КОСТОВ, р. 1897 г. Преселил се в с. Красново.
    МИТЕ КОЛЬОВ КОСТОВ, р. 1899 г. Около 1921 г. бил обвинен в кражба. Заловен при една жижница и закаран в Ихтиман, където се обесил в участъка.
    МИХАЛКО СОТОВ ПЕТКОВ, р. 1870 г. Съпруга Димитра Ташова от Горобиовци. Стройна, висока жена. Кестеняви очи и коси. Деца: Благойчо, Велин, Делчо, Стоилка.
    ИЛИЯ КОСТОВ ПЕТКОВ, р. 1879 г. Като ерген запалил воденицата в Бощица, която по това време била на Кюрчийте. Осъдили го като порасне да я направи. Преселил се в заселище Градеж, род Пеновци, където се призетил.
    КОЛЬО ПЕТКОВ ЦВЕТКОВ. Среден на ръст. Широкоплещест. Съпруга Стоянка от Ме-дарете, Шуглеовци. Трудолюбива като жена си, умна и тактична. Един ден имали жътвари. Тя останала вкъщи да им сготви обяд. По едно време коня изтопуркал пред вратата и тя видяла сина си Иван да слиза сърдит от него. Досетила се, че нещо са забравили. Погледнала из къщи и видяла, че са забравили да сложат лъжиците и жътварите нямало с какво да се нахранят”. Иване – обърнала се към мъжа си – Господ да ме убие дано. Невестата му рече да тури в тор-бата лъжиците, ала аз съм забравила. Грабнала лъжиците и му ги подала. Приела вината върху себе си, въпреки, че снаха ù била виновна. Деца: Стоила, Цвета, Иван и Ана.
  1. Иван Кольов Петков, 1874-1964 г. Среден на ръст. Черноок. Единственият чернокож мъж от рода Парапандовци. Природно интелигентен и трудолюбив стопанин. Налбантин. Преди да умре изработил с дъбов ковчег и дъбов кръст. Първата му съпруга е Петра Ангелова Гергова от Бойчиновци. От нея имал 6 живи деца: Стоян, Стоянка, Марийка, Костадин, Лю-бомир и Русена. Поженил се за Стойка от с. Мухово, 1887-1975 г. От нея имал 4 дъщери: Со-фийка /доведена/, Петра, Йордана и Цветана.
  • СТОЯН ИВАНОВ КОЛЬОВ, р. 1907 г. Преди него родителите му имали три момче-та, но и трите починали още малки. Затуй след неговото раждане, от страх, че и той може да умре, занесли го в местността „Средната ливада”. Вързали люлката му под дърво, около което имало друго дърво да прави сянка. Майка му го задоила върху камък, който човек само с ръце не може да извади. Баба му обиколила камъка, майката и детето три пъти с черна кокошка в ръце и я пуснала в гората, за да отнесе там болестите на детето.
    Като пораснал Стоян завършил началното училище в Белица и прогимназия в с. Поибре-не. Въпреки желанието си не можел да продължи учението, защото починала майка му. Зани-мава се главно със земеделие, но отръки му идват всички занаяти – дърводелство, коларство, кацарство и др., които упражнява. Има и банциг. Години наред работи в Горското стопанст-во като точиларка на триони. Съпруга Елисавета Костова Илиева от Пеновци – Градеж, р. 1917 г. Средна на ръст. Трудолюбива. Преселени са в засел. Белица /Средищна/, където живе-ят. Деца: Венета, Петра, Иван.
  1. Венета Стоянова Иванова, р. 1938 г. Омъжена за Алекси Бойчов Кръстев от Парапан-довци. Преселени в София. Дете Елисавета, р. 1988 г.
  2. Петра /Пенка/ Стоянова Кольова, р. 1944 г. Завършила гимназия. Омъжена за Христо Вангелов от София, където живеят. Деца: Сашка и Стоянчо.
  3. Иван Стоянов Иванов, р. 1946 г. Завършил средно училище в София, където се пресе-лил. Съпруга Росица Стоянова Славчева от Шуглеовци, завършила средно техническо учи-лище в София. Дъщери: Биляна, р. 1969 г. и Елица, р. 1976 г. и Стоян /близнаци/ откраднат и намерен 2006 г. ход името Ивайло Цв. Панков, с. Игнатово, между Лом и Козлодуй.
    КОСТАДИН /Коста/ Иванов Кольов, р. 1914 г. Преселен в София. Служител. Съпруга Мария Янкова Бонева от с. Казичене. Син Гошо.
    ЛЮБЕН ИВАНОВ КОЛЬОВ, р. 1916 г. Военнослужещ. Преселен в гр. Горна Оряховица. Съпруга Мария Николаева Георгиева от с. Камен, Г. Оряховско. Дъщеря Вергиния.
    СТОЯНКА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1988 г. Преселена в София. Омъжена за Борис Иванов Георгиев от с. Бокельовци, Берковско. Син Костадин, преселен в ГДР, където е женен за лекарка. Син Борко.
    МАРИЙКА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1912 г. Преселена в София, Където е омъжена за Анчо Маринов Боевски. Син Иван Анчов Маринов, р. 1932 г. Художник. Поженила се за Недялко Митров от с. Чепинци. Живеят в София.
    РУСЕНА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1918 г. Осиновена от Траян Митов от Сувеци. Омъ-жена за Илия Димитров Колев Цинцарски от Суевци. Деца – Троан, р. 1942 г., Мария и Мит-ко.
    ПЕТРА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1922 г. Омъжена за Владо Кольов Митров от Градеж. Деца Марин и Ванчо.
    ЙОРДАНА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1924 г. Омъжена за Гошо Василев Мудолов от Су-евци, където живее. Деца: Васил, Стойчо и Росица.
    ЦВЕТАНА ИВАНОВА КОЛЬОВА, р. 1926 г. Омъжена за Тошо Янев от гр. Пирдоп. Жи-веят в София. Дъщеря Маня.
    ДЕЧО /АНДРЕЯ/ ПЕТКОВ ЦВЕТКОВ, р. 1846 г. Съпруга Яна Чампалова от Широкирът, сестра на Ване Чомпала, р. 1860 г. Деца:
  4. Велика Дечова Петкова, р. 1879 г.
  5. Иван Дечов Петков, 1880-1904 г.
  6. Стоила Дечова Петкова, р. 1887 г.
  7. Йордан Дечов Петков, 1885-1905 г. Жена Мария Стоилова Спасова, починала като млада невеста. Обесил се след нейната смърт.
  8. Кика Дечова Петкова, р. 1887 г.
  9. Петко Дечов Петков, р. 1889 – умрял ерген.
  10. Колчо Дечов Петков, 1891-1912 г. Убит в Балканската война. Съпруга Невена Г. Лаза-рова от Горобиовци. Деца: Зорка и Георги
  11. Мите Дечов Петков, р. 1889 г. Съпруга Мария Илиева Василкьова от Бедринци – Ши-рокирът.
  • Стоян Митев Дечов, р. 1904 г. Съпруга Калофира Йорданова Павлова от Средищна, р. 1906 г. Деца: Румяна, р. 1927 г. и Йордан. Рус, хубав мъж.
  • Стоилка Митева Дечова, р. 1908 г. Омъжена за Лазар Колчов, учител от зас. Шуг-леовци.
  • Драган Митев Дечов, р. 1914 г. Съпруга Софийка Иванова Кольова /доведена/ от Па-рапандовци .
    АТАНАС ЦВЕТКОВ НИКОЛОВ, 185201874 г. Починал в затвора в Ихтиман от пушечна рана, нанесена му при опит с дружина да отведе Иванка Цинцарска от Суевци, отвлечена от турчин. На следната година Иванка, след като родила дете на турчина, избягала и я отвели в Панагюрище, оттам в Копривщица. След Освобождението на България се поженила в с. Ве-ринско. Първият ù мъж умрял и тя се поженила отново за беличенин от Мудолете и основали Мудоловин род в с. Веринско.

РОД ИВАНЧОВЦИ
Основател на рода е ИВАНЧО ЦВЕТКОВ НИКОЛОВ ПАРАПАНДОВ, 1825-1899 г. Рус, среден на ръст, кротък, добър човек. Жена Стана от Бодурете, Поибрене. Дребна, слаба, почи-нала преди него. Деца: Симеон, Атанас и дъщери.
СИМЕОН ИВАНЧОВ ЦВЕТКОВ, 1855-1930 г. Дребен на ръст, синеок. Слаб, духовит. Съпруга Петра Митрова Шуманска от шуманете, Широкирът, 1858-1928 г. Едра, снажна жена с кафяви очи и коси.
Деца:

  1. Иван/Иванчо/ Симеонов Иванчев, 1855-1954 г. Дребен на ръст, слаб. Сини очи, кесте-няви коси. Съпруга Йордана Ангелова Шуманска от Средищна 1890-1970 г. През 1910 г. се преселили в Средищна, където си направили къща. Деца: Владимир Зеленгоров, р. 1910 г., Димитър, 1912 г. и Йордан, р. 1919 г.
  • Димитър /Мите/ Симеонов Иванчев, р. 1867 г. Съпруга Дафина от Дорлийте. Деца: Нестор и Йосиф, преселен в кв. Анево до Сопот.
  • Нестор Митев Симеонов, р. 1920 г. Преселен в София, шофьор.
  • Йосиф /Йоско/ Митев Симеонов, р. 1926 г. Преселен в Ихтиман. Съпруга Петра Ни-колова Георгиева от Дълга нива, р. 1925 г. Деца: Никола, р. 1949 г. и Дафина, р. 1951 г.
  1. Никола Симеонов Иванчев, 1890-1970 г. Висок като майка си. Починал от слабо сърце след продължително боледуване. Един ден пристигнала от София дъщеря му Дамяна да го види. Той я посрещнал, посъветвал да иде в другата стая да си почине. Тя го послушала. Кога-то се върнала при него, той бил издъхнал.
    Никола Симеонов е последният парапандец от рода Цветковци, погребан в родовите гро-бища.
    Съпруга Стоилка Михаилова Костова от същото заселище, р. 1899 г. Деца: Дамяна, р. 1924 г., Марийка, р. 1929 г., Стоян, р. 1933 г., Румяна, р. 1940 г.
  2. Инка /Марин/ Симеонова Иванчева, р. 1892 г. Омъжена за Стоян Георгиев Стайков от Ст. Кошара.
  3. Минка Симеонова Иванчева, р. 1895 г. Омъжена за Иван Стефанов Попов от Средищ-на. Поженила се за Йордан Ковача от Грозьовци.
  4. Йордан Симеонов Иванчев, р. 1897 г. – 1956 г. Съпруга Мария Георгиева Ташова от Горобиовци, р. 1901 г. Преселени в Ихтиман. Деца: Иван, р. 1923 г., Йордан, р. 1925 г., Ди-митър, р. 1927 г.
  5. Йосиф Симеонов Иванчев, р. 1897 г. /близнак с Йордан/. Осиновен от вуйчо си Илия Митров Шуманов от Широкирът, който се преселил в с. Анево, Карловско и го отвел към себе си. Съпруга Велика от същото село. Деца: Илия и Елена.
  6. Парашкева Симеонова Иванчева, р. 1801-1974 г. Омъжена за Йордан Георгиев Лазаров от Горобиовци.
    АТАНАС ИВАНОВ ЦВЯТКОВ, 1866-1946 г. Съпруга Цвета Колева от Грозьовци, 1869-1942 г. Деца:
  7. Иван Атанасов, 1894-1946 г. Бил известно време писар в общината. Съпруга Драгана Георгиева Петрова от Бойчиновци, 1898 г. Деца: Преслав, 1920 г., Цветана, р. 1922 г. Дими-тър, р. 1924 г.
  8. Елена Атанасова 1895-1926 г. Омъжена за Борис Ласков от Бойчиновци, преселени в София.
  9. Лазаринка Ат. Иванчева, р. 1905 г. Омъжена в София.
  10. Панайот Атанасов Иванчев, р. 1910 г. Преселен в София. Съпруга Еленка Стойкова от София. Деца: Кирил, р. 1939 г., Цветана, р. 1942 г.
    НЕНО ЦВЕТКОВ НИКОЛОВ – БЕЛИШКИ
    НЕНО ЦВЕТКОВ БЕЛИШКИ е роден около 1812 г. В турския регистър от 1845 г. името му не фигурира, понеже преди тази година се е изселил в Панагюрище, където станал райта и сапунджия. Оженил се за девойка на име Цона от с. Долно Левски – ниска на ръст, пълна. Занимавала се с домакинство. Имали 6 деца – пет момичета и син Деян.
    Нямаме данни за дъщерите му, а само за сина му Деян.
    ДЕЯН НЕНОВ БЕЛИШКИ е роден през 1844 г. в Панагюрище. Завършил килийно учи-лище и на 12 год. възраст бил даден при копривщенския Дойчо Искров да учи занаят. Станал калфа след 7 години и отишъл в Цариград. Завърнал се в Панагюрище през 1866 г. Починал 1909 г.
    Деян Ненов Белишки по поръка на Бенковски купил плат и ушил главното знаме на Ап-рилското въстание, а Райна поп Георгиева извезала лъва и надписа. Шил и въстанически униформи.

Владимир Зеленгоров
1970-1974 г.

Местности около махала Пауновци

На 500 м на запад от Дълга нива се намира махала Пауновци. Сега в тази махала няма жи-тели. Двама души от Елин Пелин си направиха вила. Тази махала не е била повече от осем къщи. Притисната е от махалите Аздейте, Дълга нива, Каназърите, Ценовци. На юг от Малка-та орлица, на запад от Вальови и на изток от Начови кошари се намира Бреста. Над самата махала е местността Коритешки преслоп. От изток на Пауновци е Паунското дере, което се присъединява към Маджаров дол. На запад от Пауновци има друго дере, което се присъеди-нява към Цвичи дол. Под махалата има полянка. Казва се оброчището. Тук се събираха на Гергьовден. Донасяха печени агнета – курбани. Правеха угощения. Играеха хоро. Има камък във вид на кръст, незнайно от кога и защо. От оброчището надолу към Меджаров дол се спус-кат Пауновските върлаци. Следва местността Оджа. От Оджа се спуска стръмнина до река Мътивир. Тук на запад от Бошком камък е местността Юрта. Още по на запад е Цоковия ка-мък. Тук река Мътивир е образувала дълбок вир.

Записал Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер
Август 1986 година
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ ПАУНОВЦИ

Състои се от два рода: Пауновци и Аздеете.

РОД ПАУНОВЦИ
След основаване на заселището то е носило името Ичименище. После единият род по името на Паун Ненчов е получило името Пауновци, а другия род – Аздеете. Заселено е на рът от южните склонове на връх Букова могила. Намира се на 1 км югозападно от Дълга нива и на 500 метра източно от Аздеете. Река Мътивир тече на километър и половина на юг от него. Броят на домакинствата е достигал до 8. Състои се от един род. Основателят му се казвал ИГНАТ, неизвестно чий син, тъй като през 1831 г., по време на съставяне на турския регистър не е бил жив. Имал двама сина: ПЕНЧО и СПАС.
ПЕНЧО ИГНАТОВ. Според турския регистър от 1831 г. роден е през 1785 г. Имал двама сина Ценко и Паун.
ЦЕНКО НЕНЧОВ, р. 1812 г. Преселен в Ценовци.
ПАУН НЕНЧОВ ИГНАТОВ, р. 1814 г. Съпруга Митра. Деца: Иван, Пенчо и Георги.

  • Иван Паунов, 1845-1924 г. Бил лют и нервен. Известен е с прозвището „Кисел Пау-новец”. Жена Кита Ненова Ненкова от Бойчиновци, 1856-1930 г. Деца: Ангел, 1875 – 1965, Георги, 1881-1958, Йордан, 1887-1919, Тина, 1888, Делчо, 1890-1945, Димитър, 1881-1946 г.
  • Пенчо Паунов, 1848-1928, жена Митра Бучова от Стара кошара, 1862-1921 г. Деца: Гене, 1886-1969 г., Катерина, 1881-1945 г., Велика, 1890, Лазар, 1837 г. Жена Цвета Анкова Иванова от Грозьовци, р. 1891 г.
  • Георги Паунов, жена Ангелина, неизвестно откъде. Деца: Митра, 1869-1946 г., Йор-дана, 1879-1903 г., Магда омъжена за Георги Павлев от Средищна. След неговата смърт се поженила в Ихтиман.
    СПАС ИГНАТОВ, р. 1879 г. Няма сведения за жена му. Известен е един негов син: Илия, р. 1828 г. Среден ръст, сини очи. Имал 3 деца: Панко, 1849-1895 г., Петра и Гена.

РОД АЗДЕЕТЕ
Заселище АЗДЕЕТЕ, по-скоро род, е разположено на един от южните склонове на връх Букова могила, на два км югозападно от Дълга нива, на километър и половина северно от р. Мътивир, близо до Цвичи дол и на 500 метра от рода Пауновци.
Наречено е Аздеете по прекора на основателя му. Не е известно прекорът „Аздей” какво означава.
Според турския регистър от 1831 г. основател на рода Аздеете е Тане, неизвестно чий син. Имал двама синове: Ристо и Иван. Вероятно родът на Ристо се е изселил или загинал, защото в регистъра от 1845 г. фигурира името на Ристоско, син на Иван Танев, роден към 1815 година. Среден на ръст. Жена Стоянка, неизвестно откъде. Деца 7.
1.Велко Христосков, р. 1836 г. Деца: Петър и Тодор, осиновен.

  • Петър Велков, 1858-1896 г. Деца: Иван, Велко и Митър.
  • Тодор Велков. Жена Кръстана от Бойчиновци. Деца: 4 момичета
  1. Начко Христосков, р. 1833 г. Деца: Митко, Стоянка, Мария.
  2. Иван Христосков, р. 1843 г. Деца: Христоско, Луко, Стоян, Цона, Нена, Петкана и Делчо.
  3. Мария Христоскова
  4. Митра Христоскова, 1841-1909 т. Омъжена за Коле Стоилов, Грозьовци.
  5. Петра Христоскова, 1851-1924 г. Омъжена за Коле Тодоров, Дълга нива.
  6. Георги Христосков, 1841-1905 г. Деца: Йордан, Ненчо, Митър, Нено, Стоян, Иван, Тро-ян, Стоянка, Стойка.
    От рода на Аздеете, но забележителен е бил МИТКО НАЧКОВ ХРИСТОСКОВ, 187501931 г. Бил добър певец и отличен шегаджия. Обичал да се хвали и то повече с измис-лени хвалби. Споменава се следната негова хвалба – лъжа. „Отивах един ден – говорел той често – в гр. Пазарджик. В местността „Бателете”, Церовско землище, пътят пресича река То-полница. На реката нямаше мост и водата се газеше. Качих се на колата, подкарах воловете и те тръгнаха през водата, но посред реката спряха. Подвикнах им да продължат, но те не се помръднаха. Разсърдих се и ги заудрях с остена. Те се уплашиха, напънаха се, но измъкнаха само предницата на колата заедно с мен, а задницата на колата остана в реката. Аз слязох, на-газих във водата и що да видя: грамадна риба заплела главата си в спиците на едното колело, а в другото заплела опашката си и колелата не могат да мръднат. Убих рибата с брадвата, из-мъкнах я, после завързах с ортомата задницата на колата и воловете я измъкнаха.

Петко Ат. Младенов

Местности около Аздейте

На запад от Пауновци се намира на половин километър махалата Аздейте. Тази махала е малка, само от десетина къщи. От изток се загражда от Пауновското дере, а от запад от Цвичи дол. Старокошарското дере е началото на Цвичи дол. Цвичи дол и Пауновското дере се съби-рат под Аздейте. На север от Аздейте под Малката орлица се намира местността Ирчови ко-шари. Под Ирчови кошари се издига чукара. Казва се Щърбанска чукара. По-надолу над ма-халата са местностите Чульов рът и Чукалейца. На запад от Аздейте в Цвичи дол са местнос-тите Ливадите и Неравището.
Махалите Пауновци, Аздейте и Горостанете са най-близо до река Мътивир. В река Мъти-вир пасеха стоките си тези махали.

Записал Лазар Илиев Иванов – учител, пенсионер
Август 1986 г.
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ „МАНАСТИРА”

Намира се на 4 км южно от заселище Белица. Къщите са разположени по източния край на Манастирската седловина. Името си е получило от някогашен манастир, от който и сега има останки в югозападния склон на Манастирската рътлина, над местността „Орничките”, недалеч от мястото, където Криви дол се влива в р. Белица. Тази местност се нарича „Манас-тирище”. В миналото там са ставали големи събори на Спасовден. Идвали са хора от цялото село и свещеник е изпълнявал черковни обряди.
Не се знае манастира кога е основан, нито кога е изоставен. Според местното предание жителите на заселището, неизвестно кога, подпалили сградите му, за да прогони калугерите и да завладеят манастирската земя. Това предание изглежда отговаря на истината, защото в ма-настирската седловина и чукарите около нея има малко обработваема земя.
Манастирът е най-старото заселище от сегашните белишки заселища. В турския регистър от 1576/7 година на стопаните, които са задължени да дадат на държавата 25 и повече овце, фигурира и Истоян Никола /Стоян Николов/ от Манастир при Беличе /река Белица/. Не се знае този стопанин единствен ли е бил по това време в заселището, или е имало и други, нито какво е станало с рода му – изчезнал ли е или манастирците /местни жители/ са негови нас-ледници. Говори се, че старите манастирци са от един род, което е твърде вероятно.
Преди Освобождението къщите на манастирците са били по източния склон на Манас-тирската чукара. Местата на селището и днес личат. Постепенно са ги изоставяли и се пресе-лили на североизточния склон на седловината, запазена от ветрове.
Последното ми посещение на това заселище беше през юли 1972 год. с Ангел Стоянов Спасов от Ст. Кошара,, преселил се там в наследствена къща и жена му и предпоследен из-селник от това заселище. По-голямата част от обработваемата земя на заселището беше засята от ДСЗ с люцерна. Беличаните Димитър Ив. Спасов и Асен Т. Филибонов косеха.
Повечето от сградите в заселището бяха изоставени и полусрутени. Дворовете – обрасли с бурени човешки бой. В добро състояние беше само къщата на Петър Георгиев, но и тя е обре-чена на загиване, защото стопанинът ù се беше изселил. В заселището живее само един стопа-нин – Станойчо Георгиев Стойчев. По това време той се намираше в болница. Съпругата му Мария Йорданова Динкова – Стойчева на 60 години имаше нещастието да бъде единствения и може би последен жител на това заселище, съществувало 4-5 века. Другаруваше с две крави, няколко кокошки и едно куче, с които замръкваше и осъмваше на 3 км от най-близкото засе-лище – Бойчиновци.
Според турския регистър от 1845 година в заселището „Манастира” са живеели:

  1. Тодор – син на Тане /Стоян/ 36 годишен. Няма записани деца.
  2. Минчо – син на Гено на 76 год., Гено – син на Минчо – 42 год.; Маню – син на Минчо – 31 год.; Лазар – син на Минчо – 24 год.; Петко – син на Гено – 11 год.; и Митре – син на Маньо. Годините му не са записани, значи е бил малък.
  3. Павел – син на Коле – 39 год., Христоско /Тоше – син на Павел – 7 год.
  4. Младен – син на Чило – 69 год., Миле – син на Младен – 22 год. и Атанас – син на Младен – 10 год.
  5. Цвятко – син на Чило – 64 год., Нено – син на Цветко – 18 год.
    Според регистрите на белишкия съвет от 1893 год. в това заселище са живеели следните стопани:
  6. Тодор Генев, роден 1843 г.
  7. Ане Генов, род. 1834 г., син Илия, род. 1882 г.
  8. Динко Генев, род. 1814 г., син Ласко, род. 1872 г.
  9. Иван Динков, род. 1845 г., син Делчо, род. 1892 г.
  10. Христоско Павлов, род. 1834 г., син Тодор, роден 1878 год.
  11. Стойчо Ценков, роден 1831 г., син Георги, род 1883 год.
  12. Панчо Милев, род. 1853 год., син Нено, роден 1882 год.
  13. Мите Милев, роден 1854 год.
  14. Кунчо Милев, роден 1885 год.
  15. Стоил Тодоров, роден 1840 год., син Христо, род. 1873 година.
  16. Колчо Тодоров, роден 1845 г., син Стоян, роден 1888 година.
  17. Илия Тодоров, роден 1841 г., синове Никола – роден 1880 год. и Захари /Зарко/ роден 1887 година.
  18. Нешо Тодоров, род. 1852 г., син Георги, род. 1888 г.
  19. Нено Цветков, роден 1814 г. /според турския регистър – 1827 г./ според турския регис-тър – 1827 г./.
  20. Петко Динков, роден 1856 г. синове Георги – роден 1882 г. и Йордан – 1893 г.
    Не е известно турските власти на колко време са сменяли регистрите, но годините в тях са вярно отразявани.
    Според посочените документи можем да приемем, че в края на миналия и през настоящия век в заселище „Манастира” са живеели следните родове:
  21. Геневци
  22. Герговци
  23. Муховци
  24. Павлевци-Колевци
  25. Узунете-Тодоровци
  26. Динковци
  27. Чиловци-Милевци
  28. Ангел Стоянов
  29. Илия Митев

РОД ГЕНЕВЦИ
Геневци носят прякора „кефалете”. Този прякор произхожда от турската дума „кефалит”, която означава поръчител. Изглежда членовете на рода са се ползували с добро име и са при-емани от властите за поръчители.
За основателя на рода – Гено, няма сведения. Според турския регистър синът му Минчо през 1845 година е бил на 76 години. Ако бащата е бил по-възрастен от него с 25 години, из-лиза, че е роден не по-късно от 1750 година.
МИНЧО ГЕНЕВ МАНАСТИРСКИ е роден около 1775 година. Среден на ръст, пъстри очи. Сведение за жена му няма. Имал е трима сина: Гене, Маньо и Лазар.
ГЕНЕ МИНЧОВ ГЕНЕВ, роден около 1800 г. Среден на ръст, кестеняви мустаци и пъст-ри очи. Негови синове са Петко, Ане и Динко. Последните двама не фигурират в турските регистри.

  1. Петко Генев Минчев – роден 1834 г. Други сведения за него няма.
  2. Ане Генев Минчов, роден 1845 г. – съпруга Петра от рода Кутулете в Шуглеовци. По-чинала е през 1908 г. на 62 год. – син Илия.
    Илия Анев Генев, роден 1884 г. Съпругата му Катерина е дъщеря на Петър Благолъжа от Бедринци, починала през 1941 год.
    Деца:
  • Николина Ил. Анева, родена 1909 г. Омъжена за Митко Павлов Стойчев от Шуг-леовци.
  • Ружа Ил. Анева, родена 1914 г. Омъжена в с. Вакарел.
  • Лазар Ил. Анев, роден 1911 г. Съпруга Йорданка Г. Йорданова от Манастира, родена 1919 г. Деца: Делчо – роден 1939 г., Илия – роден 1943 г., Венета – родена 1946 г. Преселен в с. Ст. Михайловски. След смъртта му Йорданка се омъжила за Васил Дим. Илиев от Дълга нива.
  • Марина – омъжена за Стойно на Йордан „Чилия” от Дорлий.
  1. Динко Генев Минчов – починал през 1903 г. според смъртния акт на 89 год. В турския регистър на фигурира. За жена му няма данни. Синове: Петко, Петър, Иван и Ласко.
    Петко Динков Генев, починал през 1916 г. на 65. Жена – Иглика /баба Ича/ 1867-1937 г. Дъщеря на Нено Джол от Манастира. Деца: Георги, Йордан, Мика и Стоила.
    Георги Петков Динков – 1881-1943 г. Жена – Янка Стоянови Стонина от Шуглеовци. Нямат деца. Осиновили Петър Николов Апостолов, получил името Петър Георгиев Петков, роден 1906 г. Преселен в заселище Белица през 1971 г. Съпруга Атанаска Атанасова Гергова от Бойчиновци. Деца:
  • Янка П. Георгиева, родена 1927 г. – средно образование. Омъжена за Никола Хр. Ни-колов от Горобиовци.
  • Георги П. Георгиев, роден 1929 г. средно образование – военнослужещ. Съпруга Сто-янка Борисова Петкова от Парапандовци, родена 1928 г. Преселени в София. Деца: Атанаска, родена 1951 г. и Снежанка родена 1957 г.
  • Иван Петров Георгиев, роден 1940 г., военнослужещ, висше военно и икономическо образование. Съпруга Стоилка Стоименова от с. Слатина, Софийско. Преселени в София. Син Петър, роден 1967 г., Калоян.
    Йордан Петков Динков – 1886-1966 г. жена Дамяна Тошева Христоскова от Манастира – 1901-1947 г. Деца:
  • Славейка Йорданова Петкова – 1918-1965 г. Омъжена за Спас Петков Стоянов от Шуглеовци. Преселени в София. Деца: Стоян – 1939 г., Петко – 1941-1944 г., Йордан 1945 г.
  • Мария Йорданова Петкова – 1922-1936 г.
  • Йорданка Йорданова Петкова – родена 1924 г., омъжена за Михал М. Стефанов от Широки рът.
  • Петка Йорданова Петкова, родена 1926 г., омъжена за Митко Христанов Митев от Градеж.
  • Витка Йорд. Петкова, родена 1931 г. Омъжена за Георги Стоянов Рогачев от Градеж – преселили се в Нови Пазар.
    Мика Петкова Динкова, родена 1891 г. Омъжена за Иван Илиев Василкьов от Широки рът.
    Стоила Петкова Динкова, родена 1898 г. Омъжена за Стоян К. Митрев от Градеж.
    Петър Динков Генев – роден 1856 г. Нисък, бърз, ръкат – ожънвал по 3-4 декара на ден полегнала ръж на Пенчо Медаров. Свирел изкусно на гайда. Както свирел, пеел, играел и клякал.
    Иван Динков Генев – 1845-1921 г. Жена Стояна от Суевци. Деца:
  1. Делчо Ив. Динков, роден 1892 г. с Гено Колев от Широки рът и Никола Илиев Узуна от Манастира влачили мома на име Глика, но тя избягала и той се обесил.
  2. Гина Иванова Динкова, родена 1886 г. омъжена за Иван Христов Гергов от Бойчинов-ци, който се призетил.
  3. Ласко Динков Генев – 1872-1913 г. Убит през Балканската война. Съпруга Гюргена Панчова Милева, починала 1916 г. на 39 г. Нямат деца.
    Тодор Генев, роден 1843 г. Жена Мария от Гроздьовци – 1845-1928 г. Деца: Стойно, Ма-рин, Митра, Гюрга и Иглика.
    Стойно Тодоров Генев – починал от холера. Жена Стоила, дъщеря на Георги Дорлията. След смъртта на съпруга ù се омъжила за Стоян Радев от Мухово, който дошъл да живее в този дом. Деца:
    1.Стоян Стойнов Тодоров, роден 1914 г. – починал 1942 г. Жена Верка Николова Васьова от Горобиовци – нямат деца.
  4. Никола Стойнов Тодоров, роден 1916 г. Съпруга Йорданка Митева Ванева от Широки рът, родена 1919 г. Преселени в Ихтиман. Деца:
  • Стоилка Николова Стойнова, родена 1944 г. Омъжена за Благо Кацарски от Гороста-нете.
  • Стоян Николов Стойнов, роден 1946 г. преселен в Ихтиман.
  • Иван Николов Стойнов, роден 1948 г. – преселен в Ихтиман.
  1. Мария Стойнова Тодорова – родена 1915 г., омъжена за Георги Кръстев от Стара коша-ра, преселени в Ихтиман.
    Марин Тодоров Генов – говори се, че бил слуга в Ихтиман у Стамовци. Обвинен бил, че им откраднал пари и бил тежко бит. Жена Йордана. След неговата смърт се омъжила за Ноко Цветков от Широки рът. Деца:
    1.Янка Маринова Тодорова, родена 1904 г. Омъжена за Атанас Гешов от Барата.
    Митра Тодорова Генева, родена 1888 год. омъжена за Йордан Бонев Чомпалов от Широки рът, починала 1958 год.
    Гюрга Тодорова Генева, родена 1890 г. омъжена за Спас Стоев от Широки рът, починала 1929 г.
    Иглика Тодорова Генева, родена 1894 г. омъжена за Дамян Илиев Узунов от Манастира. Починала 1951 год.
    Маньо Минчев Генов. Роден около 1814 год. Среден на ръст, жълти мустаци и сини очи. Преселил се в Бойчиновци, където основал рода Маньовци. Вероятно жена му е била сестра на бойчинеца Боне Стойчов. В турския регистър е записан един негов син – Митър, но годи-ните му не са отбелязани. Други данни няма.
    Лазар Минчов Генов, роден 1824 г. Сред на ръст, жълти мустаци и воднисто сини очи. Други данни няма.
    Митра Манастирката – според преданията към края на турското робство в Манастира е живяла жена на име Митра. Не е известно от къде е, но е била омъжена в рода Геневци. Една зима изчезнала и през пролетта я намерили убита и тялото ù пъхнато в хралупата на една бука при Трънливата поляна, където след Синова клисура минава пътя за гр. Ихтиман. Изглежда, че там е погребана, защото Иван Ст. Стоименов от заселище Белица каза, че когато правели пътя през тази местност открили череп от женска глава.
    Според преданието убийството е било извършено от Павел Колев, поради някакво скар-ване, защото тя тръгнала за Ихтиман да съобщи на турските власти за някакви негови деяния. Не може да се установи точно коя година е станало това.
    Изворчето, недалеч от буката, където е намерено тялото, носи името „Митрин кладенец”.

РОД ГЕРГОВЦИ
Основател на рода:
ИВАН ХРИСТОВ ГЕРГОВ – 1886-1972 г., призетил се у Иван Динков Генев. Съпруга Гина Иванова Данкова – 1886. Деца: Дамяна, Петра, Стоян и Борис.

  • Дамяна Иванова Христова – 1910-1948 г.
  • Петра Иванова Христова – р. 1913 г. омъжена в с. Полянци.
  • Стоян Иванов Христов – роден 1921 г. Съпруга Цветана Анг. Митева от Шуглеовци. Преселени в Ихтиман. Деца: Дамяна, родена 1947 г. и Иван, роден 1949 г.
  • Борис Иванов Христов – роден 1927 г. – образование средно – железничар. Преселен в Пловдив.

РОД МУХОВЦИ
Основател на рода:
СТОЯН РАДЕВ от Мухово, оженил се за вдовицата Стоила – жена на починалия Стойно Тодоров Генев. Преселени в с. Стоян Михайловски – Шуменско. Деца:

  • Рад Стоянов Радев, роден 1922 г. Съпруга Цвета Стойнова Пекова от Широки рът. Преселени в Ихтиман.
  • Трендафила Стоянова Радева, родена 1924 г.; омъжена за Васил Петков от Шуглеов-ци.
  • Цвета Стоянова Радева, родена 1926 г., омъжена за Троян Тодоров Филибонов от Бойчиновци.

РОД ПАВЛЕВЦИ
Родоначалникът на този род Коле /Никола, Кольо Чилов през 1832 г. бил на 73 год./ не е бил жив през 1845 г. В турския регистър от тази година е записан само един негов син Павел.
ПАВЕЛ КОЛЕВ – роден 1806 г. Среден на ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Деца: Ката и Ристоско.
Ката Павлева Колева – омъжена за Велко Шуглеовски. Починала през 1910 г. според смъртния акт на 82 години – или е родена през 1829 г.
Ристоско Павлев Колев – роден 1834 год. Не е имал момче и осиновил момче Тоше от Мухово. Имал четири дъщери.
1.Тоше Христосков Павлев – 1877-1904 г. съпруга Велика Стойчева Ценкова от Манасти-ра. Деца:

  • Дамяна Тошева – 1895-1947 г. Омъжена за Йордан Петков Данков от Манастира.
  • Христоско Тошев – роден 1899 г. Преселен във Веринско.
  • Иван Тошев, роден 1902 г. Преселен във Веринско.
    2.Ангелина Ристоскова – 1879-1928 г. Омъжена за Иван Генчев от Градеш.
  1. Христена Ристоскова – омъжена за Пешо Иванов от Суевци.
  2. Цвета Ристоскова – омъжена за Мите Иванов Станойчов от Шуглеовци.
  3. …………… Ристоскова – омъжена за Христо Вучев от Сувеци.

РОД УЗУНЕТЕ
Узун на турски значи висок, дълъг човек. Основателят на рода се казвал Тане /Стоян/. Не е бил жив през 1845 г. и сведения за него няма. В турския регистър е записан един негов син Тодор Узуна.
ТОДОР ТАНЕВ УЗУНА – роден 1811 г. Имал много висок ръст, жълти мустаци и черни очи. Имал много силно зрение. Виждал движението на хора в Еледжик – на 15-20 км от ма-настира. От него този род получил прякора Узунете. Жена Стояна. Вероятно се е оженил въз-растен, защото нито един от синовете му не са записани в турския регистър от 1845 г., или в регистъра е записан по-възрастен. Деца: Колчо, Нешо, Стоян и Илия.
Колчо Тодоров Узуна, починал през 1919 г., според смъртния акт на 85 години. Съпруга Трендафила от Ваклинете Шуглеовци. Не е имал син, а само дъщеря, Петра – починала през 1907 г. Омъжена за Йордан Динков от Бойчиновци, който се призетил и основал рода Дин-ковци.
Нешо Тодоров Узуна – 1861 – 1923 г. Починал в Горобиовци при дъщерята си Спаса, омъжена за Димитър Ташев от същото заселище. Съпруга Стоянка Иванова Дорлийска, почи-нала през 1896 г. на 40 години. Деца:

  • Георги Нешов, роден 1881 г. Други данни няма.
  • Христоско Нешов, роден 1893 г. Други данни няма.
    Стоян Тодоров Узуна – вероятно е починал през 1893 г. Съпруга Цвета Петрова Стоянова от Широки рът, починала през 1901 г. на 60 години. Други данни няма.
    Стоил Тодоров Узуна – 1840-1906 г. Съпруга Цвета Рева, по време на неговата смърт на 60 години. Деца:
    1.Божана Стоилова – 1866-1926 г. Омъжена за Петко Велков от Шуглеовци.
  1. Христо Стоилов – роден 1873 г. Жена Лазарина Анева Генева от Манастира. Деца:
  • Велин Христов Стоилов – 1900-1943 г. неженен
  • Стоян Христов Стоилов – 1903-1945 г. неженен
  • Иван Христов Стоилов – 1906-1911 г.
  1. Митра Стоилова Тодорова – 1898 г. Омъжена за Нено Мичов от Бойчиновци.
  2. Тодор Стоилов Тодоров – няма данни.
  3. Латинка Стоилова Тодорова – омъжена за Христоско Илиев от Горостанете.
    Илия Тодоров Узуна – 1851-1901 г. Жена Цвета от Поибрене. Деца: Никола, Захари /Зарко, Катя и Дамян.
    1.Никола Илиев Узуна – 1880-1911 г. самоубил се в Пазарджишкия затвор, неизвестно защо.
  4. Зарко Илиев Узуна – 1887-1961 г. – глух нежен кацар. Починал в старчески дом в гр. Станке Димитров през 1963 година.
  5. Катя Илиева Тодорова – родена 1892 г. Омъжена за Нено Панчов Милев от Манастира.
  6. Дамян Илиев Узуна – 1896-1962 г. Съпруга Иглика Тодорова Генева от Манастира – 1894-1951 г. Деца: Иванка, Стоян, Мария и Славчо.
  • Иванка Дамянова Илиева – 1919-1937 г. Починала като годеница.
  • Стоян Дамянов Илиев – роден 1921 г. Висше икономическо образование. Преселил се в София. Съпруга Райна Дончева от Казанлък, родена 1924 г. Дъщеря Румяна, родена 1962 година.
  • Мария Дамянова Илиева, родена 1924 г. омъжена за Боян Петков Бучкара от Гороста-нете. Преселена в София.
  • Славчо Дамянов Илиев – роден 1926 г. Съпруга Санда Кръстева Костова от Ст. Ко-шара, родена 1925 г. Деца: Дамян – роден 1947 г. и Иглика – родена 1949 г.

РОД ДИНКОВЦИ
Родоначалник на този род е ЙОРДАН ДИНКОВ ЦВЕТКОВ от Бойчиновци – 1873 г. – 1953 г. Призетил се у Колчо Тодоров Узунов от рода Узунете. Съпруга Петра Колчова Тодо-рова, починала на 40 год. възраст. Деца: Георги, Нейцо, Цветан и Мария.

  1. Георги Йорданов Динков – роден 1899 г. Съпруг Донка Колчева Илиева от Широки рът, родена 1898 г. Преселена в Ихтиман. Деца:
  • Йорданка Георгиева Йорданова – родена 1919 г. Омъжена за Лазар Илиев Анев от Манастира.
  • Мария Георгиева Йорданова – родена 1921 г. Омъжена за Стоян Илиев Митев от Манастира. Преселени в Ихтиман.
  • Стоян Георгиев Йорданов – роден 1923 г. Съпруг Цвета Спасова от Шуглеовци. Деца – Донка – родена 1949 г. и Радка – 1951 г.
  • Василка Георгиева Йорданова – родена 1928 г. Омъжена в Ихтиман.
  • Николина Георгиева Йорданова – родена 1925 г. Преселена в София.
  • Иван Георгиев Йорданов – роден 1930 г. Преселен в София. Съпруга Моравка от с. Диканя – Радомирско. Дъщеря Антоанета – родена 1961 г.
  1. Нейчо Йорданов Данков – роден 1900 г. Съпруга Мария Стоянова Чокерска от Широки рът – 1903-1971 г. Преселени в Ихтиман. Деца:
  • Борис Нейчев Йорданов – роден 1926 г. Съпруга Василка П. Кръстева – от Шуглеов-ци, родена 1928 г. Преселени в Ихтиман. Деца: Мика, родена 1949 г. и Ангел – 1951 г.
  • Стоян Нейчов Йорданов – роден 1928 г. Преселен в Ихтиман. Жена Радка от с. Бело-попци, Софийско.
  1. Цветан Йорданов Данков – роден 1904 г. Съпруга Йордана Петкова Стоянова от Шуг-леовци – родена 1904 г. Преселени в Ихтиман. Деца:
  • Румяна Цветанова Йорданова – род. 1929 г. Преселена в Ихтиман.
  • Цветана Цветанова Йорданова – род. 1931 г. Преселена в Ихтиман.
  • Иванка Цветанова Йорданова – род. 1931 г. Преселена в Ихтиман.

РОД ЧИЛОВЦИ
Няма сведения за основателя на рода. Чило не е бил жив през 1845 г. В турския регистър са записани двама негови синове: Младен и Цвятко.
МЛАДЕН ЧИЛОВ – роден 1776 г. Среден на ръст. Посивяла брада и пъстри очи. Синове Миле и Атанас.
Миле Младенов Чилов – роден 1823 г. Среден на ръст. Съпруга Гина, починала през 1904 г. Синове Панчо, Мите и Кунчо. По-късно този род получава името Милевци.
Панчо Милев Младенов – роден 1853 г. Съпруга Рада от с. Петърч, родена 1860 г. Деца:

  1. Нено Панчов Милев – роден 1884-1953 г. Жена Екатерина Илиева Узунова, родена 1892 г. – 1967 г. Деца:
  • Делчо Ненов Панчов – роден 1912 г. Съпруга Павлина от с. Поибрене. Преселени в с. Ст. Михайловски – Шуменско. Деца: Стоянка – род. 1943 г. и Нено – 1948 г.
  • Янка Ненова Панчова – родена 1916 г. Омъжена за Киро Лесев от Широки рът. Пре-селени в Ихтиман.
  • Стоян Ненов Панчов – 1918-1946 г.
  • Рада Ненова Панчова – родена 1921 г. Омъжена за Георги Стоянов Стоянов Чомпалов от Широки рът.
  • Панка Ненова Панчова – родена 1923 г. Омъжена за Стойчо Миланов Ценов от засе-лище Белица.
  • Петър Ненов Панчов – роден 1926 г. Съпруга Люба Владимирова от Раевци, родена 1929 г. Преселени в София. Деца: Румен – 1950 г. и Росица – 1957 г.
  • Георги Ненов Панчов – роден 1935 г. Преселен в с. Ст. Михайловски.
    Мите Милев Младенов – роден 1854 г. Не се е женил. Ходил е бос до Пазарджишко да жъне, като е водил със себе си и други жътвари /”драгоман”/. Починал е в Милевската воде-ница в Криви дол.
    Кунчо Милев Младенов – роден 1855 г. Преселил се през 1923 г. в с. Ст. Михайловски. Бил терзия /шивач на селски дрехи/. Преданията разказват, че ръб на ушита от него дреха не се разпарял. Съпруга Атанаса Стоянова от Ваклинете – Шуглеовци. Деца: Нейчо и Георги.
  1. Нейчо Кунчов Милев – роден 1901 г. Преселен в с. Ст. Михайловски.
  2. Георги Кунчов Милев – роден 1916 г. Преселен в с. Ст. Михайловски.
    Цвятко Чилов – роден 1780 г. Среден на ръст с воднисто сини очи. Други сведения няма. Син:
    Нено Цвятков Чилов – по прякор Джоле. 1827-1903 г. Среден на ръст. С големи тъмни очи. Известен под името Дядо Джоле. Сам си шиел кожух от нещавени свински кожи и ги носел в дъждовно време. Християнски празници не признавал. Впрягал воловете и в неделни дни. В такъв ден Мите Чомпала го срещнал на Косов камък и му катурнал колата, а кметове-те изпращали полските пазачи да му изпрягат воловете, когато орял в празник. Жена Пена от с. Бъта баня, Панагюрско – 1830-1909 г. Деца:
  3. Иглика Ненова Цветкова – омъжена за Петко Динков от Манастира – 1864-1937 г.
  4. Николина Ненова Цветкова – 1871 г. Омъжена за Цветан Стоянов от Суевци.
  5. Мария Ненова Цветкова – нейната дъщеря омъжена за Панко от Градеж.
  6. … – омъжена в рода Пенковци в Бойчиновци.

РОД ЦЕНКОВЦИ
Основателят на рода Ценко не е записан в турския регистър от 1845 г. /в регистъра от 1832 г. е записано, че Цветко – вероятно Ценко – е син на Кольо Чилов, 36 год., следователно Ценковци и Павлевци са един род – Кольовци/. Не е записан и сина му Стойчо въпреки, че в Общинския регистър от 1893 г. е отбелязано, че е роден през 1831 г. Предполагаме, че Ценко не е бил в Белица по времето, когато е съставян турския регистър, а сина му се е родил друга-де или след 1845 г. Това е по-вероятно, отколкото турците да са го изпуснали от списъка. Не е известно Ценко с кой манастирски род има сродство. Говори се, че е от рода Колевци и брат на Павел Колев.
Жената на Цанко се казвала Лажа, неизвестно от къде. Известен е само един негов син.
Стойчо Ценков – 1831-1912 г. По-вероятно е да е роден през 1851 г. За него се разказват истории от разбойнически характер. Обличал се с черкезки дрехи и крадял добитък в Шуг-леовци. Поправял е пушки и пищови. След потушаването на Априлското въстание е аресту-ван и каран в Самоков. През 1912 г. се пушнал /самоубил се/ в собствения си дом, понеже ня-мало кой да го гледа. Имал 8 деца:

  1. Велика Стойчева – омъжена за Тоше Христосков от Манастира.
  2. Магда Стойчева – 1869-1928 г. Омъжена за Нено Шумана от Широки рът.
  3. Мария Стойчева – родена 1875 г.
  4. Делка Стойчева – родена 1878 г.
  5. Ана Стойчева – родена 1879 г.
  6. Петра Стойчева – родена 1880 г. Омъжена за Делчо Ив. Стоилов от Грозьовци.
  7. Парашкева Стойчева – родена 1882-1961 г. Омъжена за Власе Стоименов от Шуглеов-ци.
  8. Георги Стойчев Ценков – 1879-1960 г. И той като баща си поправяше пищови и лов-джийски пушки. Съпруга Дафина Колчева Петкова от Шуглеовци. Деца:
    1.Станойчо Георгиев Стойчев – роден 1910 г. Съпруга Мария Йорданова Данкова от Ма-настира. Деца:
  • Цветана Станойчева Георгиева – родена 1931 г. Омъжена в Ихтиман.
  • Славейка Ст. Георгиева – родена 1935 г. преселена в Ихтиман.
  • Славчо Ст. Георгиев – роден 1939 г. преселен в Ихтиман.
  • Власе Ст. Георгиев – роден 1943 г. преселен в Ихтиман.
  • Райчо Ст. Георгиев – роден 1946 г. преселен в Ихтиман.
  1. Големинка Георгиева Стойчева – родена 1921 г. омъжена за Нено Ст. Ненов от Горос-танете.
  2. Драган /Добре/ Георгиев Стойчев – 1918-1942 г. Съпруга – Мария Димитрова Цекова от Горобиовци. След неговата смърт се оженила в София. Деца: Георги и Добринка.
  3. Стоянка Георгиева Стойчева – родена 1916 г. Омъжена за Марин Павлев Стойчев от Шуглеовци.

РОД АНГЕЛ СТОЯНОВ
Ангел Стоянов Спасов от Ст. Кошара е роден 1915 г. Съпруга Весилка Ненова Мичова – родена 1916 г. – внучка на Христо Стоилов Узуна. Отишли да живеят в неговия дом като нас-ледници. През 1971 г. се преселили в заселище Белица, където работят в ДЗС – филиал Бели-ца.

РОД ИЛИЯ МИТЕВ
Илия Митев Станойчев – от рода „Ваклинете”, роден през 1894 г. и съпругата му Цена от рода Медарете, родена през 1896 г. от заселище Шуглеовци. През 1923 г. се преселват в засе-лище Манастира, като купуват къщата и други недвижими имоти от Кунчо Милев Младенов, който се е изселил в с. Ст. Михайловски – Шуменско. Деца:

  • Магдалена Илиева Митева – родена 1918 г., омъжена за Васил Митев Ванев от Ши-роки рът, преселени в заселище Белица.
  • Стоян Илиев Митев – роден през 1922 г., жена Мария Георгиева Йорданова, родена през 1921 г. от Манастир преселени в Ихтиман.
  • Иванка Илиева Митева, родена 1924 г., омъжена за Томе Стоянов от Дорлиите, пре-селени в Ихтиман.
  • Димитър Илиев Митев – роден 1926 г., убит като войник – граничар през 1951 годи-на.

Местности около махала Стара кошара

Стара кошара се намира на 400 метра от Ценовци на северозапад. Най-високо до връх Бу-кова могила. На изток от Стара кошара е рекичката Слатина. Някои я наричат Горска слатина. Малко на североизток от Стара кошара са местностите: Пожара, Буково равнище, Буковски дол, Букови поляни, Данковец, Гарчовска усойна, Буковите ломе, Буково кладенче, Танчово равнище, Костовия вол, Сухата рътлина, Ломския кладенец. На север от Стара кошара са местностите: Ломски кът, Чучура, Милкови рът, Чукарката Песека, Кръстовете. На североза-пад се редят: Изворите, Рътта, Нонов залог. Букова могила, Габера, Нонов кладенец. На запад се намират: Десан, Пеник валог, Гишин дол, Мичови парчета, Ноновски преслоп, Бучовски валози. На юг от Стара кошара са Сухите кладенци, Долния кладенец, Студен кладенец, Кри-ви круши.

Записал Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер
Август 1986 година
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ СТАРА КОШАРА

Няма сведения защо носи това име и защо не е преименувано на някои от родовете, които живеят в него. Навярно преди заселването му на това място е имало останки от стара кошара и местността е наричана с това име.
Заселище СТАРА КОШАРА е заселено по два склона в две падини на връх БУКОВА МОГИЛА. Намира се на 6 км югоизточно от заселище БЕЛИЦА /Средищна/ и на 2 км северо-западно от Дълга нива. Състои се от три отделни селища, които са на разстояние от един ки-лометър едно от друго: СТАРА КОШАРА, ЦЕНОВЦИ И КАНАЗЪРЕТЕ.
1.СТАРА КОШАРА. В него са заселени три рода: ВУЧОВЦИ, СТАЙКЬОВЦИ И НО-НИНЦИ.
1.1. ВУЧОВЦИ. Основател на този род е БОЖИН СТАНКОВ НЕНОВ, роден през 1800 година. През 1844 г. не е бил жив. Имал трима сина: Вучо, дал името на рода, роден към 1832 г., Косто, р. 1835 г.и Георги, р. 1837 г. Вучо Божинов е починал през 1910 г. Жена Неда То-доркова. Имали 11 деца: Магдалена, Иван, Христо, Митра, Петър, Мария, Ангел, Стоянка, Атанас, Божин и Елинка. Бил буен и смел. През пролетта на 1899 г. сина му Атанас отишъл да оре нива, която не му била дадена в дял и била засята. Предупредил го да я напусне, Атанас не се съгласил. Той вдигнал пушката си и го застрелял. Лежал две години в затвора в Пазар-джик.
Косто Божинов, 1936-1904 г. Съпруга Цвета. Имали 6 деца – Ана, Иван, Тодор, Кръстьо, Петра, Илия.
Георги Божинов не е оставил наследници.
1.2. Основател на рода СТАЙКЬОВЦИ е Стайкьо Ненов, р. 1799 г. Имал 4-ма сина: Ко-ле, Тано, Георги и Митре.
1.3. Основател на рода НОНИНЦИ е Спас Недков. Имал един син – ЦВЕТКО, р. 1820 г. Жена Гиша. Навярно е умрял млад, защото родът му носи името на жена му – ГИШИНЦИ. Имал 3 деца: Спас, Стоимен и Грозда.

  • Спас Цветков, 1850-1901 г. Жена Нона. Имали 7 деца: Стоян, Мария, Илия, Иван, Йордан, Гина, Неделя.
  • Стоимен Цветков, 1855-1942 г. Съпруга Магда – 1855-1944 г. Нямали деца. Осинови-ли момиче Гюргена и го омъжили за Стоян Ангелов Гергов от Войчиновци, който се при-зетил.

РОД ЦЕНОВЦИ
Основател на рода ЦЕНОВЦИ е ЦЕНЕ ПЕНЧОВ, р. 1806 г. Среден ръст, жълти мустаци, сини очи. Жена Елинка, неизвестно откъде. Деца на ЦЕНЕ ПЕНЧОВ: Пенчо. Деца на Пенчо: Цене, Коле.
ЦЕНЕ ПЕНЧОВ ЦЕНЕВ, 1857-1897 г. Жена Гина Колева Стоянова от Дорлийте, 1858-1922 г. Деца 5: Стоил Ценев, Стоян Ценев, Марко Ценев и Георги Ценев.

  • Стоил Ценев, 1880-1928 г. Преселен в София. Жена Стоила Стоилова Спасова от Ка-назърете, 1877-1918 г. Деца 3: Ценко, Атанаса и Славка.
  • Стоян Ценев, 1886-1932 г. Жена Петка Петрова Лазарова от Грозьовци. Деца 5: Еван-гелия, 1915 г., Георги, 1918-1943 г., Дафина, 1921 г., Богдан, 1931 г., Борис, 1925-1972 г. не-женен.
  • Доне Ценев, 1887-1951 г. Жена Гина Христова Вучова, р. 1888 г., от Ст. Кошара. Де-ца: Дела, р. 1907 г., Георги, 1910-1945 г., Никола, р. 1914 г., Митра, 1920 г.
  • Марко Ценев, 1889-1948 г. Жена Йордана Вучова Гергова от Бойчиновци, р. 1896 г. Деца: Ягода, р. 1916 г., Крем, р. 1920 г., Борис, р. 1920 г.
  • Георги Ценев, 1846-1908 г. Деца 6: Иван, 1870-1926 г., Пенчо Георгиев, 1872-1925 г., Деца: Свилен Пенчов, 1901-1967 г., Мария, Стоян, Лазар, Ангел, Гюла, Георги, Ладан, Весе-лина, Василка, р. 1921 г., Петър Георгиев, р. 1883-1946 г. Деца: Йордана Петрова, Никола Петров, Гюра Петрова, Здравка Петрова, р. 1917 г.

РОД КАНАЗЪРЕТЕ
Основател на рода е Спас Станков, р. 1803 г. Висок ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Не е известно откъде е получил прякора Каназъра, нито какво означава. Жена Петра Младенова. Деца 6:

  • Свилен Спасов, р. 1827 г. Деца: Иван, Яна, 1872 г., Петра, 1876 г., Митра, 1876-1931 г.
  • Младен Спасов Станков, р. 1829 г. Преселен в Дълга нива.
  • Атанас Спасов, 1831 г. Не е известно какво е станало с него.
  • Стоил Спасов, 1846-1922 г. Деца 7.
  • Вълко Спасов, 1848-1906 г.
  • Нато Спасов, р. 1830 г. Син Трендафил, 1850-1901 г. Деца: Иван Трендафилов, р. 1872 г., малоумен, Дела Трендафилова, 1874-1913 г., Петър Трендафилов, 1876-1903 г.

Петко Ат. Младенов

Местности около Каназърите

На един километър на север от Дълга нива се намира Каназърите. Тази махала е малка, само 4-5 къщи. През 1935-1940 година махала Дълга нива имаше 36 къщи.
На изток от Каназърите е местността Тепето. На север от Каназърите се издига висока чу-кара – Габрова чукара. От там надолу се спуска Габрова усойна. Тук от запад на изток тече Черковишки дол покрай Габрова усойна. На север от този дол се простира обширна, полегата местност изложена на юг, обрасла с дъбова гора, казва се Черковище. Тук някога е имало се-лище и черква. Церковишки дол се влива в рекичката Слатина. На югозапад от Каназърите е Каназърското дере, а на запад от Каназърското дере е Бальова усойна. Обрасла със стройна дъбова гора. Над Бальова усойна е Малката орница. В началото на Каназърското дере се на-мира Великиния кладенец. До този кладенец живееше стара жена Слепа. Придружаваше я и водеше малоумния ù син. Тази жена беше разумна и много добра. Вачо, сина и безпричинно се смееше щом срещнат човек и то с един неприятен гърлен смях. Той много слушаше майка си и изпълняваше това, което му казваше тя.

Написал Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер
Август 1986 г.
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ СУЕВЦИ

Водата тече и нагоре
Водата навсякъде тече надолу. Затуй беличени от заселище Сувеци векове наред никога не са си представяли, че водата от Постоловия кладенец в Бунтовния дол /Долът между Су-евци и Барата, наричан по-рано от барене Суевския дол, а от суевци – Барския дол е получил името Бунтовния дол след Априлското въстание, избухнало през 1876 г., понеже на поляната в гората до него беличени като на Оборище на Общо събрание решили да въстанат./ ще по-тече нагоре, ще се събира в резервоар на Тошева чукара и по тръби ще слиза в заселището, ще блика от чешми. Тогава суевци ще престанат да носят вода от изворите, които се намират в околните долове.
Мнозина суевци не повярваха, че това ще стане и преди години, когато по инициатива на местните деятели Стоян Делчов Гешов, Христо Григоров и други Градският народен съвет в Ихтиман взе инициативата и през 1969 г. заселището бе водоснабдено. Някои суевци рабо-тиха малко по изворите на водопроводите, други повече, а Живка Стоянова, тогава на шест-десет години, Делчо Иванов Гешов и др., заедно с баренците Иван Георгиев и Хриско Петров бяха почти постоянни работници. Благодарение на положените грижи от Градския народен съвет в Ихтиман и помощта на Окръжния съвет в София, водопроводът бе завършен в края на 1981 г. и водата потече в чешмите на заселището. При пускането ù Стоимен Пенчов и Иванка Ценева не могли да задържат сълзите си от радостта, когато за първи път наточили вода от чешмата и се уверили, че наистина няма вече да ходят толкова далече за вода.
Откриването на водопровода стана на 15.12.1971 г. Прие го председателят на Градския народен съвет в Ихтиман Димитър Динков. Местното население начело с пълномощника на селото Троян Ст. Цветков и Стоян Стойнов, партиен секретар и председател на ОФ в засели-щето изказаха благодарност на партията и правителството за грижите, които положиха за во-доснабдяването на заселището.

Местоположението на Суевци.
Заселище Суевци се намира на 8 км югозападно от заселище Белица /Средищна/ по пътя за пешеходци и на 10 км по шосето. Къщите са разположени по южния склон на Тошева чука-ра, известен под името Суевската рътлина. Не се знае заселището ли е получило името си от рътлината или рътлината от заселището.
Суевската рътлина достига на север до Бунтовния дол. На юг Градежкият дол е отдел от Градежкия рид. Краят ù достига до долината на река Белица.

Предания за основаването на заселище Суевци
С право изниква въпросът кой е основател на заселището, откъде е дошъл, кога и по как-ви причини се е заселил на това не особено подходящо място за живеене. Тъй като няма пис-мени документи, каквито и отговори да дадем на тези въпроси едва ли те ще съдържат цялата истина. Сигурно е само, че заселище Суевци през 1576 година на днешното си място не е съ-ществувало, тъй като името му не фигурира в турския регистър от тази година редом с други-те белишки заселища – Беличе и Манастир при Беличе. От този факт вадим заключението, че е основано по-късно.
От мнозина суевци чухме преданието, че човек с неизвестно име дошъл от село Туяк и се заселил на това място като първоначално потомците му се наричали туяците, а постепенно били преименувани на суяците, а заселището получило името Суевци. За жалост в известните ни турски списъци както и в списъците на селищата в страната съставени след Освобождени-ето на България не намерихме село с името Туяк. Ако е имало такова село, било е изгорено или изоставено.
По-нататък преданието говори, че човекът от Туяк загубил конете си, намерил ги при из-вора южно от Суевци. Околността му харесала и той решил да се засели на това място. Засе-лил се и основал заселището. Тази част от преданието може да се приеме за вярна само при условие, че тоя човек е живеел в някое от съседните села: Беличе, Царичино, Кочиово. Ако е бил от по-далечно село конете му едва ли ще стигнат до Суевската рътлина, но ако са стигна-ли той нямаше да ги намери. Но дори и това да е вярно как ще остане да живее на това място стопанин без да притежава работна земя наоколо. Това ни кара да вярваме, че ако родоначал-никът на суевските родове се е заселил по тоя начин, то той ще е бил от съседните села. Суе-вецът Михаил Сотиров Нейков чувал, че Нейковци дошли от сегашното село Полянци /Малки Калилар/, което се намира в Ихтиманското поле. Може би първият заселник да е до-шъл от това село.
От друга страна данните, с които разполагаме за сега по документи за суевските родове не показват със сигурност, че днешните суевци произхождат от един род.
Суевецът Михаил Георгиев Михайлов твърди, че туякът е основоположник на неговия род. Казвал се Дели Драган. Това твърдение донякъде отговаря на истината. Дели Драган е основател на неговия род, но няма данни, че е основател на други родове.
Христо Николов Пенчов от Горобиовци, по баща суевец, слушал от баба си, че основате-лите на суевските родове били трима. Това предание е по-правдоподобно за основателите на заселището и вярно що се отнася до по-сетнешните родове в заселището. Този въпрос ще се изясни едва тогава, когато се намерят турски документи от преди 1800 година.
Според турския регистър от 1831 г., с който разполагаме, населението /мъжкото/ в Суевци е било следното:
1.МИЛЧО, син на Петър, висок ръст и жълти мустаци. Средна категория. Години 61. Си-на му Гено, 21 г., средна категория. Сина му Паун, 16 г., средна категория. Сина му Ласко, 13 год., средна категория.

  1. НЕНО, син на Ганчо, с висок ръст и жълти мустаци. Години 41. Средна категория. Сина му Иван, години 9. Сина му Коле , години 4.
  2. ГАНЧО Петров със среден ръст и черна брада. Години 81. Средна категория. Сина му Арангел с черни мустаци, години 36. Средна категория.
  3. ТОДОР, син на Драган, с висок ръст и жълти мустаци. Години 61. Средна категория. Сина му Петър с висок ръст и жълти мустаци. Години 31. Средна категория. Другият му син Апостол. Години 21. Средна категория.
  4. ЙОНЕ /Йоте, Боне/ Янчов с висок ръст и жълти мустаци. Години 41. Средна категория.
  5. КОЛЬО /Коле/ Янчов, със среден ръст и сива брада. Години 73. Средна категория. Сина му Стоян с черни мустаци. Години 31. Средна категория. Сина му Нено /син на Стоян/, годи-ни 9, сина му Вельо, роден през същата 1831 г. Брат му Митре. Не е ясно Митре на кого е брат.
  6. МИШО Янчов със среден ръст и черна брада. Средна категория. Сина му Петко /Ненко/. Години 6. Сина му Иван, със среден ръст и жълти мустаци. Години 36. Средна кате-гория.
  7. ЦОНЕ ЯНЧОВ със среден ръст и жълти мустаци. Години 51. Средна категория. Сина му Петър с жълти мустаци. Години 34. Средна категория. Сина му Лазар. Години 26. Средна категория.
  8. ИВАН син на Цоне, с висок ръст и жълти мустаци. Години 61. Средна категория. Сина му Стоян. Години 21. Средна категория. Сина му Ристе. Години 16. Средна категория. Сина му Петко, години 9.
  9. ЦОНЕ Пешев с висок ръст и жълти мустаци. Години 61. Средна категория. Сина му Нено с набити мустаци. Години 26. Средна категория. Сина му Тодор. Години 21. Средна ка-тегория. Сина му Владко, 18 години. Средна категория.
  10. НЕНО Пешев със среден ръст и жълти мустаци. Години 41. Средна категория. Сина му Мильо. Години 13. Сина му Мито. Години 9. Сина му Иванчо. Години 6.
  11. ЦВЕТКО Донев /Цонев/ с нисък ръст и жълти мустаци. Години 31. Средна категория. По-вероятно е, че се е казвал Цвятко Цонев. Не е бил женен или не е имал момчета и рода му се е изгубил.
  12. ИВАН Ненов Кръстев със среден ръст и наболи мустаци. Години 26. Не е оставил по-томство и не се знае какво е станало с рода му.
  13. МИТРЕ Цонев със среден ръст и жълти мустаци. Години 36. Средна категория. Не се знае какво е станало с рода му.
    Според данните от горния списък в Суевци през 1831 година е имало 14 домакинства, но родовете, като изключим рода на Иван Ненов Кръстев, последен в списъка, са били четири, а именно:
  14. ПЕТРОВЦИ – Милчо Петров и Ганчо Петров
  15. ДРАГАНОВЦИ – Тодор Драганов. Може би Драган е брат на Милчо и Ганчо.
  16. ЯНЧОВЦИ – Йоне, Кольо, Мишо, Цоне, Иван.
  17. ПЕШЕВЦИ – Нено. Има вероятност турският писар да е записал Нено син на Пешо, вместо Нено, син на Петър. Ако е така родовете вече се свеждат до три.
    За стотината изминати години след съставяне на този списък родовете на Суевци са на-раснали извънредно много и заселището станало най-голямото по брой на населението в се-лото. Поради разпръсването на жителите му нямаме възможност да съставим подробно опи-сание на родовете както това направихме за другите заселища. За изясняване произхода на днешните суевски родове ще приведем списъка на заселището и от 1845 г.

Списък на мъжкото население на заселище Суевци през 1845 г.

РОД ПЕТРОВЦИ – Милчовци

  1. Ниска категория Милчо, син на Петър, с висок ръст, черни очи. Години 76.
  2. Средна категория Паун, син на Милчо, с много висок ръст, черни мустаци и черни очи, години 30.
  3. Средна категория, Ласко, син на Милчо. Среден ръст, наболи мустаци и пъстри очи. Години 24.

РОД ПЕТРОВЦИ /Ганчовци, Арангелете/

  1. Средна категория Арангел син на Ганчо. С много висок ръст, кестеняви мустаци и пъс-три очи. Години 42.
  2. Спас, син на Арангел, син на споменатия, с пъстри очи, год. 10.
  3. Цветан /Ценко/ син на Арангел, пъстри очи, години 8.

РОД ПЕТРОВЦИ /Ганчовци – Мудолете/

  1. Средна категория Нено, син на Ганчо, висок ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи, го-дини 47.
  2. Средна категория, Иван, син на Нено. Среден ръст, години 23.
  3. Средна категория Коле, син на Нено, среден ръст, години 17.
  4. Илия, син на Нено, години 2.

РОД ДЕЛИДРАГАНОВЦИ /Постолови, Терзиевци/

  1. Тодор, син на Драган, с висок ръст, години 79. Неработоспособен.
  2. Средна категория Петър, син на Тодор. Среден ръст, години 39.
  3. Висока категория Постол /Апостол/ син на Тодор, ср. Ръст, г. 32.
  4. Вучо, син на Петър, пъстри очи, години 13.
  5. Стойно, син на Петър, години 5.
  6. Михаил, син на Петър, години 3.
  7. Стоян /Тано/ син на Постол, пъстри очи, години 3.
  8. Бойчо, син на Постол, години 3, пъстри очи, 4 м.

РОД ЯНЧОВЦИ /Йоневци – Величковци/
Средна категория. Величко, син на Иван, със среден ръст, жълти мустаци и жълти очи. Години 33. В списъка от 1831 г. Величко е записан като син на Йоне Янчов, но на 41 г. Може би посоченият тук Величко да е син на Иван Цонев, но липсва като негов син в регистъра от 1831 г. Че Величко е съществувал показва наличието на местността Величкова кория, но род Величковци няма. Може би не е имал мъжки деца и е осиновил момче от Царичино, което е фактически основател на днешния Йоневски род.

РОД ЯНЧОВЦИ /Кежовци, Нейковци, Стойовци/

  1. Средна категория Иван, син на Цоне, среден ръст, години 56.
  2. Средна категория Стоян /Станойкин/ син на Иван, год. 32.
  3. Средна категория Никола /Нейко/, син на Иван, ср. ръст, 21 год.
  4. Средна категория Илия, син на Иван, среден ръст, години 15.
  5. Стойчо, син на Стоян /Станойкин/, пъстри очи, години 2.

РОД ЯНЧОВЦИ /Хр. Уралчето, Нямото/

  1. Средна категория, Христо, син на Иван. Среден ръст, години 30.
  2. Стоян, син на Ристо, години 5.
  3. Иван, син на Ристо, години 3.
  4. Яким, син на Ристо, на 6 м.

РОД ЯНЧОВЦИ – Цинцарете

  1. Цоне, син на Янчо, среден ръст, пъстри очи, години 64.
  2. Петър, син на Вучо, заварен син /по-скоро доведен/ на Цоне. Висок ръст, черни муста-ци, черни очи, години 39. Имал двама синове: Рангел, основател на рода Беличанци в с. Ве-ринско и Вучо, основател на рода Вучовци в с. Веринско.
  3. Лазар, син на Вучо, доведен син на Цоне Янчов, среден ръст, кестеняви мустаци, годи-ни 34. Основател на белишките Цинцаре, син Пенчо на 8 години.

РОД МИШЕВЦИ – Арангел Ив Мишев
Иван, син на Мишо Янчов, среден ръст, кестеняви мустаци, год. 49. Син Ангел /Арангел/, години 4. Син Цвятко, на 4 г. и Цвятко на 2 г.

РОД ЯНЧОВЦИ – Сем. Цоне Янчов
Цвятко, син на Цоне Янчов, нисък ръст, воднисто-сини очи. Негов син Цвятко, години 13.

РОД ЯНЧОВЦИ – Игнатовци, Гергевци

  1. Средна категория. Георги, син на Цоне Янчов, висок ръст, год. 27. Вучо, син на Цоне, на 25 год., Владко, син на Цоне, 19 год. Няма данни за тях. Вероятно са загинали или са се изселили.
  2. Игнат, син на Георги Цонев, пъстри очи, год. 5
  3. Кръстьо, син на Георги, години 2. Пъстри очи.

РОД ПЕШЕВЦИ – Мильовци, Стамболиите

  1. Нено, син на Пешо, среден ръст, кест. Мустаци, пъстри очи, години 5.
  2. Милуш /Мильо/, син на Нено, син на споменатия, среден ръст, год. 26
  3. Мито, син на Нено, среден ръст, наболи мустаци, сини очи, год. 21
  4. Иван, син на Нено, среден ръст, пъстри очи, години 19.

РОД ПЕШЕВЦИ – Йоневците

  1. Иван /Йоне/, син на Нено, висок ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи, год. 37. По-горе имаме записан вече син на Нено под името Иван. Следователно този син на Нено, оставил рода Йоневци и както се твърди в заселището е доведен.
  2. Като синове на Иван Ненов са записани: Добри, 9 г., Стоил, 11 г., Гиргин, 7 г., Аран-гел, 5 г.

РОД ХАДЖИЙТЕ

  1. Стоян, син на Кольо /според регистъра от 1831 г. Кольо е син на Янчо, следователно и Хаджийте са от Янчовския род/, среден ръст, кестеняви мустаци, години 44.
  2. Средна категория, Нено, син на Стоян, среден ръст, наболи мустаци, сини очи. Години 23.
  3. Ниска категория Вельо, син на Стоян, пъстри очи, години 15. Забележка с червено мас-тило: Тъй като споменатият е сакат има височайше разрешение за половин джизие.
  4. По това време Стоян ненов е имал още двама синове: Мито на 10 години и Иван на 8 години.

РОД МИЛЧОВЦИ
Кито, син на Милчо, висок ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи /Кито вероятно е син на Милчо Петров, но е живял отделно/ години 37. Няма записани деца. Не се знае какво е стана-ло с рода му.

РОД ДЕЛИДРАГАНОВЦИ
Георгия, син на Тодор /вероятно на Тодор Делидраганов/, среден ръст, воднисто-сини очи. Не е оставил поколение. Не е известно какво е станало с рода му.

РОД ТАНКОВЦИ
Младен, син на Танко, среден ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи, години 32. В регистъ-ра от 1831 г. няма записано име Младен, нито Танко. Понеже има забележка, че е сакат, на-вярно е дошъл отнякъде като ратай и не е оставил поколение.

СПИСЪК НА СУЕВЦИТЕ ЗАПИСАНИ В РЕГИСТЪРА НА
БЕЛИШКАТА ОБЩИНА ПРЕЗ 1893 Г.

  1. МИТЕ ПАУНОВ, р. 1841 г., жена Атанаса, р. 1850 г. Синове: Петър, 1876, Стоян, 1886 г. Трояна, 1890 г., Стоянка 1880 г.
  2. КОЛЕ НЕНОВ – Мудола, р. 1811 г. Жена Тота, р. 1821 г. Синове: Атанас, 1865 г., Ге-орги 1867 г., Иван 1870 г., Георги, син на Атанас Колев, 1896 г.
  3. АТАНАС КОЛЕ НЕНОВ, 1865 г. Жена Мария, 1869 г., Ружа, дъщеря, 1889 г., Цвятко, син, 1892 г., Ангел, 1898 г. Парашкева, Киро.
  4. РИСТО ЛАСКОВ, 1841 г. Името на жена му не е записано. Фона, 1876 г., дъщеря Сто-илка, 1878 г., дъщеря, Георги, 1880 г., син, Лазарина, 1891 г., дъщеря.
  5. ПЕТКО АРАНГЕЛОВ, 1826 г., жена Петра, 1832, Риско, 1872 г., син, Мария, жена на Риско, 1872 г., Петра, 1896 г., дъщеря.
  6. СТОЯН /СТОЯНЧО/ АРАНГЕЛОВ, 1838 г., жена Гина, 1841 г., Цветко /Цветан, син, 1869 г., Иван, 1875 г., Алексо, 1881 г., Илия, 1885 г., Георги, 1888 г., Николина, жена на Цве-тан, 1870 г., Стоя, син на Цветан, 1894 г., Спас, син на Цветан, 1895 г. Христоско, син на Цветан, 1898 г.
  7. МИХАИЛ ПЕТРОВ, р. 1834 г. Жена Атанас, 1840 г., Георги, син, 1874 г., Иглика, же-на на Георги, 1875 г., Михаил, син на Георги, 1894 г., Атанаса, дъщеря на Георги, 1896 г.
  8. ВУКО ПЕТРОВ, 1876 г. Изселен в Карловско.
  9. СТОЙО СТОЯНОВ /откъсната част от листа/, Петра, жена, Андрея, син, Димитър, син, Божана, дъщеря, Мария, 1886, Кръстьо, 1880, Георги, 1894, Мария, снаха, 1875 г.
  10. ПЕТЪР СТОЙОВ, 1839 г. Цвета, дъщеря, 1875 и Христо, син, 1883 г.
  11. МИТО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ, 1824 г. Мария, жена, 1834 г., Йордан, син, 1886, Ристо, син, 1876 г. Иванка, дъщеря, 1879 г., Петра, дъщеря, 1880 г.
  12. МИКО СТОЯНОВ, р. 1824 г. Жена Мария, 1834 г., Юрдан, 1868 г., син, Риск, 1876 г., син, Иванка, 1879 г., Петра, Катя.
  13. ИЛИЯ ИВАНОВ /Нейковци/, 1813, Жена Стойна, син Христо, 1851 г.
  14. КОЛЕ ЛАЗОВ ЦИНЦАРСКИ, 1832 г. Жена Гена, Димитър, син, 1877 г., други сино-ве: Игнат, 1881, Христоско, 1887 г., Иван, 1891 г. Дъщери: Сийка, Лазар.
  15. ЦЕНЕ ИВАНОВ, дошъл от Вакарел, взел жената на Арагел Ив. Мищев
  16. НЕЙКО ИВАНОВ, 1813 г. Жена Злата. Синове: Михаил и Цветан
  17. ГЕОРГЕ НЕЙКОВ, 1845 г. Жена Тина, 1855 г., син Мито, дъщери: Гюргена, 1882 г. и Стоянка, р. 1880 г.
  18. ИВАН ПОСТОЛОВ, 1835 г. /Няма го записан в турския регистър, значи е роден след 1845 г./ Жена Ангелина. Синове: Спас, 1880 г., Постол, 1881 г., Георги, 1886 г., Лазар, 1891 г. Дъщери: Цвета, р. 1880 г. и Евдокия, 1885 г.
  19. МИКО МИЛЬОВ, 1859 г. Жена Спаса. Син Иван. Изселени.
  20. МИТО СТАМБОЛИЯТА, 1808 г., а според турските регистри, 1824 г. Жена Гела. Дъ-щеря Нела, 1870 г., зетят Петър, 1860 г., деца на Петър: Димитър и Митко, родени през 1895 г.
  21. ПАНЕ СТОЯНОВ /Хаджийта/, р. 1835 г., Жена Тана, 1840 г., Синове: Мите, 1873 г., Александър, 1880 г. Дъщери: Атанаса, 1890 г., Лазаринка, 1881 г.
  22. ХРИСТО ВЕЛЬОВ /Хаджийте/, 1872 г. Николая Вельов, 1874 г. и Стоянка Вельова, 1835 г. – майка.
  23. ИВАН ВЛАДКОВ /Цонев Янчов/, 1855 г. Валика, майка на Иван, 1810 г.
  24. ПЕТЪР ЛАЗОВ, 1841 г., Мария, жена на Петър, 1850 г. Делчо, 1876 г., син, Стоян, 1882 г., син, Ласко, 1885 г., Юрдана, 1888 г., Мария, 1886 г. и Петра, 1890 г.
  25. ПОСТОЛ ИВАНОВ, 1831 г., Трендафила, жена на Постол, 1836 г. Петър,, син на Постол, 1876 г. Некорая, 1880 г., Андон, 1885 г., Мария, 1872 г., Велика, 1874 г. Иванка, 1883 г., Рада, 1888 г.
    Това са семействата от Суевци, записани в регистър на общината в Белица през 1893 г. Ако има пропуснати хора, те са малко. Липсва например Христо Вълков Хаджийски. Рожде-ните дати на хората, родени преди 1876 година са повечето погрешни т.е. записани са с 10 дори 15 години по-възрастни.
    Както споменахме заселище Суевци е най-голямото белишко заселище, което и сега е с най-голям брой жители. Изселването е голямо и започнало още преди Европейската война. Поради това не можем да съберем необходимите сведения за изготвяне на родов списък, кой-то да обхваща всички хора. Родовият списък, който прилагаме, е изготвен въз основа на све-денията, с които разполагаме. Затова той е непълен. Има и неточности в имената.

Белица, София, 1872-1976 г.
Владимир Зеленгоров
Стоян Делчов Гешев

СЪВРЕМЕННИ СУЕВСКИ РОДОВЕ

РОД АРАНГЕЛЕТЕ
Основател на този род е АРАНГЕЛ ГАНЧО ПЕТРОВ, роден към 1800 г. Известни са два-ма негови сина: ПЕТКО и СТОЯН.
ПЕТКО АРАНГЕЛОВ ГАНЧЕВ /Арангелете носят прякора Мердовци, мерд е турска ду-ма, която означава горд човек/. Името му не фигурира в турските регистри, следователно роден е след 1845 г. Съпруга Петра от рода Узунете, Манастира. Син Христо.
ХРИСТО ПЕТКОВ АРАНГЕЛОВ, р. 1866-1939 г. Съпруга Мария, 1868 – от рода Масла-рете, Барата. Деца:

  • Дамян Хр. Петков, 1898 г. Съпруга Дела Николова Стоичкова от Горобиовци, 1899 г. Деца: Христо, р. 1922 г. и Виолета.
  • Петко Хр. Петков, 1899 – 1945 г. Съпруга Ружа Митева от Градеж, 1902 г. Деца: Тро-ян, 1920 г., Димитър, 1931 и Мария.
  • Александър Хр. Петков, 1903 г. Преселен в Средищна. Съпруга Ангелина Т. Ганчева от Градеж, 1907 г. Деца: Стефан, 1931 г. и Тошко.
  • Малинка Хр. Петкова, 1905 г. – 1975 г. Неомъжена.
  • Тодор Хр. Петков, 1907 г., съпруга Тотка Ив. Мудолова от Суевци, р. 1912 г. Деца: Христо, 1941 г. и Марийка, 1945 г.
  • Кирил Хр. Петков, 1909 г. Съпруга Митра Д. Цветкова от Широкирът. Деца: Георги, 1949 г., Стефан, 1955 г. и Богомил, 1956 г.
  • Елисавета Хр. Петкова, 1912 г. Завършила педагог. Училище в Самоков. Учителка в Мухово. Преселена в Пазарджик. Деца: Петрана, 1942 и Румяна.
    СТОЯНЧО /СТОЯН/ АРАНГЕЛОВ ГАНЧОВ. Роден е след 1845 г. Съпруга Гина Чомпа-лова от Широкирът, р. към 1850 г. Деца: Цветан, Иван, Алексо, Илия и Георги.
  1. ЦВЕТАН СТ. АРАНГЕЛОВ, 1869-1935 г. Съпруга Николина Ненкова Джолева от Манастира, 1870 г. Деца:
  • Спас Цветанов, 1893 г. Съпруга Цвета Чомьолова от Широкирът, р. 1893 г. Деца: Иван и Георги.
  • Христоско Цветанов, 1893 г. Преселен в София, дърводелец. Съпруга Дафина Пенчо-ва Стоянова, р. 1899 г. от Шуглеовци. Синове: Цветан, р. 1925 г. и Кирчо, р. 1928 г.
  • Петра Цветанова, омъжена за Малин Ив. Ванев от Суевци.
  • Тодор Цветанов, 1904 г. Съпруга Стоянка Т. Ганчева от Градеж, р. 1904 г. Деца Йор-дан, р. 1929 г. и Мария, 1932 г.,Ласко.
  • Ласко Цветанов, р. 1907 г. Съпруга Мария Георгиева, Суевци, Деца: Тинка, омъжена в София.
  • Велика Цветанова, р. 1908 г. Омъжена за Киро Николаев от Суевци.
  1. ИВАН СТОЯНЧОВ АРАНГЕЛОВ, 1875 г. Съпруга Мария Хрискова Иванова от Бара-та, р. 1875 г. Деца:
  • Спас Ив. Стоянчов, преселен в Шумен.
  • Станойчо, р. 1902 г. Съпруга Мария Ст. Панкова, р. 1905 г.
  • Манол, р. 1917 г. Живее в Суевци.
  • Димитър, р. 1908 г. Изселен.
  • Райка. Изселена.
  1. АЛЕКСО СТОЯНЧОВ АРАНГЕЛОВ, 1881 г. Преселен в Добруджа.
  2. ИЛИЯ СТОЯНЧОВ, р. 1885 г. Преселен в Добруджа.
  3. ГЕОРГИ СТОЯНЧОВ, р. 1888 г. Преселен в Добруджа.

РОД БОЖКОВЦИ
Такъв род в заселище Суевци няма. За него ни напомня само кладенецът БОШКОВЕЦ, който се намира северозападно от заселището. Не се знае БОЖКО от кой суевски род е. Най-вероятно е, че е от Делидрагановци. Не е известно и коя година /преди 1831 г./ той се изселил в заселище ХВЪРЧИЛ, село Каменица. В тома заселище родът му носи името ТУПАНЕТЕ. Известен е един негов син – ДИМИТЪР. Няма данни за него. Имал син – Мичо. Той имал трима синове: Власаки, р. 1895 г. Иван, убит в Европейската война и Нистор.

РОД ВУКОВЦИ
Основател на рода ВУКО ПЕТРОВ ТОДОРОВ, р. 1836 г. Съпруга Иванка, р. 1842 г. Из-селени в Карловско. Деца: Мите Вучков, р. 1868 г. и Кръстьо Вучков.

РОД ГЕШЕВЦИ
Основател на рода ГЕШЕВЦИ е Иван Гешев от Барата, роден през 1870 г. Оженил се за Цена, осиновена дъщеря на Арангел Мишев, която била доведена от с. Голяма Раковица. След нейната смърт се поженил за Пана Михайлова Терзийска, също от с. Г. Раковица, вдовица на Иван Генков Ненов. От първата си жена имал син Стоян, а от втората: Делчо, Атанаска, Па-найот, Велика.

  1. Стоян Ив. Гешов, 1889-1944 г. Съпруга Иванка Митева Стоицова от Градеж, 1886-1972 г. Деца: Ангел, Надежда, Лазарина.
  • Ангел Ст. Гешев, р. 1911 г. Преселен в София.
  • Надежда Ст. Гешева, р. 1926 г. Омъжена за Димитър Павлов Дражев от Барата. Пре-селени в Ихтиман.
  • Лазарина Ст. Гешева, р. 1914 г. Омъжена за Атанас Ник. Божилов от Широкирът.
  1. Делчо Ив. Гешев, р. 1907 г. Живее в заселището. С прогресивни разбирания. Общест-веник. Член на БКП. Взел участие в основаване на кооперацията в селото. Дългогодишен ма-газинер. Арестуван преди 9 септември и затварян. Взел активно участие в построяване во-допровода на Суевци. Съпруга Неделя Ангелова Закева от Градеж, р. 1907 г. Син Стоян.
  • Стоян Делчов Гешев, р. 1931 г. Висше образование. Преселен в София. Той е от глав-ните инициатори за строежа на пътя за Суевци, електрификацията и водоснабдяването му. Съпруга Кремена Николова Митова от Полиовци, Вакарел. Дъщеря Нели.
  1. Атанаса Ив. Гешева. Преселена в София, където се омъжила за Васил Атанасов от с. Саранци. Има син и дъщеря Станка.
  2. Панайот Иванов Гешев, р. 1905 г. С прогресивни разбирания. Подпомагал Кискинова-та чета. Починал след нанесен побой в полицията.
  3. Велика Иванова Гешева, р. 1903 г. Омъжена в Бърдо за Илия Пешев, има син Цветан и дъщеря.
  4. Янинка Иванова Гешева, р. около 1912 г. Омъжена в с. Саранци.

РОД ГЕРГЕВЦИ
Основател на рода ГЕРГЕВЦИ е Георги /Герги/ Цонев Янчов. В турския регистър от 1845 г. е записано, че по това време е бил на 27 г. Записани са и синовете му: Игнат на 5 г. и Кръс-тьо – на 2 г. В турския регистър от 1831 г. Георги не е записан. Вероятно е бил ратай някъде или пропуснат, тъй като според регистъра от 1845 г. роден е през 1818 г., а съществува и ве-роятността Цоне да се е поженил и той да е доведен син. Освен посочените му синове: Игнат и Кръстьо. Георги е имал и трети син, роден след 1845 г. – Панко.

  1. КРЪСТЬО ГЕРГЕВ ЦЕНОВ ЯНЧОВ, р. 1843 г. Илия Делчов Игнатов от Суевци слу-шал от стари хора, че през време на Априлското въстание той убил башибозук, който искал да откара кравите на брат му Панко. За това му деяние в София, заедно с другите беличени, го осъдили на смърт и го обесили. Жена му се казвала Яна. Била от Бедринци. След време оста-вила децата си и се оженила за Тане от Вакарел – Джамузовци. Деца: Кръстьо.
    СТОЯН КРЪСКЬОВ, осиновен от чичо си Панко. Известен под името СТОЯН ПАНКОВ. Съпруга Николина Михайлова от Божиловци, Широкирът. Деца: Атанас, Панко.
    Атанас Стоянов Кръскьов, 1907 г. Съпруга Малинка Василева Цинцарска от Суевци, р. 1907 г. Синове: Стоян, р. 1932 г. и Любо, р. 1935 г.
    Панко Стоянов Кръскьов, 1910 г. Съпруга Ангелина Ненова от Барата. Дъщеря Цвета.
  2. ИГНАТ ГЕРГЕВ ЦОНЕВ ЯНЧОВ, р. 1840 г.
    Деца: Петко, Делчо, Ангел
    Петко Игнатов. Синове: Иван, р. 1901 г., Борис, р. 1905 г. Съпруга на Борис Стоилка, р. 1908 г. Деца: Атанас, 1936 г. Кръстьо, 1930 г. Цветан, 1942 г. и Любо, 1945 г.
    Делчо Игнатов. Съпруга Мария, р. 1886 г., дъщеря на Ангел Рогача от Градеж. Син Илия, р. 1914 г., съпруга Делянка Христоскова Цинцарска, р. 1913 г. Нямат деца. Прибрали Михаил Ст. Атанасов, р. 1932 г. Съпруга Венета Цветанова Христова от Барата. Живеят в София. Де-ца: Деляна, 1966, Илия, 1971 г.
    Ангел Игнатов, изселен в Ели дере, Пазарджишко.
    ПАНКО ГЕРГЕВ ЦОНЕВ ЯНЧОВ. В турския регистър от 1845 г. не е записан. Следова-телно е роден по-късно. След Априлското въстание през 1876 г. е затворен, осъден в София и пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Завърнал се след Освобождението. Почи-нал през 1925 г., според смъртния му акт, на 75 г. Съпруга Митра, дъщеря на Стоян Хрисков от Барата. Както поменахме отгледали децата на брат си Кръстьо.

РОД ДОБРЕВЦИ
Основател на рода е Митър Добрев от м. Барата, р. 1851 г. брат на Михаил, Иван и Нейчо Добреви. Призетил се у Владко Цонев. Жена Спаса Владкова. Синове: Илия и Стоян.

  1. Илия Митров Добрев, р. 1897 г.
  • Стойчо Ил. Добрев, р. 1921 г. Съпруга Стоянка Г. Илиева, р. 1923 г.
  • Георги Илиев, р. 1924 Преселен в София.
  • Иван Илиев, р. 1927 г. Преселен в София.
  • Дойчин Илиев, 1930 г. Преселен в Ямбол.
  1. Стоян Митров Добрев, р. 1893 г. Съпруга Малина Николаева Вельова, р. 1906 г. Деца:
  • Стоянка Ст. Митрова, р. 1924 г. Омъжена в с. Веринско
  • Димитър Ст. Митров, р. 1926 г.
  • Илия Ст. Митров, р. 1928 г.
  • Георги Ст. Митров

РОД ИЛИОВЦИ
Основател на рода Илиовци е Илия Иванов Цонев Янчов, брат на Нейко Иванов Цонев, основател на рода НЕНКОВЦИ. В турския регистър от 1831 г. на Иван Цонев са записани трима сина: Стоян – на 21 год., Христо на 16 год. и Петко на 9 г. В регистъра от 1945 г. Пет-ко не е записан. Навярно е починал, но са записани други двама синове: Иван, Нейко /Никола/ на 21 години роден през 1824 г. и Илия, р. 1830 г., следователно тези двама души са родени преди съставяне на регистъра от 1831 г. не са записани тогава. Този факт показва, че те не са истински синове на Иван Цонев, а доведени. Това се потвърждава и от Михаил Со-тиров Нейков от Суевци, който слушал от баба си Петра Нейковци, а следователно Илиовци, са от Ихтиманското село Полянци.
Илия Иванов е имал двама сина: Христо и Атанас.

  1. ХРИСТО ИЛИОВ ИВАНОВ ЦОНЕВ ЯНЧОВ. Нямаме данни за него. Съпруга Стоила 1864-1937 г. Деца: Григор и Илия.
    ГРИГОР ХРИСТОВ ИЛИОВ, р. 1896 г. Съпруга Славейка Ванева Мудолова, р. 1900 г. Деца на Григор: Стоян, р. 1922 г., Стоила, р. 1925 г., Иван, р. 1932 г., Христо, р. 1928 г. Съп-руга на Христо Елена, син Валентин, р. 1952 г. Иван Хр. Илиев, работил по пътя Вакарел – Белица и по пускане на водопровода в Суевци.
    Илия Хр. Илиев, 1898 г. Съпруга Петка Митева Панева Хаджийска от Суевци, р. 1898 г. Деца: Димитър, р. 1930 г. и Стоянка, 1934 г.
    Стоян Хр. Илиев, Съпруга Митра от Дражовци. Син Христо изселен в София.
    Киро Хр. Илиев. Починал ерген.
    Ради Хр. Илиев. Съпруга Велика от Раевци. Нямат деца.
    Елинка Хр. Илиева, 1888-1964 г. Омъжена за Апостол Ванев Апостолов. Поженила се в с. Вакарел.
    Трендафила Хр. Илиева, омъжена за Златан Георгиев Симеонов от Суевци.
  2. АНАСТАС ИЛИЕВ ИВАНОВ ЦОНЕВ. Съпруга Атанаса, Син Луко Атанасов Илиев, р. 1886 г. Съпруга Иванка от Поибрене, 1889 г. Деца:
  • Андон Луков Илиев, р. 1909 г. Съпруга Стоила, 1911 г. Син Луко.
  • Димитър Луков Илиев, р. 1914 г. Съпруга Божура. Син Цветко, р. 1939 г.

РОД ЙОНЕВЦИ
Преданията говорят, че родоначалникът на Йоневския род е дошъл от изчезналото село Царичино. Не си спомням кой ми каза, че в далечното минало родът живеел в заселище Суев-ци при някаква стара круша, после се изселил в днешното им поселище, за да не знаят съседи-те им колко овце имат.
Няма данни за потвърждение на това предание, което изглежда е вярно, обаче не се знае по какъв път Йоневецът е дошъл в Суевци: преселил ли се е, призетил ли се е или е осиновен.
В турския регистър от 1831 г. е записан Иван Ненов Кръстев, тогава на 26 г. Няма запи-сани деца. Баща му и дядо му не са били живи. В турския регистър от 1845 г. Иван е записан като син на Нено, вече на 37 г. Записани са и петима негови синове: Стоил на 11 г., известни-ят ни Стоил Йонев, и който потвърждава, че тоя Иван Ненов е Йоне, Добри на 9 години, Гир-гин на 7 г. и Арангел на 5. При преписване на имената от регистъра от 1893 г. не сме записа-ли Йоневци. Може би листа е откъснат. Нямаме данни и за синовете на Йоне: Добри, Гиргин и Арангел. Те или са починали или са се изселили и не са оставили потомство. Сведения има само за Стоил и за двама други синове на Йоне: Вуче и Симеон, родени след 1845 г.
1.СТОИЛ ЙОНЕВ КРЪСТЕВ, роден според турския регистър през 1834 г. Няма данни за него. Деца:

  • Димитър Стоилов Йонев. Починал рано. Имал син Йордан, осиновен от чичо му То-дор, преселен в София, дъщеря Митра, р. 1900 г. омъжена за Тодор Василев Цинцарски и дру-га дъщеря Гюргена.
  • Тодор Стоилов Йонев. Няма данни. Съпруга Магда, р. 1873 г. Нямали деца. Осиновил Йордан, син на брат му Димитър, 1899 г. Съпруга Янка, р. 1899 г. Деца: Тодор, р. 1921 г., Владо, р. 1923 г. Малинка, р. 1926 г., Петър, р. 1931 г., Димитър, р. 1935 г.
    ВУЧЕ ЙОНЕВ ПЕНОВ КРЪСТЕВ. Няма данни. Синове: Пешо, Ангел, Кръстьо и Атанас.
  1. ПЕШО ВУЧЕВ ЙОНЕВ. Синове:Трайко, Цветан, Костадина, Бояна, омъжена в Барата за Богдан Ненов, Мария, Петра, убита на седянка от Христо Марков от Барата.
  • Трайко Пешев Бучев Йонев, р. 1904 г. съпруга Мария, р. 1904 г. Деца: Манол, р. 1925 г., Елисавета, р. 1926 г., Христена, р. 1928 г., Никола, р. 1933 г., Иванка, р. 1939 г. и Георги, р. 1949 г.
  • Цветан П. Вучев, р. 1912 г. Съпруга Еленка, р. 1919 г. Деца: Боян, Петра, Костадин, Мария.
  1. АНГЕЛ ВУЧЕВ ЙОНЕВ. Съпруга Анка. Синове Стоян Ангелов, преселен в София и Филип Ангелов, преселен в София.
  2. КРЪСТЬО ВУЧЕВ ЙОНЕВ. Дъщери: Ружа и Милка.
  3. АТАНАС ВУЧЕВ ЙОНЕВ
    СИМЕОН ЙОНЕВ. Няма данни. Синове Георги и Ангел.
  4. ГЕОРГИ СИМЕОНОВ ЙОНЕВ, поч. 1936 г. Деца: Спаса и Петко. Златан и Николина омъжена за Стоимен Цинцарски.
  • Петко Георгиев Йонев, р. 1896 г., деца: Дамян, р. 1924 г., Атанас, р. 1926 г. и Цветана, р. 1928 г., Атанас, р. 1926 г. и Цветана, р. 1928 г.
  • Златан Георгиев Йонев, р. 1895 г. Съпруга Трендафила Илиева.
  1. АНГЕЛ СИМЕОНОВ ЙОНЕВ, 1873-1938 г. Съпруга Мария, р. 1880 г. Син Стоян.
  • Стоян Ангелов Йонев, р. 1907 г. Съпруга Малина, р. 1905 г. Деца: Стоянка, р. 1928 г., Петра, р. 1931 г., Ангел, р. 1933 г., Петка, р. 1939 г.
  1. ХРИСТО СИМЕОНОВ ЙОНЕВ, 1876-1941 г. Съпруга Стояна, р. 1874 г. Син Георги, р. 1914 г. Дъщеря Цветана, омъжена за Никола Василев Цинцарски.

РОД МЕРАКЛИЙТЕ
Основател на рода е Петър Стамов, преселен от Веринско, роден през 1860 г., призетил се в Суевци у Мито Стамболията, женен за дъщеря му Нена, родена 1870 г. Деца: Митра и Ди-митър, близнаци, родени през 1895 г. и Атанас Петров Стамов, р. 1898 г. Съпруга на Атанас Нона Христоскова от Грозьовци, р. 1899 г. Деца: Иван Атанасов, р. 1930 г. и Владо Атанасов, р. 1921 г., железничар, инвалид, пострадал като железничар. Починал през 1976 г. в местност-та Вълчия кладенец. Пътувал с леката си кола. Изглежда, че по пътя е получил удар, отбил колата от шосето, легнал до нея. Много коли минали, но никой не се отбил да го види. На другия ден минал пътникът от Белица Георги Йорданов Лазаров от Горобиовци, който пред-ния ден забелязал, че колата била на това място, спрял, отбил се да види има ли човек и го намерил мъртъв. Съпруга Крема, р. 1924 г. Синове: Наско, преселен в София, келнер и Дими-тър, също преселен в София и през 1877 г. убит на гара Разпределителна в Слатина от манев-риращ влак, неизвестно защо и при какви обстоятелства. Други деца на Петър Мераклия: Да-фина, омъжена в София, Павел, починал в Белица, Велика, омъжена в София и Милена, омъ-жена в Ихтиман.

РОД МИЛЬОВЦИ
Основател на рода е Мильо /Милуш/ Ненов Пешов. Брат на Мито Ненов – Стамболията. Според турския регистър от 1845 г., тогава е бил на 26 г. или роден през 1819 г. Среден ръст, пъстри очи. Други данни няма. През 1893 г. е бил покойник, а също и жена му. В този списък е записан синът му Мико Мильов, р. 1859 г. Съпруга Спаса. Деца:

  1. Иван Миков Мильов, р. 1837 г. Изселен като ерген в Дели Дере, Пазарджишко.
  2. Стойка, 1890 г. Няма данни.
  3. Цветана, 1885 г. Няма данни.
    Известно е, че Мильо Пенов е имал и дъщеря АНГЕЛИНА, р. 1845 г., съпруга на Иван Постолов от Суевци.

РОД МИХАЙЛОВЦИ /МИЛОВЦИ/
Основател на рода е Михаил Петров Тодоров /Терзийски/ Дели Драганов, роден около 1841 г. Той казал, че рода им е от Палакарията, Самоковско. Жена Атанаса, дъщеря на Мито Стамболията от Суевци. Син Георги.
Михаил Петров Тодоров и жена му Атанаса нямали деца. Осиновили Пана Близнашка от с. Голяма Раковица. Тя се омъжила за Иван Генков от Барата, поженила се за Иван Гешов. След осиновяването на Пана, родили им се децата Георги и Иглика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ ТЕРЗИЙСКИ, р. 1873 г. Съпруга Иглика, р. 1875 г. Дъщеря Ата-наса, р. 1896 г. и син Михаил, Димитър и Драган.

  1. АТАНАСА ГЕОРГИЕВА, р. 1896 г.
  2. МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ, р. 1894 г. Преселил се в София през 1958 Рабо-тил по чистотата на града. Пенсионер. Среден на ръст, приказлив. Съпруга Мария Петрова Клявчова от Широкирът, 1893-1970 г. Деца:
  • Георги Михаил Георгиев, р. 1921 г. Военнослужещ.
  • Петър Мих. Георгиев, р. 1929 г. Военнослужещ
  • Илия Мих. Георгиев, р. 1938 г. Съпруга Йорданка Дамянова от Бедринци. Деца: Да-мяна и Михаил.
  • Спаса Михаил Георгиев, р. 1925 г.
  1. КРЪСТЬО ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ, преселен в с. Бариево.
  2. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ, р. 1904 г. Съпруга Иванка, р. 1908 г. от Дълга нива. Деца: Георги, р. 1926 г., Йордан, 1930 г., Димитра, 1931 г., Малина, 1934 г., Петър, 1938 г., Христо, р. 1940 г., Иван, 1943 г.
  3. ДРАГАН ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ, р. 1898 г. Съпруга Стояна, р. 18999 г., Гюла, 1918 г., Георги 1920 г., Иван, 1932 г., Магдалена, омъжена в с. Костенец.

РОД МИЛЧОВЦИ
Основател на рода е Милчо, син на Петър, висок ръст, жълти мустаци. През 1831 г. бил на 61 години. Като негови синове са записани: Гено, тогава на 21 години. За него няма данни. Може би този Гено Иванов е негов внук или братов син, който се е преселил в Геновци и ос-новал рода Геновци в Градеж, Паун, тогава на 16 години и Ласко, също през 1831 г. на 13 г.
Паун Милчов Петров. През 1845 г. е бил жив. С много висок ръст, черни мустаци и черни очи. Негови синове не са записани. Според събраните сведения е имал двама сина: Мите и Петър. Баща им бил ухапан от бесен вълк и умрял. Жена му се казвала Гина. Поженила се в Бърдо.

  1. Мите Паунов Милчов. Според белишкия регистър от 1893 г. роден е през 1841 г., което не е вярно. Роден е по-късно. Съпруга Атанаса от Широкирът, сестра на Боне Компала. Деца:
  • Петър /Петрачко/ Митов Паунов, р. 1876 г. Убит във войната през 1913 г. Съпруга Магдалена. Деца: Димитър Петров, 1904-1969 г. Съпруга Стоянка Спасова. Деца на Димитър: Мария, р. 1926 г., Георги, р. 1929 г. и Петра, р. 1932 г.
  • Стоян Митов Паунов, р. 1886 г.
  • Стоянка Митова Паунова, р. 1880 г. Омъжена за Нено Колев от Барата.
  • Троян Митов Паунов /Байчо/ р. 1890 г. Съпруга Стоянка Ангелова Лазарова от Сре-дищна. Нямат деца. Осиновили момиче на Иван Кольов от Парапандовци – Русена.
  1. Петко Паунов Милчов, р. 1853 г. Неженен, кавалджия.
    Ласко Милчов Петров, р. 1821 г. Среден ръст. Няма други данни.
  • Иван Ласков Милчов, преселил се в Полянци.
  • Спас /Пане/ Ласков Милчов, преселил се в Полянци.
  • Христо Ласков Милчов, преселил се в Градеж – Геновци, след 1893 г.
  • Илия Ласков Милчов, роден около 1850 г. Участвувал в Априлското въстание през 1876 г. Осъден на заточение в остров Родос. Неизвестно къде и от какво е умрял. Съпруга Цвета Иванова Генова от Геновци. Поженила се за Георги Стоянов Кежов от Суевци.

РОД МУДОЛЕТЕ
Илия Делчов Игнатов слушал от Никола Вельов Хаджийски, че Мудолете са от друго се-ло. В гражданския регистър на съвета в с. Белица от 1893 г. е записан Коле Ненов, в скоби „Мудола”.
Не можехме да установим дали той е получил този прекор или баща му. Не открихме и от какъв произход е думата „мудол” и какво означава. Бащата на Коле Нено Ганчов Петров от Суевци, брат на Арангел, основател на рода Арангелете, а баща му Ганчо е брат на основателя на рода Милчовци – Милчо Петров.
Нено Ганчов Петров. В турския регистър от 1831 г. е записано, че през тази година е бил на 41 години или роден през 1790 година. Записани са двама негови синове: Иван, на 9 г. и Коле, на 4 год.
В турския регистър от 1845 г. е записано, че Нено е с висок ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи, на 47 г. Записан е и трети негов син Илия, на 2 г. Явно, че в записването на го-дините му има някаква грешка. Поради това не може да се установи кога е роден.

  1. Иван Ненов Ганчов. В регистъра от 1845 г. е записано, че тогава е бил на 23 г. Среден на ръст. Пъстри очи. Няма потомство в Белица.
  2. Илия Ненов Ганчов. Според регистъра от 1845 година е роден през 1843 г. Преселен в с. Горна Малина, Елин.Пелинско.
  3. Коле Ненов Ганчов Мудола. Според турския регистър от 1845 г. тогава бил на 17 г. Според регистъра от 1893 г. жена му се казвала Тота. Според същия регистър. Деца: Атанас, Георги и Иван.
  4. Атанас Колев Мудола, р. 1865 г. Мария, съпруга, р. 1869 г. Деца: Ружа, Цветко, Киро, Ангел, Парашкева, Георги.
  • Ружа Атанасова Мудолова, р. 1889 г. Омъжена. Поженила се за Стоимен Колбев от Раевци – Градеж. Дъщеря: Мария, омъжена за Ласко Цветанов от Суевци.
  • Цветко Атанасов Мудолов, р. 1891 г. Съпруга Мария, р. 1890 г. Деца: Манол, р. 1915 г., деца на Манол: Цветко, р. 1936 г., Иванка, 1943 г. Омъжена за Христо Ганчов Христов от Барата.
  • Киро Атанасов Мудолов, р. 1901 г. Съпруга Николина, р. 1902 г. Деца: Мария, р. 1924 г., Стойка, р. 1925 г., Иванка, р. 1928 г., Никола, Атанас, р. 1932 г. и Димитър, р. 1933 г.
  • Ангел Атанасов Мудолов, р. 1898 г.
  • Парашкева Атанасова Мудолова, омъжена за Кръстьо Стойов Стоянов от Суевци.
  • Георги Атанасов Мудолов, р. 1896 г. Няма данни.
  1. Георги Колев Мудолов, р. 1867 г. Съпруга Николина Мельова Хаджийска, р. 1863 г. Нямали деца. Осиновили момче от с. Габровница, известно под името Васил Г. Мудолов.
  • Васил Георгиев Мудолов, 1899 г. През 1930/31 г. бил кмет на с. Белица, а след 19 май 1934 г., когато общината била присъединена към гр. Ихтиман, известно време бил кметски заместник. Съпруга Цвета Станойчева. Поженил се за Парашкева, вдовица на Милан Йорда-нов от Суевци. След неговата смърт тя се поженила за Георги Христов от Градеж.
  • Николина Василева Мудолова, р. 1921 г.
  • Георги Василев Мудолов, р. 1923 г. Живее в Белица. Съпруга Йорданка Иванова Ко-льова от Парапандовци, р. 1923 г. Деца: Росица, р. 1948 г. Средно образование, известно вре-ме заемала длъжност деловодител в съвета Белица. Омъжена в София за Атанас Александров, Васил, р. 1950 г. Митко, р. 1952 г., Стойчо, р. 1955 г.
  1. Иван Колев Мудолов, р. 1970 г. Съпруга Куна Спасова Дражова, р. 1874 г. Син Яне Иванов Мудолов, р. 1895 г. Съпруга Янка от Горостанете. Нямат деца, осиновили момче Ва-сил, син на Стефан Филибонов от Бойчиновци.

РОД КЕЖОВЦИ
Основател на рода е СТОЯН ИВАНОВ ЦОНЕВ ЯНЧОВ. В турския регистър от 1831 г. е записано, че тогава е била на 21 г. В регистъра от 1945 г. е записано, че тогава е бил на 32 г. Брат е на Нейко Иванов, основателя на Нейковци, на Илия Иванов, основател на Илиовци. Записан е един негов син: Стойо основател на рода Стойовци, тогава на 2 г.
„Кежо” значи мършав, слаб човек. Ясно е, че е прекор, но не се знае кой го получил. Най-вероятно е, че прекорът е даден на Иван Цонев, тъй като един от синовете на Стоян се пише Петър Стоянов Кежов, синове на Стоян Стойо, р. 1842 г., дадохме за него сведения за рода Стойовци, Петър и Георги /Герги/.

  1. ПЕТЪР СТОЯНОВ ЦОНЕВ. Според общинския списък от 1898 г., в който са вписани убитите, заточените и затворени беличени, той е посочен, че е бил на 35 г. през 1876 г., но тъй като го няма в турския регистър от 1845 г. бил е по-млад. В молбата си за пенсия пише, че ходил из селата в Ихтиманска околия и ги принуждавал да въстанат. Присъствувал на Обо-рище и Еледжик. Пише, че бил заточен на остров Родос, но свидетелите не потвърждават за-точението му. Свидетелствува, че е бил затворен в Софийския затвор, откъдето бил пуснат след Освобождението.
    Изглежда, че жена му е починала преди 1893 г. Записана в регистъра дъщеря му Цвета, р. 1875 г. и син Христо, р. 1883 г.
  2. ГЕОРГИ СТОЯНОВ КЕЖОВ, роден след 1845 г. Не се оженил на време и останал зас-тарял ерген. Един ден го срещнал Иван Генов от Градеж. „Герги” – рекъл му – ти позастаря, едва ли вече ще те вземе мома, ами аз да ти дам моята дъщеря Цвета”. Цвета била вдовица на Илия Ласков, убит за участие в Априлското въстание. Сватлъка станал. Деца: Йордан Георги-ев Кежов, преселен в София. Ласко Гергев Стоянов Кежов, р. 1881 г. Съпруга Петра, р. 1882 г. Деца:
  3. Илия Ласков, р. 1911 г. Съпруга Иванка, р. 1920 г.
  4. Димитър Ласков, р. 1914 г. Съпруга Стоилка, р. 1925 г. Син Борислав, р. 1945 г.
  5. Киро Ласков, р. 1909 г. Съпруга Марийка, р. 1913 г., дъщеря Люба, р. 1936 г., Пет-ранка, 1939 г., Лазар, 1946 г.
  6. Малинка Ласкова, р. 1905 г. Омъжена за Стоян Ангелов Йонев.

РОД НЕЙКОВЦИ
Основател на рода НЕЙКОВЦИ е НЕЙКО ИВАНОВ ЦОНЕВ ЯНЧОВ. Няма го записан в турския регистър от 1831 г. Името Нейко липсва и в регистъра от 1845 г. Там има записан Никола Иванов Цонев. Може би Нейко е галеното име на Никола Иванов Цонев. Суевецът Михаил Сотиров Нейков слуша от стари хора, че Нейковци дошли в Суевци от Ихтиманско-то село Полянци. Може би това е вярно и нейковци да не са от старите суевски родове, а Нейко е доведен син на Иван Цонев.
В белишкия регистър от 1893 г. е записано: Нейко Иванов е роден през 1809 г., което едва ли е вярно. Починал през 1893 г. Съпруга Злата от Чомпалете, Широкирът. Син Миче /Димитър/ Нейков, неизвестно кога роден, обесен заради участие в Априлското въстание. Жена Пана Пенчова Клявчова. Имала момиче, починало рано. Поженила се за Стойно То-дорков от Дълга нива. Нейко Иванов имал още двама сина: Георги и Михаил.
ГЕОРГИ НЕЙКОВ ИВАНОВ, 1845 г. Съпруга Тина Ганчова Генова от Градеж, р. 1855 г. Деца:

  1. Стоянка Г. Нейкова, 1880 г. Омъжена за Ангел Закев.
  2. Гюргена Г. Нейкова, 1882 г. Починала.
  3. Димитър Г. Нейков, 1889-1939 г. Съпруга Ангелина, 1892 г. Дъщери: Мария, 1922 г. Петка, 1914 г., Митра, 1919 г., Велика, омъжена за Дамян Цинцара, Тирка, омъжена в София.
    МИХАИЛ НЕЙКОВ ИВАНОВ, 1853 г. Съпруга Петра от Мудолете. Деца:
  4. Велика, 1892 г. Преселена в София
  5. Цветан, 1894 г. Съпруга Мария Делчева от Грозьовци.
  6. Тодор Мих. Нейков. Преселен в София.
  7. Трендафила. 1896 г. Омъжена за Генко Иванов от Барата.
  8. Сотир Михайлов Нейков, р. 1907 г. Съпруга Цветана, 1914 г. Син Михаил, р. 1933 г.
  9. Стоян Мих. Нейков, 1909 г. Съпруга Стойка, дъщеря на Христо Вълков Хаджийски.
  10. Нейко Мих. Нейков, 1913 г. Изселен в София.
  11. Никола Мих. Нейков, 1915 г. Изселен на гара Елин Пелин.
  12. Злата Мих. Нейкова, 1906 г. Омъжена в София.
  13. Драгана Мих. Нейкова, 1909 г. Омъжена за Ганчо Хр. Тодоров от Барата.
  14. Мария Мих. Нейкова, омъжена за Вельо Николаев
  15. Стойка Мих. Нейкова, преселена в София.

РОД ПОСТОЛОВЦИ
Основател на рода е ПОСТОЛ ТОДОРОВ ДЕЛИДРАГАНОВ, роден към 1810 г. Среден ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Деца Стоян, Иван.

  1. СТОЯН /ТАНО/ ПОСТОЛОВ ТОДОРОВ, р. 1841 г. Синове: Тодор, Георги.
    Георги Танов, 1869 – 1942 г. Съпруга Мария Петкова Дражова, 1869-1942 г. Нямали деца. Осиновили Атанас Георгиев Симеонов – Суевци, убит във войната през 1918 г. Негова съп-руга Трендафила Михайлова Нейкова от Суевци. След смъртта му се поженила за Генко Ива-нов от Барата. Син Стоян, р. 1915 г. Съпруга Мария Христоскова Цинцарска.
    ТОДОР ТАНОВ ПОСТОЛОВ, ранен в Балканската война. Върнал се у дома и през съща-та година умрял у дома си. Съпруга Лазарина Спасова Стоянова от Суевци. Поженила се за Петър Вълков Хаджийски. Син Георги Тодоров, р. 1910 г. Съпруга Зорка Митева Кръстева от Широкирът. Преселени в София. Дъщеря Лиляна, р. 1937 г. Омъжена за Кольо Вельов Ха-джийски.
  2. ИВАН /ВАНЕ/ ПОСТОЛОВ ТОДОРОВ. Името му липсва в турските регистри, следо-вателно е роден след 1845 г. Починал през 1918 г. Съпруга Ангелина Мильова Ненова Пеше-ва от Суевци, починала 1925 г. Член на революционния съвет през Априлското въстание 1876 г. Арестуван, съден и заточен на остров РОДОС, откъдето се завърнал след Освобождението през 1878 г. Деца: Спас, Постол, Георги, цвета, Лазар, Евдокия и Малин.
  3. Спас Иванов Апостолов, 1880-1969 г. Съпруга Дела, втора Куна. Син: Георги Спасов, р. 1906 г., съпруга Николина Г. Станойчова от Градеж. Деца: Димитър, р. 1939 г., Цветан, р. 1942 г. и Делка.
    Дъщери на Спас Постолов: Велика, р. 1908 г., Мария, 1921 г., Петра, Надежда, р. 1912 г. и Малина, р. 1917 г. и Стоянка, женена за Димитър Петръчков.
  4. Постол Ив. Постолов, 1881-1918 г. Убит във войната до гр. Битоля. Съпруга Елинка Христова Илиева от Суевци, 1883-1968 г. Деца:
  • Димитър, 1905-1976 г. Съпруга Мария Христова от Суевци – 1898-1971 г. Деца: Тро-янка, р. 1924 г. и Стоян, р. 1928 г. Загинал при жп катастрофа. Съпруга Петра Ласкова Гер-гева от Суевци. Деца: Мария и Таня.
  • Ганчо Постолов, р. 1907 г. Обущар, преселен в София. Съпруга Елинка Йорданова Цинцарска, р. 1904 г. Деца: Цветанка,р. 1933 и Иванка, 1943 г.
  • Иван Постолов, 1909 г. Преселен в София. Служащ.
  • Христо Постолов, р. 1912 г. Обущар. Преселен в София. Съпруга Йорданка Недкова от Полиовци. Деца: Ангел и Постол.
  • Стоилка Постолова, 1916 г. и Зорка Постолова, 1918 г.
  1. Георги Ив. Апостолов, 1883 г. Загинал при жп катастрофа. Съпруга Ружа Ат. Мудолова от Суевци. Деца: Иван, р. 1912 г. и Мария, р. 1914 г.
  2. Цвета Ив. Постолова, 1888 г. Омъжена за Нено Хрисков от Барата. Поженила се за То-ше П. Медаров от Средищна.
  3. Лазар Ив. Постолов, преселен в Поибрене.
  4. Евдокия Ив. Постолова, 1885 г. Омъжена за в Джамузовци.
  5. Малин Ив. Постолов, 1900 г. Убит към 1940 г. от Киро Атанасов Мудолов. Съпруга Петра Цветанова Стоянчова от Суевци. Деца: Николина, 1921, Малина, 1926 г., Цветан, р. 1928 г. и Тено, р. 1930 г.

РОД СТАМБОЛИЙТЕ
Основател на рода СТАМБОЛИЙТЕ е МИТО ПЕНОВ ПЕШЕВ, брат на основателя на рода МИЛЬОВЦИ – Мильо Ненов. Според турския регистър от 1831 г. той е роден през 1824 г. В регистъра от 1845 г. няма записани деца. Не е известно защо е получил прекора Стамбо-лията. Говори се, че ходил на работа в Стамбул.
Според Димитър Генев от Градеж Мито Стамболията имал три сестри: Добра, Цвета и Мина омъжени в с. Голяма Раковица и четвърта Атанаса, омъжена за Михаил Петров Тер-зийски от Суевци.
Според Митра Стойова женил се два пъти. Първата му жена била от Горостанете. Не е известно името ù. От нея имал синове родени след 1845 г., които изчезнали. Един от тях из-вестен под името ПЕТЪР СТАМБОЛИЯТА, за когото се говори, че като участник в Априлс-кото въстание и след падането на град Панагюрище и разпадане четата на Георги Бенковски. Не е посмял да се върне в Белица, а с Милош Обретенов от с. Голяма Раковица отишъл да се прикрие към София в с. Лозено, където бащата на Милош бил ратай. Стамболията бил забеля-зан на връх Пеловрак, издаден и убит.
През 1893 г. Мито Стамболията е бил жив. В регистъра от тази година освен той записана е и жена му Гела и дъщеря му Нена, р. 1870 г. и зет му Петър Стамов от с. Веринско, известен под името Петър Мераклията, основател на рода Мераклийте.
На стари години Мито Стамболията се пропил и продавал нивите си. През същата 1893 г. го намерили прободен с овчарска ножица. Не се знае той ли се е самоубил или друг го е убил.

РОД СТОЙОВЦИ
Основател на рода е СТОЙО /СТОЙЧО/ СТОЯНОВ ИВАНОВ ЦОНЕВ, роден през 1843 г. в Суевци. Според регистъра от 1893 г. жена му се казвал Петра. Деца:

  1. АНДРЕЯ СТОЙОВ СТОЯНОВ, р. към 1864 г. Листът в регистъра от 1893 г. е откъснат в ъгъла и не личи годината на раждането му. Нямаме и други сведения за него. Среден ръст. Жена Мария Димитрова Тотова от Парапандовци.
    За времето си е бил образован. Не е известно къде е учил и кой клас е завършил, но е хо-дил в класно училище. Неизвестно коя година е бил писар или секретар – бирник в общината в село Белица. Един ден полските пазачи докарали говеда заловени да пасат по посевите. Из-глежда, че са били от друго село и стопаните им се забавили да дойдат да ги освободят. Пора-ди това Андрей повикал Нено Ценов Митров от селото, който бил ненормален и му поръчал да пасе говедата. Нено ги пасал и върнал в хармана, където били затворени. Изглежда, че Ан-дрея не му заплатил обещаното възнаграждение, той го причакал на врата на общината и го ударил много силно с дърво. От удара Андрей изпаднал в безсъзнание, не умрял, но получил умствени недостатъци. Нападателят Нено се уплашил от постъпката си и се обесил на бука на двора.
    През 1918 г. било открито училище в Градеж и Андрея бил първия учител. Занимавал се и с разкопки. Разкопавал е връх Райна глава, където е търсил пари и старини. Деца:
  2. Петър Андреев Стойов, р. 1902 г. Съпруга Латина, 1902 г. Деца: Атанас, р. 1925 г., Мария, р. 1936 г., Стоянка, р. 1938 г.
  3. Георги Андреев Стойов. През първата европейска война бил ученик в Ихтиман. Тръгнали в лошо време с група съученици през 1918 г. Измръзнал и умрял.
  4. Иван Андреев Стойов, р. 1907 г. Преселен в София. Съпругата му от Карлово. Деца: Андрея, 1943 г. и Стоян, 1944 г.
  5. Петкана Андреева, 1909 г. Омъжена в София.
  6. Марин Андреев, 1917 г. Преселен в София.
  7. Малин Андреев, 1917 г. Съпруга Елена Стоянова от Шуглеовци. Деца: Георги, 1942 г., Иван, 1944 г., Мария, 1945 г., Йорданка, 1947 г.
    КРЪСТЬО СТОЙОВ СТОЯНОВ, 1882 г. Съпруга Парашкева, 1894 г. Деца:
  8. Цвятко Кръстев, 1922 г. Изселен в София.
  9. Стоян Кръстев, 1927 г. Починал.
  10. Ангел Кръстев, 1914 г. Изселен в София.
  11. Иван Кръстев, 1919 г. Изселен в гр. Никопол.
    МАРИЯ СТОЙОВА. Омъжена за Тодор Танев от Суевци.
    МАРИЯ СТОЙОВА, 1886 г. Омъжила се в Широкирът. Поженвала се за Ангел Симеонов от Йоневци и Георги Михайлов от Суевци.
    БОЖАНА СТОЙОВА. Омъжена в София.
    ГЕОРГИ СТОЙОВ, 1994 г. Убит 1904 г. от Стоян Митров Добрев със секира. Скарали се като овчари.
    РОД МИШЕВЦИ
    Основател на рода МИШОВЦИ е Мишо Янчов. През 1831 г. е бил на 61 години. Нисък на ръст. Имал син Иван, който тогава бил на 36 години или роден около 1795 г. Деца на Иван не са записани.
    През 1845 г. Мишо Янчов е бил покойник. Записан е само синът му Иван, тогава на 49 г. Среден ръст, кестеняви мустаци и воднисто-сини очи. В този регистър е записан и един негов син: Арангел /Ангел/, тогав на 4 г. или роден през 1841 г. и друг син на Иван Мишев – Цве-тан, тогава на 2 г. За него няма данни. Вероятно е починал малък.
    Арангел Иванов Мишов е известен като деен член на революционния комитет, организи-ра Априлското въстание в Белица през 1876 г. и един от най-дейните в него. Бил храбър и много добър стрелец. Улучвал яйце с пушка от сто метра. Бил дружинник през въстанието. По заповед на Бенковски неговата дружина от беличени разрушила мостовете по шосето между Ихтиман и Вакарел и прекъснала телеграфните жици. Той лично убил един от турците, прис-тигнали в Суевци за разузнаване. За тези му дейност бил арестуван с другите беличени след потушаване на въстанието. Държан в Ихтиманския затвор, в Самоковския и закаран на съд в София, където бил осъден на смърт и обесен в същия град с други шестима беличени в края на месец юли /стар стил/ в същия град.
    Нямаме данни какъв е бил на ръст и цвят. Жена му се казвала Мина, неизвестно от кой род и откъде. Нямали свое дете. Осиновили момиче на име Цена от с. Голяма Раковица. След неговото обесване жена му се поженила за Цене Иванов от Вакарел, който отишъл в Суевци да живее при нея. Момичето отраснало и се оженила за Иван Гешев от Барата, който се при-зетил и основал рода Гешевци в Суевци.

РОД ЦИНЦАРЕТЕ

Всеки трябва да знае кой е… и откъде идва?!

История на рода Цинцарите от м. Суевци, с. Белица, Ихтиманска община,
Софийска област.

Никола Цинцарски, най-стария представител от рода на Цинцарите, за когото ние знаем. Роден около 1840 г. в мах. Чоаричане. Намирало се някъде на хълма Могилата между с. Ве-ринско и мах. Градеж. Жени се за жена от мах. Суевци, неизвестна. Раждат им се две деца: Димитър и Христоско /жена-неизвестна, деца: Елисавета, Стоян, Ванчо/. Вниманието ни е към първия роден син Димитър Колев Цинцарски /след него Цинцарски остава прякор/. Ро-ден около 1870 г. в мах. Суевци. Раждат им се осем деца:
Иван – жена Еленка, деца: Мария, Иванка, Катя
Никола – жена Мария, Деца: Цецка и др.,
Дамян
Илия – жена Росена, деца: Троянчо, Мария, Димитър
Васил – жена Еленка, деца: Елисавета, Трайчо
Магдалена – мъж Ангел, деца: момичета – неизвестни
Латина – мъж Петър. Те са отгледали Иван, сина на Дамян и Велика Цинцарски
Елисавета – мъж Кръстьо, деца: Милка и Димитър
Сега вниманието ни е към третия син Дамян Димитров Колев-Цинцарски, роден 1908-1989 г. Около 1933-1934 г. се жени за Велика Димитрова Нейкова, родена 1912-1995 г. от ро-да Нейковци. Раждат им се шест деца:

  • Димитър Дамянов Димитров-Цинцарски, 1935-2011 г., жена Невена, 1940 г. от с. Рако-вица, Софийско. Деца: Дамян – 1960 г. и Петранка – 1970 г.
    Дамян – жена Диана, 1962 г., деца: Димитър, жена неизв.
    Нина – мъж Стоилко, дете – Габриела
    Петранка – 1970 г., мъж Никифор, дете – Никифор.
    -Тодор Дамянов Колев-Цинцарски – 1937 г., жена Венета, 1941 г. с. Ключ, Петричко. Де-ца: Величка – 1963 г. и Димитър – 1969 г.
    Величка – мъж Лазар 1955 г., деца: Лидка 1986 г., мъж Николай – 1984 г., дете Симеон – 2015 г.
    Виктория – 1989 г. съпруж. начала със Симеон, дете – Андрей – 2017 г.
    Димитър – жена Велислава – 1970 г., деца: Теодор 1989 г. съпруж. начала с Евгени – 1994 г.
    -Ангел Цинцарски – 1940-1946 г.
    -Никола Дамянов Димитров-Цинцарски – 1943 г., жени се на 04.09.1966 г. за Анка Ди-митрова Стоименова – 1949 г. от село Вакарел, Софийско. Живеят в гр. София. Раждат им се две деца: Тодор Николаев Дамянов, роден 1967 г. и Цветан Николов Дамянов, роден 1970 г. Тодор се жени за Димитринка Христова Павлова, 1969 г. от село Вакарел, Софийско на 27.11.1988 г. Имат две деца: Кристиан Тодоров Дамянов, роден 1991 г. и Моника Тодорова Дамянова – 1996-2001 г. Кристиан живее на съпруж. начала с Ана-Мария, 1993 г. от София. Цветан – жена Тереза, родена 1984 г. от гр. София, дъщеря Ивет Цветанова Дамянова, родена 2005 г.
    -Иван Дамянов Димитров-Цинцарски, 1945 г., жена Катина, с. Черковна, Белица, Со-фийско. Деца: Манол – 1970-2017 г. и Анатоли.
    Манол – жена неизв., дете неизв.
    Анатоли – жена неизв., дете неизв.
    -Владимир Цинцарски – 1949 – 2001 г., жена Цецка – ……-1988 г. деца: Георги, Цветали-на-1988 г.

Съставител: Тодор Николов Дамянов от рода на Цинцарите 2017 г.

Не бива да забравяме,… кои сме и от къде са корените ни!
История на махала „Суевци” село Белица, Ихтиманска околия, Софийска област

За произхода на махала Суевци знаем две версии:
Произлизат от одрисите, древно тракийско племе, късно заселили се в Средна гора по поре-чието на река Мътивир По време на османското нашествие избягали по високите била на Средна гора.
Друга версия: В тази част на Горнотракийската низина в мирно време селяните се зани-мавали със занаятчийство, скотовъдство и растениевъдство. Във военно време били войници. Така по разкази на стари хора /баба Ангелина Нейкова /1884-1982/ и исторически факти на 21.09.1371 г. мъжете са привикани да се бият за болярите Углеша и Вълкошин /по легенди баща на Крали Марко/ в най-голямата битка, съдбовна за християните при с. Черномен, днешна Гърция, която губят от османските турци. Останалите живи мъже бягат към родните си места на Горна Тракия. По пътя си нашите прадеди забират семейство и добитък и се скри-ват по поречието на река Мътивир и река Лева, река дълбоко в недрата на планина Средна гора. Там основават така нареченото Войнишко Старо село някъде между днешните махали Широки рът, Суевци, Барата. Отново развиват земеделие, скотовъдство, занаятчийство /саби, мечове, щитове/ и килимарство. Построени са и много воденици на Лева река Такева и Ива-нова. На река Мътивир: Миялова, Миловска. Селото било дълго километри по поречието на Лева река, която се влива в река Мътивир. Сградите, достигали до подножието между днеш-ните махали Суевци, Барата и Черковна. Релефа на местността е под формата на каньон тур-ци – османлии избягвали да идват. Често били избивани от засади в каньона. Телата им се пренасяли далече от селото, в местността Вълча шиба или Вълчи дол. Там имало изворчета, където се събирали глутници вълци да ловуват и пият вода. Те изяждали телата на турците. Между 1450-1470 година в селото връхлита болестта чумата. Това било и неговия край. Из-мират много хора и добитък. Старейшините на селото се събират и решават да изгорят до ос-нови Войнишко Старо село, за да спасят реката и местността от нови зарази. Оцелелите хора се заселват по близките и далечни околни високи хълмове, където били техните летни егреци, наричани тогава „Суя”. Оттам идва и името на нашата махала „Суевци”. Създават се махали-те: Черковна, Барата, Бойчиновци, Горубийте, Гроздьовци, Дълга нива, Стара кошара, Манас-тира, Шоглеовци, Широки рът, Градеж, Оздеите, Парапандовци, Горостанете. Всички се кръщават на имената на семействата или местностите /и повечето завършват на –овци/. Гра-ниците на махалите били между карето: на север връх Арамлиец – 1221 м. /много години там се организира голям тридневен събор с надпявания, хора, надсвирвания, прекратен след теж-ка катастрофа с автобус/ на изток с. Поибрене, на юг гр. Ихтиман, на запад с. Бърдо. Около 70 кв. км. За основатели на махала „Суевци” се считат фамилиите: Пенчовци, Милевци, Мудо-лите, Цинцарите, Нейковци, Мердовци, Йоневци и др.
Население: С помощта на Милена Димитрова разбрахме, че при Христо горския от Горубийте има архив на турски регистър за данък „Джазис и Геберман” от 1831-1832 г. с име-ната на мъжете от село Белица. През 1900 година жителите били 1831 души, а през 1934 г. – 2514 души. Облеклото: Носията на жените била широк черен сукман и наръчници, а за мъже-те – чешири, елече, аба от естествена вълна и др.
Историята на махалите: Били са опожарявани от турците през 1793 година, след което още хора избягали по билата на планината и основали нови махали. Чорбаджии и много бога-ти не е имало. Обикновените хора се занимавали с битието и прехраната си. Разказват се ис-тории за кмета Ване Апостолов, убил две заптиета и един Ага в махала „Суевци”. Заровил ги в житото на една мелница. Следствие разкрит и заточен в Диарбекир през 1768 година. За-върнал се след Освобождението. Наскоро се откри, че съратник, участник, дясна ръка на Ва-сил Левски от региона на Белица е Генчо Генов Иванов, участник във Втората българска ле-гия в Белград, има го в известна снимка. Имало участници на Великото Народно събрание в местността Оборище през 1876 г. Създаден е активен комитет с председател Генчо Генов, секретар Стоян Нейков. Доказателства: паметна плоча в село „Черковна” въпреки необявени-те от панагюрци имена. По време на Априлското въстание хората напуснали къщите и избя-гали още по-дълбоко в планината. От овчарските ножици си направили саби за самоотбрана. След неуспеха на въстанието се прибрали по къщите, окуражени от двама свещеници. Турци-те разследвали и арестували участниците в Априлското въстание. Седем човека са арестувани и съдени в гр. Ихтиман. Впоследствие обесени в София. Други били заточени в Диарбекир, след Освобождението са освободени. Участвали и загинали в Априлското въстание и Осво-бождението от турско робство също са били: Минчо Нейков, Иван Лазов, Вельо Стоянов, Арангел Иванов, Вълко Стоянов, Кръстю Георгиев, Цвятко Иванов, Михаил Пенчев, извест-ния Ганчо Генов, Илия Ласков, Петър Петков. Има паметна плоча на стената на входа на ма-газина /кооперацията/ в м. „Суевци”. През войните между Балканска и Втора световна война мъжете активно участват. Някои от тях били жандармеристи като: Димитър Ласков, Илия Ко-лев, Димитър Пенчов. След 1945 г. в м. Суевци съществували около 60 къщи с население 350-400 души. Кръчмите или смесените магазини били три: Йоновеца, кръчмар на кооператора Делчо Гешев, след него Георги Добрев, втората на Малин, третата на Йордан Тодоров.
Училището от турско робство до 1952 г. е било в местността „Сукана” до четвърто от-деление с учителка Мария Ценева и директор Никола Цанев от м. Барата от 1942-1952 г. След като е открита новата сграда на училището до 7 клас, в което се помещавал и смесения мага-зин с управител от дълги години Ганчо от м. Барата. След него магазинери са: Цветан, Иван, Стоимен, Стоян. Зареждане с храни и стоки е имало всеки вторник и четвъртък. Около 1960-1965 е имало и детска градина. На поляната до училището /кооперацията/ се празнували всички християнски празници, освещаване на храната от поп от село Черковна и всички съ-пътстващи ги традиции – Коледуване, Лазаруване, Великден. Всеки петък двама братя от с. Вакарел са прожектирали филми. Ползвали са агрегат, защото не е имало ток.
По време на социализма 1945-1989 г. м. Суевци се възражда откъм социални придо-бивки. През 1958-1960 г. се създава ТКЗС или ДЗС /Държавно земеделско стопанство/ с пред-седател: бригадир Стоян от м. Широки рът.
Преди това земите са били частна собственост на фамилиите, но по време на социа-лизма са национализирани. Тогава всички работоспособни хора работили в ДЗС-то, развива-ли животновъдство и растениевъдство. Всички съкооператори имали право на частна собст-веност, около 10 дка земя, 20 овце, по две крави, чифт волове, чифт коне, продукциятя от ко-ито се изкупувала от СО „Родопа” за месо и мляко. Всяка сутрин и вечер идвал камион /цистерна/, който прибирал млякото.
Електрификацията е изградена около 1961-1962 година по спомени на Тодор Колев Цинцарски. Тогава той помагал в изграждането на жиците.
Водообхващането е добито от дола „Шибата” на принципа на скачените съдове, с ре-зервоар и помпа до местността „Тошова чукара” и оттам към м. „Суевци”.
Транспорт: До около 1964 година жителите са ходили пеша 5-7 км през височина „Могилата” до ЖП спирка „Веринско”, за да стигнат до гр. София или гр. Ихтиман. През 60-те години е построен пътя „Друма” от с. Вакарел през м. „Суевци”, м. „Черковна” към гр. Па-нагюрище. Открита е автобусна линия с маршрут гр. Ихтиман, с. Вакарел, м. Суевци, м. Чер-ковна. В м. Суевци сутрин 7:30 часа, обяд 12:30 часа и вечер 17:30 часа. Около 1970 г. от уп-равляващите се ражда идея махалите Черковна, Суевци, Гроздьовци да станат главни центро-ве, след което всички махали да се съберат в едно село, но идеята се проваля. Така през 1971 г. всички махали се обединяват като село „Белица” с център махала Черковна /преименувана на м. Средищна/.
След 1960 г. младежите между 14 и 16 години и младите семейства се преместват в близките градове като София, Ихтиман, Елин Пелин, с. Вакарел, където имали по-добър шанс да живеят, учат и работят. Постепенно с течение на годините 1960-1990 г. по-малките махали се обезлюдяват, по-големите оцеляват. През …….. г. с дълго прекъсване е възстановен събора на манастира „Света Троица” с честване на празника „Събор на Вси Светии” намира се между м. Суевци и м. Градеш от Петко Нейков. Прави се курбан, скара, жива музика, хора и песни.
Полезни изкопаеми: Има много богати залежи на уран. Откриват се мини за кратко, но през 2014 г. са запечатани.
След 1990 г. м. Суевци запада. През новия 21 век махалите се използват като еколо-гично чисти вилни зони от наследниците на фамилиите, както и от новозакупили собствени-ци на имоти.
Известни личности от махала Суевци на 19-ти век са Стоян Делчев Гешев, зам. минис-тър на финансите, Стоян Йорданов, вратар на ЦСКА и др.

Послепис: Всички факти подлежат на други факти, мнения, съмнения. Моля, ако знае-те повече, подобрете.

Съставил: Тодор Николов Дамянов, 2017 г.

В турския регистър от 1845 г. е записано: ЦОНЕ син на Янчо и в неговото семейство Петър, син на Вучо, заварен син на споменатия т.е. доведен син на Цоне Янчов. Записан е и Лазар, син на Вучо, брат на Петър и също доведен син на Цоне Янчов който се поженил за вдовицата на някой си Вучо от Бърдо по прякора Цинцара. Тъй че основателите на Цинцарс-ките родове в Суевци са от Бърдо.
ПЕТЪР ВУЧОВ ЦИНЦАРА, роден към 1805 г. Не е известно откъде е жена му. Имал двама сина: РАНГЕЛ, р. 1833 г. Данни за него няма и друг син Вучо, роден към 1837 г. Имал и трети на име Христо и дъщеря. Неизвестно коя година Петър Вучов Цинцара ходил в с. Це-рово за грозде. Преспал в някаква къща, заразил се от чума, върнал се в Суевци и умрял. Жена му се поженила в с. Живково. Отвела и момичето си. Не е известно какво е станало с него.

  1. ВУЧО ПЕТРОВ ЦИНЦАРА ходил ратай в с. Веринско. Там се оженил и основал днешния род ВУЧОВЦИ в това село. Имал 5 деца: Йордан, 1870 г., Марийка, 1872 г., Митър, 1874 г., Кръстьо, 1876 г., Илия, 1882 г.
  2. ХРИСТО ПЕТРОВ ЦИНЦАРА, известен с прекора Майора е роден след 1844 г. Подир смъртта на баща си и той ходил ратай като брат си Вучо в с. Веринско. Оженил се за Донка Бонева от същото село и основал рода Цинцарете. Понеже в селото имало и друг род Цинца-ре, преселени от Битоля, неговият род получил прекора БЕЛИЧАНСКИ, който и днес същес-твува в селото. Христо Петров имал 5 деца: Георги, р. 1865 г., Николайко, р. 1868 г., Йордан, р. 1872 г., Панайот, р. 1882 г. и Марийка, р. 1876 г. Известно време ходил в Румъния. Върнал се по време на Априлското въстание. При започване на Руско-турската война черкези искали да го убият. Двама турци го посъветвали да избяга от селото. Той ги послушал. Върнал се с руските войници. Починал през 1929 г.
    ЛАЗО ВУЧОВ ЦИНЦАРА. Той е основател на белишкия род Цинцаре. Роден е около 1810 г. Среден ръст, кестеняви мустаци. Според внука му Иван Цинцара бил жив до 1876 г. Тогава след като обесили сина му Иван той се парализирал и умрял. Не е известно откъде е жена му. Деца:
    Никола Пенчов Цинцарски – изселил се в Горобиовци – призетен.
    Васил Пенчов Цинцарски, р. 1880 г. Съпруга Минка Ангелова Шуманска от Широкирът, р. 1882 г. Синове: Тодор, Никола, Димитър, Малинка.
  • Тодор Василев Цинцарски, р. 1902 г. Шивач, преселен в София. Съпруга Митра. Де-ца: Васил, Михаил и Теменужка.
  • Никола Василев Цинцарски, р. 1904 г. Висок на ръст, черноок. Преселен в София. Съпруга Цвета Христова от Суевци. синове: Славейко, завършил агрономство и Борис.
  • Димитър Василев Цинцарски, . 1914 г. Преселен в гр. Ихтиман. Съпруга Нона Нено-ва Хрискова от Барата, р. 1918 г. Деца: Цвятко, р. 1938 г., Стоян, р. 1941 г. и Христо, р. 1944 г.
  • Малинка Василева Цинцарска, омъжена за Атанас Ст. Кръскьов.
    Йордан Пенчов Цинцарски, р. 1869 г. Съпруга Петка от Поибрене. Деца:
  • Стоимен Йорданов Цинцарски, р. 1902 г. Съпруга Николина Георгиева Йонева от Суевци, р. 1902 г. Дъщеря Петка, р. 1920 г. Омъжена за Кольо Стоянов Кольов от Градеж.
  • Стоимена Йорданова Цинцарска, р. 1919 г. Омъжена в София.
  • Иван Йорданов Цинцарски, р. 1909 г. Съпруга Магда Стоянова Добрева от Барата. Преселин в София. Деца: Стоян, по професия футболист – вратар на ЦСК и национален вра-тар.
  • Георги Йорданов Цинцарски, р. 1914 г.
  • Елена Йорданова Цинцарска, р. 1904 г. Омъжена за Ганчо Апостолов от Суевци.
  • Стойка Йорданова Цинцарска, р. 1907 г. Омъжена в София.
  1. Иван Пенчов Цинцарски, поч. 1943 г. Жена Тота Павлова Бонева, от Средищна. Деца: Стоян, р. 1911 г., Владо, 1914 г. Дамян и Деян близнаци – 1919 г. Дамян, поч. 1978 г. – м яну-ари.
  2. Иван Лазов Цинцарски. Роден около 1858 г. Не е женен. Обесен през 1976 г. заедно с други беличени за участие в Априлското въстание.
  3. Иванка Лазова Цинцарска. Неизвестно кога е родена. Цвета Иванова Апостолова от Суевци, слушала от майка си и разказвала на дъщеря си Малина, че Иванка била хубава мома. Харесал я турчин от Черново и я отвлякъл. Тя живяла с него повече от година, но не могла да свикне, въпреки, че родила дете – момче. Окъпала го една сутрин, приспала го и избягала в гората. Три дни се крила из планината и една нощ се промъкнала до дома си. Брат ù Коле я завел още същата нощ в гр. Панагюрище, където я дал слугиня и мъжът ù не могъл да я наме-ри. Там стояло до Освобождението. Върнала се и се оженила в с. Веринско за Иван Кьосев. Имала 4 деца – две момчета и две момичета. Мъжът ù починал и тя се поженила за беличенин от Мудолете от Суевци, който бил ратай във Веринско и основал рода Мудолете.
  4. Коле Лазов Цинцарски, р. 1832 г. Според регистъра от 1893 г. жена му се казвала Гена, р. 1840 г. Деца:
  • Александър, р. 1877 г.
  • Стоянка, р. 1873 г.
  • Митра, р. 1885 г.
  • Лазарина, р. 1886 г.
  • Игнат, р. 1881 г.
  • Христоско, р. 1887 г. Съпруга Стояна
  • Иван, р. 1890 г.
  • Латина, омъжена за Георги Хрисков.

РОД ХАДЖИЙТЕ
Основател на рода е Кольо Янчов. Среден ръст. През 1831 г. бил на 73 години или роден през 1760 г. Следователно днешните хаджии са янчовци. Известен е само един син на Кольо Янчов: Стоян.
Стоян Кольов Янчов, роден около 1800 г. Жена Пауна. Синове: Нено, Вельо, Мито, Иван, а Вълко и Пане са родени след съставяне на турския регистъра от 1845 г.
НЕНО СТОЯНОВ КОЛЬОВ ХАДЖИЙСКИ, роден около 1823 г. Починал през 1905 г. в гр. Златица, където се изселил след Освобождението на България. Вероятно не е бил същинс-ки, а доведен син на Стоян Кольов поне така говорят някои от преданията. От друга страна е бил много по-богат от братята си поради населен имот по бащина линия. Бил е неграмотен. Това показват свидетелствата, които е давал на поборници от Априлското въстание за полу-чаване на пенсия. На тях пише, че като неграмотен подписвал го друг. Занимавал се е и с тър-говия на добитък. Съпруга Неделя Стойнова Иванова от Клявчовци, починала през 1917 г. Синове: Стоян, Иван, Захария, Илия и Петър, според удостоверение, издадено му от Белиш-ката община през 1896 г. Внукът му Цветко Иванов Ненов Белишки от Златица с писмо от 20.07.1977 г. ни съобщи, че дядо му Нено имал 11 деца – 6 момчета и 5 момичета. Вероятно шестият му син се е казвал Ташо и е убит в Сръбско-българската война през 1885 г., защото в едно от удостоверенията издадени на Нено Стоянов от Белишката община пише, че при него живеело момче на 10 години, син на негов син, убит във войната. Рода му е в Златица и се нарича Белишки.
Иван Ненов Стоянов, роден около 1852 г. Преселен с баща си в гр. Златица. Синове: Це-но, Станьо и Георги.
Илия Ненов Стоянов, р. към 1854 г. Починал в Златица. Син Нено.
Сашо Ненов Стоянов. Няма данни за раждането му, нито за семейството. Изглежда, че жена му е беличенка. След Освобождението на България се преселил в заселище Белица /Средищна/, където бил налбантин /подковавал коне и говеда/. Построил днешната Стояновс-ка къща. Неизвестно коя година продал къщата на тогавашния белишки свещеник поп Клису-ран и се преселил в село Долни Богров, Софийско, където също бил налбантин. В това село има наследници. Според едно предание жена му била от с. Петрич, сестра на баба Токовица от Широкирът, дошла и се оженила в Белица за него след потушаване на Априлското въста-ние в това село.
Петър Ненов Стоянов. Няма данни.
Стоян Ненов Стоянов Хаджийски, получил фамилно име Белишки в гр. Златица, където се преселил заедно с баща си след Освобождението на България. Роден е около 1850 г. Според сина му Деян учил кожухарство в с. Телиш, Плевенско. Там имал женена сестра или лея. По-койният белишки учител Марин Нейков е записал в летописната книга на училището, че Стоян Ненов е учил при белишкия учител по това време Ангел Патъра, после му станал по-мощник, а след това и заместник.
В пенсионната му преписка има удостоверение от Белишката община, издадено през 1896 г. в което се удостоверява, че бил учител в селото от 1871 до Априлското въстание през 1876 г., когато го арестували. В същата преписка има негова саморъчно написана молба за пенсия, в която се казва, че е бил избран като учител за секретар на революционния комитет в селото, участвувал във въстанието, арестуван, съден и заточен на остров Родос в Средиземно море, откъдето се завърнал след Освобождението на България. Неговият племенник Цвятко Иванов Ненов с писмо от 20.07.1977 г. ни даде сведения, че ходил с него в Белица след изселването му в Златица. Това било към 1914 г. По пътя Стоян ненов му разказвал за събитията в Белица след заседанието в Оборище. И той бил ходил на това събрание. След завръщането си обяснил на хората какво било решено там и какво трябва да вършат. Хората имали по някоя пушка, която се пълнела с барут и сачми. В селото имало заптие, което носило бойна пушка. Предло-жили му двойна цена и я купили. Дядо му, чичо му и баща му били арестувани, но само дядо му и чичо му след като лежали в затвора Черната джамия в София били закарани на заточение и се върнали след Освобождението. Няма данни коя година се е изселил с баща си и братята си в гр. Златица. Жена му се казвала Стойна, вероятно от Белица, но неизвестно от кой род. От нея имал пет деца:

  1. Борис Ст. Ненов – роден към 1887 г. Преселен в гр. Варна. Служил във флота.
  2. Мария Ст. Ненова – родена към 1886 г. Няма сведения за нея.
  3. Зорка Ст. Пенова, родена към 1889 г. Нямаме сведения.
  4. Георги Ст. Ненов, роден 1889 г. Ерген. Починал в Златица.
  5. Иван Ст. Ненов, р. 1892 г. Преселен в гр. Варна. Дъщеря Стоянка.
    Вероятно през 1892 г. жена му е починала и той се е поженил за Милка Еничерова от гр. Панагюрище към 25 години по-млада от него. От нея имал също пет деца:
  6. Нено Стоянов Ненов, р. 1903 г. Опитал се в гр. Пирдоп да защити мома. Проболи го с нож и починал.
  7. Деян Ст. Ненов, р. 1904 г. Преселил се в гр. Варна, където живее.
  8. Григор Ст. Ненов, р. 1906 г. Кифладжия в София. Починал от туберкулоза в същия град през 1927 г.
  9. Катерина Ст. Ненова, р. 1906 г. Омъжена в с. Сарая, Пазарджишко.
  10. Мария Ст. Пенова, р. 1915 г. Омъжена за Сава Манакиев Панчев от гр. Пирдоп, къ-дето живее.
    Стоян Ненов Хаджийски – Белишки /Беличенеца/ е починал през 1925 г. Според сина му Деян бил среден на ръст. Имал кафяви очи. Къщата му била в Златица на главната улица. Състояла се от „къщи” и две стаи. В едната той работил занаята си. През 1896 г. му дали по-борническа пенсия и 40 декара земя около Гълъбец, което не можел да работи и се отказал от нея. Втората му жена е починала през 1917 година от рак в едната гръд. Най-малката му дъ-щеря Мария, останала сираче на две години и прекарала много тежко детство.
    ВЕЛЬО СТОЯНОВ КОЛЬОВ ХАДЖИЙСКИ. Според турския регистър от 1831 година, той е роден през същата година. В регистъра от 1845 г. е записан Вельо, син на Стоян, години 15. Забележка с червено мастило „Тъй като поменатият е сакат има височайшо разрешение за половин джизие”. Не чухме предание в какво точно се е състоял сакатлъка му. Обесен е през 1876 г., за участие в Априлското въстание, неизвестно точно за какво. Вероятно деянието му е свързано с изгаряне телата на убитите турци.
    Според общинския регистър от 1893 г. жена му се е казвала Стояна, родена 1835 г. Извес-тно е, че е получавала пенсия, но пенсионната ù преписка не намерихме. Деца: Николая Ве-льов роден през 1872 г. С кафяви очи и коси. Среден на ръст. Добър стопанин. Ползуваше се с добро име. Известно време е бил черковен настоятел. Съпруга СТОЯНКА, р. 1878 г. Деца: Вельо, Кирил и Цветанка, Минка и Малинка.
  • Вельо Николаев Хаджийски, р. 1904 г. Съпруга Мария, р. 1902 г. Преселен на гара Ве-ринско. Синове: Крум, р. 1927 г., Никола, р. 1929 г. и дъщеря Стоянка, р. 1924 г.
  • Кирил Николаев Хаджийски, р. 1908-1977 г. Висок на ръст, черномугляв. Съпруга Ве-лика Цветанова от Суевци, родена 1910 г. Преселени в София, деца: Христо, р. 1931 г. и Ма-рия, р. 1934 г.
  • Цветанка Николаева Вельова, р. 1917 г. Омъжена за Христо Вельов Хаджийски, р. 1870 г. Съпруга Еленка, р.1873, син Стоян, р. 1907 г. Съпруга на Стоян, Стояна, р. 1914 г. дъ-щеря Елинка, Стояна Хр. Велкова, р. 1915 г.
    ВЪЛКО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ. Не е записан в турския регистър от 1845 г. Следова-телно е роден след тази година, но неизвестно кога. Обесен е за участие в Априлското въста-ние. При обесването не е бил на повече от 30 години, въпреки че в списъка на Белишката об-щина, в който са посочените имената на убитите и обесените е записано, че е на 50 год. Жена му починала наскоро след обесването му. Казвала се Цона. Не е известно от кой род е. Оста-вили син Христо, който за нещастие и на родителите и на баба си бил глухоням. Няма данни имал ли е дядо или баба, които да се грижат за него. По-вероятно е, че е живял при семейст-вото на стрина си Вельовица.
  • Христо Вълков Хаджийски, 1870 г. Съпруга Магдалена, родена 1873 г. Деца: Стоян, р. 1907 и Стоянка, р. 1914 г., омъжена за Стоян Мих- Нейков от Суевци.
  • Петър Вълков Хаджийски. Взел вдовицата на Тодор Танов Постолов. От нея има син Троян Петров, преселен в София.
    МИТО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ. Според турския регистър от 1845 г. роден е през 1835 г. Бил е буден и смел мъж. Изглежда, че след 1870 година е бил коджабашия и вземал дейно участие на жителите от Ихтиманско в борбата им против черкезите. След арестуването и зат-варянето в София на ихтиманските учители даскал Ралов и даскал Цвятко той имал смелостта за Великден да иде в София с един ихтиманец, да посети затворниците и да им занесе агне. Поради тези причини черкези го издебнали в Криви дол и му отрязали ушите. При арестува-нето на беличените за участие в Априлското въстание и той е бил арестуван, но освободен в Самоков. Когато турските власти искали гаранция за освобождаванета на Стоян Ненов – дас-кала, за да не бъде изпратен на заточение той единствен дал тая гаранция, но не я уважили. Племенникът му Георги Ал. Панев твърди, че имал двама сина: Стоян, забегнал неизвестно къде и не се върнал и Йордан, който доживял старините си около Йорданова воденица в река Белица. Той нямал деца. Осиновил момче Милан от Мухово. Той загинал при катастрофа – бил убит от влак при жп прелез към Вакарел. Съпруга Парашкева. Поженила се за Васил Т. Мудолов. Синове: Иван и Йордан.
    В общинския регистър от 1893 г. е записано, че Мито Стоянов Хаджийски е роден през 1824 г., което не е вярно. В същия регистър са записани: Мария, негова жена, р. 1834 г., Йор-дан, син, р. 1868 г. Ристо, син, р. 1876 г. и дъщери: Иванка, р. 1880 г. и Петра, р. 1880 г.
    ПАНЕ СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ. Не е записан в турските регистри, следователно е ро-ден след 1845 г. В белишкия регистър от 1893 г. е записано, че е роден през 1835 г., което не е вярно. Жена Тана. Синове Мите: 1873 г., Александър, р. 1880 г. и дъщеря Атанаса, р. 1890 г. Георги Ал. Панев твърди, че имал още един син Марин. В бележките, които ни даде, той е написал, че дядо му Пане страдал от костна туберкулоза и бил гърбав. Не е дал други сведе-ния за Паневия род, а и ние не можахме да съберем.
    АЛЕКСАНДЪР ПАНЕВ ХАДЖИЙСКИ, р. 1880 г. Деца: Георги, Стоян, Стоимена и Ру-мяна.
  • Стоян Ал. Панев, р. 1914 г.
  • Стоимена Ал. Панева, р. 1918 г. Омъжена в с. Веринско.
  • Румяна Ал. Панева, р. 1924 г. Омъжена в София.
  • Георги Ал. Панев, известен с името Георги Шанов, защото баща му носил прекора Шано, роден 1908 г. Висок, строен, рус. Занивала се със земеделие, а от 1960 г. работник по строежа на пътищата, откъдето се пенсионирал. Живее в заселището. Съпруга Иванка Ивано-ва Мудолова, р. 1914 г. Деца:
    Димитър Георгиев, р. 1930 г., Славе, София, р. 1935 г., Елисавета, омъжена за Димитър К. Атанасов, р. 1938 г. Омъжена за Цветан Дим. Луков.
    ИВАН СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ. В турския регистър от 1845 г. е записано, че тогава е бил на 8 г. или роден 1837 г. Нямаме данни за него.

РОД УРАЛЕТЕ СТАНОЙКОВЦИ
Основател на рода Уралете е Христо Иванов Цонев Янчов, според турския регистър от 1831 г., роден към 1815 г. Не е известно по какъв повод е получил прякора и какво означава. В турския регистър от 1845 г. са записани трима негови синове: Иван и Яким, за които няма сведения и Стоян.
Стоян Христов Цонев Янчов – Уралски, според посоченият турски регистър е роден през 1840 г. Деца: Станоя и Петко.

  • Станоя /Станойчо/ Стоянов Христов, 1874 г. Съпруга Николина Танова Апостолова, р. 1877 г. Син Стоян, 1910 г., Бончо, р. 1916 г. Дъщери: Румяна, р. 1903 г. и Ивана, р. 1919 г.
  • Петко Стоянов Христов. Няма други данни. Син Васил, според регистъра в Белишка-та община, р. 1884 г. Навярно баща му е починал рано защото е записани Васил Станойкин. Съпруга Мария, р. 1890 г. Дъщеря Божидара, р. 1812 г. Омъжена за Димитър Луков от Суевци и Луко – син, р. 1909 г., преселен в София.
    1972/77 г., Владимир Зеленгоров

/по сведения от турските регистри, общинските регистри и данни от Димитър Генев от Градеж, Ганчо и Иван Апостолови, Стоян Делчов Гешев, Христо и др. Трудно бе съставяне-то родовия списък на Суевци, поради многобройното население на заселището и поради ран-ното изселване на мнозина суевци. поради това има много неточности и пропуски/.
ЗАСЕЛИЩЕ ШИРОКИРЪТ

Заселище Широкирът се намира на три и половина километра югозападно от белица /Средищна/. Къщите са сгушени по южния склон на връх Бели камък, наричан Широки рът. От този рът заселището е получило името си. То се състои от няколко поселища: БЕДРИНЦИ, БОЖИЛОВЦИ, КЛЯВЧОВЦИ, ШУМАНЕТЕ, ЧУМПАЛЕТЕ. Намират се на малко разстоя-ние едни от други.

Поселище Бедринци
Няма сведения, които да показват кога бедринците се заселили по източния склон на Ши-рокирът и кой е основателят им, откъде е дошъл и защо е получил прякора Бедрина. В турския регистър от 1831 г. са записани двама души: Кунчо Николов, избяга към Панагюрище и Ста-мен Станчов, тогава на 61 год. Според Борис Михайлов от Бедринци, Стамен Станчов бил на 11 години ратай на бей в Златица, който го освободил, дал му право да се засели където иска. Той се заселил в Бедринци и започнал да разорава целини за ниви. Най-вероятно е, че Стамен Станчов е от рода на Шуманете – Стояновци. Записан е в регистъра и брат му Спас Станчов.
При съставяне на регистъра от 1845 г. Стамен Станчов е бил жив. Освен той записан е и синът му Боне, тогава на 24 г. и Спас – син на Боне. Записан е и нов стопанин, Пано син на Стоян и братята на Пано: Цветко и Пенчо. Записани са още трима стопани: Василкьо, син на Спас Станчов, Вълко – син на Станчо, на 49 г. Пенчо, син на Стойно на 18 г. и брат му Кос-тадин, 8 г., Михо, син на Вълко, е на 69 г. Не е известно откъде са дошли тия стопани и защо са се заселили в Бедринци. Някои от тези записани стопани и техните наследници са изчезна-ли. Останали следните родове:

РОД БОНЕВЦИ – Бедринци.
Основател Боне Стаменов, наричан Благолъжа, роден около 1820 г., незаписан в регистъ-ра от 1831 г. Починал през 1895 г. Син: Петър, р. 1851 г. Синове на Петър: Стоян /Кулин/, 1885 г., Ангел, 1892 г.
Михаил Бонев Стаменов, 1861 г. Негови синове: Кръскьо 1891-1928; Димитър, 1894 г., Борис 1902 г. Преселен в Широкирът. Съпруга Цвета Ил. Колева от Средищна. Дъщеря Лаза-ринка, р. 1928 г. и син Стоян, р. 1932 г.

РОД МИТОВЦИ – Бедринци
Основател на рода Мито Лазаров Лулчов е от Барата, 1831-1906 г. Оженил се през 1872 г. в Бедринци за Мария Пенчова Цветкова, където се призетил. Деца: Иванка, Александър, Ка-терина, Лесе.

  1. Катерина Митева, 1873 г. Омъжена за Ангел Илиев, Шуглеовци.
  2. Александър Митев. Починал млад. Съпруга Мария от Дорлиовци.
  3. Иванка Митова, 1880 г. Омъжена за Стамо Спасев от Бойчиновци.
  4. Лесе Митев, уволнен като войник през Първата световна война. Бил ранен и болен. По пътя между Депница и Самоков умрял в ханче. Жена Николина Стоянова Нончева от Широ-кирът. Деца: Кирил, 1908 г. Кръстьо, 1910 г. Стойно, 1912 г., Георги, преселен в София, ши-вач, сестри Мария и Петра.
    РОД НОНЧОВЦИ – Бедринци
    Основател Нончо /Ноко/ Цветков Нончев от Широкирът. Купил къщата на Атанас Стой-чов от Бедринци и се преселил там. Съпруга Гена от Барата – от Генковци. Деца: Димитър, 1905 г., Стоилка и Петра. Съпругата му починала и той се поженил за Йордана Стоянова Станина, вдовица на Марин Тодоров Генев от Манастира. Тя природила: Николая, р. 1915 г., Цветко, р. 1917 г. и Стоян, 1919-1973 г. Имала доведена дъщеря Янка, омъжена после за Ата-нас Гешев.

РОД ВАСИЛКЬОВЦИ – Бедринци
Основател Василкьо Спасов Станчов, р. 1825 г. Среден ръст, пъстри очи. Синове: Спас, Илия:

  1. Спас Василкьов, роден след 1845 г. През 1875 г. бил ратай у Кольо Петков от Парапан-довци. Пасал му овцете един ден по местността Равнаците. Нападнали го черкези и го рани-ли. Той тръгнал към Парапандовци да каже на господаря си. Стигнал до кладенеца на Дългия валог, пил вода и умрял там. Погребали го в корията до кладенеца. Съдът осъдил Кольо да даде на баща му известната в местността Ливаде Бедринска ливада.
  2. Илия Василкьов, 1852-1904 г. Съпруга Добра от Барата, р. 1860 г. Деца: Колчо, Хрис-тоско, Иван, Стоян и Димитър.
  • Колчо Илиов, 1874-1953 г. Съпруга Николина, 1879-1952 г. Деца: Донка, Митра, Бо-на, Иван, Владо, Делчо, р. 1914 г., Никола, р. 1919 г., Борис.
  • Христоско Илиов, 1877-1913 г. Убит при Дойран. Съпруга Стоила Стойнова от Шуг-леовци. Деца: Стоилчо, р. 1909 г. и Стоян, преселен в София.
  • Стоян Илиов, р. 1887 г. Убит през 1913 г. във войната. Съпруга Митра Тодорова Ге-нева от Манастира. След неговата смърт се поженила за Йордан Боков от Широкирът. Нямала деца от първия си мъж.
  • Елена Илиова, 1880 г. Омъжена за Свилен Иванов от Каназърете.
  • Мария Илиева, 1887 г. Николина Илиева, 1876 г.
  • Иван Ил. Василкьов, 1887-1957 г. Съпруга Мария П. Динкова от Манастира. Деца: Владо, р. 1922 г., Бойка, 1912 г., Иванка, 1914 г.
  1. Димитър Василкьов Спасов, 1870 г. Деца: Дамян, р. 1912 г., Троян, Нона, Гина, Цвета, Стоимен, Гено.

РОД КОЛЕВЦИ – Бедринци
Коле Спасов Бедрина – основател. Син на Спас Станчов и Стоянка Спасова. Съпруга Петра. Синове: Стоян и Томе.

  • Стоян Колев, 1876-1955 г. Инвалид от войната. Съпруга Иванка Колчова от Дорлий-те, поч. 1957 г., вдовица на Стефан Шопов от Средищна, където отишла да живее.
  • Томе Колев, 1877-1952 г. Съпруга Елена Милева Младенова от Манастира, 1880 г. Деца: Троян, 1901-1964 г., Стоян, 1916 г. и Димитър.

РОД СТОЯНОВЦИ – Бедринци.
Основателят на рода Стоян не е записан в турския регистър от 1831 г. Вероятно не е бил жител на заселището или ратай някъде. Не е записан и в регистъра от 1845 г. В този регистър са записани синовете му: Пано, Цвятко и Пенчо.

  1. Пано Стоянов, р. 1803 г. Известен е един негов син Стойчо, р. 1827 г. Син на Стойчо: Атанас, р. 1847 г. Изселен в Кърнаре, Карловско.
  2. Цвятко Стоянов, р. 1810 г. Сакат с едната ръка. Син Петко. Починал в Белица. Син Колчо и дъщери: Митра, Пана, Цвета, Маринка, Стоянка, Катерина и Слава. Дъщеря му Стоя-на омъжена за Николая Вельов от Суевци.
  3. Пенчо Стоянов, р. към 1817 г. Няма данни.

Поселище БОЖИЛОВЦИ
Къщите на Божиловци са разположени по крайната западна рътлина на Широкирът. Ос-новател на рода според турския регистър от 1831 г. е Митър Стойнов, брат на Михо Стойнов, основател на рода Шуманете – Стойновци. Името си е получил от сина му Божил Митров Стойнов. Синове: Митре, Петър, Станоя, Добри, Михаил, Атанас, Иван, Любо.

  1. Митре Божилов, р. 1819 г. Починал малък.
  2. Петър Божилов, р. 1821 г. Няма данни.
  3. Добри Божилов, р. 1828 г. Среден ръст, пъстри очи. Бил ратай в гр. Ихтиман. Оженил се в тоя град и основал днешния ихтимански род ДОБРЕВЦИ.
  4. Станой Божилов, р. 1824 г. Парализиран. Не е имал семейство.
  5. Михал Божилов, 1829 г. Среден ръст, пъстри очи. Съпруга Гина Петрова Бонева от Бедринци, известна под името Гина Божилката. Била като момиче слугинче в Ихтиман. Два-ма от синовете ù се изселили в Добруджа. На стари години отишла при единия от тях и там умряла. В Белица останали да живеят двама нейни синове – Божил и Стоян.
  6. Божил Мих. Божилов, р. 1860-1915 г. Съпруга Митра Цветкова Петкова от Бедринци, 1887 г. Деца:
  • Илия Божилов, 1887 г. Съпруга Иванка Кольова от Горобиовци, 1890 г. Деца: Дими-тър, 1915 г., Божилко, 1924 г., Йорданка и Цвета.
  • Катя Божилова, 1895 г. Омъжена за Мих. Генов, Барата.
  • Цвета Божилова. Омъжена за Апостол Нинов от Горобиовци.
  1. Стоян Михайлов Божилов, 1870-1961 г. Съпруга Ваня Ангелова Шуманова. 1878-1957 г. Деца: Ангел, 1899-1975 г.. Изселен в с. Тайтанево, Милена, 1901 г. Омъжена за Зарко Тотов от Градеж. Дела, 1903 г. и Елена, 1914 г., омъжени в София, Мария, 1918 г., омъжена за Деян Ненов от Барата.
  2. Атанас Божилов Стойнов, р. 1833 г. 1853 г. Съпруга Ана Михайлова Панчова от Гра-деж, 1852, 1906 г. Деца: Стоимен – ненормален и Никола.
  • Никола Атанасов Божилов, 1879 г. Починал в Скопската болница през войната. Съп-руга Лазарина Колчова Узунова от Манастира. Деца: Иван, Нако, р. 1913 г., Русе, Никола.
  1. Иван Божилов Стойнов, р. 1836 г. Няма данни за него.
  2. Любо Божилов Стойнов, 1838-1908 г. Съпруга Ангелина. Нямали деца.

Поселище КЛЯВЧОВЦИ
Къщите на Клявчовци се намират по южния склон на Широки рът, южно от Бедринци, източно от Чомпалете и Шуманете. Според едно предание някой от тях ходил на лов без куче и сам се клювкал да гони зайците, затуй родът получил прякора Клявчовци.
Не се знае основателят на рода откъде е дошъл или дали той е дошъл на това място или синовете му. Назвал се е Станчо, но през 1831 г. не е бил жив. В турския регистър от 1831 г. е записано „Стойно Станчов със среден ръст и кестеняви мустаци. Години 31. Сина му Стоян. Години – 6. Сина му Пенчо – години 4, брат му Вълко с кестеняви мустаци, години 26. Дру-гия му брат Станчо, години 21”.
През 1845 г. Стойно не е бил жив. Записани са само сина му Пенчо и сина му Костадин. Брат му Вълко е бил жив. Записани са синовете му: Колчо, Иванчо и Нено.
Покойният Петко Иванов Шуманов от Широкирът слушал от стари хора, че Вълко и Стойно са братя. Стойно бил по-възрастен и много беден. Имал само една колиба. За жена взел девойка на име Петра от Каменица. Тя донесла наниз с жълтици. С тях купили волове. Направил плевня и кошара. Родили му се седем деца и той умрял. Жена му разбрала, че няма да може да ги гледа и се поженила в с. Голяма Раковица. Деверът ù Вълко отишъл да я вид. Разбрал, че трудно живее и я посъветвал да се върне у дома си и с негова помощ да изгледа децата си. Тя се върнала. Вероятно Клявчовци, Шуманете, Божиловци и Бедринете имат един произход.
Стойно Станчов, роден към 1800 г. Съпруга Петра от Каменица. Деца: Неделя, Пенчо и Костадин.

  1. Неделя Стойнова, р. 1820 г. Омъжена за Нено Стоянов от Суевци.
  2. Пенчо Стойнов Клявчов, р. 1827 г. Починал през 1906 г. Съпруга Латина. Бил природ-но интелигентен и се постарал да даде добро образование на времето на децата си. Като по-застарял, а изглежда и останал вдовец, отишъл при Боко Чомпала, който орел на нивата си.
  • Помози бог, Боко – рекъл – дойдох да те помоля да вземеш секирата си. Аз ще сложа главата си на воището и ти ще да я отсечеш, че няма кой да ме гледа и не мога повече да жи-вея”. Деца: Пана, Иван, Нено, Стоян и Петра.
  1. Пана Пенчова Клявчова, 1854-1927 г. Омъжена за Миче Нийков от Суевци. След не-говото обесване за участие в Априлското въстание през 1876 г. се поженила за Стоян То-дорков от Дълга нива.
  2. Иван Пенчов Клявчов, 1850 г. Съпруга Стоянка Митова от Бедринци, 1854-1926 г. Деца: Пенчо, р. 1883 г.
  • Пенчо Иванов, р. 1883 г. убит в Първата европейска война. Син Стоян.
  • Ангелина Иванова, р. 1878 г. Делчо, 1886 г., починал млад. Неделя, 1888 г., почина-ла неомъжена, Гюрга, 1890 г., преселена в София.
  • Илия Ив. Пенчов, 1892 г. Завършил агрономство. Първият беличенец агроном. Съп-руга Зора Македонска от Ихтиман, учителка. Деца: Маргарита, р. 1932 г., Иван, р. 1934 г.
  • Златко Ив. Пенчов, 1901 г. Съпруга Ангелина Ат. Чомпалова. Деца: Стоянка, Стеф-ка, Атанаска, Димитър, р. 1934 г., Никола, Йорданка, Лиляна, Виолета.
  1. Нено Пенчов Клявчов, р. 1862 г. Учил в Ихтиман и Долна баня. Бил учител в селото. Починал от туберкулоза. Неженен.
  2. Димитър /Митко/ Пенчов Клявчов, р. 1860 г. Съпруга Пана от с. Поибрене /Алачовец/. Деца: Иван, р. 1900 г., Методи, р. 1908 г., Катерина, Иванка, омъжена в София.
  3. Петра Пенчова. Омъжена за Владко Нонев от Градеж.
  4. Стоян Пенчов Клявчов, р. 1870 г. Получил добро образование за времето си. Бил секретар – бирник в Очуша и Белица. Известен с прякора Клявчо. Съпруга Нона Петрова Цветкова от Бойчиновци. Няма деца.
    Костадин /Косто/ Стойнов Станчов, 1837-1901 г. Съпруга Петка, 1841-1904 г. Деца: Сто-ян, Петър, Делчо, Христо.
  5. Стоян Костов. Синове: Галитион, Иван, Тодор. Изселени в Поибрене.
  6. Пеко /Петър/ Костов, р. 1870 г. Съпруга Цвета Стефанова Йончова. Деца: Стойно, Янка, Стоилка, Мика, Илия, Малинка.
  7. Делко Костов, 1870 г. Ходил на работа на няколко места. Починал в старчески дом.
  8. Христо Костов, 1879 – 1915 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Мария Дечова от Парапандовци. Деца: Делчо, 1899-1931 г., убит в тепавицата на Илия Божилов. Костадин, 1904-1969 г. в Логин, 1905 г., дърводелец, преселен в София, Петкана, омъжена за Марин Н. Куманов.

РОД ВЪЛКОВЦИ – Клявчовци
Основател на рода Вълко Станчов, р. 1796 г. Среден на ръст, жълти мустаци. Воднисто-сини очи. Синове: Николчо /Колчо/, Иван, Нено.
Никола /Колчо/ Вълков Станчов, р. 1828 г. Съпруга Атанаса, неизвестно откъде. Втора – Гина. Деца: Вълко, Христоско.
Вълко Николов Клявчов, преселен в Горобиовци.
Христоско /Токо/ Николчов Клявчов, 1846-1908 г. Съпруга Елена от Петрич, 1845 г. Деца:

  • Никола Хр. Николчов, 1888 г. Съпруга Цвета Илиева Колева от Средище. Деца: Сто-ян, р. 1922 г. и Илия, р. 1925 г.
  • Стоянка, 1886 г., Атанаска, р. 1890 г., Марко, 1894 г., Хр. Николчови.
    Иван Вълков Станчов Клявчов, 1834-1903 г. Съпруга Неда Ненова, 1842 г. Синове: Стой-ко и Христоско.
    Стойко Ив. Вълков, 1864 г. Съпруга Грозда Стоименова от Ст. кошара, 1870 г. Деца: Ма-рия, р. 1891 г., Йорданка, 1895 г. и Георги – всички преселени в София.
    Христоско Иванов Вълков Клявчов, р. 1870 г. Съпруга Фона Ласкова от Геновци, р. 1873 г. Деца: Иван и Ангел.
  • Иван Хр. Иванов. Висок, строен, 1900-1972 г. Съпруга Мария Недельова от Широки-рът 1902-1970 г. Съпруга Мария Недельова от Широкирът 1902-1972 г. Деца: Стоян, р. 1928 г., военнослужащ. Съпруга Здравка Йорданова Георгиева от Горобиовци, р. 1935 г., Ружа, р. 1925 г. Омъжена за Владо Ил. Василкьов, Борислав, р. 1933 г., преселен в София, Незабравка, р. 1941 г. Учителка, омъжена за Иван Йорданов Димитров от Герговци.
  • Ангел Христосков Иванов, преселен в София.

Поселище ШУМАНЕТЕ
Къщите се намират по средната южна рътлина на Широки рът, заедно с къщите на Чом-палете. Има предание, че двама братя от гр. Шумен убили някакъв бей, който отвлякъл сестра им, забегнали и дошли в Белица. Оттам и прякора им Шуманете. В Широкирът дошли от Ста-ро село към 1800 ч. Първо се заселили източно от Клявчовците, но там имало много змии и те се прехвърлили на сегашното си месторазположение.

ШУМАНЕ – СТОЙНОВЦИ
Основател на рода е Михо Стойнов, брат на основателя на рода Божиловци Митре Стой-нов. Според турския регистър от 1831 г. тогава е бил на 46 г., а в регистъра от 1845 г. – на 76 г. В този регистър са записани двама негови синове: Стойно и Стоян, за когото няма сведе-ния. Вероятно е загинал млад.
Стойно Михов Шумана, р. 1798 г. Среден ръст, кестеняви мустаци и пъстри очи. Синове: Стоян, Митър, Велко, Ива.
Стоян Стойнов Шумана, р. 1924 г. Няма данни за жена му. Син Стоил Стоянов. Правил къща и умрял.
Митър Стойнов Шумана, 1829-1899 г. Съпруга Мария Митрова Чомпалова, починала 1906 г. Деца: Цено, Илия, Петра, Петко, Нено, Минка.

  1. Цено Митров, р. 1856. Преселил се в Средищна /м. Черковна/, жена – неизвестна. Деца: 1. Нестор, 2. Милан.
    Деца на Нестор: 1. Боне 2. Петър 3. Цено 4. Стоянка 5. Божура 6. Лазарина 7. Трендафил 8. Кирил
    1.Боне – жена Стоянка Медарова. Деца Лиляна и Цветанка. Дъщеря на Лиляна – Таня, син Владимир. Дъщеря на Цветанка – Веска.
    2.Петър – починал млад
    3.Цено – жена Елисавета, деца Стоян – деца на Стоян – Ценко, Емил
    Нестор – 1 дете
    Ангелина – деца Пепа и Веско
    Панко – дете Евгени
    4.Стоянка – дете Иван, р. 1942 г., жена Павлина, деца – 2 момичета
    5.Божура – мъж Васил
    дете – Станимир, учил за поп, жена Цветанка, деца от два брака – Митко и Васил
    6.Лазарина – мъж Стоян Ангелов
    син на Ванко Ангелов
    деца – Надежда, мъж Желязко от Сунгурларе, син Емил
    -Катерина – деца Елена и Катя
    -Люба – син Румен, дъщеря Веска
    7.Трендафил, роден 1904 г., жена Тонка Илиева Костова, р. 1925 г. от м. Градеж
    Деца:1. Нестор – р. 1946 г. I жена Цветанка, две деца – Илиян, р. 10.12.1969 г. София, Таня, р. 08.08.1980 г.
    Втора жена Павлина – деца
    -Ради – р. 15.10.1990 г., София
    -Гергана – р. 15.10.1992 г. София
    -Десислава – р. 19.06.1995 г.
    Нестор е ТАТКО герой.
    Павлина – МАЙКА героиня
    2.Илия, р. 16.05.1948 г., починал 2000 г.
  2. Кирил – жена Анка Вучова от м. Бойчиновци
    деца . 1.Нестор, р. 20.07.1944 г.
    жена Стоянка от м. Широкирът – р.1946 г. на 25.02.
    деца – Кирчо – р. 3.12.1968 г., жена Силвана
    -Владо – р. 09.01.1974 г.
    Деца на Кирчо – Илияна, р. 14.12.1990 г.
    -Нестор – 14.04.1994 г.
    Деца на Владо – Виктория, дъщеря – р. 13.03.2000 г.
  3. Ангелина – 11.02.1946 г. – мъж Димитър Георгиев от Добрич
    деца – Екатерина, р. 13.09.1969 г., деца – Светослав, Десислава
    Анна – две деца момче и момиче
    12.08.1974 г. – Димитрина, Александра
    2.Син на дядо Цено Митров
    деца – Йордан, жена Цвета
    -Ангел
    -Стойчо, жена Панка, свири на тамбура
    -Петра
    -Стоименка
    деца – Йордан – 7 деца – Стоименка, Милан, Василка, Петра
    Ангел – син Петър.
  4. Илия Митров, р. 1869 г. Преселен в с. Анево, Карловско.
  5. Пеко Митров, глухоням, неженен.
  6. Петра Митрова, 1862-1928 г. Висок ръст. Омъжена за Симеон Иначвов от Парапан-довци.
  7. Минка Петрова. Омъжена за Нистор Митров от Градеж.
  8. Нено Митров, починал през 1928 г. на 59 г. Висок, широкоплещест. Съпруга Магда Стойчова Ценкова от Манастира. Ниска, пълна. Деца:
  • Стоян Ненов, р. 1904 г. Висок, с кафяви очи. Съпруга Магда Атанасова Петкова от Дълга нива, 1906-1932 г. Синове: Георги и Цветан.
  • Стоянка Ненова, омъжена за Сандо Митев от Градеж.
  • Марин Ненов, р. 1907 г. Нисък на ръст. Съпруга Цвета Христова от Широкирът. Деца: Стойно, 1932 г., Троян, 1936 г., Магдалена, 1942 г., Цвета, 1944 г.
  • Деян Ненов, преселен в София.
  • Иван Ненов, преселен в София.
    Велко Стойнов Шуманов, 1832-1900 г. Съпруга Стояна. Деца: Тодор, Тене, Божана, Хрис-то.
  1. Тодор Велков, р. 1878 г. Първата му жена починала. Поженил се за Митра Цветкова Лазарова от Горобиовци. Пуши тютюн с лула. Влязъл в кошарата с лулата, навел се да сложи храна на воловете. Изпаднал огън от лулата. Запалил сламата. Запалила се и плевнята. Изго-ряла и тя и говедата. Починала и втората му жена. Поженил се за трети път в Каназърете. Там се родил син му Борис, който починал от туберкулоза.
  2. Тене Велков Стойнов, 1878 г. Няма данни.
  3. Божана Велкова, 1883-1903 г. Омъжена за Пешо Спасев от Бойчиновци.
  4. Христо Велков, 1888 г. Преселил се в София. Говори се, че намерил пари при черк-вата в Старо село.
    Иван Стойнов Шумана, р. 1835 г. Преселен в Карловско. През Априлското въстание бил ковач в заселището и правил примитивни оръжия на хората.
    Ковача Анани. Не е известно откъде е и няма данни за него. Бил ковач в Широкирът. Го-вори се, че той построил първата керемидарница в Старо село и пръв започнал да прави там керемиди.

ШУМАНЕТЕ – Стояновци
Основател на рода е Стоян Шумана, неизвестно чий син, защото през 1831 г. е бил по-койник и не е записан в регистъра. Може би е бил брат на стария Стойно Шумана. В този ре-гистър са записани двама негови синове Петър, р. 1776 г., Станчо, р. 1804 г. Синове на Петър: Нончо и Тоше. Синове на Станчо: Стоян и Коле, а в регистъра от 1845 г. е записан и трети син на Станчо – Богдан.

НОНЧОВЦИ – ШУМАНЕ
Основател Нончо Петров Стоянов, р. 1812 г. С много висок ръст, кестеняви мустаци. Же-на Куна. синове: Стефан, Цвятко и Богдан.
СТЕФАН НОНЧОВ. В турския регистър от 1845 г. името му не фигурира, следователно е роден след 1845 г. Починал е през 1913 г. Съпруга Стефана Стоицева от Градеж. Деца: Делчо /Недельо/, Мите и Богдан.

  1. Делчо /Недельо/ Стефанов Нончов, р. 1879 г. Съпруга Стоила Кольова Петкова от Па-рапандовци. Деца: Мария, 1902-1971 г., омъжена за Иван Христосков от Широкирът, Стоян-ка, 1899 г., омъжена за Стоян Г. Лазаров от Горобиовци, Колчо Делчов, р. 1904 г. Съпруга Божура Вълкова от Горобиовци; Димитър, Дамяна и Латина Делчови.
  2. Мария Ст. Нончова, р. 1867 г. Омъжена за Стоя Игнатов, Суевци.
  3. Цвета Ст. Нончова, р. 1879 г. Омъжена за Пеко Клявчов, Широкирът.
  4. Николина Ст. Нончова, 1875 г. Омъжена за Лесе Мигов Бедринци.
  5. Стефана Ст. Нончова, 1877 г. Омъжена в Барата.
  6. Петра Ст. Нончова, р. 1885 г. Омъжена за Ласко Гергев, Суевци.
  7. Невена Ст. Нончева, р. 1887 г. Омъжена за Кръстьо Илиев, Барата.
  8. Стояна Ст. Нончева, р. 1890 г. Омъжена за Ристоско Цинцара.
  9. Мите Стефанов Нончов, р. 1883 г. Съпруга Делка, 1885 г. Деца:
  • Стоян Мит. Стефанов, р. 1906 г. Съпруга Зорка Ст. Шуманова, р. 1907 г. Деца на Сто-ян: Митко, р. 1930-1977 г. Съпруга Елисавета Петкова Шуманова, р. 1928 г. Деца на Митко: Стоян, р. 1950 г. и Елена, р. 1956 г. Стоянка Ст. Митева, р. 1946 г. Омъжена за Стоян Ив. Чомпалов.
  • Михаил Митев Стефанов, р. 1916 г. Съпруга Йордана Йорданова Динкова от Манас-тира, р. 1923 г. Преселени в Средищна. Деца: Стоян, р. 1943 г., Стефанка, р. 1946 г., Георги, р. 1949 г., Марийка, р. 1957 г. и Юлия, р. 1962 г.
    ЦВЯТКО НОНЧОВ ПЕТРОВ, 1855 – 1927 г. Съпруга Гена. Деца: Нончо /Ноко/, преселен в Бедринци, и Делко.
  1. Делко Цветков Нончов, 1894-1969 г. Съпруга Трендафила Митова от Панчовци – Гра-деж. Деца:
  • Стефан Делков, р. 1922 г. Пощенски раздавач. Преселен в Ихтиман. Съпруга Йордан-ка Йос. Кольова от Горобиовци, р. 1918 г. Деца: Трендафила, 1951 г., Петра, 1951 г., Цеца, 1958 г., Гошо, 1961 г.
  • Митра Делкова. Омъжена за Киро Христов Петков, Суевци.
  • Йорданка Делкова, преселена в София.
  1. Христо Цветков Нончов, 1886 г. Починал през Първата световна война. Съпруга Ма-рия Стойова от Суевци. Нямали деца. Поженила се за Ангел Симонов от Суевци.
  2. Лазарина Цветкова, 1874 г. Омъжена за Гено Колев, Барата.
  3. Васил Цветков, р. 1889 г.
  4. Петка Цветкова, 1891 г. Омъжена за Петър Г. Тотов, Тотовци.
    БОГДАН НОНЧОВ ПЕТРОВ, 1863 г. Преселен в Камарци. Деца: Иван, 1882 г., Петър, 1885 г. , Христоско, 1888 г. , Марин, 1884 г. , Цвета, 1886 г.

РОД СТАНЧОВЦИ – ШУМАНЕ
Основателят на рода СТАНЧО СТОЯНОВ ШУМАНА през 1845 г. е бил на 59 години или роден към 1784 г. Според Петко Иванов Стоянов от Широкирът Станчо Шумана е направил първата къща в Шуманци, в която фамилията му живеела. Тя още стои и е най-старата къща в Белица. Известни са трима сина на Станчо Стоянов – Стоян, Коле и Богдан.
I. Стоян Станчов Стоянов Шуманов, р. към 1820 г. Висок на ръст, с воднистосини очи. Съпруга Цвета, неизвестно откъде. Според поменатия Петко Иванов Стоянов, той бил по ед-но време коджабашия /събирач на данъци/, затуй получил прякора Стоян Коджабашията. Към 1869 г. отишъл в Самоков да се отчита. Бавил се цяла седмица. Брат му Коле използвал отсъс-твието му и с материалите, които той бил приготвил, направил си къща. Стоян, като разбрал какво е станало, грабнал пушката си да го убие, но Коле успял да избяга в гората и се крил цяла седмица. Неизвестно от що Стоян наскоро умрял. Деца: Богдан, Кръстьо, Ангел, Иван, Стойко, Стойка.

  1. Богдан Стоянов, р. 1844 г. Няма данни. Навярно е умрял млад.
  2. Стойка Ст. Шуманова, омъжена за Илия Пенов от Градеж.
  3. Кръскьо Ст. Шуманов, 1846 г. Съпруга Иванка Петкова Цветкова от Парапандовци, починала през 1927 г., според смъртният ù акт на 82 г. Деца на Кръскьо: Елена, Георги, Мите.
  • Елена Кръскьова, р. 1894 г.
  • Георги Кръскьов, р. 1892 г.
  • Мите Кръскьов,р. 1880-1957 г. Съпруга Янка Ив. Медарова от Шугловци, 1883-1962 г. Деца: Стоян, 1904 г. преселен в София, Йордан, 1906 г., Магдалена, Зорка, Гошо, Трайко.
  1. Ангел Стоянов Шуманов – Чокяра. Не е известно по какъв повод е получил прякора „Чокяра”. На турски думата „чок” значи „много”, а „кяр” – „печалба”. Роден е около 1852 г. Съпруга Митра Михайлова Панчова от Градеж, родена 1860 г. към 1906 г. се преселил в Сре-дищна. Деца:
  • Вана Анг. Шуманова, р. 1877 г. Омъжена са Стоян Мих. Божилов от Широкирът.
  • Стоян Анг. Шуманов – Чокяра, р. 1879 г. Широкоплещест. Кафяви очи и коси. Буен на младини. Един от водачите на БЗНС. През 1923 г. и след 1931 г. бил за известно време кмет. Съпруга Вълкана Стоичкова от Горобиовци. Деца:
  • Мария, 1905-1971 г. Висока, черноока. Омъжена за Нейчо Йорданов от Манастира. Зорка, среден ръст, 1907 г. Омъжена за Стоян Митев Стефанов от Широкирът. Ангел, р. 1909 г. Преселен в Средищна. Зафирка, омъжена за Дамян Митев от Градеж и Димитър, 1919 г., преселен в Средищна.
  • Минка Ангелова, 1881 г. Омъжена за Васил Цинцарски, Суевци.
  • Йордана Ангелова, р. 1890 г. Омъжена за Иван Симеонов, Парапандовци, майка на Владимир Зеленгоров.
  • Лазарина Ангелова, 1893 – 1976 г. Омъжена за Марин Пенчов от Шугловци.
    Иван Стоянов Шуманов – Радия, р. 1856 г. Съпруга Митра Стоичкова Арангелова от Шугловци. Деца:
  • Никола Иванов, р. 1890 г. Инвалид от войната. Съпруга Рада Божинова Кобчова от Горостанете. Деца: Елинка, Йордан, Георги, Тодор, Божин, Елисавета, Митра и Милена.
  • Стоимена Иванова, р. 1901 г. Омъжена в Челопеч.
  • Йорданка Иванова. Омъжена за Трендафил Генов, Барата.
  • Петра Иванова. Омъжена за Сотир Стоянов, Шугловци.
  • Петко Иванов Стоянов, р. 1897-1975 г. Среден ръст, широкоплещест. Паметлив. Разго-ворлив. Съпруга Стоянка Панчова Милева от Манастира, 1898 г. Деца: Надежда, 1920 г., Вер-ка, 1922 г., Петкана, 1924 г., Елисавета, 1928 г. и Петра, р. 1933 г.
    Коле Станчов Стоянов Шуманов, р. 1824 г. Съпруга Дела, починала 1904 г.
  1. Петър Колев Станчов, роден след 1845 г. Съпруга Атанаса от Пековци, 1861 г. Къщата му била над къщата на Мите Кръскьов. Продал я на същия и се заселил в с. Куклен, Пловдив-ско. Деца: Стойна, 1856 г. и Дела, 1883 г.
  2. Гено Колев Станчов, 1856 г. Съпруга Ангелина Кюрчи Стоянова от Горебиовци, 1866-1899 г. Деца: Рашко, 1885-1913 г. Убит във войната на връх 650 м. Съпруга Мина Колчова Узунова от Манастира. Син Рашко, р. 1913 г.
  • Мите Генов Колев, 1890 г. Съпруга Мария Йорд. Илиева, Шуглеовци, Син Иван, р. 1921 г.
  • Петър Митев Колев, убит през войната.
  • Неделя Генова Колева, р. 1898 г.
    Тоше Петров Стоянов Шуманов, р. 1800 г. Съпруга Дена. Син Стойо.
    Стойо Тошев Петров. Според смъртния му акт починал през 1909 г. на 68 г. Жена Мария, неизвестно откъде, родена през 1849 г. Деца:
  1. Стойка, р. 1880 г.
  2. Петра, р. 1883 г.
  3. Ивана, р. 1890 г.
  4. Спас Стойов, р. 1889 г. Съпруга Гюрга от Манастира. Деца: Стойо, Димитър, Марин, Дафина.
  5. Петър Стойов Тошев, р. 1891 г. Син Сотир, р. 1912 г. Оженил се за Гълъбина Кольова от Горобиовци и се преселил в Средищна. Син Владо, 1928 г. Съпруга Ненка от Го-ляма Раковица. Син Стоян, р. 1948 г.

ПОСЕЛИЩЕ ЧОМПАЛЕТЕ
Не е известно откъде родът е получил прякора „Чомпалете” и какво значи думата „чом-пал”. Преданията говорят, че те не са беличени. Нонка Борисова Вълкова от Горобиовци, р. 1924 г., слушала от свекъра си Атанас Г. Чомпалов и свекърва си, че неизвестно кога замрък-нал стопанин в корията, дето е сега Чомпалското селище, която била Бедринска, имал много овце и говеда. Мястото му харесало и той останал там да живее. Имал 9 души синове. Това предание навярно отговаря на истината.
В турския регистър от 1831 г. е записано „Михне Чомпал с височък ръст и жълти муста-ци. Години 61. Синове: Ристо, 21 т., Митре, 16 г., Лазар, 12 г. и Стоян 11 г.”. Според помена-тата Бонка Борисова, един от другите синове на Чомпала умрял, един се приселил в Мухово и основал там род, един се преселил в Поибрене и той там основал род, а двама се запилели в Добруджа.
В турския регистър от 1845 г. Чомпала е записан Михо, син на Вълко, с много висок ръст, пъстри очи – години 69.
Синове: Ристо, Митре, Лазар и Стоян.

/МИХНЕ/ Михо Вълков чомпала, р. 1776 г. Синове: 1. Ристо Михов Вълков Чомпала. Ро-ден около 1813 г. Среден ръст. Пъстри очи. Съпруга Стоянка. Синове – Стойчо и Боко /Боне/.
Стойчо Ристов Чомпала, 1842 г. Съпруга Неда. Синове: Панко, р. 1868 г., Марко, 1887 г., преселени в с. Анево, Карловско.
Боне /Боко/ Ристов Чомпала, 1855-1917 г. Съпруга Стоила Николчова от Клявчовци, поч. 1924 г. Деца: Стоян, Петър, Йордан, Ласко, Стоянка, Дела и Ангелина.

  • Стоян Боков, поч. 1926 г. Съпруга Малина Иванчова от Горобиовци, поч. 1925 г. Деца: Стоилка и Данка.
  • Петър Боков, 1892-1973 г. Преселен в София. Съпруга Гина Ник. Стоичкова, 1896-1972 г. Деца: Иван и Борис.
  • Йордан Боков, 1896 г. Съпруга Митра Тодорова Генева от Манастира, поч. 1951 г. Син Стоян, р. 1929 г. Учител. Съпруга Стоянка Хр. Николова от Горобиовци. Деца: Йордан, 1954 г., Снежана, 1957 г.
  • Ласко Боков, 1902 г. Съпруга Стоянка Илиева от Средищна. Деца: Йордан, Истилян и Бончо.
  • Велика Бокова, 1884 г. Омъжена за Нено Стоилов. Преселени в Красново.
  • Дела Бокова, 1886-1971 г. Омъжена в София.
  • Стоянка Бокова, 1894-1971 г. Дела Бокова, 1886-1971 г. и Ангелина, 1898 г.
  • Ангелина Бокова, 1898 г. Омъжена за Ване Тошев, Щуглеовци.
    II. Митър Михов Чомпалов, р. 1816 г. Среден ръст, кестеняви мустаци, пъстри очи. Сино-ве: Божо и Георги.
  1. Божо Митров Чомпалов. Роден след 1845 г. Убит неизвестно коя година на егрека си на Марчов преслоп. Съпруга Ласка. Дъщери: Йорданка, Магда, Дафина. Дафина била сгодена за Митър Тошов от Горобиовци. Вдигнали сватба. Отишли в Средищна да се венчават. Илия Василкьов съобщил на кмета Станойчо Илиов, че са роднина /не открихме какво е това родс-тво/. Кметът забранил венчавката. Сватбата се разтурила. Поискали разрешение от митропо-лията. То дошло в понеделник, след като в неделя Дафина се оженила за Пано Ненов от Пара-пандовци.
  2. Георги Митров Чомпалов, 1848-1920 г. Съпруга Петкана, поч. 1918 г. Грамотен, изби-ран за окръжен съветник. В Сръбско-българската война бил фелдфебел. Дъщери: Мария, Маг-да, Атанаска, Цвета. Син. Атанас.
  • Атанас Георгиев Чомпалов, 1878-1975 г. Нисък на ръст. Трудолюбов. Съпруга Стойна Кольова Васева от Горобиовци, 1878-1965 г. Деца: Ангелина, 1906 г., Живка 1923 г., Елинка, 1918 г., Румяна, 1923 г., Люба, 1915 г. Средно образование. Работил като секретар-бирник в селото. Гошо, 1909 г., преселен в София. Никола, р. 1922 г. Преселен в Горобиовци, кантонер по шосето. Съпруга Нонка Борисова от Горобиовци, 1925 г. Деца: Атанас, 1944 и Георги, 1948 г.
    III. Лазар Михов Чомпалов, 1810 г. Среден ръст, кестеняви мустаци и очи. Синове: Петко, Никола, Михо, Стоян.
  1. Петко Лазаров, 1841 г. Митър Дражов от Барата го осиновил.
  2. Никола Лазаров, 1844 г. Няма данни.
  3. Михо Лазаров. Преселил се в Огняново, където починал. Имал много висок ръст. Бил много як. От Ихтиман донасял по 50 кг брашно на гръб. Съпруга Ангелина Колева от Пара-пандовци. Деца: Митра, омъжена за Кръстьо Вучев Йонев, Суевци, и Гюргена, омъжена в Елешница, Софийско.
  4. Стоян Михов, р. 1820 г. Среден ръст, пъстри очи. Синове: Ангел, 1839 г., Ласко, 1844 г. и Ване. Първите двама умрели неизвестно от каква болест едновременно. Имало много ви-сок сняг, та не могли да ги закарат до гробищата. Погребали ги до махалата.
  5. Ване Стоянов Чомпалов, 1851 г. Съпруга Митра, 1854 г. Деца: Мите, Стоян, Ценко и Пане.
  • Мите Ванев Чомпалов, 1880-1952 г. Съпруга Парашкева Иванчева от Горобиовци, 1888 г. Деца: Седефка, Йорданка, Васил, 1912 г., преселен в Средищна.
  • Ценко Ванев, раняван и убит през Европейската война.
  • Стоян Ванев Чомпалов, 1887 г. Съпруга Василка от Радоил. Деца:
  • Иван, р. 1912 г. Живее в селото. Негови деца: Георги, 1936 г., Стоян, 1940 г., Присто, 1942 г. и Лидия, омъжена за Иван Йорданов Миланов от Средищна.

– Георги Стоянов Ванев, 1915 г. Съпруга Рада Ненова Панчова от Манастира. Преселе-ни в Средищна. Деца: Елисавета, 1943 г., Стоян, 1945 г., Милка, 1949 г., Росица, 1950 г. и Ки-рил, 1952 г.

Владимир Зеленгоров
/По турските регистри, общинските регистри и сведения от Петко Ив. Шуманов, Йор-дан Боков, Борис Михайлов, Бонев, Незабравка Иванова – Христоскова и др./
1968-1974 г.

Местности около Щуглеовци
На километър и половина от Грозьовци към Букова могила отстои Щуглеовци. Тази ма-хала е пръсната на малки махалички – Родове: Бъзовци, Въклинете, Медарете, Станинци.
На изток от Щуглеовци е Страшно дере и Бельов дол. На юг се намира Найденова чукара, Соколова чукара, Соколова присойка. На запад е Главичава чукара и Главичов дол, а на се-вер: Война могила, Голата чукара, Валековец, Преслопа, Пенини градини, Стоилова нива, Сасъна. През Велишката река към Ихтиманския връх – Влаеви ниви и Чумаво дере.
Всички махали от Долното село Белица на юг от Букова могила са изложени на юг. Огря-вани добре от слънцето. Сняг зимно време много не държи. Зимата е мека. По-лесно се чува стоката. В махалите до река Мътивир виреят лозята.
Лазар Илиев Иванов, учител, пенсионер.
Август, 1968 г.
Гр. Ихтиман

ЗАСЕЛИЩЕ ШУГЛЕОВЦИ
Намира се на около 5 км югоизточно от Белица /Средищна/. Заселено е по склоновете на възвишенията: Голата чукара, Найденова чукара и Война могила – южните разклонения та връх Букова могила. Не е известно защо носи името Шуглеовци. Вероятно е дошло от пряко-ра на някои от неговите основатели. Първите му заселници са дошли от селището при Букова могила – Селото. Заселено е от следните родове: 1. Станинци, 2. Петровци, 3. Велковци, 4. Ташовци, 5. Гергевци, 6. Ваклините, 7. Медарете, 8. Стоименвоци, 9. Паневци, 10. Врачове-те, 11. Арангелете, 12. Алексовци, 13. Стойчовци и 14. Геровци, от които произхождат ихти-манските родове: Белишки и Белички.
РОД СТАНИНЦИ
Основател на рода е Спас Тошев, според турския регистър от 1845 г., роден е около 1763 г. Среден ръст, сива брада, воднисто-сини очи. За жена му няма сведения. Имал един син Петко.
Петко Спасов, р. 1811 г. Жена Стана. Той починал млад. Тя отгледала децата си и родът получил нейното име: Станинци, Деца: Колчо, Иван, Стоян и Севдалина.

  1. Колчо Петков Спасов, 1852-1930 г. Синове: Георги Колчов, 1883-1913 г. Убит в Меж-дусъюзническата война. Негови деца: Лазар, 1905-1972 г. учител и Стоян, р. 1911 г., преселен в Ихтиман.
  2. Иван П. Спасов, 1846-1917 г. Деца: 3. Тошо, 1875-1952 г. Негови деца: Иван, Иванка, Нейчо, Иринка, Цветко. Мария Иванова, р. 1878 г. и Йордана Иванова, р. 1883 г., омъжена за Йордан Тодоров от Грозьовци.
  3. Стоян Петков Спасов, 1855-1933 г. Жена Цвета В. Стоянова от Шуглеовци. Деца: Йордана, 1875 г., Петко Стоянов, 1878-1970 г., Зарка Стоянова, 1884-1947 г. Янка Стоянова, Тана Стоянова, 1894 г., Христоско Стоянов, 1896 г.

РОД ПЕТРОВЦИ
Основател на рода е Петър Събов, р. 1796 г. Много висок ръст, кестеняви мустаци. Пъст-ри очи. Съпруга Димитра. Деца: Иван, Тодор, Боне, Мария, известна под името Мария Бого-родица.

  1. Иван Петров, р. 1921 г. Висок ръст, пъстри очи. Други данни няма. Вероятно се е изсе-лил или починал рано.
  2. Тодор Петров, 1825-1902 г. Среден ръст, пъстри очи. Жена Мария Митова Събова от Грозьовци. Деца: Колчо.
  • Колчо Тодоров, 1860 г. Съпруга Лазарина от Грозьовци. Деца: Мария Колчова, Рашко Колчов, р. 1903 г. Негови деца: Илия, р. 1928 г., Ангел, р. 1930 г., Петър, р. 1932 г., Стефан, р. 1935 г. и Латина, р. 1943 г., Елинка Колчова, р. 1905 г. Омъжена за Петко Пет. Иванов от Дорлиовци.
  1. Боне Петров Събов, 1839-1909 г. Жена Добра, 1846-1903 г. Деца 6:
  • Алексо Бонев, 1869-1897 г. Деца: Иван, 1876-1956 г., Мария, Николина, Стоянка, Тено Бонев, 1888-1968 г., Цвета Бонева.

РОД ТАШОВЦИ
В турския регистър от 1845 г. като основател на рода е записан Атанас /Ташо/, син на Стоян, среден на ръст, жълти мустаци, години 31. Съпруга Стоименка, 1815-1901 г. Син Сто-ян. Други синове: Стоимен, Боне и Мите.

  1. Стоян Ташов, р. 1840 г. Жена Цона. Деца: Иван, 1879-1913 г., Христо, р. 1884 г. пресе-лен в Кръстевич, Мария и Цвета.
  2. Боне Ташов, 1846-1904 г. Съпруга Гена. Бездетни.
  3. Стоимен Ташов, 1850 г. Жена Гена Бонева Стойчова от Бойчиновци. Деца 8: Василка, р. 1878 г., Мария, Алексо, р. 1881 г., преселен в Кръстевич, Митра, Невенка, р. 1890 г., Дамя-на, Велико и Делко, р. 1898 г.
  4. Мите Ташов, 1856 г. Съпруга Иванка Стойчова от Шуглеовци. Деца: Атанас, 1881-1948 г., омъжена за Благун Панев от Шуглеовци, Петкана, починала като мома и Гина, р. 1888 г. омъжена за Анко Стойнов от Шуглеовци.

РОД ВЕЛКОВЦИ
Основател на рода е Велко Стоянов, брат на основателя на рода на Ташовци Атанас Сто-янов, според турския регистър от 1845 г. Тогава бил на 17 г. Съпруга Ката Павлева от Манас-тира, 1830-1910 г. Деца: Илия, Митър, Петко Цвета.

  1. Илия Велков, 1850 г. Жена Петра Стоянова Пенчова от Шуглеовци. Деца: Стоянка, р. 1881 г., Митра, 1883-1942 г., Маринка, 1889-1918 г., омъжена за Тено Бонев от Шуглеовци.
  2. Митър Велков, 1852-1896 г. Съпруга Ката. Деца: Атанас, р. 1878 г., Иван митров, 1880-1918 г. Деца: Райна, 1902 г., Атанаса, 1916 г., Лазар, 1910 г., преселен в с. Войводово. Кате-рина Митрова, р. 1884 г.
  3. Петко Велков, 1886-1932 г. Съпруга Божана Стоилова Узунова от Манастира. Деца: Катерина, 1887-1967 г., Ненка, р. 1889 г., Стоян Петков, 1891-1972 г., преселен в София. Деца на Стоян Петков: Елинка, Иванка, Надежда, Петко, р. 1925 г. Съпруга Стоянка Ив. Делчова. Деца: Живка, Елка, Събо, Стоянка, р. 1930 г.
  • Цветан Петков, 1893-1913 г. Убит в Балканската война.
  1. Цвета Велкова, 1854-1942 г. Омъжена за Стоян Петков Спасов от Шуглеовци.
    РОД ГЕРГЕВЦИ
    В турския регистър от 1831 г. в домакинство 63 е записан Спас Пенчов и брат му Георгия, тогава на 16 години, който смятаме за основател на рода Гергевци, може би син на Панчо Стефанов, записан като глава на домакинство 69, тогава на 61 години, без записани деца. В турския регистър от 1845 г. е записан под името Георги /Герги/ Пенчов, на 39 години. Няма записани деца, понеже са родени по-късно, а те са: Стойно, Вуко, Лазо и Петра. Вероятно е брат на Стоян Медара.
  2. Стойно Гергев, р. 1846 г. Съпруга Атанаса Колева от Шуглеовци. Деца: Стоила, р. 1880 г., Анастасия, 1880-1918 г. и Анко Стойнов, р. 1884 г. Негови деца: Цвета, р. 1912 г., Стойна, Злата, Апостол, р. 1925 г.
  3. Вуко Гергев, 1848 г. Преселен в Красново, Пловдивско.
  4. Лазо Гергев, 1850-1896 г. Няма други данни. Жена Мария.
  5. Петра Гергева, 1852-1908 г. Омъжена за Ане Генев от Манастира.

РОД ВАКЛИНЕТЕ
Основателят на рода Ваклин не е бил жив през 1831 г. и не е известно чий син е и кога е роден. Записан е един негов син: Йоне, тогава на 36 г. Имал четирима синове: Стоян, Стоил, Станоя и Величко. През 1845 г. Йоне Ваклинов е бил покойник. Покойник е бил и сина му Величко. Другите му трима сина, неизвестно защо са записани като синове на баща му Вак-лин. Няма данни и какво е станало със Стоил Йонев Ваклинов. Оставили са поколение Стоян и Станойчо /Станой/. Вероятно Ваклините са от рода на Парапанците, тъй като днешните ни-ви около гробищата на Белица /Средищна/ бяха техни.
I. Стоян Йонев Ваклинов, р. 1809 г. Среден ръст, кестеняви мустаци. Жена Димана. Дру-ги данни няма. Деца: Спас и Цвета.

  1. Спас Стоянов Ваклинов, 1846-1910 г. Жена Мина, 1850-1910 г. Деца: Георги, Петра, Магда, Тодор.
  • Георги Спасов Ваклинов, 1864-1939 г. Деца: Митко, 1892 г., преселен в София. Негови деца: Никола, р. 1920 г., Стоилка, р. 1926 г. и Лазар, р. 1929 г. Офицер. Атанаса Георгиева, р. 1899 г., Спас Георгиев, р. 1905 г., Иван Георгиев, р. 1907 г., Иванка Георгиева, р. 1909 г., Ма-рия Георгиева, Трендафила Георгиева.
  • Петра Спасова, 1884-1963 г. Омъжена за Александър Стойнов Илков от Грозьовци.
  • Магда Спасова, омъжена за Тодор Панев от Шуглеовци.
  • Тодор Спасов, умрял неженен.
    II Станойчо Йонев Ваклинов, 1828 г. Среден ръст. Пъстри очи. Съпруга Петра Тотова, 1820-1904 г. от Парапандовци. Деца 5:
  1. Иван Станойчов, 1862-1944 г. Съпруга Мария Стоянова Ташова от Шуглеовци. Деца 6: Митко, Петър, Кръстьо, Станойчо, Малинка, Цвета, р. 1907 г.
  2. Мите Станойчов. Съпруга Цвета Христоскова от Манастира. Деца 5: Илия, р. 1891 г., Йордан, 1889 г., Ангел, 1902 г., Стефан Митев /сестра Петра/, р. 1904 г., син Георги Ст. Митев, роден 1932 г., офицер, живущ в гр. София, женен за Димитра Ил. Петрова, родена 1933 г., мах. Парапандовци, с. Белица.
    Деца – Снежанка Георгиева, родена 1963 г., омъжена за Иван Ангелов Янев от гр. София, род. 1962 г.
    Деца – 1.Вероника Янева, родена 1986 г.
    2.Гергана Янева, родена 1989 г.
  3. Трендафила Станойчова. Омъжена за Колчо Тодоров Узунов.
  4. Стоила Станойчова. Омъжена за Мичо Ненов Пенков.

РОД МЕДАРЕТЕ
/старият превод на медарите е шебеците . Не е известно какво означава/
В турския регистър от 1831 г. като основател на днешния род Медарете е записан Пенчо Стефанов, среден ръст, черни мустаци, години 61 или роден през 1770 г. Синове: Георги, 26 г., Стоян, 12 г., Илия, 8 г.
При съставяне на регистъра през 1845 г. Пенчо Стефанов е бил покойник. Записан е си-нът му Георги на 39 години. Не са записани синовете на Георги и сина му Стоян на 27 г., с един син Иван. Стояновият син Пенчо е роден по-късно. Изглежда, че Георги Пенчов не е имал синове и родът му се е загубил. Останал е само родът на Стоян.
Стоян Пенчов Стефанов, роден към 1818 г. Среден ръст, жълти мустаци, воднистосини очи. Съпруга Митра, неизвестно откъде. Севдалина Петкова Спасова от Шеглеовци, 1842-1916 г. Деца 7: Стоян, Йордан, Янинка, Лазарина, Христоско, Цвета, Стоянка, жена на Кольо Петков Цв. Ив. Парапандов.

  1. Стоян Иванов Пенчов. Съпруга Тина Иванова Вълкова от Широкирът /Клявчовци/ 1887-1959 г. Нямали деца. Осиновили Петър Найденов Тусунов от с. Голяма Раковица, извес-тен под името Петър Медара. Жена Янка Анкова Иванова от Грозьовци, починала рано. Дъ-щеря Тинка, р. 1921 г., омъжена в Панагюрище. Петър Медаров се поженил и осиновил Стой-ко Тодоров Кузов от Поибрене. Живеят в София.
  2. Йордан Иванов Пенчев, р. 1888 г. Съпруга Гълъбина Иванова Вучова от Дълга нива, 1889-1943 г. Преселени в с. Войводово. Синове: Костадин и Иван.
  • Костадин Христосков, 1913 г. Преселен в с. Войводово.
  • Иван Христосков, р. 1920 г. Преселен в София. Офицер. Съпруга Елена Стефанова Гинкова, р. 1927 г. от гр. Кавала, Гърция. Деца: Мариана, р. 1945 г. и Христо, р. 1954 г.
    II. Пенчо Стоянова Пенчов, 1846-1912 г. Учител, терзия, бакали и кмет на с. Белица – един от най-образованите хора в селото за времето си. Съпруга Стоянка Нейкова Иванова от Суевци, 1853 г. Починала след 1912 г. Деца 10: Цена, Тодор, Нейко, Марин, Георги, Дими-тър, Йордан, Данка, Стойно и Васил.
  1. Тодор Пенчов, 1881-1970 г. Нисък на ръст, писар, секретар, бирник и кмет в селото. Съпруга Мария Вълкова от Горобиовци, 1887-1933 г. Деца: Пенчо, Лиляна, Верка, Руска, и Люба. Преселени в Белица /Средищна/.
  • Пенчо Тодоров Медаров, р. 1909 г. Среден на ръст, завършил техническото училище в София, където се преселил. Съпруга Цветана Хараламбиева от с. Панчарево. Деца: Роксандра, р. 1933 г. и Бойко, р. 1040 г.
  1. Нейко Пенчов Медаров, 1888-1963 г. Първият беличенец завършил педагогическото училище за начален учител. Учителствувал в Грозьовци и след пенсионирането си се пресе-лил в София. Борец против войните, антифашист. През 1915 г. осъден на 12,5 години затвор за агитация против войната. Съпруга Василка Димитрова Колчова от Шуглеовци. Деца:
  • Свиленка Нейкова, р. 1933 г. Гимназиална учителка. Омъжена за Георги Борисов Ми-хайлов, р. 1932 г. от Широкирът. Аптекар.
  • Миленка Нейкова, р. 1936 г. Преселена в София. Учителка.
  1. Марин Пенчов, 1888-1876 г. Търговец и служащ. Преселен в София. Съпруга Лазарина Ангелова Шуманова от Белица, р. 1892 г. След 1921 г. било известно време кмет в Белица и допринесъл за откриване на прогимназия в селото и направа на пътища.
  2. Георги Пенчов, 1891-1958 г. Кожухар. Съпруга Стоянка Стоянова Петкова от Шуг-леовци, р. 1894 г. Деца: Истилян, Никола, Живка и Ангел, учител, 1926-1972 Починал от сър-це.
  3. Димитър Пенчов, 1893 г.
  4. Стойно Пенчов, 1903 г. Шивач, преселен в София
  5. Йордан Пенчов, 1896-1972 г. Ковач-работник в завода в Казанлък.
  6. Васил Пенчов, 1905 г. Преселен в София. Служащ. Съпруга Мария Митова от с. Йор-данкино. Деца: Лили, р. 1948 г., Иван, р. 1939 г.

РОД СТОИМЕНОВЦИ
Основател на рода е Илия Събов. Според турския регистър от 1845 г. по това време на 69 години или роден към 1762 г. Записан е един негов син Коле. В регистъра от 1831 г. е запи-сано, че е избягал в Разложко. Записан е само синът му Коле – Кольо на 13 г. Името на Павле липсва в списъка от 1845 г. Записан е само синът му Коле – Стоимен. Следователно Илия Събов се е завърнал от Разложко, но сина му Павле – не.

  1. Илия Събов, р. 1762 г. Много висок, воднистосини очи. Син Коле Илиов Събов, нисък ръст, пъстри очи. Негов син Стоимен.
  • Стоимен Колев Илиов, р. 1836 г. Съпруга Стоянка Анова Спасова от Грозьовци. Деца 6: Власе, Иванка. Цветко, Цвета, Ненка и Спаса.
  • Власе Стоименов Колев, 1876-1950 г. Съпруга Парашкева Стойчева Ценкова от Ма-настира, 1882-1961. Деца на Власе: Славчо, 1901 г., Стоянка Власева, 1903 г., омъжена за Ге-орги Колчов Колев от Грозьовци, Иванка Власева, 1907 г. Омъжена за Зарко Христосков Апостолов, 1906-1971 г. от Грозьовци.
  • Иванка Стоименова Колева, 1879 г. Омъжена за Христо Нонев от Градеж.
  • Цвятко Стоименов Колев, 1880 г. Починал ерген.
  • Спаса /Пана/ Стоименова, 1884 г. Омъжена за Стоян Петров Лазов от Грозьовци.
  • Цвета Стоименова, 1886 г. Омъжена за Стоил Иванов Стоилов от Грозьовци.
  • Ненка Стоименова, 1888 г. Омъжена за Тодор Дим. Тодоров от Шуглеовци.

РОД ВРАЧОВЕТЕ
В турския регистър от 1831 г. е записан Петър Събов, тогава на 36 години. Записани са трима негови синове: Иван, основател на рода Врачовете, Тодор и Боне, продължители на родовете на Петровци.
Иван Петров Събов, роден според регистъра от 1831 г. към 1822 г. В регистъра от 1845 г. е отбелязано, че е с висок лъст и пъстри очи. Негови деца не са записани, вероятно още не е бил женен или не е имал момчета. Не е известно жена му как се е казвала и откъде е. От нея е имал само един син: Пане. Според някои предания жена му е починала и той се е поженил за друга жена, според някои от Панагюрище, а според някои от с. Баня, Панагюрско. Тя баела, лекувала, прогонвала с разни заклинания болести, миела някакви камъни и др. Затуй я нарек-ли врачката, а мъжът ù получил прякора Врача, този прякор останал и на наследниците му. Пане и на Стоян, доведен негов син от тая му жена.

  1. Пане Иванов Петров Събов – Врачкин, 1854-1916 г. Съпруга Мария Стоянова Панчова от Медарете, Шуглеовци, 1854-1916 г. Деца 8:
  • Тодор Панев, 1877-1945 г. Воденичар. Деца 6: Мария, 1904 г., Елинка, Василка, Иван Тодоров, р. 1921 г., Пане, Лазар, р. 1929 г.
  • Стоян Панев, 1879 г. Деца: Иван, 1900 г. и Йордан, 1903 г.
  • Георги Панев, 1882-1950 г. Деца: Елена, Веска, Христоско, Нейчо, 1915 г.
  • Благун Панев, 1888 г. Деца: Троян, 1910 г., Иван, 1912 и Мария.
  • Коста Панев, 1886 – 1913 г. Убит в балканската война.
  • Цветана Панева, 1874 г. Омъжена в Ихтиман.
  • Катя Панева, р. 1890 г. Омъжена за Петър Ив. Станойчов от Шуглеовци.
    Стоян Иванов Врачкин. Няма данни за него. Както отбелязахме той е доведен син на Иван Петров Събов. Известен е един негов син Петко.
    Петко Стоянов Врачкин. Не фигурира в турския регистър от 1845 г., следователно е ро-ден по-късно. Съпруга Митра Стоилова Колева от Грозьовци. Бил богат за времето си и усло-вията при които е живеел. Бил и предприемчив. Неизвестно точно коя година след Освобож-дението на България някакъв си предприемач на име Васил откупил гората в известната днес местност под името Василово шибе, за да използва за доставка на траверси за железопътната линия Вакарел-София. Петко Стоянов станал нещо като предприемач. Получил един ден пари от предприемача да заплаща на работници за сечене и превозване на траверсите и другите остатъци от отсечените дървета. Пийнал на гара Вакарел. Бърдяни го подмамили, завели го у тях да спи и през нощта го ограбили. Предприемачът го осъдил, осъдил го и продали имотите му: къща в Грозьовци, воденица, тепавица, ниви, дюкян в Средищна и той обеднял. Прибави-ла се и друга беда: подписал полица на Христо Петков от Суевци за купено добиче, но рабо-тата дошла до съд и го осъдили за лъжлива клетва. Изпратили го в затвора в гр. Пазарджик, където починал. Деца 6:
  1. Стоименка Петкова, 1867-1945 г. Омъжена за Йордан Ст. Гергов.
  2. Атанас Петков, 1876 г. Съпруга Стоянка Илиова Велкова от Шуглеовци, 1883 г. Сино-ве: Илия, Йордан.
  • Илия Ат. Петков, 1902-1916 г. Занимавал се със земеделие и търговия на доби-тък.Съпруга Злата Георгиева Лазарова от Горобиовци, 1905 г. Синове: Славчо, р. 1923 г. Съпруга Здравка Христоскова от Поибрене. Деца: Илияна и Росица: Атанас Илиов, р. 1925 г. Преселен в София. Офицер. Съпруга Златка Кирилова Неделчева от Хасково, р. 1931 г. Деца: Илия и Кирил, р. 1953 г. – близнаци. Стоян Илиов, р. 1931 г., преселен в Ел. Пелин, Съпруга Величка Ив. Христова от Манастира, Стоянка Илиева, 1931 г.
  • Мария Атанасова, р. 1915 г., омъжена за Кирил Ласков Гергев от Суевци.
  • Йордан Атанасов, 1920-1959 г. Служащ, гъдулар. Преселен в Ихтиман. Съпруга Ми-ленка Атанасова Стоянова от Дорлиите, р. 1921 г.
  • Христоско Петков, 1879-1948 г. Съпруга Петкана Илиова Вълкова от Горостанете. Син Петко, р. 1908 г.
  • Митра Петкова.
  • Йордан Петков, р. 1885 г. Преселен в Горобиовци.
  • Петър Петков, 1889—1969 г. Съпруга Стоянка Митрова Лазова от Грозьовци, 1890-1949 г. Деца: Христо, 1921-1951, Николина, Стефана, Митра, Петра.

РОД АРАНГЕЛЕТИ
В турския регистър от 1831 г. като основател на рода е записан Арангел Генов, среден ръст и жълти мустаци, години 39 или роден около 1793 г. Синове Куто и Стоян. По-вероятно е, обаче, че се е казвал Арангел Геров. В турския регистър от 1845 г. преводачът е превел Ге-тов. В първия списък писарят или преводачът грешат и имената на синовете му, които не са Кито и Стоян, а Кръстьо и Стойчо, както са записани във втория регистър.
Кръстьо Арангелов. В регистъра от 1831 г. е записано името Кито и не е сигурно, че е Кръстьо. В регистъра от 1845 г. е записано, че е на 41 г., което не е сигурно. Съпруга Угра, неизвестно от кой род. Деца: Тодор, Рискьо, Стойчо.
Тодор Кръскьов Арангелов, 1835-1910 г. Висок ръст, сини очи. Съпруга Мария Петрова Събова от Шуглеовци, известна под името Мария Богородица, 1835-1904 г. Синове: Димитър и Кръскьо.

  1. Димитър Тодоров Арангелов, 1863 г. Съпруга Гина Колева Костова от Шуглеовци, 1860 г. Деца 5: Иванка, 1882-1972, Тодор, 1885-1925 г., Ангел, 1889 г., Малинка, 1895 г., Ма-рия, 1901 г.
  2. Кръскьо Тодоров Арангелов, 1867-1937 г. Съпруга Пана Лазова Колчова от Грозьовци, 1868-1926 г. Деца 7: Мария 1888-1970 г., Василка, 1890 г., Магда, 1894 г., Трендафила, 1897 г., Стоянка, 1897 г., Иван и Петър.
  • Петър КръскьовАрангелов, 1904-1972 г. Едър, здрав мъж. Много години прекарвал пощата от Ихтиман за Белица. Преселил се в Ихтиман. На път за тоя град бил пиян, паднал от коня си в река Белица и се удавил. Съпруга Мария Георгиева Спасова от Дълга нива, 1904-1970 г. Деца: Йордана, р. 1927 г., Василка, р. 1925 г., Петра, р. 1931 г., Данаил, р. 1933 г.
  • Иван Кръскьов Арангелов, 1907 г. Преселен в Пловдив. Един от основателите на коо-перацията в Белица – член на Управителния съвет на същата. Съпруга Анка Петкова Спасова от Шуглеовци, р. 1906 г. Деца: Георги, р. 1930 г., Пана, 1934 г. и Владимир, р. 1940 г., пресе-лен в Ихтиман.
    Стойчо Кръскьов, 1827 г. Висок ръст, пъстро сини очи. Деца:
  • Георги Стоичков, р. 1850 г. Съпруга Стоянка. Деца: Милуш, Йордан, Митра, Петра – преселени.
  • Ангелина Стоичкова, 1869-1949 г. Омъжена за Марин Нейков Иванов от Белица – Су-евци, учителствувал 38 г. в селото, преселен в София.
  • Рискьо Кръскьов Арангелов, р. 1830 г. Висок ръст, воднистосини очи. Съпруга Вакла, р. 1830 г. Син Стоян, р. 1866 г. Съпруга Лазарина. Други данни няма.

РОД АЛЕКСОВЦИ /ТЕРЗИИТЕ/
В турския регистър от 1831 г. като основател на рода е записан Илия Цветков, тогава на 41 г. Среден ръст. Изглежда, че той се е оженил за вдовица, защото е записан негов заварен син: Стойчо Мишов и негови синове Алексо и Кольо.

  1. Алексо Илиев Цветков, 1820-1894 г. Нисък ръст, воднистосини очи. Съпруга Петра Ценева Цинцарска, неизвестно откъде, 1824-1894 г.
  2. Покойният белишки учител Марин Нейков е записал в летописната книга на училище-то в с. Белица, че през период 1858-1860 г. в махала Грозьовци е бил учител някой си Алексо Иванов, беличенин, учил се в Панагюрище. Алексо Иванов бил мутафчия и в една и съща къща учил децата и тъкал. В Турските регистри не намерихме лице с името Алексо Иванов, беличенин. Поради това предполагаме, че се касае за Алексо Илиов, както е записан и в двата регистъра. Може би той е бил и първия грамотен човек в Белица.
    Йордан Панайотов от рода Алексовци, Шугбеовци, р. 1921 г. твърди, че слушал от близ-ките да говорят, че дядо му Алексо имал син ученик в Панагюрище, който загинал по време на Априлското въстание. От сведенията, които можахме да съберем Алексо Илиов е имал двама сина: Тодор, според турския регистър от 1845 г., роден през 1841 г.. Няма сведения оба-че какво е станало с него и не е оставил род в селото. Може би той е загинал в Априлското въстание. Другият му син се казвал Иван, р. 1846 г. и дъщеря Атанаса, за която няма сведения. Може би Алексо Илиов да е имал трети син, който е загинал.
    Иван Алексов Илиов, 1846 г. Съпруга Елена Стоянова Ненчова от Шуглеовци, р. 1848 г. Деца 3: Стоян, Панайот и Цвета.
  • Стоян Иванов Алексов, 1882 г. Съпруга Мария Кръскьова Тодорова от Шуглеовци, 1887-1970 г. Деца 7: Сотир, 1905-1968 г., Йордан, 1908 г., Елена, 1910 г., Веселина, Димитър, Гюргена, Дамяна, р. 1920 г.
  • Панайот Иванов Алексов, 1890-1972 г. Съпруга Малина Димитрова Тодорова от Шуг-леовци, 1895 г. Деца: Йордан, р. 1921 г. Деца на Йордан: Теменужка, Данаил.
  • Цвета Иванова Алексова.
    Атанаса Алексова Илиова.
  1. Коле Илиов Цветков, 1822 г. Среден ръст. Сини очи. Съпруга Ката Костова Иванова, 1821-1901 г. Деца 4: Косто, Стояна, Мария, Гина.
  • Косто Колев Илиов, 1846 г. Съпруга Велика. Деца: Косто, за когото няма сведения, Стояна Костова, 1868-1956 г. Омъжена за Петко Спасов Младенов от Дълга нива, който се призетил. Деца 7: Мария, Косто, Йордан, Никола, Ана, Велика, Бояна.
  • Стояна Колева, р. 1855 г. Омъжена за Илия Иванов Стойнов от Грозьовци.
  • Мария Колева, 1843-1939 г. Омъжена за Иван Стоилов Колев от Грозьовци.
  • Гина Колева, 1860 г. Омъжена за Димитър Т. Арангелов от Шуглеовци.

РОД СТОИЧОВЦИ
В турския регистър от 1831 г. като основател на рода е записан Стойчо Мишов, завареник на Илия Цветков, основател на рода АЛЕКСОВЦИ, тогава на 31 година. В регистъра от 1845 г. е записан Стойчо син на Мишо, среден ръст, жълти мустаци и негов син Илия на 15 годи-ни, който липсва в списъка от 1831 г. Няма сведения на кой Мишо Стойчо е син.Може бе е брат на Михаил Мишов, който по това време е бил на 56 години и имал син Найден.
Илия Стойчов Мишов, 1852-1937 г. Среден ръст, сини очи. Съпруга Велика Младенова Спасова от Дълга нива. Деца 5:

  1. Стойчо Илиов, 1852-1918 г. Съпруга Мария, неизвестно откъде. Деца: 2:
    Павел Стойчов, 1874-1937 г. Съпруга Мария Ив. Петкова от Шуглеовци. Деца Цветан, 1902 г., Борис 1904-1970 г., Митко Павлев, 1908-1967 г., Петър Павлев, 1911-1955 г., Марин Павлов г., Марин Павлов, 1914 г.
  2. Петко Илиов, 1876 г. преселен в Горостанете.
  3. Ангел Илиов, 1864 г. Съпругата му е от Бедринци. /Лесевци/, Щирокирът, Йор-дан, р 1905 г., преселен в Елин Пелин, Ана 1906 г., омъжена за Спас Ст. Спасов от Ст. Коша-ра.
  4. Митра Елинова, 1866-1912 г. Омъжена за Нешо Т. Узунов от Манастира.
  5. Стоила Илиева, 154-1906 г. Омъжена за Боне Сп. Михов, Горестанете.

Заб. Пропуснати:

  • Атанас Стойчов, 1848 г., Съпруга Дела, р. 1853 г. Син Спас, роден 1884 г.
  • Митра Стойчова
  • Иванка Стойчова, 1858 г. Омъжена за Мите Ташов от Шуглеовци.
    РОД НАЙДЕНОВЦИ
    Такъв род в Шуглеовци не съществува. Имало го е, но неизвестно по какви причини, е изгубен. Отбелязваме го, защото по името на Найден е наречена Найденова чукара в земли-щето на заселище Шуглеовци. В турския регистър от 1831 г. като негов основател е записан Михаил Мишов, тогава на 56 г. и негов син Найден на 18 г. В регистъра от 1845 г. е записан Найден, син на Михаил, с много висок ръст, жълти мустаци и малко кривогледи очи, години 34. Изглежда, че не е имал мъжки деца.

РОД ГЕРОВИ /поп Илия, Белишки, Белички/
Родът Геровци няма наследници в Шуглеовци, понеже са се изселили в Ихтиман. Техни-ят потомък поп Илия не е оставил наследници – имал е две дъщери, а другите за образували родовете Белишки и Белички.
В турския регистър от 1831 г. като основател на рода е записан Пенчо Геров, тогава на 41 г. брат му Кольо на 15 г. и брат му Ангел на 12 г. В турския регистър от 1845 г. е записан Пенчо син на Геро, със среден ръст, кестенява брада и пъстри очи, години 69 или роден към 1776 г. Не са записани негови синове и в тоя регистър. Записан е Коле /Кольо/, но не като син на Пенчо, нито на Геро, а като син на Иван. Вероятно е син на Иван Геров починал рано. А негови синове са записани Илия и Ангел. Липсва в тоя списък Ангел брат на Коле /Кольо/, което показва, че или е загинал или се е изселил неизвестно къде. Останал е само:
Коле Иванов вероятно Геров, родени към 1815 г. Според негови наследници жена му би-ла от Белица, неизвестно от кой род и се казвала Вакла. Не е известно той от кой род е. Спо-ред покойният Иван Спасов от Бойчиновци, произходът ме у от заселище Манастира. Веро-ятно дядо Пенчо Геров го е прибрал като зет, тъй като според Киро Колчов Ангелов Белишки, имал двама сина, но единия се изселил в с. Вакарел, а другият в с. Юруците, Пазарджишко. По-вероятно е, че дядо Геро се е оженил за майка му, тъй като в първия турски регистър Коле е записан като брат на Пенчо. Носил прякора Костреш.
След 1845 г. неизвестно точно коя година, Коле Иванов Геров се изселил в Ихтиман, за-щото се знаело, че имал пари и един ден двама души искали да го ограбят. Както отбелязахме имал двама сина: Илия и Ангел.

  1. Поп Илия Колев. Според турския регистър от 1845 г. той е роден през 1834 г. Вероятно в Ихтиман се е учил на кожухарство, ходил е и в училище. В града имал кожухарница, в коя-то е учил и деца на четмо и писмо. Не е известно жена му откъде е. Казвала се Катерина. По-чинала през 1892 г. Имал две дъщери: Петра, родена през 1871 г. и Йордана, родена през 1872 г. Не е известно кога се е запопил и какви данни е имал за свещеник. Бил е втори енорийски свещеник в Ихтиман, а известно време и наместник. Починал на 3.VI.1895 г. в Ихтиман. Къ-щата му била на мястото на днешната къща на Николая Белишки, на когото е продал един от зетьовете на поп Илия.
  2. Ангел Колев, р. 1840 г., известен повече като Ангел Колчов. Синове: Колчо и Стоян.
  • Колчо Ангелов Колев, р. 1866 г. Жена Мария от Бояджийци в Ихтиман. Преселил се в Леще-хан през 1904 г. Купил сая до Бичевото ханче. Продали си вилите в Ихтиманското зем-лище по 40 лв. декара, купил 40 дка земи и започнал да отглежда добитък, а после отворил и хан. Не е купил Бичевото ханче, както твърдят някои. Бичевци го продали на васеличени, които го разтурили. Хана на дядо Колчо бил на мястото, където е сега ресторанта в Леще хан. Неговите наследници са получили прякора Белички. Деца:
  • Ангел, р. 1894 г. Негови деца: Милка, Денка, Коле, Надка, Костадин, Лазаринка, Иванка.
  • Йордан, р. 1896 г. Деца: Коле, Георги, Мария.
  • Панайот, 1900 г. Деца: Коле, Лазар, Недка, Любен и Цена
  • Киро, р. 1903 г. Съпруга Цветанка Георгиева Кошева от Полянци. Произхода ù е Бе-лишки /от рода Ласковци, преселени в Полинци/. Деца: Мария, р. 1925 г. Омъжена в София, Анка р. 1928 г., също омъжена в София, Георги, р. 1931 г. в Ихтиман, преселен в София. Ин-женер. Министър на строежите през 1972 г., след това зам. Министър на Машиностроенето. Съпруга Маргарита Ананиева от Кюстендил. Деца: Цветанка, р. 1958 г. и Анка, р.1962 г.
  • Иван, р. 1906 г. Живее в Ихтиман. Деца: Атанас, Христо и Колчо.
  • Стефан, р. 1907 г. Живее в Ихтиман. Деца Мария и Божидар.
  • Велика, р. 1887 г. Омъжена в Ихтиман.
  • Нена, р. 1893 г. Омъжена в Ихтиман.
  • Стоян Ангелов Колчов Белички, 1870-1970 г. Жена Мария от Ихтиман. Деца: Ангел, р. 1903 г. Владо, р. 1906 г., Младенка, р. 1905 г., Цветанка, р. 1903 г.
  1. Мария Колева, омъжена в Ихтиман за Ангел Косача.
  2. Дамян Колев Геров. Съпруга от Ихтиман. Деца: две дъщери и син Коше.
  3. Димитър Колев Геров. Деца: Николая Димитров Белишки. Деца: Митко, Славейко, Марин, Живка и Ана.
  4. Петко Колев Геров. Син Ангел.
    Петко Ат. Младенов