Историята на с. Белица

През БЕЛИЦА ПЛАНИНА, дял от Ихтиманска Средна гора от древни времена минава път, който свързва Тракийската равнина със Софийското поле. Тъй като селата, през които минава пътя, са с българско население, минаването по него е по-безопасно. Затуй Левски е пътувал по него от Турция за София и обратно.
Д. Цочев, заслужил деятел на БТС. В статията си „Последният маршрут” поместена в „Отечествен фронт” от 18.12.1974 г. като се позовава на запазената бележка, писана от Левски. На 18.12.1872 г. са дадени 200 гроша на двама ловчански затворници в София, следва да се приеме като изходен пункт на това пътуване – гр. София. За другар Апостола имал предания на делото Никола Ръжанков от Пазарджик. Снабдени с тескерета, на коне, те напускат София на 18.12.1872 г., минават Нови хан, Вакарел /Белица, Поибрене, Панагюрище/, Старосел, Вой-нягово и пристигат в гр. Карлово.
Това не е било първото пътуване на Левски през Белица. Той е минал по същия път за София със задачи да разбере кои са арестувани от нападението на пощата в Араба конак.
При това пътуване е създаден РК в село Белица, на 14.10.1872 г. На първо време прие-мат 17 човека в комитета. Ръководител на комитета е Ганчо Генов Иванов от махала Суевци, с. Белица. Селото оттогава наброява 1300 човека. Той участва в двете български легии на Ге-орги Сава Раковски в Белград 1866-1868 г. Там се запознава с Левски и се снимат заедно с други участници в легията.
Тъй като сме отдалечени от Панагюрище след въстанието никой не се интересувал от участниците в него. А имаше 7 човека обесени в Черната джамия в София и десет заточени в Мала Азия, остров Родос и Диарбекир.
Участието на Ганчо Генов Иванов в Българската легия се е пазило в тайна и така него-вото име остава неизвестно в публикуваната снимка. А един от участниците във въстанието казва, кой е знаел че някога ще се поинтересуват от нашето участие в борбата за освобождение на България.
Месец март идва и Бенковски заедно с Делчо Уливера от Поибрене и възстановяват ко-митета. Ганчо Генов Иванов е организатор и ръководител на въстанието. По думите на Д. Страшимиров той е душата на въстанието. Участник на събранието в Оборище. Посреща Бен-ковски в с. Петрич, тръгва с Хвърковатата чета.
Вдига Голяма Раковица да въстане. Разделя се с Бенковски, когато четата тръгва през Балкана. Завръща се, арестуват го заедно с другите участници. Заточван, връщан, пребит от турците в затвора и за Великден 1877 г. умира в Софийския затвор, пребит от турците.
/виж Вл. Зеленгоров, учителя Марин Нейков/ за Ганчо Г. Иванов.
Ако имаше в 100 села един Ганчо Генов Иванов и в десет града един Бенковски, въста-нието щеше да има друг обрат.