Историята на с. Белица

КЛИМАТЪТ В ЗЕМЛИЩЕТО НА с. БЕЛИЦА

Най-ниска надморска височина в землището на Белица има долината на река Мътивир – около 350 м., а най-висока – връх Айкуната – 1221 м. Средната надморска височина на пло-щите, които беличени обработват е към 850 м.
Значително голямата височина оказва влияние върху климата на землището. Така в по-високите, главно западните краища, той е по-студен, а в източните /между връх Букова мо-гила и долината на р. Мътивир/ значително по-топъл и през четирите годишни времена. При големи студове температурата минава на 25 градуса под нулата, а лете в Долна Белица, око-ло махалите Дълга нива и Горостанете, надминава 30 градуса под нулата.
Освен височина голямо влияние върху климата в землището оказват и горите. Въпреки тяхното значително изсичане през последните години те спират силните ветрове през зима-та, а лятно време намаляват горещините.
В землището на Белица духат „горнякът” и „долнякът”.
Горнякът е западният вятър, който духа и се появява есенно и зимно време. Той е силен, остър и студен. Иде откъм Софийската равнина. Минава над Бърдските възвишения и се понася над землището на селото като особено е силен над откритите местности: Марчов преслон, Гарища, Косов камък, Мишина чукара, Кръстопътя и др. По-слабо духа в долния район на землището, тъй като планинският възел „Букова могила” значително намалява ско-ростта му.
Долнякът е южният вятър. Той е предимно топъл. Промъква се към Белишкото землище главно по долината на р. Тополница. На неговото по-голямо нахлуване пречат главно Му-ховските възвишения и връх Георги Бенковски, а за влиянието му в горния белишки район – планинският възел „Букова могила”. Благодарение на долняка и на по-ниската височина на тоя район, там снегът се задържа по-малко време и по-рано се стопява. Поради това климатът е малко по-топъл, зимата си отива по-рано. По-рано хората орат, сеят, жънат. В този район зимно време добитъкът по-лесно се отглежда, тъй като повече дни излиза на паша.
Горният район на селото, който е по-студен зимно и пролетно време, има преимущест-вото през лятото и есента, защото в него тревата и листата се запазват за по-дълго зелени и пашата е по-добра.
Мъгли в землището на селото има през есента и пролетта. Те покриват високите части, когато идват от север или запад и ниските /долините/, когато идват по течението на р. То-полница.
Валежите през различните години са различни. Те не са обилни и са почти същите както в съседните землища: Вакарел, Ихтиман, Поибрене и Каменица. Разликата се явява през ля-тото, когато дъждът е краткотраен, защото „вали от облак”. През този сезон дъждовете идват по-често от запад. Най-сухи са месеците август и септември. Най-студено време има през втората половина на месец януари. Снегът по високите части на планината започва да вали през втората половина на месец ноември, но през някои години вали и още през първите дни на октомври. Най-дебели снегове има през втората половина на месец януари. Най-топлите дни са в края на месец юли. Най-приятен е месец септември, когато температурата е най-умерена.
Няма данни за тежки зими, дъждовни и сухи години през вековете. По-сторите хора слушат от бащите си, че много сняг имало през 1875 г., а 1876 г. е имало дъждовна пролет и сняг е валяло през април и май.
Така е била и зимата през 1877/78 г.
Към нова година при преминаване на руските войници през планината е имало дебел сняг.
Марин Нейков в училищната летописна книга /намира се в Софийския окръжен архив в София/ пише:
„На 4 януари 1907 г. почна силен студ. Постоянно вали сняг. Студът стигна до 25 граду-са под нулата – мраз незапомнен и от старите хора. След 19 януари стана по-топло и почна да вали сняг, който до 31 януари задмина 1 метър, а вятърът навя преспи до 10 метра големи. В студ и виелици мина целия февруари. На 1, 2 и 3 март три дни и три нощи валя сняг. Де-белината му стана близо 2 метра, а соспите съвсем големи. От 23 март започна да се топи снегът и всичко потъна във вода. По стръмните места тръгнаха цели пластове земя. На 1 ап-рил не се още провиждаше черна земя, а към 10.IV. вече останаха само соспите. Пролетните посеви почнаха към 15 април в по-високите отцедени места. Всички зимни посеви бяха из-гинали, удушени от дебелия и дълго лежащ върху тях сняг. Шума в гората се появи към 25 април, а трева към 30 същия месец. След стопяването на снегът настъпи суша. /безводие/ до 19 май 1907 г. с голяма горещина. Нито пролетни посеви, нито есенни.
Сняг от соспите има до 15 май 1907 г.
От 1 декември 1906 г. до 31 март 1907 г. всичкия едър и ситен добитък е стоял в обора в двора на суха храна без да може да излезе навън нито един ден. Цената на добитъка спадна, а тая на храните се повдигна до 16 май – ръж 0,25 лв., пшеница – 0,30 лв. и царевица – 0,22 лв. /датите са в стар стил/.
Няма данни за жертвите в хора и добитък, които беличени са дали на лошото време и силните студове.
Стоян Генков от Барата, бивш учител, ни съобщи, че през 1919 г. бил ученик в III/VII/ клас в Ихтиман. През януари баща му отишъл в града. Времето не било лошо. Тръгнали за Белица. Единадесет души беличени – повечето момчета ученици. Щом излезли из града вре-мето рязко се влошило и колкото пътниците по се отдалечавали от града, то ставало по-лошо и се превърнало в страшна виелица. Силният вятър, смесен със сняг, биел немилостиво в очите и лицата им. Едвам излезли от местността „Пенин трън” на Ихтиманския рид „Царич-ник”. Виелицата станала толкова лоша, че пътниците не могли да разберат къде вървят. По-мислили, че ще се изгубят из гората и решили да са върнат назад по стъпките си, които още личали. Не вървели обаче вкупом, за да си помагат ако някой отслабне или изостане. Успе-ли да слязат в местността „Кочиово” в полето. На крак похапнали по малко хляб и продъл-жили като пак вървели всеки според силите си. Най-напред изостанал ученикът Георги Ан-дреев от Суевци. Нямало кой да му помогне. Той седнал. Вятърът започнал да го затрупва със сняг. Момчето се унесло и го намерили на другия ден умряло под снежна преспа. Ангел Генков помагал на сина си и на Борис Михайлов от Градеж. Като се уморил предал го на Иван Цинцара, ала момчето било слабо, гладно, измръзнало и умряло в ръцете му. Пред Цинцара вървял Георги Стоянов Панков от Суевци. Неизвестно защо той пил вода на Кер-ванджийската чешма при шосето. Водата го пресякла още повече. Успял да стигне от ограда-та на крайната къща, паднал без да извика за помощ и го изровили от снега умрял.
Другите успели да се върнат живи. Иван Цинцара съобщил в полицията, но хора не тръгнали веднага за помощ.
В Белица е имало и хубави зимни дни.
Анета Владимирова от сведения от Димитър Ив. Симеонов и Стоян Генков
ДРУГИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЗИМАТА В БЕЛИЦА И ПЛАНИНАТА
ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ НАДДЕЛЯ
/Документален разказ/

Пътят към планината беше прекъснат повече от седмица. Снежни преспи бяха засипали оголените места и село Белица беше изолирано. Единствената връзка, която все още пулси-раше равномерно, беше телефонът. Не бе спрял и животът на планинците. От породистите крави на ДЗС бе надоено много мляко. И ето че по телефона дойде вестта в Ихтиман, че всички налични съдове са запълнени с мляко и ако не се извози този ден, то ще трябва да се излива безполезно навън. Във филиала цареше тревога. Тревогата обхвана и централното ръководство на ДЗС в Ихтиман. Да се тръгне с камион или друго превозно средство по зат-рупания от преспи път беше невъзможно. Единственото спасение бе мощната съветска тех-ника на военното поделение, но щеше ли командирът да разреши? Щеше ли да поеме отго-ворността? Щеше ли да направи повече от това, което бе по силите му, за да се спаси повече от това, което бе по силите му, за да се спаси повече от 1000 л. мляко?
Разговорът между директорът на ДЗС Георги Новански и командира на поделението бе-ше кратък. Командирът пое отговорността за техниката, а директорът – задължението заедно с председателя на профкомитета Йордан Зарков да пропътува до Белица, за да участва в от-говорната акция.
И всичко тръгна добре. Слабият северен вятър и ситният снеговалеж, малките навявания на пътя не бяха пречка за мощния гъсеничен влекач. Като огромно влечуго той се нахвърля-ше върху преспите, разравяше ги, сякаш си играе с тях и продължаваше своя път към сърцето на Ихтиманската Средна гора – към с. Белица. То това беше само началото на борбата. Снежната стихия и свирепият северен вятър сякаш се спотайваха. Като че нарочно бурята допусна хората до селото. Почака ги да натоварят влекача и да потеглят уверено по обратния път. И то само да тръгнат, защото почти веднага с потеглянето на машината започна борбата между нея и бурята. Виелицата се нахвърляше с цялата си ярост върху машината, ревеше зловещо, за да заглуши грохота на мотора, засипваше я със сняг, трупаше преспи само и само да я застави да спре, да я задържи в ледените си прегръдки.
Стъклото пред водача Георги Ат. Бояджиев стана стъкло от сняг – непрогледно и плът-но. Единственото спасение беше да се отвори малкото стъкло и да се кара машината с лице към фъртуната. Сега вече за вятъра нямаше прегради. Той вееше хиляди снежинки направо в лицето, в очите на водача, духаше с всички сили, сякаш искаше да го откъсне от лостовете на управлението. Заедно с това той преграждаше с все по-големи и по-големи преспи пътя на влекача, на места високи колкото самата машина. На много места път изобщо не се виждаше и само смелостта и съобразителността на водача на групата сержант Здравко Т. Церовски и на останалите водеха групата по вярна посока.
С рева на бурята се слива и грохотът на влекача. Той разкрива преспите, гази летящите снежинки и пухкавия сняг, катери се по върха и поема по склона на вакарелските махало. Съвсем близо е махала Джамузовци, но пътят е изчезнал сред хилядите навявания и преспи. В една огромна пряспа се врязва машината и сякаш попада в капан. Рие напразно напред и назад, върти се встрани, но не може да се измъкне. Всички опити са напразни. Машината е попаднала в такъв терен, че без чужда помощ не може да излезе. Часът е вече 11,30 – цели четири часа и половина влекачът и хората са в плен на стихията. Всички усилия, всички опити са безрезултатни. А в това време командирът на поделението, секретарят на ГК на БКП Ив. Новански, началникът на участък МВР, Славейко Илков напразно се опитват да влязат в телефонна връзка със с. Белица. Бурята отдавна я е прекъснала. Никой вече не може да каже хората с влекача на път ли са или са в селото. Бавно, убийствено бавно се движат стрелките на часовника. Но да се чака е не само безсмислено, но и опасно. Явно е, че с ма-шината и с хората се е случило беда.
Тогава поема страшния път втора тежка машина, под личното командване на командира на поделението. Но трудният терен на Вакарел, огромните преспи, виелицата сякаш са си дали дума да не пропуснат никой към скования в огромната пряспа влекач. Това наложи да се вземе и булдозерът на МТС с водач Стефан Стефанов, придаден към пътния майстор Сто-ян Велчев от с. Вакарел за разчистване на главния път.
Бавно се придвижват двете машини. Към 12 ч. на следващия ден те достигат пряспата, сред която е окован влекача. С общи усилия и с много труд най-после влекачът стъпва на здрав терен и хора и машини поемат към града. Бурята е още свирепа. Тя не се е отказала да прегради пътя дори на трите мощни машини, но човешката воля надделя и е вече пълновлас-тен господар над тях.

Драгомир Василев
/В. „Средногорска искра”, бр.3/1968 г./