Историята на с. Белица

ЗАСЕЛИЩЕ БЕЛИЦА /Черковна, Средищна/

БЕЛИЦА е главното и средищно белишко заселище. В него са: пълномощничеството, пощата, здравната служба, училището, управлението на ДЗС, магазин на „Наркооп”, фурната, пивница и др. Намира се на 23 км по шосето източно от гара Вакарел, 14 км по шосето югоза-падно от с. Поибрене, 18 км. Пряко северно от Ихтиман и 15 км североизточно от гара Ве-ринско. Разположено е в малка падина, сгушена между Шопската чукара и Яркова чукара. С гара Вакарел и Поибрене-Панагюрище е свързано с асфалтирано шосе. Електро снабдено е. Има и водопровод. Намира се почти в средата на землището на селото и в близост с долините на реките: Белица, Елшица, Мътивир и Тополница.
В средата на заселището, там където е черквата, е имало манастир или параклис, наричан „Св. Илия”. Няма останки от други сгради наоколо, за да се смята, че на същото място е имало старо селище. В края на по-миналия 18 век или началото на 19 век в местността „Дупките” на Фатеница при Черешите са живеели парапанците, които в последствие се преселили в днеш-ното си заселище при Белица. По същото време на Фатеница, около Мишина чукара, неизвес-тно точно къде са живеели Кюрдчиите. После се преселили в Горобиовци. Техен син се за-познал в Панагюрище с момък на име Атанас от с. Негушево, Софийско. Направил някаква пакост и побегнал от дома си. Кюркчийте го довели в Белица, оженили го за своя сестра и младите се заселили на днешната Шопска чукара. Така Атанас Негушев станал родоначалник на днешния род в селото. На Шишкова чукара живеели Дишковци. Последният дишковец на име Илия се изселил около Априлското въстание в Поибренски землище, където основал рода Дишковци. Неговата сестра била омъжена за Петко Цветков от Папандовци и след изселване-то той дал нивите си заедно с нивите по Яркова чукара на сестра си. Тези ниви били на ня-кой Ярко. Не е известно какво е станало с него. Къщата му е била на Яркова чукара, където днес са сеновалите на ДЗС. Илия Дишков се изселил, защото дъщеря му Янка, девойка за же-нене се удавила в излака, който се намирал на Момченец /селската ливада/ близо до останките на трудовите части, които строиха през периода 1966-1970 год. шосето Белица – Поибрене. След удавянето на Янка излакът бил затрупан, а след образуването на ДЗС каптиран за нуж-дите на стопанството. Една легенда разказва, че някога всяка пролет, когато гората се разлис-твала, на Момченец се събирали с близките си всички момци от околните селища, които били за женене. По-надолу, на Момница, където е днес стопанския двор на ДЗС, се събирали де-войките станали за омъжване. Към десет часа сутринта девойките тръгвали към Бозалъкова рътлина и се пръскали из гората. Тръгвали и момците. Спускали се през Дишкова чукара и кой момък коя девойка намирал в гората, извеждал я, венчавал се с нея в параклиса и я от-веждал у дома си.
Тази легенда едва ли е измислена. Тя е била действителност по време на турското нашест-вие в Средногорието. Тогава останали без селища и черкви. Българите се пръснали из горите. Младите не са могли да се виждат, нито родителите им са познавали порасналите за женитби моми и ергени. Нямало и черкви, където да се венчават. Това е наложило тоя обичай, неизвес-тно колко време използван.
До 1870 година половината от мястото на сегашното селище Белица представлявало ва-лог, покрит с папрат и хилядолетни буки. Другата половина – ливади на бойчинци. Наблизо живеели шопите и дишковци.
Ето какво пише Марин Нейков за образуването на заселището в училищната летописна книга:
„От 1870 г. се образувало едно общо влечение за съграждане черква, тъй като до туй вре-ме не е имало храм, а са се черкували по околните села, най повече в Ихтиман. Тъй като село-то е разнесено на много махали, то се появили различни мнения за мястото, где да се гради черквата, даже са се случили и скарвания между първенците. Във време на тая караница една нищожна жена успяла да уталожи духовете и да разреши въпроса доста сполучливо. Мария Петрова, по мъж Тодорова от м. Шуглеовци, се появила като пророчица и почнала да казва, че ù се явила на сън св. Богородица, та ù казвала да се съгради черква на мястото „Църквища” между махалите Бойчиновци, Горобиовци и Парапандовци, където се виждали стари разва-лини и имало едно изворче вода. Тя почнала да сънува и бълнува /види се преструвания/ по цели нощи, отивали при нея почти всички по-видни селяни и я слушали какво цяла нощ при-казва с разни светии за разни работи, а най-много за съграждане на черквата на това място, до изворчето, което било аязмо /света вода/ и пр. Прочула се баба Мария и по околните села, от-където почнали да я посещават разни нуждаещи се, т.е. болни и тя в съня си им казвала, че трябва да идат на изворчето на „Църквища”, да пият вода, да се измият, да подарят по нещо/ тя определяла подаръците/: вол, теле, овца, свиня, жито и пр. на св. Богородица и нуждата ще мине.
Желаещите селяни за черквата, като видели, че мястото показано от баба Мария, пада почти на средата между всички махали, то дошли до убеждение и повярвали, че наистина не-що се казва на тая жена, толкова повече, че на това място се събирали на Илинден всяка годи-на на събор, клали курбан, т.е. било оброчище на „Св. Илия”. Съгласили се всички и почнали да приготовляват материал за съграждане на черква.
В 1870 година е съградена една черковна къща /днешната сграда „Общото” при чешма-та. Майстор бил Михаил Панчов от Градеж/, а на мястото, където посочила баба Мария, къ-дето имало изглед на някогашно развалено здание, била направена от дъски една стая и в нея наместена икона и свещник за палене на свещи. Разчуло се навсякъде, че се явила св. Богоро-дица на една жена в Белица, показала ù място где да съградят храм и веке било почнато. Пос-ледвало и нужното разпространение, че кои ходили болни здрави се връщали, че аязмата била лековита, изобщо казано, че Св. Богородица е на това място и всеки, който има нужда от ней-ната помощ, да отиде и да се поклони, да хариже нещо що е възможен за храна и на баба Ма-рия и той ще получи помощта на Св. Богородица. Подбудени набожните хорица по тоя на-чин, те почнали да се стичат почти всеки празник, а най-много на 15 август и 8 септември на Богородичните празници и всеки принасял своята лепта. Баба Мария стояла тук и на всеки нуждаещ наливала вода от аязмата и му казвала, че за да оздравее, за да му бъде здрава стоката или да я удостои св. Богородица с рожба, трябва да дойде пак догодина или на еди кой ден и да донесе такъв дар за черквата и такъв за баба Мария. По такъв начин се образувал днешният събор, който става всяка година на 15.08. и 8.09.
Както казах Ангел Патъра продължавал да кръчмарува в м. Суевци и да учи по някое дете на ръкам и на черковно четене /наустницата/. Щом се почнало подготовлението по черквата и той бил повикан тук нещо като по-учен човек да води сметките. Главни дейци били Ганчо Генов и Михаил Панчов /неграмотен/. Даскал Ангел имал със себе си и един ученик Стоянчо Ненов. Даскал Ангел станал вече селянин: оженил се за беличенка /. Вътре в три години било готово всичко и материал и пари за черква, народ- поклонници все повече прииждали, а баба Мария все обещава, все заръча за разни неща. Набрало се повечко та някои взели да се пооб-лажават.
Като е имало всичко готово, лесно е било почването, направата, но мъчно е било да се получи разрешение за това от турската власт. Най-сетне и такова било получено /няма данни кога и как е искано разрешение за строеж на черквата, но султанът е разрешил с ферман от 15.11.1874 г. Майстор бил Цвятко от с. Жаблено, Радомирско/ и направата на черквата била почната и свършена през 1874 год. Даскал Ангел се установил за певец и кръчмар и започнал да събира ученици, които условявал със заплата”.
Според посочените по-горе сведения от Марин Нейков, първите жители на заселището, наречено тогава Черковна са били Ангел Патъра и съпругата му. Живеели са в черковната къща. Още преди да започне строежът на черквата Михаил Панчов направил първата частна сграда в заселището – дюкян, който се намирал в северния край на днешната кооперативна сграда. Разрушен е към 1885 година, понеже бил много близо до училището. До него постро-ил също дюкян Коле Стоилов от Грозьовци. Намираше се в южния край на кооперативната сграда. Закупил го бе Анко Иванов от Грозьовци и го ползуваше за къща. Срути се след 1960 година, понеже беше изоставена. По-горе от кръчмата на Коле Стоилов построил голям дю-кян Иван Генов от Градеж – преустроен преди десетина години от Цвятко Ст. Цветков за къ-ща. Срещу дюкяна на Иван Генов също построил дюкян Ганчо Генов от Градеж. След Първа-та европейска война Гранчовият дюкян бе съборен и на неговото място Нистор Ценов напра-ви дюкян, преустроен през 1972 година от наследниците му за жилище.
Това са били сградите в заселището до освобождението – само кръчми отваряни в праз-ник. Първата къща за живеене направил Павел Бонев от Бойчиновци. Тя бе ниска селска къща с две помещения. Първото с огнище, а второ стая. Намираше се на мястото на днешната къща на Драган Митов. Васил Ст. Стоименов ни даде следните сведения за Павел Бонев: Оженил се през турско време за Мария Иванова от махала Грозьовци. Направил си къща при чукарата над махала Бойчиновци. След Освобождението е избран за първи кмет на село Белица. Тогава направил къща в махала Черковна. Беше едър, буен по природа. Идеше в нашата кръчма да пие ракия. Разправяше на хората, че през време на робството бил пощаджия на турците и пре-насял пощата от Ихтиман за Самоков и Панагюрище. Преди въстанието първо давал писмата на Бенковски в Панагюрище да ги чете, а след това ги предавал. След Априлското въстание го арестували. Били го, счупили единия му крак и го откарали на заточение в Мала Азия. По-чинал през 1989 година от препиване на ракия”.
След Павел Бонев в заселището, към 1879 г. се заселил и Никола Спасов от с. Алино, Са-моковско известен под името поп Клисуран. Той е бил почти неграмотен, но го ръкоположи-ли за свещеник по липса на друг и защото бил поборник. При литургия споменавал имената на обесените беличени след въстанието. Третата къща направил Зашо Ненов Стоянов от Су-евци – днешната Стояновска къща. Бил налбантин. Ползвал я за жилище и упражняване на занаята. Впоследствие се изселил в Горни Богров и продал къщата на поп Клисуран, а свеще-никът на Стоян Стоименов. Четвъртата къща построил Цено Митров през 1885 година и се настанил да живее в нея – днешната Миланова къща. Тя е била модерна за времето си. Има отпред тераса. Стаята ù е постлана с дъски. Има и дъсчен таван, бе с миндерлък. До него нап-равил дюкян Ангел Ст. Шуманов от Широкирът, а по-нагоре плевня с яхър, която към 1902 година преустроил за къща. Къща направил и Марин Нейков – учител в селото. Тя стои и днес доста изоставена от новия ù собственик Троян Стоянов. По-нагоре построил къща и Ан-гел Лазаров – на мястото ù е днешната къща и двора на внука му Лазар Иванов Лазаров. Меж-ду къщите на Марин Нейков и Ангел Лазаров имал налбатница Илия Ненов Пенков от Бой-чиновци. Къщата му била в днешната градина на Троян Ст. Цветков. Той починал и жена му, сестра на Нено Дидов от Парапандовци се поженила в Белопопци. Петко Врача от Грозьовци направил къща с дюкян до Нисторовия дюкян, а също и Терзиите от Шуглеовци. Срути се след 1920 година. Пенчо Васев купи мястото ù.
Това са били къщите в заселището към 1900 година. След тази година дошъл Илия Тотов /Керин/ от Парапандовци и направил къща източно от чешмата. Мите Станчов се преселил от Барата и направил днешната къща на Тодор Медаров. Кольо Петков от Парапандовци пост-роил къща с налбатница над Ангел Лазаров, в която сега живее внукът му Стоян. Преселили се също от Парапандовци през 1910 година Иван Симеонов и Луко Тодоров. Дошъл около 1915 година от Бойчиновци Делко Петров. Преди тях направили дюкяни Стоян Васев от Го-робиовци – днешната къща над Пенчо Васев и Атанас Бедрина – дюкян на мястото на днеш-ната Петковска къща.
След Първата европейска война се преселили Зарко Панкев Петров – мутафчия – от Дъл-га нива, свещ. Никола Христов от Градеж. По-голямо преселване стана след 1960 година, ко-гато бе образувано ДЗС. След тази година до към 1968 година бе застроен и днешния нов квартал в заселището, в който направиха къщи Никола Ст. Георгиев от Бойчиновци, Димитър Ст. Шуманов, Георги Ст. Чомпалов, Петко Ив. Шуманов, Стоян Митев и Иван Христосков от Широки рът, Васил Киров, Илия Цветков Панов, Тодор Стоянов и Борис Петков от Парапан-довци, Стефан Митев и Делчо Христосков от Шуглеовци, Петър Георгиев от Манастира. Южно от чешмата направиха къщи Георги Логинов и Стоян Г. Петров от Бойчиновци. Най-хубавата съвременна къща сега в селото е на Тошко П. Шопов.
ПЛАН НА ЗАСЕЛИЩЕТО. Главната улица е планирана още през турското робство от Иван Генов. С учудваща придвидливост той я е начертал широка към 16 метра. Едва след 1900 год. няколко души са изнесли къщите си напред и са я загрозили. Сегашният план е от 1960 година.
УЧИЛИЩНИ СГРАДИ. Първата училищна сграда е била построена през 1881 год. На-мираше се до черковния двор. Бе едноетажна с четири класни стаи. Използвана е за училище до 1940 година, съборена през 1968 год., за да освободи място за площада. Новата училищна сграда е завършена през 1942 год.. Направена е с труд и средства от населението. Заслуга за нейното изграждане имат тогавашния директор на прогимназията Атанас Васев и кметът Будкевич. За учебни помещения до 1881 г. са използвани стаи от Общото, а прогимназията се е помещавала в старата сграда на общината.
СГРАДАТА НА ОБЩИНАТА е построена през 1895 г. с труд и средства от население-то. Кмет е бил Станойчо Илиев от Градеж. Ползува се сега за склад и спални помещения.
СГРАДИ НА ЗДРАВНАТА СЛУЖБА. Първата сграда на здравната служба или както я наричат Амбулаторията, която стои и днес е построена през 1908 година. Не е известно кои са инициаторите и строителите. Средствата вероятно са събрани от населението. Новата сграда на здравния дом е завършена през 1960 година със средства от самооблагането при съдействи-ето на тогавашния пълномощник Славчо Петров и лекаря Милчо Милетиев. Строителството е извършено от градския съвет в Ихтиман.
ВОДОСНАБДЯВАНЕ. До 1968 година заселението се водоснабдяваше от чешмата при общото. През 1938 год. бе построен сегашният ù резервоар по инициатива на населението и със съдействието на тогавашния кмет Будкевич. По същото време те бяха направили чешми и в някои от другите заселища. През 1965 г. бе каптиран „Змейов кладенец”, който се намира в северния склон на Змейова чукара. Той има свойството да избликва всеки пет-шест минути. Поради това е създадена легендата, че върхът е затрупал змей и избликванията са неговите сълзи и затова е наречен Змейов кладенец, а върха Змейова чукара. Водопроводът бе започнат по инициатива на населението и средства от самооблагането. Изпълнението започна със съ-действието на Градския съвет в Ихтиман, пълномощника Тр. Стоянов и прякото участие в запланирането на Пенчо Медаров и Вл. Симеонов. Началните метри от изкопа за водопрово-да бяха направени от местните жители. Работели са най-много Тодор П. Шипов, Павел Ив. Ангелов, Йосиф Александров, Стоян Ив. Кольов, Йосиф Ст. Колев и много други. Изкопите през местността Ливаде са извършени от работници, наети от Градския съвет в Ихтиман. Ос-таналата част бе изкопана от трудовите части, които положиха и тръбите. Резервоарът бе за-вършен окончателно едва през 1972 год., но водопроводът още не е приет, тъй като има до-вършителни работи по него. Ползва се от 1968 година.
ПОЩА, ТЕЛЕФОННА ВРЪЗКА. ПОЩЕНСКА СТАНЦИЯ. Поща има още от създа-ване на общината. От 1920 год. специален куриер донасяше пощата от Ихтиман всеки ден. Дълги години такъв куриер бе Колчо Белишки от Ихтиман. Уволнен през 1933 година и за-местен от беличенина Иван Апостолов от Грозьовци. След неговото преселване в Ихтиман куриер бе Петър Кръстев Арангелов от Шуглеовци. Той пренася пощата до 1968 година, ко-гато това бе възложено на автобусната служба. Телефонна връзка с Ихтиман бе създадена през год. Тогава бе основана и пощенската станция по инициатива на населението и съдействието на кмета Будкевич. Първият началник на станцията бе Иван Михайлов от Горостанете. Замес-ти го Малин Г. Хрисков от Барата. И двамата със средно образование. След Малин Хрисков постъпи Христо Ганчов Тодоров от Барата. Раздавачи са Димитър Ив. Симеонов, Цветко То-шев Иванов от Шуглеовци и Драган Илиев Спасов. Заселище Суевци е свързано с телефон през 1970 год., а Грозьовци главно по инициатива на ДЗС и средства от същото.
ФУРНАТА е завършена през 1965 година със средства от самооблагането и помощ от „Наркооп” – Ихтиман, който я експлоатира. Пропусната е направата на баня. Преди когато имаше повече хора в селото, хляб се вадеше всеки ден, а от известно време през ден. Фурна-джии са Минчо Йорданов Миланов и Иван Йорданов Стоянов.
КООПЕРАТИВНАТА СГРАДА е започната през 1967 год. след дълги ходения в Ок-ръжния кооперативен съюз, но строителството продължи извънредно дълго и трудно както по липса на средства в началото, така и по липса на работна ръка. Инвеститор е „Наркооп” в Их-тиман. Завърши през 1972 год.. Планът ù неудачен. Заслуга за нейното изграждане имат Пен-чо Медаров, Владимир Симеонов, Троян Стоянов, Христо Тодоров, Ангел Ангелов и Стоян Митев. Последните трима работници – зидари.
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕТО бе извършено през 1903год. за заселище Суевци и Сре-дищна, за Барата през 1904 година. Същото бе извършено по инициатива на Градския народен съвет в Ихтиман. По строежа са работили и беличените Тодор П. Шопов – 56 дни, а също и Йосиф Ал. Стоянов, Ангел Др. Шопов, Лазар Ив. Лазаров, Йосиф Ст. Шопов, Иван Ст. Сто-именов и др.
Заселище Бойчиновци бе електифицирано през 1971 год. с положени усилия за заплану-ването и изпълнението от Йордан Димитров, Спас Пешов от Бойчиновци и Троян Стоянов – пълномощник.
ШОСЕТО. Шосето от Вакарел – Белица бе запознато през 1962 год., с ширина на платно-то 3,5 м. През 1965 год. бе завършен строежът му до местността „Коренливец” и през същата година пуснат до там рейс. През следващата бе завършен до Старо село и рейсът продължи до там. През 1967 год. с много усилия и пряката намеса на народния представител и министър на финансите Димитър Попов бе завършен и участъка до Белица /Средищна/ и в края на година-та рейсът стигна до заселището в най-студеното време на декември. Разширението му започна през 1969 г. Продължението на шосето от Белица до Поибрене започна през 1966 год. с ши-рина 6,5 м. Окончателно бе завършено през 1970 год. През 1966 г. бе шосиран и пътя Корен-ливец-Суевци. На шосето Вакарел – Белица са работили мнозина беличени: и с тях Данка Ва-сева – сама жена бе работничка близо 5 години. На шосето Белица – Поибрене работи някол-ко години Тошко П. Шопов.
Улицата бе павирана през 1967/68 год. Тротоарите направени през 1968 г. През 1969 год. бе направена и декоративната стена, с усърдното съдействие на Пенчо Медаров.
Не можа да се осъществи само канализацията.
Първият телевизор в заселището бе купен от Стоян Георгиев и Димитър Симеонов през 1968 г.
Първите беличени добили право за каране на лека кола са Незабравка Иванова Димитро-ва и Надежда Владимирова Атанасова и двете вече учителки в София.
Общо взето най-големите придобивки на селото са станали през периода 1960-1970 год. – време през което народната власт на Отечествения фронт, ръководена от Българската кому-нистическа партия, положи големи грижи за благоустрояване на селата и подобряване бита на населението. Средствата за осъществяване на тия мероприятия даде държавата, окръжния на-роден съвет и местното население от самооблагането. Грижи за тяхното осъществяване поло-жи Градския комитет на партията в Ихтиман, Градския народен съвет, Окръжния народен съвет, Окръжния кооперативен съюз, пълномощникът на селото Троян Ст. Цветков. Доприне-соха за заплануване на обектите и срочното им изпълнение и беличените Пенчо Т. Медаров, Владимир Симеонов, Стоян Гешев, Стоян Анг. Лазаров, Стоян Ив. Кольов и други.
Не бива да се забравя и заслугата, която има Мария Петрова Тодорова за определяне мяс-тото на заселището и избиране средства за построяване на черковната къща и черквата. Ма-рин Нейков я нарича „нищожна жена”, вероятно не в истинския смисъл на думата, а защото е била неграмотна и обикновена домакиня и овчарка. В селото я смятали и за врачка. По- ста-рите хора съобщават редица случки, в които тя е проявявала ясновидство. В България много жени са се препоръчвали за ясновидки. Науката прави опити да установи възможно ли е това, но тъй като ясновидството е свързано с дейността на човешкия мозък все още не е постигнат успех в това направление. Истина е обаче, че всички „ясновидки” /врачки, гледачки/ си слу-жат с измислици и лъжи за лична облага. Мария Тодорова вероятно е имала ясновидски ка-чества, придобити навярно от светкавица, която засегнала главата ù. Трудно е сега да се уста-нови в каква степен. Редом с това е била природно умна. Това ù е позволило много ловка да се сети да прибегне до хитростта и да съобщи, че света Богородица ù се явила на сън и е опре-делила мястото, където да бъде построена черквата. Тя просто е преценила, че това място е сред селото и на него има останки от черковни сгради. Намираните при разкопките черковни вещи, което е напълно естествено, е затвърдила вярата на хората в нейното ясновидство. Не-вежеството по това време е пречило на хората да отделят ясновидството от измислицата и лъжата и тя е успяла.
В регистъра от 1893 година е записано, че е родена 1830 год. Починала е през 1904 год. в местността Трънливата чучурка от сърдечен удар. Дъщеря е на Петър Бойчинеца. Може би син на Пенко Бойчински, а може и на Стойчо Бойчински основател на Боневския род от Бой-чиновци или пък майка ù е дъщеря на Стойчо. Имала братя. Като малка пасла овце към Буко-ва могила. Един ден загърмяло и заваляло дъжд. Тя се скрила на сушина в една колиба. Върху колибата паднал гръм и я засегнал. Тя паднала на земята. Когато се свестила косата на главата ù била побеляла. Майка ù починала докато била малка. Братята ù отишли някъде към Беломо-рието и вече не са се върнали. Баща ù се поженил за жената на Цвятко Стаменов от Дълга Ни-ва и отишъл да живее в нейния дом. След като той починал тя се върнала в Бойчиновци, ве-роятно при близките си. Ходила е овчарка. Изглежда че гърмът е оказал известно влияние върху психиката и здравето й, че не е искала да се омъжва. Тодор Арангела я издебнал като овчарка и я отвлякъл. След женитбата си за него тя боледувала, дори няколко години била на легло, но после се съвзела и родила деца.
Когато хората ходели при нея да я питат за нещо тя заспивала и приказвала на сън това, което трябвала да им каже. Предварително предупреждавала да не я будят защото ще умре. Споменава се за много нейни познавания. Трудно може да се каже кои от тях са плод на ясно-видството и дали има такива. Баба Цв. Ив. Апостолова слушала, че майка ù с други жени хо-дила след като дошли русите да разбере кога ще дойде мъжът ù. Тя ù казала, че ще си дойде на Гергьовден. И той наистина си дошъл. Не е познала обаче кога ще умре. Починала на 1.07.1904 г. на 65 години. Преживяла в брак с Тодор Арангелов 50 г. Ако приемем, че е имала 50 г. брачен живот, едва ли е починала на 85 год., а вероятно към 75 или е родена към 1830-35 г. Била висока стройна жена. На стари години ходила с дълъг контош.

Владимир Зеленгоров