През БЕЛИЦА ПЛАНИНА, дял от Ихтиманска Средна гора от древни времена минава път, който свързва Тракийската равнина със Софийското поле. Тъй като селата, през които минава пътя, са с българско население, минаването по него е по-безопасно. Затуй Левски е пътувал по него от Турция за София и обратно.
Д. Цочев, заслужил деятел на БТС. В статията си „Последният маршрут” поместена в „Отечествен фронт” от 18.12.1974 г. като се позовава на запазената бележка, писана от Левски. На 18.12.1872 г. са дадени 200 гроша на двама ловчански затворници в София, следва да се приеме като изходен пункт на това пътуване – гр. София. За другар Апостола имал предания на делото Никола Ръжанков от Пазарджик. Снабдени с тескерета, на коне, те напускат София на 18.12.1872 г., минават Нови хан, Вакарел /Белица, Поибрене, Панагюрище/, Старосел, Вой-нягово и пристигат в гр. Карлово.
Това не е било първото пътуване на Левски през Белица. Той е минал по същия път за София със задачи да разбере кои са арестувани от нападението на пощата в Араба конак.
При това пътуване е създаден РК в село Белица, на 14.10.1872 г. На първо време прие-мат 17 човека в комитета. Ръководител на комитета е Ганчо Генов Иванов от махала Суевци, с. Белица. Селото оттогава наброява 1300 човека. Той участва в двете български легии на Ге-орги Сава Раковски в Белград 1866-1868 г. Там се запознава с Левски и се снимат заедно с други участници в легията.
Тъй като сме отдалечени от Панагюрище след въстанието никой не се интересувал от участниците в него. А имаше 7 човека обесени в Черната джамия в София и десет заточени в Мала Азия, остров Родос и Диарбекир.
Участието на Ганчо Генов Иванов в Българската легия се е пазило в тайна и така него-вото име остава неизвестно в публикуваната снимка. А един от участниците във въстанието казва, кой е знаел че някога ще се поинтересуват от нашето участие в борбата за освобождение на България.
Месец март идва и Бенковски заедно с Делчо Уливера от Поибрене и възстановяват ко-митета. Ганчо Генов Иванов е организатор и ръководител на въстанието. По думите на Д. Страшимиров той е душата на въстанието. Участник на събранието в Оборище. Посреща Бен-ковски в с. Петрич, тръгва с Хвърковатата чета.
Вдига Голяма Раковица да въстане. Разделя се с Бенковски, когато четата тръгва през Балкана. Завръща се, арестуват го заедно с другите участници. Заточван, връщан, пребит от турците в затвора и за Великден 1877 г. умира в Софийския затвор, пребит от турците.
/виж Вл. Зеленгоров, учителя Марин Нейков/ за Ганчо Г. Иванов.
Ако имаше в 100 села един Ганчо Генов Иванов и в десет града един Бенковски, въста-нието щеше да има друг обрат.