Историята на с. Белица

УЧАСТИЕ НА С. БЕЛИЦА В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

  1. Сведения и предания за посещение на Васил Левски в с. Белица и основаване от него на революционен комитет в селото.
    Село Белица заема най-високата част на Ихтиманската Средна гора – Белица планина. В края на турското робство се е състояло от днешните заселища /махали/, с изключение на Сре-дищна /Белица/ и население към 1300 души. Землището му граничи със землищата на селата Вакарел, Голяма Раковица, Каменица, Поибрене, Мухово, Ихтиман и Веринско. През Белица планина минавал в най-древни времена път от Тракийската равнина за Софийското поле. Съществувал е и по време на Априлското въстание. Тъй като селата около тоя път са с бъл-гарско население, пътуването по него за българи е било почти безопасно. Поради това сведе-нията и преданията говорят, че главно по тоя път е минавал и Васил Левски от София за Тра-кия и обратно. Нощувал е в Белица и образувал революционен комитет.
  2. Според Ангел Тодоров Ганчев, р. 1907 г. и внук на Ганчо Генов Иванов, главният ор-ганизатор на Априлското въстание в с. Белица, В. Левски е минавал през селото, нощувал е и в кръчмата на дядо му, която се намирала в Белишкото заселище Широкирът. Това посещение станало през есента на 1872 г. Ганчо Генов заклал коза, за да нагости скъпия гост. Тогава Апостола образувал и революционния комитет, който е послужил като основа на бъдещата революционна дейност на беличени.
  3. Иван Павлов Шопов от с. Белица, р. 1895 г., разказва, че дядо му Стойно убил заптие на име Мурад заедно с коня му на местността Косов камък, тъй като било по следите на Левс-ки, който водил към кръчмата на Ганчо Генов и заселище Широкирът. Същото се потвържда-ва и от брат му Петър.
  4. Стоян Иванов Кольов от Белица, р. 1907 г., слушал, че Левски се въртял няколко дни из Белица. И брат на дядо му на име Атанас, който наскоро след това загинал, го водил с бе-личени на лов. Двамата дори участвували в прогонване на черкези, които искали да отвлекат девойката Янка – дъщеря на беличенина Илия Дишков и първа братовчедка на Атанас по майка.
  5. Стоян Делчов Гешев от Белица, р. 1931 г., слушал от близките си, че Васил Левски, на път от Широкирът, е ходил в белишкото заселище Суевци и нощувал у дома на Арангел Мишев от същото заселище. Арангел Мишев е един от най-дейните въстаници от Белица по време на Априлското въстание. Можел да улучи с пушката си яйце от сто метра разстояние. Обесен е след потушаване на въстанието.
  6. Дельо Цочев, заслужил деятел на БТС в статията си „Последният маршрут” /в. „Отечес-твен фронт” от 18.02.1974 г./ пише: „Като се позоваваме на запазената бележка, писана от Левски с дата 18.12.1872 г. за дадени 200 гроша за двама ловешки затворници в София, следва да приемем за изходен пункт на това пътуване – гр. София.
    За другар Апостола има предания на делото Никола Ръжанков от Пазарджик. Снабдени с тескерета, на коне, като търговци те напускат София вероятно на 18 декември, през деня ми-нават Нови хан, Вакарел, Старосел, Велигово, Войнягово и Дъбене. Извървели 120 километ-ровия леко заснежен път, на 20 декември привечер, те стигат южните покрайнини на Карло-во. Тук двама другари се разделят.”
    Авторът на статията не поменава с. Белица, но читателите, които познават пътя от Вака-рел за Поибрене, знаят, че той минава през Белица. Разстоянието от София до Вакарел по се-гашния път е 38 км и по тогавашния път това разстояние е било толкова. Смятаме, че от Вака-рел двамата пътника са минали по пътя Вакарел – вакарелската махала Бузяковци, която е на пътя за Поибрене. Разстоянието от Вакарел до тази махала по сегашното шосе е 9 км. Прибли-зително толкова е било и тогава, тъй като пътят е минавал през мах. Мечковци. От Бузяковци до белишката махала Градеж – 4 км и от Градеж до Широкирът – 3 км, или общо разстоянието от София до Белица – 54 км, което пътниците са могли да изминат и да преспят в кръчмата на Ганчо Генов, защото знаели, че там ще намерят най-добър прием и ще могат спокойно да про-дължат пътя си на другия ден.
    Има предание, че В. Левски е нощувал в Общото – черковна и училищна сграда в Белица, строена през 1870 г.
    Достатъчни ли са посочените сведения и дали те са верни, за да направим изводи от тях, че Васил Левски е посетил Белица. Като имаме предвид, че самият Апостол, а и неговите ис-торици не поменават за това? Смятаме, че са достатъчно, особено като имаме предвид използ-ването на безопасния път София – Белица – Татар Пазарджик.

Документи за участието на беличени в Априлското въстание

Документите за участие на беличени в Априлското въстание не са много, но са ценни. Те са:

  1. Писмо на белишкия учител Марин Нейков до революционера – общественик Стоян Заимов.
  2. Телеграма от Русенския валия до Високата порта в Цариград. /Телеграмата и сведени-ята от молбите за сведения не поместваме, както и събраните сведения от хора в селото, тъй като сме ги използвали в обобщенията./
  3. Списък на убитите, обесените и затваряни беличени, даден от общинското управление в селото.
  4. Молбите за пенсия на беличените-заточеници и от вдовиците на убитите, обесените и загинали беличени и приложените към тях сведения от поборници.

Писмото на Марин Нейков
Марин Нейков, роден около 1860 г. в с. Белица, брат на Миче Нейков – един от обесените участници във въстанието, тогава 16-годишен, бивш учител в селото, с писмо от 15.Х.1900 г., отправено до известния революционер Стоян Заимов /намира се в Народната библиотека, София /ф.с.3.II884/, е дал следните сведения за Априлското въстание в селото:
„През март 1876 г. дошъл от с. Поибрене Делчо Уливеров заедно с още едно лице /непознато и името му не чули/, събрали се селяните: Ганчо Генов, Михаил Панчов, Нено Стоянов, Иван Постолов, Мичо Нейков и още няколко души и съставили един списък на по-видните селяни и си отишли. След това Ганчо Генов започнал да събира селяните и да ги уго-варя, като наредил една дружина да се грижи за една потреба, друга за друга и т.н.
Едни готвили барут, други пушките потягали, трети фишеци. Наредили и ковач да прави маждраци от коси и сърпове. Бил отреден Павел Бонев за пощаджия до Поибренския комитет и до Панагюрския. Той пренесъл две вулии барут от Панагюрище за фишеците.
Щом в Панагюрище било обявено въстанието, от Поибрене проводили Делко Лулчов да съобщи на Ганчо и другите да възстанат. Той дошъл на 21 април /датите са в стар стил, или по нов на 4 май/ около пладне. Събранието станало в корията при махала Суевци. /Направено бе предложение заселище Суевци да бъде преименувано на Априлци/. Присъствали около 50-60 души. След като се решило сутринта да възстанат и пренесат децата в гората „Арамлиец”, пратеникът Делчо Лулчов си отишъл.
На 22 април жителите на селото почнаха сутринта рано да превозват домашни потреби към гората „Арамлиец”, а домашните скрили всичко от къщи в нарочно направените в двора, в гората или в нивите дупки за скривалище. На Гергьовден /на 23 април – петък е бил Гер-гьовден /6 май сегашен стил/ всичкото село беше празно, къщите зееха отворени, жива душа нямаше. Всички бяха в гората. Там беше откарана и стоката. Направиха си колиби от дървета, шума и бъзе /чимове/ и в тях се наместиха жените, децата и съесните припаси. Всеки здрав мъж се въоръжи кой с каквото оръжие имаше: кремаклия пушка, пищов, нож, направен от коса или сърп, щат наложен на един дълъг буков лост и брадва. Заседанието ставаше на поля-ната: Арамлиен – преслоп /Тази местност е известна сега под името Араличенец/ при Змейов кладенец. Към 25 април дойде Никола Николов с една дружина от Поибрене със заповед от Бенковски да се нареди караул откъм Ихтиманско и щом се видят турци, да се убиват, като се отиде на шосето „Царичино” да се пресече телеграфната жица и разрушат мостовете. Отреди се една чета за тази цел под командата на Арангел Мишев да извърши това, а Никола Нико-лов замина да изкара с. Голяма Раковица при с. Белица в Арамлиец.
Караулите съобщиха на 28 април, че в махала Суевци дошли двама турци с коне откъм Вакарел. Веднага се изпрати една дружина под главатарството на Мичо Нейков да ги убият.
Главният съвет се състоеше от : Ганчо Генев, Михаил Панчов, Нено Стоянов и Иван Пос-толов, секретар Стоянчо Ненов – даскала.
Дружината на Мичо Нейков намерила двамата турци, че се установили в плевнята на Ге-орги Хайдуков, защото къщата била затворена, а те дошли привечер. Те били една молла и едно заптие от бея в Самоков, пратени да събират вергия /данъци/. Четата ги заобиколила през нощта и тъкмо призори единият излязъл на вратата да пита що искат от тях, та са ги обсадили. Мичо Нейков гръмнал и турчинът се превалил на прага. Другият го въвлякъл вътре и започ-нал да стреля, най-после Арахангел Мишев се промъкнал, подровил дупка в стената, проврел шишането и го убил. Илия Ласков и Христо Михайлов ги заклали. Конете им и другите при-надлежности докарали при главния съвет, където били разделени между четата, а Павел Бо-нев откарал конете при Бенковски в Панагюрище и той ги взел и проводил по едно пауново перо за шапките на въстаниците. Труповете на турците били изгорени в дола при махала Ба-рата.
Когато вече в Еледжик се разбиха въстаниците и към Панагюрище клокочеше като котел, патрулите доведоха двама ихтимански попове при главния съвет. Те бяха поп Илия и поп Димитър, идели с писмо от ихтиманските първенци. Изпървом се взело решение да се убият свещениците, но отпосле преодоляло да се задържат под стража. На другия ден, а то беше към 2-3 май, дойде известие от Поибрене, че Панагюрище паднало, турската войска го горила, дошла и в Поибрене и то горело. Тогава съветът решил да се завърнат всички по домовете си и никой нищо да не казва що е чул и видел. Поповете да се пуснат, след като хората се завър-нат по къщите си и те да кажат в Ихтиман, че в с. Белица няма въстание, а мирна турска рая. Какво са казвали не се знае, но щом те си отиват, на другия ден Хасан паша, връщайки се от-към Сърбия, с една дружина дойде при махала Суевци и разпъна белите шатри. Подир него идеше откъм Ихтиман една голяма сган башибозук и черкези за плячка, но пашата ги върна и не позволи обир и огън на къщите и те се задоволиха само с колкото добитък намериха по мерата на паша.
Първата работа на пашата беше да събере оръжието на въстаниците. Всички пренесоха кой каквото имаше и то биде натоварено на три коли и се откара в Ихтиман. След туй повика коджабашията /робосчията/ Иван Постолов, та взе що имаше събрани пари от данъци, събра по-първите хора и след петдневно ядене заедно с 13 заптиета и почна да събира данъците и да лови комити и да ги изпраща в Ихтиман. Бяха затворени 113 человека, от които 46 изпратиха в Самоков, а другите пуснаха от Ихтиман. След 2 месеца затвор и изтезания от 46 души осво-бодиха 29, а 17 откараха в София. От тях осъдиха на смърт 7 души, които обесиха в София, а именно: Арахангел Мишев, Миче Нейков, Вълко Стоянов, Вельо Стоянов, Кръстьо Гергев, Иван Лазов и Цветко Раев. Десет души осъдиха на заточение във вечни окови, а именно: Ган-чо Генов, Михаил Пенчов, Христо Михайлов, Нено Стоянов, Стоян Ненов, Иван Постолов, Панко Гергев, Илия Ласков, Павел Бонев и Петър Петков, които бяха заточени на различни места на Мала Азия. От тях умряха там: Ганчо Генов, Михаил Панчов, Петър Петков, Илия Ласков, а другите си дойдоха след Освободителната война.
Получават сега държавна пенсия като поборници: Павел Бонев, Христо Михайлов, Панко Гергев, Нено Стоянов, Стоян Ненов по 30 лв. месечно. Вдовиците на: Ганчо Генов – 22,50 лв., на Вельо Стоянов – 15 лв., на Михаил Панчов – 15 лв. Онеправдан е само Иван Постолов, който по заслуги стоеше над всички въстаници /отпусната е пенсия и на Иван Постолов. Първият път пенсията му била отказана, понеже имал земя над 60 декара/

СВЕДЕНИЕ

от Белишката община за обесените, убитите, заточени и затваряни беличени след по-тушаване на Априлското въстание през 1876 г.
/Сведението е подписано от тогавашния кмет Станойчо Ил. Пенов и писаря Ангел Ген-ков. Намира се в Народната библиотека, София, Исторически отдел, в архива на Дим. Страшимиров/

По искане на Окръжния съвет в Пловдив Белишката община с писмо от 4.05.1898 г. е да-ло следния списък на обесените, убитите и затваряни белишки жители:

Име и презиме Според тур. регистър от 1845 г.
/данните в „според турския регистър от 1845 г.” не са включени в
сведението. Взехме ги от турския регистър.
Рождените дати в тях смятаме за по-верни. Лицата, срещу
които има чертички, не са били родени до 1845 г./

1.Арангел Иванов 50 г. 35 обесен

  1. Мичо Нейков 30 г. – обесен
  2. Иван Лазов 33 г. – обесен
  3. Кръстьо Гергев 40 г. 33 обесен
  4. Вельо Стоянов 55 г. 46 обесен
  5. Вълко Стоянов 50 г. – обесен
  6. Цветко Иванов 45 г. – обесен
  7. Михаил Ат. Панчов 70 г. 58 убит
  8. Ганчо Генов 50 г. 39 убит
  9. Илия Ласков 30 г. – убит
  10. Петър Петков 35 г. – убит
  11. Христо Михайлов 21 г. – затварян на вечно заточения в
    Азия или Родос
  12. Павел Бонев 38 г. – „
  13. Панко Гергев 25 г. – „
  14. Нено Стоянов 63 г. 56 „
  15. Стоян Ненов 33 г. – „
  16. Иван Постолов 35 г. – „
  17. Мито Стоянов 60 г. 41 в тукашните затвори от 3 м. до 1 г.
  18. Тано Постолов 45 г. 34 „
  19. Петър Стоянов 35 г. – „
  20. Петко Лазаров 35 г. – „
  21. Динко Цветков 35 г. 34 „
  22. Генчо Иванов 22 г. – „
  23. Стойчо Ценков 40 г. – „

СВЕДЕНИЯ

за друг убит беличенин, участвувал в Априлското въстание

ПЕТЪР СТАМБОЛИЯТА

  1. Ангел Тодоров Ганчев от Белица слушал от близки и съседи, че беличенин на име Пе-тър Стамболията бил байрактар на беличените, участвували в Хвърковатата чета на Бенковс-ки, водени от дядо му Ганчо Генов. Арестуван, Стамболията успял да избяга от затвора в Со-фия, но бил настигнат в Лозенската планина на връх Пеловрак и там убит.
  2. Димитър Генев от Градеж, р. 1893 г. в с. Голяма Раковица, Софийско, осиновен от Ил-ко Петров Петков от Белица, чул няколко пъти осиновителят казвал пред съседи: „И гробът на Петър Стамболията се намери в Лозенската планина. Само нашият баща не се знае къде е заровен”.
  3. инж. Михаил Димитров Генев от Белица, роден през 1922 г. в разговор на беличени за Априлското въстание дядо му Илко казвал: „Хей там в Лозенската планина е гробът на Петър Стамболията”.
  4. Димитър Ласков Стойов от Белица, Суевци твърди, че имало беличенин на име Петър Стамболията.
    Горните и други сведения говорят, че наистина е имало беличенин на име Петър Стамбо-лията, загинал по време на Априлското въстание. Най-вероятно е, че е син на Мито Стамбо-лията от Суевци.
    Димитър Генев твърди, че Мито Стамболията имал 4 сестри: Мина, омъжена в с. Голяма Раковица за Васил Юнев, Гена – омъжена у Тусунете и Цвета – омъжена в Кацарите в същото село. Четвъртата Атанаска, омъжена в Белица за Михаил Петров Турзийски от Суевци. Баба Атанаса казвала, че имала братов син, който загинал в Лозенската планина. Дъщеря на баба Мина, която била майсторица на Димитър Генев, казвала, че от техния род имало участник във въстанието, убит в Лозенската планина и синове, отишли в Добруджа.
    В с. Голяма Раковица в съседство с рода Тусунете, където била омъжена сестрата на Мито Стамболията Гена, живеел Петко Оскубата, преселен със семейството си от с. Вакарел. Купил си дворно място и направил колиба за живеене. Ходил ратай. Той казвал на бащата на Дими-тър Генев, че ходил на работа в Истанбул. Имал син, който участвувал в Априлското въста-ние. Казвал се Милуш. Според някои слухове жената на Петко Оскубата била сестра на Мито Стамболията. Петко и Мито заедно ходили в Истанбул като ратаи, поради това Мито бил на-речен Стамболията.

МЯСТОТО, КЪДЕТО Е ПРОВЪЗГЛАСЕНО ВЪСТАНИЕТО, МЕСТНОСТИТЕ,
КОИТО СА ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕЗ НЕГОВОТО ВРЕМЕТРАЕНЕ

Белишкото Оборище
Марин Нейков в писмото си до Стоян Заимов пише:
„Щом в Панагюрище било обявено въстанието, от Поибрене проводили Делко Лулчов да съобщи на Генчо Генов и другите да въстанат. Той дошъл на 21 април към пладне. Събрание-то станало в корията при махала Суевци. Присъствували около 50-60 души. След като се ре-шило сутринта да въстанат и пренесат децата и жените в гората Арамлиец, пратеникът Делко Лулчов си отишъл”.
От данните, с които разполагаме, Белица е единственото село, в което въстанието е про-възгласено на общо събрание, както това е станало в Оборище. Явно е, че Ганчо Генов, който е имал някои черти от характера на Бенковски и е присъствувал на Оборище, е решил въста-нието да бъде провъзгласено на общо събрание, за да се смята, че е общо дело, а не е станало по негова заповед. Предполагаме, че той лично е определил и мястото на събранието, тъй ка-то не е имал време за съвещание с другите.
Марин Нейков не казва къде точно в корията е станало събранието. Думата „кория” е от турски произход и означава малка гора, в повечето случаи частна, запазена от сеч, край нива, ливада или дом с оглед нейните дървета да се използват за строителен материал, завет и опаз-ване на водоизточник, или пък обществена, но вече по-голяма по пространство, със същото предназначение.
Корията при Суевци се намира на север от заселището и достига до дола, който отделя Суевци от Барата, получил след въстанието името Бунтовния дол. Сега представлява вековна букова гора, в която има дебели буки. Служи за опазване на заселището от северния вятър и водоизточника. Постолов кладенец, каптиран за водоснабдяване на заселището. Стоян Делчов Гешев от Суевци и Димитър Генев от Градеж разговаряли по тоя въпрос със свои съселяни, твърдят, че събранието е станало на полянката, северно от пътя, който минава между корията и заселището. На изток полянката стига до пътеката, която води към Постолов кладенец. Нак-лонена е на югоизток и обградена с вековни буки. Не е голяма, но 50-60 души могат спокой-но да се съберат на нея. Наистина тя е съвсем близо до заселището, пътя и пътечката. Поради това голяма е била възможността събраните да бъдат забелязани, но въстанието е било вече провъзгласено в Панагюрище и не е имало нужди белишките представители да се пазят от чужди очи и уши. От друга страна, населението е чисто българско и не се очаквало да има предатели, които да съобщят на властите в Ихтиман.
Кои са присъствували на събранието
Марин Нейков не е посочил имената на участвуващите на това събрание, но като имаме предвид кои са били по-видните стопани по онова време в селото и кои са взели присърце делото на въстанието, можем със сигурност да твърдим, че на събранието, с малки изключе-ния, са присъствували следните беличени:
От Градеж: 1. Ганчо Генов, 2. Иван Генов, 3. Михаил Панчов, 4. Цветко Иванов Раев, 5. Илия Пенов и 6. Тодор /Тото/ Събов. От Суевци: 7. Нено Стоянов Хаджийски, 8. Стоян ненов Хаджийски, 9. Мито Хаджийски, 10. Вельо Ст. Хаджийски, 11. Вълко Ст. Хаджийски, 12. Арангел Ив. Мишев, 13. Иван Апостолов, 14. Иван Лазов Цинцарски, 15. Пенчо Лазов Цин-царски, 16. Тано Постолов, 17. Илия Ласков Милчов, 18. Петко Арангелов, 19. Михаил Тодо-ров Терзийски, 20. Миче Нейков и 21. Петър Ст. Кежов. От Барата 22. Митър Иванов Дражов, 23. Стоян Христов Станчов, 24. Генко Ненов Цвятков, 25. Тодор Иванов Масларов, от Широ-кирът: 26. Атанас Стойчов, 27. Спас Бонев, 28. Спас Василкьов, 29. Добри Божилов, 30. Пен-чо Стойнов Клявчов, 31. Христоско /Токо/ Николчов, 32. Иван Вълков Клявчов, 33. Георги Митров Чомпала, 34. Митър Стойнов Шумана, 35. Иван Стойнов Шумана, Ангел Стоянов Шуманов – Чокара, 37. Иван Стоянов Шуманов – Родоя. От Горобиовци: 38. Стоичко Стой-нов. От Парапандовци: 39. Иванчо Цветков Николов, 40. Петко Цветков Николов, 41. Дими-тър Тотов. От Бойчиновци: 42. Павел Бонев, 43. Динко Цветков. От Дълга нива: 44. Младен Спасов. От Горостанете: 46. Апостол Иванов, 47. Трендафил Иванов. От Шуглеовци: 48. Пенчо Ст. Медаров, 49. Велко Стоянов. От Дорлиовци: 50. Иван Събов, от Ст. кошара: 51. Вучо Божинов. Вероятно е имало и други и то главно от Барата и Суевци. Редно е било да присъствува и Петър Петков Генов от Градеж, но за него се говори, че бил изпратен към Ва-карел в Бузяковци, Джамузовци и Бърдо да съобщи на вакарелци да се вдигнат на бунт.
Прави впечатление, че най-много представители е имало от Суевци. Това е напълно ес-тествено, тъй като то е най-голямото заселище, имало е най-много посветени хора в делото и мястото на събранието е било съвсем близо до него.

Как е протекло събранието
Даскал Стоян Ненов Хаджийски, който е бил секретар на революционния съвет и е при-съствувал на събранието, както и на заседанията на революционния съвет, е можел да даде ценни сведения за провеждане на това събрание, но за жалост докато е бил жив, никой не се е сетил да се обърне към него, а и той не е предполагал, че някога бъдещите поколения ще се поинтересуват от тях. Такива сведения е можел да даде и Иван Апостолов. Затуй сме прину-дени да изложим предположенията си, а те са, че първи са се явили на мястото представите-лите на Суевци, които са били най-близо до мястото на събранието. Нямаме сведение какво точно е било времето. Допускаме, че не е било топло, а хладно и сухо. Не е имало дъжд. По-ради това пристигналите първи суевци са запалили огън на полянката на няколко места, тъй като са имали предвид, че повече хора ще се съберат. Всеки представител, освен, че е бил добре облечен и обут с навуща и цървули, е носил и връхна дреха – ямурлук, тъй като време-то през април е хладно. Някои вероятно са пристигнали и с оръжията си – пушка, пищов или с брадва. Първите пристигнали са заставали сред поляната, по нейните краища или се опира-ли върху някоя от буките. Разговаряли се, питали се едни други какво е станало в Копривщи-ца и Панагюрище и какво ще стане по-нататък. Питали са се какво ще се случи с тях, с жените и децата им, със селищата, с добитъка и храните им, ако башибозуци нахлуят в селото. При-иждали са други. И те са питали същото.
Предполагаме, че Ганчо Генов е пристигнал облечен във въстаническата си униформа и с коня. Безспорно е, че той е открил събранието с пламенни думи, като е съобщил, че панагюр-ско, пазарджишко, пловдивско и в другите краища българите са се вдигнали вече на бунт и се радват на свободата си. Дал е думата и на пратеника Делко Лулчов да каже какво е чул, видял и какво са му заръчали да предаде на беличени. След изказването на пратеника предполага-ме, че Ганчо Генов е предложил без много умуване да решат да въстанат.
Едва ли всички са приели предложението му веднага. Може би не е имало противници, които да са се изказали открито, но недоволни са се намерили и са задавали въпроси. Страхът на хората е идел главно от близостта на черкезите и башибозуците, които можели да дойдат от Ихтиманското поле. Все пак повечето са гласували за въстание. Веднага след вземане на решението всички са се разотишли, а Ганчо Генов е поел към с. Г. Раковица, придружен по всяка вероятност от Петър Кежов, да разбере какво става в с. Голяма Раковица и да се опита да ги вдигне на бунт, ако още не са въстанали.

Въстанието
Знае се, че пръв от беличените е въстанал Михаил Панчов и неговото семейство натова-рило на две коли дрехи и постелки, храна и покъщина първо е тръгнало. Колите са слезли по пътя през Кузничаво ниве, минали долината на река Белица и носи името Кумански рът. Ве-роятно някога там са живели кумани. Северозападният му склон, който е много малък, дости-га до седловината Араличенец, а северният опира в долината на река Бощица, известна в тази си част под името Заин дол. Цялата Змейова шиба е обрасла с вековна букова гора, разкъсвана от малки полянки. И сега още има такива големи дървета.

Араличенец
Араличенец е турска дума и означава място, през което се преминава. Тази местност се образува от сливането на северозападния склон на Змейова чукара и южния склон на връх Икуната. Тя служи за вододел между водите, които се събират в р. Бощица и тези, които се стичат към р. Белица, както и за преминаване на хора, диви животни и добитък от долината на Бощица към долината на р. Белица и обратно. През тази седловина минава пътят от засе-лище Белица /Средищна/ за с. Голяма Раковица и пресича днешния път за местността Арам-лиец. Представлява малка поляна между двата склона – източният ù край опира до гората, а западният е по-широк и достига дола. До 1968 г. е обработват. Нивите по него са били на бед-ринците. Не се знае точно на кое място е била колибата на главния съвет. Предполагаме, че се е намирала под буките в източния край на седловината. порази тая колиба Араличенец след въстанието е получила името Бунтовната колиба. Това име не се е задържало за дълго и днес рядко се поменава.

Шаркова ливада
С това име се нарича ливадата, която се намира в края на източния склон на връх Змейова чукара, близо до долината на река Бощица в местността Ливади. Името си е получила от ня-когашен свой притежател с прякор или име Шарко. Не е известно кога е живял. По края на тази поляна въстаниците са изкопали дупки и заровили ковчезите, в които са спастрили об-лекло и завивки, а също и други домашни предмети, прибрани в сандъци. Шаркова ливада била на някой Шарко от Парапандовци /Шарко е прякор, но неизвестно на кого/. Стоянчо Горобия я закупил от него.

Паметникът на Априлци в с. Белица се запланува да се построи през 1975 г. Същият беше изработен от мономентен комбинат за изкуство – гр. София с автор Иван Блажев през 1980 година и на 30.06.1982 г. беше монтиран на площада в с. Белица., мах. Средищна.

Официално паметникът е открит на 27 април 1986 г.

СЕЛОТО – СБОРНОТО МЯСТО НА ВЪСТАНИЦИТЕ
ОТ ДОЛНА БЕЛИЦА

„Селото” се нарича могилата, която се намира в южния склон на връх Букова могила, се-верно от нея минава пътят от заселище Белица /Средищна/ за Дълга нива. Ниска могила, об-расла с гора. На върха ù има поляна, където се намират останки от черква и кръст на оброчи-щето св. Спас. В североизточната част на могилата са останките от гробищата на белишко заселище напуснато от жителите му около 1820-30 г., тъй като се появила чума и основали заселищата от днешната Долна Белица. Според някои то носило името Богданово, а според други – Реберта. По-вероятно е, че е носило второто име, тъй като западния склон на могила-та носи това име. Не е изключено да е носило името Селището.
Според откъслечните сведения, които имаме за въстанието в Долна Белица, то не е про-ведено така организирано като в Горна Белица. Долнобеличени не са имали отделна органи-зация, нито отделен революционен комитет, а от всяко заселище по един човек е държал връзка с Ганчо Генов. Новината за въстанието в заселищата е дошла от Поибрене, предадена от поибренски пастири, а отговорникът за тия заселища Павел Бонев от Бойчиновци е зане-съл новината за събранието при Суевци.
Долнобеличени са напуснали домовете си – някои на 22 април, останалите на другия ден, но семействата им не са отишли далече, а стояли наблизо около домовете си. „Селото” е било сборно място на старейшините, където те са решавали какво да правят и поддържали връзка с поибренци и горнобеличени.
И в Долна Белица не е имало турци, но там е служил полски пазач на име Зиряп. Беличе-ни не са посегнали на него.

ОБОБЩЕНИЕ НА ДАННИТЕ ЗА УЧАСТИЕТО НА БЕЛИЧЕНИ
В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1876 ГОДИНА

Всички данни от писмените документни и устните сведения, събрани от нас, говорят, че главен организатор на въстанието или както се изразява Димитър Страшимиров „душата на делото в Белица”, е бил Ганчо Генов Иванов от заселище Градеж. Според турския регистър, съставен през 1845 г., роден е през 1837 г., или по време на въстанието е бил на 39 години. Внучката му Стоянка Тодорова Ганчова слушала от баба си да казва, че бил среден на ръст, рус, белолик, със светло сини очи. Синът му Никола Ганчов приличал на него. И другите сведения потвърждават, че е бил среден на ръст и рус. По характер – припрян, избухлив и бързорек.
Марин Нейков твърди, че той бил първият грамотен човек в Белица. Не посочва къде е учил и какво училище е завършил. Внучката му Стоянка предполага, че е учил в Поибрене занаята абаджийство, където е имал женена сестра и заедно с тоя занаят изучавал четмо и писмо. Не е изключено учението му да е било в Панагюрище или Ихтиман и Церово. Внучка-та му Стоянка Тодорова твърди, че е имал тефтер за вересии, в който записвал с червено мас-тило имената на длъжниците си и размера на задълженията. Виждала тефтера, но не знае как-во е станало с него.
Според тези и други сведения Ганчо Генов след завършване на учението се е върнал в се-лото, направил е къща, която просъществува до към 1832 година – ниска, с три помещения: стая, къща с огнище, килер и малък зимник.
Оженил се е вероятно през 1864 година за Нона Цветкова Пенкова от белишкото засели-ще Бойчиновци.
Оженил се е вероятно през 1864 г. за Нона Цветкова Ненкова от белишкото заселище Бойчиновци. Имал пет деца: Тина, 1865-1928 г., Георги, р. 1868 г., Велика, р. 1870 г., Тодор, 1872-1963 г. и Никола – р. 1874 г.
Редом със земеделието Ганчо Генов е упражнявал и занаята си абаджийство. Внучката му Стоянка твърди, че чула това от баба си. Баба ù Нона разказвала, че тогава нямало газеничета. Може би не е имало и борина и той вечерно време шиел на свещ, направена от лой или от мас. Предполага се, че се е занимавал и с търговия на шаеци. Някои от тия шаеци е използу-вал за ушиване на дрехи, а на другите е търсил пазар чак в град Ниш, където ги закарвал с коне.
По това време Белица не е имала средищно заселище. Хората са правили събори на раз-лични места, а на по-големите празници се събирали в заселище Широкирът. Поради това Ганчо Генов построил там кръчма, която се намирала на поляната под селището на Чомпале-те, срещу кладенеца /чешмата/ на широкрътци. След Освобождението на България тази кръч-ма е била закупена от Георги Чомпала, който кръчмарувал в нея. После я закупил Шуманете и я разтурили. „Тоя дюкян – каза ни Атанас Г. Чомполов – имаше две отделения и отдолу зим-ник. До него имаше спусница, която беше ковачница. Около дюкяна нямаше двор и плевня”.
В този дюкян Ганчо Генов е продавал вино и ракия в празнични дни и когато е имало съ-бор в Широкирът. През свободното си време там е шиел. Използвал е кръчмата си и за общес-твена работа. Той е организирал направата, още през турско, на днешния път от Широкирът на Градеж, който носи името Ганчовия път. Ръководил е и организацията за построяване на черквата в днешното главно белишко заселище /Белица/ Средищна. В кръчмата при Широки-рът е приютявал Левски. В нея е образуван и революционния комитет на селото. В тая кръчма са се отбивали и нощували панагюрски търговци и занаятчии, чрез които е поддържал връзки с Панагюрище, Поибрене и Мухово. Поради това той е минавал за един от първите хора в селото и без да е на власт бил властен. Поради това при него поибренеца Делчо Уливеров е завел Бенковски за образуване на революционен комитет.
Няма данни другаде, че Бенковски е основал комитета в Белица, освен в писмото на Ма-рин Нейков до Ст. Заимов, в което той пише: „През март 1876 г. дошъл от Поибрене Делчо Уливеров заедно с още едно лице /непознато и името му не чули/”. Беличани са познавали почти всички по-видни поибренци и панагюрци, следователно, ако непознатият е от тия се-лища, щяха да го познаят, пък и фактът”, че името му не чули показва, че то не е казано ясно или по-право е скрито. Тези факти показват, че основател на Комитета е бил Бенковски. От Белица е заминал за Раковица и Каменица.
Главната работа по организиране на въстанието в Белица е извършена от Ганчо Генов. „Към Белица се присъединили ближните Раковица, Смолско и всички колиби /махали/ нао-коло” – пише Димитър Страшимиров. Не открихме кой му е дал тия сведения. Но те не са измислени от него. А показват, че Ганчо Генов е бил нещо като главен отговорник и за тия села. Това се потвърждава и от сведението на същия – Димитър Страшимиров, който пише: „И Ганчо Белишки бил пратен да вдигне село Голяма Раковица.”
Търговията с шаек, която Ганчо Генов е вършил из селата съседни на Белица и връзките, които е имал с хората от тия села, му е дала възможност да поеме организаторската работа и в тях. Внукът му Ангел Тодоров твърди, че яздил сив кон с отрязана опашка, с който е обикалял селата. Редно е един такъв организатор като него да бъде и представител на района си в Обо-рище, но той не е вписан в списъка на народните представители. Иван Ст. Стоименов от Бе-лица твърди, че е слушал от майка си да казва, че Ганчо ходил там с Нено Хаджийски. Не е известно защо името му липсва в списъка. Може би той и другарят му не са имали пълно-мощно.
Внукът на Ганчо Генов – Ангел Тодоров твърди, че дядо му имал въстаническа униформа. Иван Ст. Стоименов чувал от майка си да казва, че когато отишъл в тяхното заселище Барата да ги подкани да въстанат бил облечен в турски дрехи. Изключено е обаче той да облече тур-ски дрехи след въстанието. Вероятно е бил облечен във въстаническа униформа, но тя не е била виждала такава униформа и е сметнала, че е турска. Имал е и пушка винчестер. Не е из-вестно откъде е и какво е станало с нея.
Стоян Червенков от с. Радославово, сега с. Чавдар, в спомените си пише, че при присти-гането на Бенковски в Петрич след избухване на въстанието на 23 април между посрещачите в това село е бил и Ганчо Белишки, т.е. Ганчо Генов. След тая среща изглежда той се е присъ-единил към четата на войводата и го е следвал. Ако се съди по сведенията на беличенина Пе-тър Ст. Кежов, дадени в молбата му за пенсия, същият е придружавал Ганчо Генов както на Оборище, така и по време на организаторската му работа в селата и отиване на четата на Еле-джик. Към дружината на Ганчо Генов са се присъединили Цено Вакарелчето – от Вакарeл, Петър Стамболията от Белица, раковчанинът Милош Апостолов Оскубав и други, които по това време са били в Панагюрище. Няма данни за други лица от Белица, били с четата.
Няма данни кога и точно къде Ганчо Генов се е разделил с четата на Бенковски. Той изг-лежда се е завърнал в селото след като беличени са се били завърнали по домовете си и е бил арестуван същата нощ, а това показва, че завръщането му е станало след като някои беличени са били вече разпитани и властта разбрала, че той е главния организатор на въстанието. Съ-щевременно то е и доказателство, че е бил в четата.
Изтезаван е в Ихтиман, Самоков и закаран в София Ганчо Генов е бил затворен в затвора „Черната джамия”. Осъден е бил на смърт, но помилван на доживотен затвор. Не е бил зато-чен с другите, защото е умрял в затвора срещу Великден 1877 г. Няма сведения къде е погре-бан. Знае се, че жена му отишла за Великден да му занесе дрехи и храна и да го види, а го на-мерили мъртъв. Може би са ù дали трупът му, но тя не е имала възможност да го закара и пог-ребе в Белица. Не се знае и присъствувала ли е на погребението му. Така завършил живота си тоя славен белишки борец за свободата на родината си.

Михаил Атанасов Панчов. Марин Нейков споменава него като втория човек в органи-зиране на въстанието. Че е бил вторият човек се потвърждава и от други сведения. Според турския регистър той е роден през 1818 г., тъй че по време на въстанието е бил на 58 години. Среден на ръст. Жълти мустаци. Воднисто сини очи. Йордан Иванов Генчев от Градеж слу-шал от баща си че Михаил Панчов бил касиер на революционния комитет, а сметките водел синът му Христо. И това е вярно – не бил грамотен, но добър майстор – дюлгерин. Той е вто-рият човек и в работата по изграждане на белишката черква. Строил е къща в Старо село, за да възстанови старото селище Беличе. Участвувал е в изграждане на черковната къща в Бе-лица, на която е бил майстор. Той е построил и първата частна сграда – кръчма в това засели-ще. Пръв въстанал и отпратил семейството си в Змейова шиба – място определено за семейст-вата на въстаниците и тръгнал да подкани и другите да въстанат. Поради това, че Ганчо Ге-нов, главен ръководител на въстанието, е бил с Бенковски, върху Михаил Панчов е останало ръководството на въстаналите беличени и той е носил най-голямата тежест по време на въс-танието. След потушаване на въстанието той се предава на Хасан паша, дошъл с войска в Су-евци и поел доколкото може отговорността за въстанието. Не е известно в кой Софийски зат-вор е лежал. Осъден е бил на смърт, но помилван и после заточен на остров Родос. Дочакал е освобождението и на път за България е починал в Цариград от малария, където синът му ос-танал след другите беличени, освободени от заточение, да го погребе. Не се знае точно къде е погребан. Жена му Рада е от барския род Хрисковци – 1820-1898 г. Деца: Ташо – р. 1840 г.,2 Ана 1842-1906, Трендафила 1847-1913, Цвета, Христо 1857-1928, Митра 1859-1935 и дъщеря омъжена в Бърдо с неизвестно име.

Нено Стоянов Хаджийски. Според Марин Нейков той е третият човек в революционния комитет. Според турския регистър е роден през 1821 г. или по време на въстанието е бил на 55 години. Среден ръст, пъстри очи. Бил е един от имотните беличени по онова време. Нег-рамотен. Занимавал се е и с търговия на добитък. Изглежда, че е доведен син на Стоян Ха-джийски, понеже е имал по-гоял имот от братята си. Ходил на хаджилък и поради това родът им получил прякора хаджийте. Осъден бил на смърт. Не е бил с Ганчо Генов в затвора Черна-та джамия, а в Централния затвор заедно със сина си Стоянчо, раковишките и петричките ръ-ководители на въстанието. заточен е бил на остров Родос, изглежда заедно с тях и пуснат след освобождението на България. Завърнал се в селото. Преселил се в град Златица, където е по-чинал и погребан.

Иван Апостолов, родом от Суевци. По време на въстанието, според списъка на община-та, бил на 35 години, вероятно е бил по-млад, защото името му не е записано в турския регис-тър от 1845 г. В молбата си за пенсия пише, че бил затворен месец в Ихтиман, месец в Само-ков, в София, Цариград и Родос. Държан в окови 28 дни. Завърнал се в Белица на Гергьовден през 1878 г. Получавал е пенсия като поборник. Починал през 1918 г. у дома си в Суевци. Погребан е в Суевските гробища.

Стоян Иванов Стоянов – Хаджийски, роден в Суевци. В списъка на общината е запи-сано, че по време на въстанието е бил на 33 години, или роден около 1843 г. Вероятно е бил малко по-млад, тъй като името му не фигурира в турския регистър. Починал е през 1925 г. в гр. Златица, където се преселил след Освобождението на България. Той е бил секретар на ре-волюционния комитет. Бил е кожухар и същевременно учител в Белица от 1870 до Априлско-то въстание. Среден на ръст с кафяви очи. След Освобождението бил награден с 12 медала. Дали са му и земя. Първата му жена е беличенка. Не е известно как се е казвала и кога е почи-нала. Втората му жена се е казвала Милка Стоянова. Била от панагюрския род Синигерови.

ПРИЧИНИ ЗА ОБЕСВАНЕТО НА 7 ДУШИ БЕЛИЧЕНИ

Според Марин Нейков и общинския списък за обесените и загинали беличени, в София са обесени 7 души, а именно:

  1. АРАНГЕЛ ИВАНОВ МИШЕВ. По време на въстанието е бил според общинския спи-сък на 50 години, а според турския регистър – на 35 години. По-верни са данните от турския регистър, затуй приемаме, че рождената му година е 1841. Няма данни какъв е бил на ръст и цвят. Женен. Не е имал деца, а само осиновено момиче. Бил храбър и много добър стрелец. Улучвал яйце от 100 метра с пушка. Обесен е , защото е водил дружината, която разрушила мостовете при гара Веринско и прекъснала телеграфните жици, пък и защото е убил един от турците, пристигнали в Суевци на разузнаване. След неговата смърт жена му се поженила за вакарелец, който дошъл да живее в нейния дом.
  2. МИЧЕ НЕЙКОВ ИВАНОВ. Според списъка на общината по време на въстанието е бил на 30 години, но вероятно е бил с три-четири години по-млад. Женен. Имал дете – моми-че. Обесен е, защото водил четата за убийството на турците дошли в Суевци и убил един от тях. Жена му Пана е от рода Клявчовци, широкирът. Поженила се за Стойно Тодорков от Дълга нива. Изглежда, че момичето е починало малко, защото няма данни за него.
  3. ИВАН ЛАЗОВ ЦИНЦАРСКИ. Според списъка на общината бил на 35 години. Неже-нен, следователно е бил с 5-6 години по-млад. Няма сигурни сведения за какво е обесен. Има слухове, че е убил турчин – башибозук, който по-предната година отвлякъл сестра му Иванка. Жижницата, в която са изгорели труповете на убитите турци е била на брат му Ненчо. Веро-ятно е участвувал в изгарянето им.
  4. КРЪСТЬО ГЕРГЕВ от Суевци. Според турския регистър бил на 33 години. Илия Д. Игнатов от Суевци слушал от стари хора, че той убил башибозук, който се опитал да откара кравите на брат му. Бил е женен. Жена му се казвала Яна. Била от Бедринци. След неговото обесване оставила децата си и се пожентила за Тане от Вакарел.
  5. ВЕЛЬО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ от Суевци. Според общинския списък бил на 55 години, а според турския регистър – на 46 години, което е и вярното. Женен. Не се знаят точ-но причините за обесването му. Говори се, че той е бил един от тези, които са изровили тру-повете на убитите турци от гроба и ги изгорили. Жена му получавала пенсия, но не открихме молбата ù.
  6. ВЪЛКО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ. По време на въстанието е бил между 40-45 г. Же-нен. Жена му починала след неговото обесване. Оставили син – Христо – глухоням. Не са известни причините за обесването му. И за него се говори, че е обесен поради участие в из-гаряне на труповете на турците. Не е изключено обаче и той и брат му да са участвували и в разрушаването на мостовете и прекъсването на телеграфните жици по шосето Вакарел – ве-ринско.
  7. ЦВЕТКО ИВАНОВ РАЕВ от Градеж. Роден е след 1844 г. Женен. Първата му жена починала преди въстанието. Втората му жена се поженила в с. Голяма Раковица. След поту-шаване на въстанието бил овчар. Черкези нападнали стадото и грабнали от него овен на Илия Пенов. Той убил единият от тях. За това убийство го обесили.

ВРЕМЕ И МЯСТО НА ОБЕСВАНЕТО
Според Цвета Иванова от Суевци, дъщеря на заточеника Иван Апостолов, бесенето било извършено при моста на ул. „Граф Игнатиев”. Тогава местността била покрита с ливади и мочури. Според сведенията на Никола Ив. Кючуков от Сливен, това е станало на 28 юли стар стил, в петък. В тоя ден много затворници били обесени н двора на затвора.
Няма данни беличените къде са погребани. Според раковчанинът Петър Велчев телата им били заровени някъде в днешния квартал лагера, в София, където имало гробища. Всички са имали присъди, в които са били упоменати точно деянията им. Изглежда, че жените им са присъствували при бесенето и преди това са им занесли прани дрехи, но не са останали све-дения къде са бесени и къде погребани.

УБИТИ И УМРЕЛИ
Освен посочените обесени беличени, загинали са още:

  1. Петър Петков Генов от Градеж. Според списъка на общината бил на 35 години. Женен. Не са известни причините, поради които е бил осъден и пратен на заточение. Не се знае и точно къде е загинал. Според несигурни сведения убит е към гр. Одрин, неизвестно защо. А според Мирчо Митев – умрял в затвора Родос. Бил дребен на ръст, буден, грамотен. Занима-вал се и с абаджийство. Оставил 3 деца: Иглика, Илко и Мите. Жена му Петра Китова от Панчовци се поженила в с. Вакарел. Говори се, че той бил връзката на белишкия комитет с вакарелци.
  2. Илия Ласков от Суевци. Според общинския регистър по това време бил на 30 години, но по-вероятно е, че е няколко години по-млад. Едър, представител мъж. Занимавал се и с търговия. Женен за Цвета Иванова Генова от Градеж. Не е оставил деца. Според Марин Ней-ков той отрязал с нож глава на един от убитите турци. Затуй бил заточен. А това значи, че е участвувал в дружината, убила турците. Не е известно, къде и как е загинал. Жена му се по-женила за Стойо Стоянов Кежов от Суевци, родена е към 1858 г.
  3. Петър Стамболията. Той не фигурира нито в списъка на Марин Нейков, нито в общин-ския списък, но някои устни сведения говорят, че е убит на връх Пеловраг, над село Лозен. Най-вероятно е, че е син на Мито Стамболията от Суевци, роден от първата му жена. По вре-ме на въстанието е бил в Панагюрище, присъединил се е към въстанието, по-скоро към дру-жината на Ганчо Генов. След потушаване на въстанието, понеже е търсен от властите, не е посмял да се завърне в Белица и с Милош Оскубов Обретенов е отишъл да се прикрие към София. Бил забелязан на връх Пеловраг от овчар, предаден и убит там.
  4. Стойчо Алексов Стойчев от Шуглеовци. Убит като ученик в Панагюрище. Няма данни къде и как е убит.

ЗАТОЧЕНИ БЕЛИЧЕНИ, КОИТО СЕ ЗАВЪРНАЛИ

  1. Христо Михайлов Панчов от Градеж. Според общинския списък бил на 21 години, а може и по-млад, защото при съденето го сметнали за малолетен. Женен с дете, неизвестно кога се е родило. Жена му е била Мария Ласкова от Суевци. Още докато бил в София жена му и детето му умрели. Според негови признания той клъцнал с нож по лицето единият от уби-тите турци, а не му отрязал главата, както пише Марин Нейков. Заточен е бил на остров Ро-дос и се завърнал след Освобождението. Роден през 1857 г. и починал 1928 г. Среден на ръст, кротък, разумен и трудолюбив. Занимавал се със земеделие, абаджийство и бояджийство. Бил е първият или вторият кмет на селото след Освобождението и на два пъти през 1880 и 1888 година. Бил и председател на училищното настоятелство.
  2. Павел Цонев от Бойчиновци. По време на въстанието бил куриер на турска служба – пренасял пощата от Ихтиман за Панагюрище. Станал куриер и на революционния комитет. Пренасял барут. Откарал и конете на убитите турци на Бенковски. Според писмото на Марин Нейков, заточен е бил в Акия и се завърнал след Освобождението. Около времето за даване сведения за пенсия се пропил и е бъркал сведенията, които давал за пенсиониране на побор-ниците. Роден е през 1839 година. Починал през 1898 година от препиване. Синове: Георги, Йордан и Стойчо. Жена му е от Грозьовци.
  3. Панко Гергев от Суевци. Според турския регистър по време на въстанието бил на 25 години. Женен с деца. Черкези искали да откарат неговите крави и при сбиването брат му убил един от тях. Затуй брат му осъдили на смърт, а него на заточения в затвора Акия, където бил поставен при значително по-тежки условия от другите белишки заточеници. Жена Мит-ра, дъщеря на Стоян Хрисков от Барата. Починала през 1925 година на 75 години. Отгледал и децата на брат си, защото майка им се поженила и ги оставила.
  4. ПЕТЪР СТОЯНОВ КЕЖОВ. Според общинския списък по време на въстанието бил на 35 години, но вероятно е бил по-млад. Той в молбата си за пенсия твърди, че принуждавал селата от Ихтиманска околия да въстанат. Присъствувал на Оборище и Еледжик. Пише, че бил пращан на заточение на остров Родос. Свидетелите твърдят обаче, че е затварян с тях са-мо в Софийския затвор, където е пролежал до Освобождението на България, но не е бил зато-чен. Вероятно той е бил постоянен придружител на Ганчо Генов в революционната му дей-ност при обиколка из селата и в четата на Бенковски.

ДРУГАРИТЕ ЗАТВАРЯНИ СА:

  1. МИТО СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ от Суевци. Той е бил доста деен в борбата против черкезите, така и в борбата за освобождение. Избиран е за член на старейшинския съвет в се-лото. Като такъв е ходил през 1875 година в София да оказва помощ на арестуваните ихти-мански първенци Кашморов и Ласко Гергев и учителите Цветко Нанев и Любен Ралов, арес-тувани поради борбата им против черкезите. За това черкези го издебнали в Криви дол и от-рязали едното му ухо.
  2. ТАНО ПОСТОЛОВ от Суевци и затварян неизвестно точно защо и освободен.
  3. ПЕТКО ЛАЗАРОВ от Суевци, 35-годишен според общинския списък, е лежал в затво-ра в Ихтиман и Самоков, неизвестно защо.
  4. ДАНКО ЦВЕТКОВ от Бойчиновци, около 34-35 годишен, също е затварян известно време, понеже бил организатор и водач на въстанието в Бойчиновци.
  5. ГЕНЧО ИВАНОВ от Градеж, 22-годишен. Не е известно защо е затварян.
  6. Стойчо Ценков от Манастира, 40-годишен. Затварян е, защото поправял оръжията на хората.
    В Ихтиман са затваряни, според Марин Нейков, общо 113 души, но са освободени. Меж-ду тях е бил и Мите Иванов Генов от Градеж, към 16 години. Говори се, че помагал на Павел Бонев да откарат конете на убитите турци при Бенковски. Каран е в Самоков, но от там осво-боден.
    Ковач в селото е бил Иван Шумана от Широкирът. Той е правил оръжия от земеделски сечива /Йордан Пайотов от рода Алексовци, Шуглеовци, р. 1921 г. слушал от близките си да говорят, че по време на Априлското въстание през 1876 г. Алексо Стойчов от Шуглеовци имал син ученик, който бил убит там по време на въстанието./

Владимир Зеленгоров
Из „Участие на с. Белица в Априлското въстание
през 1876 г.”. Ръкопис. Намира се в Окр. архив,
София, Музея, Ихтиман и Съвета на с. Белица

БЕЛИЧЕНИ
УБИТИ ВЪВ ВОЙНИТЕ И БЕЛИЧЕНИ, УЧАСТНИЦИ В БОРБАТА
ПРОТИВ ВОЙНИТЕ, КАПИТАЛИЗМА И ФАШИЗМА

Въпреки, че населението на с. Белица живее в заселища /махали/, които се намират на ня-колко километра едно от друго, далече от градовете, пътната и железопътна мрежа и връзките му със света са били много слаби, то е възприело с охота както идеята за въстание против турс-кото робство и участвувало в Априлското въстание през 1876 г., така и в борбите против тира-ничните режими в страната, в борбите против капитализма и фашизма.
Трудно е да се узнаят и изброят всички прояви на отделните беличени в тия борби. Поради това ще споменем само онова, което се знае или е записано. А това предполага, че ще допуснем грешки и неточности, ще направим пропуски. Но при такава работа те са неизбежни.

БЕЛИЧЕНИ, ЗАГИНАЛИ ВЪВ ВОЙНИТЕ
За първи път сведения за беличени убити във войните е дал беличенинът ИЛИЯ ИВАНОВ КЛЯВЧОВ, агроном от Широкирът, поместен в р. 2/1939 г. в белишкия вестник СРЕДНОГОР-СКИ ГЛАС. Той ги е събрал чрез разпитване на населението. Ние прегледахме актовете за уми-рания в Белишката община и допълнихме тоя списък. Въпреки старанието ни не са изключени пропуски.

I. Убити беличени в Сръбско-българската война през 1885 г.

  1. ХРИСТОСКО СТОИЦОВ ПАНОВ от зас. Градеж, р. Панчовци, 1852 – 1885 г. Не се знае къде е убит. Жена му, Атанаса, неизвестно от кой род, след неговата смърт се поженила в с. Беринско. Завела и двете си деца: Никола и Стойка. Не се знае какво е станало с тях и дали имат род в това село.
  2. ТАНО НЕНОВ СТОЯНОВ ХАДЖИЙСКИ от Суевци. Няма данни кога е роден и къде е загинал. След Освобождението на България неговите родители са се преселили в Златица. Ве-роятно от този град е бил мобилизиран. Не се знае жена му как се е казвала и откъде е. В удос-товерение, издадено през 1892 г. на баща му Нено Стоянов Хаджийски, което се намира в пен-сионната му преписка в Нар. Библиотека, София, пенсиониран, като деец от Априлското въс-тание е записано, че при него има момче на име Петър, дете на умрелия му син в Сръбско-българската война.

II. Убити беличени през другите войни
От заселище ГРАДЕЖ

  1. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ТОТОВ, 1873-1916 г. Неизвестно къде убит. Съпруга Иванка Дин-кова от Манастира. Деца: Иван, Малина, омъжена за Илия Костов Ненов от Неновци и Георги, преселен в София, живач.
  2. Мите Георгиев Тотов, 1890 – 1918 г. Починал в гр. Солун като пленник. Съпруга Ми-ланка Георгиева от Раевци.
  3. Симеон Арангелов Стоицов, р. 1878 г. Убит в Балканската война. Нямаме данни за мяс-тото, където е убит. Нямаме данни и за жена му и децата.
  4. Трайко Владков Нонев, 1894 – 1917 г.
  5. Ганчо Георгиев Ганчов от Геновци. Първороден син на Георги Ганчов Генов, 1894 – 1917 г. Убит при Завоя на р. Черна.
  6. Драган Илков Петров, 1913 г. Починал през Втората световна война при град Серес.
  7. Владо Стоянов Владков, убит през Втората световна война при Страцин, съпруга Иван-ка Ив. Василкьова от Широкирът. Деца Венета, р. 1939 г. и Йорданка.
  8. Стоян Петков Закев, 1919 – 1944 г. Убит в Отечествената война при вр. Страцин.

От Заселище Суевци

  1. Петър /Петрачко/ Митов Паунов. Убит през Балканската война. Съпруга Магдалена. Син Димитър.
  2. Иван Колев Ненов Мудолов, р. 1870 г.
  3. Георги Нейков Иванов
  4. Тодор Стоянов /Танов/. Ранен тежко в Балканската война. Пуснали го в отпуск. Той се прибрал у дома и умрял. Съпруга Лазарина Стоянова от Суевци. Син Георги, р. 1910 г.
  5. Делчо Игнатов
  6. Постол Иванов Постолов, 1881-1917 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Елинка Хр. Илиева от Суевци, 1883-1968 г. Деца: Димитър, 1906 г., Ганчо, 1907 г., Иван, р. 1909 г., Христо, р. 1912 г., Стоила, р. 1916 г. и Зорка, р. 1918 г.

От заселище Барата

  1. Стоян Ненов Добрев, р. 1873 г. Съпруга Велика от Парапандовци, р. 1874 г. Бездетни. Осиновили момче на име Иванчо от рода Патърете в Ихтиман. Загинал през Първата световна война. След смъртта на мъжа си Велика се поженила в Полянци.
  2. Иван Иванов

От заселище ШИРОКИРЪТ

  1. ХристоскоИлиов Василкьов, 1877 – 1913 г. Убит при гр. Дойран. Съпруга Стоила Стой-нова от Шуглеовци. Деца Стоян и Стоилчо.
  2. Стоян Илиов Василкьов, 1887-1913 г. Убит в Балканската война. Съпруга Митра Тодо-рова Генова от Манастира. Имала момиче. След смъртта на мъжа си се поженила за Йордан Бо-ков Чомпалов от Широкирът.
  3. Лесе Митов Лазаров, р. 1918 г. След завършване на войната бил уволнен болен. Пътувал с каруца от Станке Димитров към Самоков. По пътя умрял. Погребан бил пред някакво ханче. Съпруга Николина Стоянова Нончова, починала като вдовица след 1955 г. Деца: Кирил, р. 1908 г., Кръскьо, р. 1910 г., Стойно, р. 1912 г. и Георги.
  4. Пене /Пенчо/ Иванов Стойнов от Клявчовци. Убит през Първата световна война, р. 1883 г. Съпруга Теофила от рода на калафете в гр. Ихтиман, осиновена от Стоян Пенчов Клавчов от Широкирът. Поженила се за Стоян Стойов от Широкирът. Син Стоян, преселен в София.
  5. Христо Костов Стойнов, 1879-1915 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Ма-рия Дечова от Парапандовци. Деца: Делчо, р. 1899 г. и Костадин, 1904-1969 г.
  6. Ценко Иванов
  7. Рашо Генов Колев /Шуманов/ р. 1885 г. Убит през Балканската война на кота 650. Съп-руга Мина Колчова Узунова от Манастира. Син Трайко Рашов Генов, р. 1913 г.
  8. Петър Генов Колев, убит през войните. Нямаме данни кога и къде.
  9. Христо Цветков, р. 1886 г. Загинал в Първата световна война. Съпруга Мария Стойова от Суевци. Нямали деца. Жена му се оженила за Ангел Симонов Йонев от Суевци.
  10. Никола Ат. Божилов, р. 18709 г. Починал 1913 г. в Скопие. Съпруга Лазарина Колчева Узунова от Манастира.

От заселище ГОРОБИОВЦИ

  1. Йордан Цеков Лазаров, 1876-1918 г. Убит край Дойран. Съпруга Цвета Ив. Алексова от Шуглеовци. Син Цвятко и дъщеря, преселени в с. Стоян Михайловски, Шуменско.
  2. Делчо Стоянов Тодорков от Дълга нива, призетен у Стоянчо Горобия. Съпруга Мария Стоянчова от Горобиовци, р. 1892 г. След неговата смърт се поженила за Стоян Бонин от Пара-пандовци. Дъщеря Стоилка, р. 1906 г. и син Стоян, р. 1908 г.

От заселище СРЕДИЩНА /ЧЕРКОВНА/

  1. Борис Стоянов Стоименов, 1894 г. Убит през 1915 г. при Бабуна планина. Неженен.
  2. Стойчо Павлев Бонев, 1892 – 1917 г. Убит от граната на връх „Хиляда и петдесет”. Съп-руга Гълъбина Кольова от Горобиовци. Поженила се за Петър Иванов Петров от Бойчиновци. Деца: Зафирка, р. 1912 г. и Верка, р. 1914 г. След смъртта на втория си мъж се поженила за Пе-тър Стойов от Широкирът.

От заселище ПАРАПАНДОВЦИ

  1. Кръстьо Ненов Николов, р. 1886 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Йордана Ст. Стоименова от Средищна, 1880 – 1970 г. Син Бойчо, р. 1912 г. Преселени в София.
  2. Никола /Колчо/ Дечов Петков, 1891 – 1912 г. Убит в Балканската война. Съпруга Невена Лазарова от Горобиовци. Деца: Зорка и Георги. Майка им се поженила за Тодор Ташов от Го-робиовци
  3. Никола Тодоров Тотов, 1882 г. Убит в Първата световна война. Съпруга Петкана Ивано-ва Христоскова от Аздеете, р. 1883 г. Поженила се за Кръскьо Стоянов Керин от същото засе-лище.
  4. 4. Илия Костов Петков. Призетил се в Пеновци у Тоше Цветков. Убит през Балканската война. Съпруга Йона Тошева. Дъщеря Елинка, р. 1906 г.

От заселище БОЙЧИНОВЦИ

  1. Христоско Ласков Иванов
  2. Начко Иванов Бонев
  3. Никола Георгиев Мичов, р. 1897 г. Починал ерген на 5.10.1918 г. от рани получени във войната.
  4. Ласко Мичов Ненов, убит през 1913 г. в Междусъюзническата война. Съпруга Лазарина Вълкова от Горобиовци. Деца: Иглика, р. 1905 г., Мичо, р. 1909 г. и Деян, р. 1912 г.
  5. Спас Стоилов Ненов или Стойнов Ненов
  6. Ласко Цветков Петков. Убит в Първата световна война.
  7. Геро Филибонов Бонев, 1889 г. Убит на 5 май 1917 г. в Първата ветовна война.

От заселище ДЪЛГА НИВА

  1. Ангел Илиов Стоичков, р. 1909 г. Убит в Отечествeната война през 1944 г. при Страцин. Съпруга Петра Николова от Поибрене. Деца: Киро и Никола, преселени в с. Войводово, Вра-чанско.
  2. Иван Тошев Тотов, р. 1876 г. Убит през Първата световна война в Македония. Съпруга Яна Петкова Вълкова от Горостанете, р. 1888 г. Деца: Владо, Тодор и Петко
  3. Ангел Тошев Тотов, р. 1893 г. Убит в Първата световна война при с. Календра, Серско – подофицер. Съпруга Добра Цветкова Бельова от с. Поибрене. Деца: Надежда и Катерина. Пре-селени с майка си в София.
  4. Никола Динев Тотов, р. 1897 г. Убит в Първата световна война. Неженен.
  5. Димитър Стойнов Тодорков, р. 1888 г. Убит в Първата световна война. Съпруга Невенка Спасева Младенова. Деца: Люба, р. 1911 г. и Петра, р. 1914 г. Преселени в София.
  6. Луко Стойнов Петров, р. 1884 – 1916 г. Убит през Първата световна война. Съпруга Митра Пенчова от Мухово. Поженила се за Петър Ненов от Парапандовци. Деца не са имали.
  7. Илия Иванов Вучов, р. 1878 г. Убит в Първата световна война през 1916 г. Съпруга Ма-рия Бонева Спасева от Горостанете, р. 1881 г. Деца: Лаза, р. 1902 г., Георги, р. 1904 г., Митра, 1906 г., Иван, р. 1907 г., Дела, р. 1910 г. и Панка, р. 1912 г.

От заселище ДОРЛИОВЦИ

  1. Атанас Колчов Иванов, р. 1905 г. Убит през Първата световна война, 1916 г. Неженен.

От заселище ГОРОСТАНЕТЕ

  1. Колчо Ангелов Михайлов Р. 1873 Г. Убит в Първата световна война през 1915 г. Женил се. Няма деца.

От заселище ГРОЗЬОВЦИ

  1. Григор Христосков Апостолов, р. 1894 г. Убит е през Първата световна война, 1915 г. Неженен.
  2. Цветко Делчов Иванов, р. 1894 г. Убит през Първата световна война. Неженен.

От заселище ПАУНОВЦИ И АЗДЕЕТЕ

  1. Илия Пенчов Паунов, р. 1888 г. Убит в Първата световна война, 1915 г. Съпруга Коста-дина Бонева Спасева от Горостанете, р. 1890 г. Поженила се за Стоян Георгиев Христосков от Аздеете. Деца: Пенчо и Стоилка, преселени в София.

От заселище СТАРА КОШАРА, ЦЕНОВЦИТЕ И КАНАЗЪРЕТЕ

  1. Иван Костов Божинов, 1876 – 1912 г. Убит в Балканската война. Съпруга Мария Стои-лова Спасева, 1882 – 1952 г. от Каназърете. Деца: Атанас, Трендафила, Ненка.
  2. Георги Донев Ценев, р. 1910-1945 г. Убит в Отечестваната война. Жена Пенка, дъщеря Виолета, преселени в София.
  3. Ангел Свиленов Иванов, 1923-1944 г. Убит в Отечествената война. Неженен.
  4. Стоян Вълков Спасов, 1871 – 1913 г. Убит в Съюзническата война през 1913 г. Съпруга Мария Бонева от Шуглеовци, р. 1880 г. и втора: Рада Радева, р. 1882 г. от Поибрене. Деца: Дела, р. 1907 г. преселена в София и Катерина, р. 1910 г., омъжена за Йордан Тодоров Колев от Дълга нива.

От заселище ШУГЛЕОВЦИ

  1. Георги Колчов Петков, 1833 – 1913 г. Убит в Съюзническата война. Съпруга Мария Илиова Пенова от Градеж, 1883 г. След нейната смърт се поженил за Ненка Петкова Велкова от Шуглеовци, 1893 г. Деца: Лазар и Стоян.
  2. Цветан Петков Велков, 1893 – 1913 г. Убит в Балканската война.
  3. Петър Иванов, 1886 – 1916 г. Убит в Първата световна война, 1916 г. Съпруга Ката Па-нева Иванова от Шуглеовци, р. 1891 г. Нямат деца.
  4. Коста Панев, 1886 – 1913 г. Убит в Балканската война. Съпруга Петка Атанасова Нисто-рова от Горобиовци, р. 1886 г. Нямат деца.

Белица, София Владимир Зеленгоров
1975 – 1977 г. Петко Ат. Младенов
Илия Иванов Клявчов