Историята на с. Белица

ВАКАРЕЛСКА ЛЕГЕНДА
ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

В своята „История Славянобългарска” Отец Паисий Хилендарски пише, че е роден в Са-моковска епархия, без да е посочил селището, имената на родителите на рода си. Месторож-дението му не бе установено и няколко селища започнаха да претендират за неговото родно място, без да могат да го докажат документално. През 1938 г. нашият учен Йордан Иванов съобщи /в. „Зора”, бр. 5591 от 15.II.1938 г./, че е намерил в Хилендарската кондика данни, според които именитият българин е роден в гр. Банско. Академик Иван Снегаров обаче в ста-тията си „За родното място на Паисий Хилендарски”, поместена в сборника „Паисий Хилен-дарски и неговата епоха”, издание на Българската академия на науките, 1962 г. твърди, че данните, съобщени от Йордан Иванов, не са намерени и въпросът за родното място на Паисий остава открит.
Този факт ни накара да обърнем внимание на сведенията на Иван Миленов от Вакарел, отправени през пролетта на 1966 г. до Министерството на просветата, което с писмо №УМ 1076 от 8.VII.с.г. ги препраща на Българската академия на науките. В тях авторът им твърди, че Паисий Хилендарски е роден в заселище Барата, село Белица, Ихтиманска община.
Посетихме Иван Миленов у дома му – ул. „Иван Сергеев” №4, кв. „Хр. Смирненски” в София. Той ни разказа, че през 1906 г. бил ученик в отделенията на училището в родното си село Вакарел, махала Ръжана. Един ден учил урок за Паисий Хилендарски. Тогава у тях прис-тигнал Иван Панев Цветанов от град Ихтиман. Потупал го по рамото и казал, че този Паи-сий, за когото учи, е брат на прадядо му Цветан. Малкият ученик изненадано го погледнал, нищо не го попитал, но думите му не забравил. През 1962 г. Иван Цветанов – Крушата, бил кръчмар в Ихтиман. На 12.Х.с.г. Иван Миленов отишъл при него, поговорили. Припомнил му какво му е казал преди 20 години за отец Паисий. Попитал го откъде знае за това родство. Цветанов му отговорил, че това било предавано от бащи на синове и техния род – Цветанов-ци и той го записал на тефтер. Донесъл тефтера. В него Иван Миленов прочел, че в средно-горското село Белица, махала Барата се е родил отец Паисий Хилендарски. Баща му отишъл на гурбет и не се върнал. Бил убит някъде. Майката останала вдовица с три мъжки деца: Ва-сил – най-големия, Петър – средния, и Цветан – най-малкия. Тя си поженила в махала Крушо-вица, Вакарелска община, във фамилията Царевци. Там природила син – Шале. Още преди да се пожени, най-големия син Васил в юношески години напуснал дом и майка и заминал на гурбет към Македония. Главил се ратай в Банско, при хаджи Вълчо – търговец. След няколко години се оженил за сестрата на х. Вълчо. Бракът му траял малко. Скоро жена му умряла. Ва-сил наследил от нея къща и други имоти, но бил разстроен, завещал ги на църквата и станал калугер в Рилския манастир, като приел монашеското име Лаврентий. По това време брат му Петър Барски, така го наричали в Крушовица, не бил потребен на втория си баща и от малък ходил за ратай в Пернишко. В с. Волуяк, Софийско, той пасъл и биволи на турците. Брат му Лаврентий го повикал и го изпратил ратай при хаджи Вълча. По това време турско заптие изнасилило по-малката сестра на хаджията. Петър с помощта на хаджията убил похитителя и избягал при брат си в Рилския манастир. Станал монах и приел име Паисий. Тук получил и образованието си. Около 1750 г. заминал за Хилендарския манастир. Неможейки да понася обидите на гръцките и сръбските калугери, написал Славянобългарската история и сам тръг-нал да я разнася. Умрял неизвестно къде. Третият брат Цветан отишъл още от малък ратай в Ихтиман. Там се задомил и основал днешните фамилии в града Цветановци и Рудаковци.
Четвъртият – Шале, останал в Крушовица. И до днес в това селище съществува фамилия Шалевци.
В Ихтиман, в градския ресторант намерихме един от наследниците на Иван Крушата – Бончо. Той е наследил бащините си тефтери, но ги изгорил. Чувал, че отец Паисий е от тех-ния род.
Атанас Цветанов – 85-годишен, ни разказа, че дядо му Цветан е родом от Белица. На въп-роса имал ли е дядо му брат калугер, отговори, че е имало такъв, който е водил беличани на поклонение в Хилендарския манастир. Името му не можа да каже, а за История славянобъл-гарска не бе чувал. Препоръча ни да говорим със сина му Стоян Цветанов, който знаел пове-че.
Стоян Цветанов работи в София. Преди да се срещнем с него, в града разговаряхме с Трендафила Балабанова – 70 г., и Тодор Димитров Масларов – 85-годишен, родом от заселище Барата, с. Белица. И двамата чували, че Паисий е от Белица, ала сведенията им са от Цвета-новци.
Стоян Атанасов Цветанов, когото намерихме в София, още като дете слушал от дядо Гьоне Цветанов от Ихтиман, починал през 1920 г., че Паисий е от техния род. През 1940 г. Стоян ходил по работа в Белица и разговарял с тогавашния кмет на селото Буткович. От него научил, че беличанинът Георги Ганчов Генов, изселен преди 1912 г. в с. Ст. Михайловски в Североизточна България, писал до общината, че по предание от прадеди Отец Паисий е роден в Белица и на стари години е живял и починал в Суевци, съседно на Барата заселище. Кметът уведомил за това архиерейското наместничество в Ихтиман. Писмото чел и протоиерей Ди-митър Шопов, бивш архиерейски наместник в града. Съдържанието му било в същия смисъл, но повече подробности не можа да си спомни.
Легенда, че Паисий е от Белица, разказва и беличанинът Ангел Тодоров. Той също е пра-тил сведения до Института по история при Академията на науките. Такива сведения е пратил и Димитър Цветанов от гр. Пазарджик – потомък на Цветановци. Новото в неговите сведения е това, че бащата на Паисий се е казвал Митър и майка му останала вдовица с 5 момчета, като второто Лазар и третото Павел умрели. И баба Цвета Топалова, живееща в София, кв. „Лозе-нец”, ул. „Борова гора”, в писмени сведения, изпратени до Института по история, също твър-ди, че бащата на Паисий се е казвал Митър.
Възможно ли е тези сведения да са верни? Смятаме, че е възможно, още повече, белича-нинът Христо Тодоров разказва, че вдовица на име Малинка е построила първата къща в днешното заселище Барата. Може би тя е майката на Паисий.
През турското робство, по спомени на Илия п. Христов от вакарелското заселище Бърдо, беличани и вакарелци са карали овце за зимуване в Серското поле. Минавали са през Само-ков и Рила и са се спускали по Места. Напълно възможно е братът на Паисий Лаврентий да е минал с такива стада до Банско, а после да е извикал и по-малкия си брат.
Можем да приведем и други подобни доводи, но и за тях няма писмени източници.
Засега, както мисли и сътрудникът по история при БАН др. Георги Нешев, сведенията на Иван Миленов, Димитър Цветанов, Стоян Цветанов, Георги Генов и др. не можем да прие-мем за достоверни. Те си остават легенда, но може някога да послужат и спомогнат за устано-вяване родното място на този велик българин.

Владимир Зеленгоров
Стоян Д. Гешев
Петко Ат. Младенов
/В. „Средногорска искра, 27 от 1967 г./