Историята на с. Белица

МЕСТНОСТИ
в землището на с. Белица, свързани с участието на беличени в Априлското въстание през 1876 г.

  1. ГАНЧОВАТА КРЪЧМА. Така се нарича рътлината в белишкото заселище Широки рът, която се спуска от Чомпалските къци към чешмата. На тази рътлинка през 1876 г. е има-ло сграда. В нея беличенецът Ганчо Генов ИВАНОВ е държал кръчма. В тази кръчма през март 1876 г. е основан революционният комитет в селото.
  2. СУЕВСКАТА ГОРА. Тази гора се простира между белишкото заселище Суевци и Бунтовния дол. На полянката до пътя на 21 април 1876 г. се събрали около 50-60 души бели-чени и решили на общо събрание да се вдигнат на бунт. Поради това тази поляна се нарича Белишкото Оборище.
  3. АРАЛИЧЕНЕЦ – седловинна местност, която свързва връх Земьова чукара с връх Икуната в Белица планина. На тази местност през време на въстанието са били построени колиби, в които е заседавал революционният съвет на белишките въстаници и вземал реше-ния.
  4. ЗМЕЙОВ КЛАДЕНЕЦ – местността около Змейов кладенец в северния склон на връх Змейова чукара. На тази местност са били колибите, които са подслонявали семействата на белишките въстаници.
  5. КАТУНИЩА – голямата поляна срещу Змейов кладенец. В нейните краища по време на въстанието също е имало колиби за семействата на белишките въстаници. Голям бук край дола бил използван за черква и в него кръщавали новородените деца. Там е кръстен и Алексо Цветков Раев.
  6. АРАМЛИЕЦ – местност със седловинен характер, която се намира в северния склон на връх Слънчевец /Голям Арамлиец/ и връх Арамлиец. Там е ставала срещата с общи съве-щания между белишките, раковишките, каменишките, петричките и поибренските въстани-ци.
  7. КРЪСТА – оразувана от местността на мястото. Намира се северно от м. Парапандов-ци. Ще бъде сложен кръст – железен. Тук се пресича стар римски път от Тракия за София и от Ихтиман за Златица и Пирдоп.

ПО-ГОЛЕМИТЕ ГРАДИЩА В ЗЕМЛИЩЕТО НА с. БЕЛИЦА

  1. Градище Дълбочница /Мория, Серсем кале/
    На 3-4 км от Язовир Тополница по течението на р. Мътивир, на 1,5 км югоизточно от белишкото заселище Дълга нива се намира чудно красивата местност „Дълбочница” /Серсем кале/. Представлява малък полуостров, със стръмни брегове към реката и тесен изход към сушата.
    Височината на полуострова над реката е 150 метра. Местността е покрита със скали и съвсем тънък пласт земя. Северната и източната страна са обрасли с ясен, габър, дрян, липа, глог, диви череши и люляк. По влажните места расте и здравец.
    Особено омайващо е през май, когато цъфтят люлякът и здравецът.
    Тук, сред непрестъпните скали е било някога градището. И сега по средата на склоновете на полуострова има стена, висока до 2,5 метра и широка 1 метър. Дължината на стената е близо 1 км. Тя опасва целия полуостров. Откъм западната страна е полуразрушена – вероятно от въздействието на слънцето. От северната и източната страна се намира вратата на калето.
    На много места вътре в калето има следи от основи на сгради. Тези сгради в повечето случаи са разрушени от околното население. Мнозина са смятали, че в калето има пари, но не се помни някой да е намерил нещо.
    Строителството на стената и оградите и извършвано от речни камъни и някаква бяла спойка, твърде прилича на хоросан.
    За произхода назначението на калето не се знае нищо.
    За градище „Дълбочница” е писал проф. Петър Мутафчиев в книгата си „Стари градища и друмове из долината на Стрема и Тополница”, издадена през 1915 г. в София.
    Професорът е посетил градището дава кратко описание на местонахождението и остан-ките му. Не пише нищо за произхода му.
    Геновева Петкова Цанкова в статията си „За похода на Василии II-ри срещу крепостта Мория поместена в „Известия на Института по българска история” бр. 3-4/1951 г. също пиша да градището, но не се занимава с неговия произход.
    За градището Дълбочница е писал и Г. Д. Баласчев, което е дадено отделно.
    Петко Младенов
  2. Драгославското градище
    Драгославското градище се намира на около 2 км южно от белишкото заселище Средно-горска /Манастира/. Изградено е на левия бряг на р. Белица, там, където южния склон на Ма-настирското възвишение стига до реката. Достъпът до градището е откъм северната страна. Другите три страни са към стръмните брегове на реката. Градището заема доста голямо прос-транство. Външният му зид е широк до 2 м. Граден е с камъни и тухли, които са свързани с хоросан. Граденето е по времето, когато са градени и другите градища.
    Предполага се, че градището е разрушено от турците през 1382 г., когато Ихтиманският край е паднал под турска власт. Това, което тогава е останало неразрушено, е съборено през вековете от атмосферните влияния и хората, търсили под развалините имане. Дали някой е намерил пари, не е известно, но мнозина са изкопавали големи делви от пръст, в които е имало останки от зърнени храни. Тези храни, главно ръж, са били складова храна за обитате-лите и защитниците на градището. Намерени са сечива и оръжия.
    Днес градището представлява развалина от камъни. Цялото пространство е обрасло с го-ра. Тя пречи да се установи къде са били точно вътрешните зидове и какви отделения е има-ло.
  3. Орничките
    В местността „Орничките”, която се намира на Манастирската рътлина под местността Манастирището над Божиловската воденица, пресечена от пътя за Ихтиман имало натрупа-ни камъни за градище, но не е правено.
  4. Градището в Лева река.
    Рътлината, която се спуска към местността Лева река, успоредна на Козарския дол носи името Градището. Това показва, че е имало градище. Останките от него са съвсем слаби. Го-вори се, че в останките му са намирани пари. Хората, които питахме не ни казаха за намере-ни там монети. Нивите и ливадите били Пеновски.
  5. Градището в местността Ливаде
    Рътлината, която се спуска от местността Радова нива към долината на река Бощица между Бедринския дол и Градишки дол носи името Градище. В долния край на поляната, която се намира по средата ù някога имаше каменни зидове. Жителите на махала Средищна ги прекараха и използваха за строеж.

Владимир Зеленгоров