Историята на с. Белица

Ферман за султана за построяване на черква в Белица
Превод от турски

/Тугра/:
Абдюлазиз хан син на Махмуд
Победител винаги

До високопочитания везир, знаменит мюшир, остроумен разпоредител на делата народни; прозорлив изпълнител на важните човешки работи, въздигащ сградата на благополучието и величието, опора на стълбовете на щастието и добруването, радващи се на всички изрядни милости на всевишния бог, валията на Дунавския вилает моят везир Абдюлрахман Нафъз па-ша, кавалер на високия орден Меджиди II степен – нека Всевишният бог удължава величието му.
До първия измежду изтъкнатите началници, най-големия измежду прославените големци, покрит с достойнство и чест, обкръжени от слава и величие, отличения с големите милости на Всевишния, притежаващия степента „Румеги бейлербейи”, мютесарифа на Софийския санджак Мазхар паша, кавалер на горепоменатия орден II степен – Бог да удължава величието му.
До образеца на дирещите истината богослови, наибът и мюфгияга та Самоковската каза – нека расте учеността им.
До гордостта на прославените и благородниците, членовете на местните меджилис – нека расте славата им.
Щом пристигне настоящата моя висока заповед, нека се знае следното:
От страна на първите хора измежду населението на село Беличе /Белица/, спадащо към Ихтиманската нахия, Самоковска каза, е подадена молба, с която се иска високо мое разреше-ние, върху мястото на порутената черква, дълга двадесет и четири, широка шестнадесет, ви-сока осем аршина, с две врати и шестнадесет прозорци, покрита отгоре с дървен покрив и керемиди, като от бедното население, живущо в казаното село, не се събира каквото и да било и всички разходи по строежа бъдат посрещнати от подателите на молбата. Със служебно пис-мо от мястото, и протокол, като се пояснява, че от изграждането на въпросната черква и спо-менатото село, според направената проверка, с чисто християнско, не ще последва вреда за когото и да било, нито никакво неудобство, изпраща се същевременно и съставения за случая план и се моли да бъде направено нужното. Въпросът при тази обстановка бе докладван пред пресветата ми императорска особа и бе поискано по реда му нужното мое съизволение. По този повод последва мое височайшо владетелско разрешение за изграждането на черквата по описания начин и излезе моя императорска заповед, съобразно с високото изискване на която от страна на моя диван – и хумаюн бе издадена и надлежно връчена настоящата заповед с ви-соко действие. Вие, опоменатите валия, мютесариф, наиб, мюфтия и други, следва да напра-вите нужното, щото в случай, че мястото наричано „Старата черква”, е познато като старо място за черква и от старо време принадлежи на народностната група, която сега моли да бъде изградена черквата наново, без друга народност, да има интерес или участие във владението му, нито пък се намира то в някакъв вакъф, и не представлява никакво неудобство според местонахождението си, нито уврежда истински интересите на някого, а според както е изло-жено по-горе, разноските по строежа ще бъдат посрещнати с пари, внесени от първенците помежду населението – и въобще случаят напълно отговаря на реда и правилата, установени преди време с особено мое императорско Ириде и на измененията от по-късно време на този ред и правила, да не се пречи на построяването на черквата при условие, че определените по-горе дължина, ширина и височина в аршини не ще бъдат надхвърлени и не ще се допуснат нередности, като например от хората, спадащи към казаната народност, да се събират пари чрез принуда, или да бъдат обезпокоявани същите по друг начин.
Ако в случая се появят някакви неудобства, настоящата ми височайша заповед да се иззе-ме и се върне обратно, едновременно с което за положението се съобщи наново в престолния ни град със служебно писмо и протокол.
Отбягвайте до крайност всичко, което противоречи на казаното по-горе.
Написа се на деветнадесетия ден от свещения месец зилхидже на 1290 /7.02.1874/ год. /Оригиналът се намира в окръжния архив, София, предаден от свещ. Димитър Попов, а фо-токопие от него в Народната библиотека, София, Исторически отдел, в отделна сигнатура за село Белица/.
Издадена в резиденцията,
Богохранишия град Константинийо

ДОГОВОР
За изграждане черква в Белица
1874 г., май 25-тий, Самоков

Согласителен запис

Ний долуподписаний селяне от Самоковската епархия от село Белица извяствуваме как се согласихме със майстора Цветко от радомирската кааза, от село Жабляне, да ни направи церквата – храм Успение Пресвята Богородици, за 10 750 гроша само елхакиа, а другите раз-носки наши, освен 12 души майсторе ще храниме ние селске, до свършуванието на церквата ни.
Условията ни са следующите:
Яръм гевгир без да са види нейне дървено.

  1. Церковната дължина ще да е 21 аршина, освен зидовете, а ширината 12 аршина, така също от зид до зид.
  2. Врати две, едната със две поли /коната/, а другата с една пола проста, височината пет аршина, стълпове осем яръм гевгир, прозорци 14.
  3. Сводово /кубета/ три, които ще се кестерисане сос поясе, големия свод ще е с осем по-ясе, а другите двата със четери поясе, сичко сос кирече.
  4. Архиерейският стол, амвоната, темблото прост марангоз, само сос две лози на тембло-то, крестове и прочия по обичаю горе около крестовете ще има и в трета сводове, така и два репида.
  5. Столовете ще са прости, се наоколу церквата, така и в средата, два иконостаса, и пан-гар.
  6. Женската церка ще е на пет аршина дължина, а ширина дванадесет, само горе чардак, който ще да е сос окръгло кубе в средния свод сос кофес и един иконостас.
  7. Всичката церка ще се постеле сос тухли.
  8. Артиката ще има дължина десят аршина, а пет аршина наоколу сос тробозане и стори-ци и она с тухли послана и една камбанарица, която ще е по-висока три аршина от артиката.
  9. Ние селянете обещаваме предварително да набавяме сичките потребности за да не гу-бят време майсторете.
  10. Плащането на горното количество ще да е според следното ни условие. Сега ще дадем капаро 500 гроша, като се вдигнат зидовете до прозорците – 1000 гроша, като се изравни сре-дата 1000 гроша, като се покрие отгоре 2000 гроша, а внетре като се извършат сичките горека-зани 3000, следователно като се извърши……………… ще им наброим и остатъка 3250 гроша.
    И така като се согласихме пред достапочитаемата комисия потверждаваме сос селския пе-чат и подписуваме.

/Печатът е кръгъл. Нищо не личи от него. Подписите са в страни, в левия край. Първия не разчетохме. Вторият е Зафир Димитров.
Документът е запазен от иконом Делчо Масларов, родом от село Белица, мах. Барата, който е бил свещеник в селото и през 1905 г. се е преместил в с. Стрелча, Панагюрско. До-кументът е предаден на 25 май 1965 г. на беличанина Ангел Танчев. Намира се в Историчес-кия отдел на Народната библиотека, София.
Преписа направихме по фотокопие, поради което някои от думите не можахме да раз-четем. На мястото на неразчетените думи поставихме точки, а съмнителните са подчер-тани/.