Историята на с. Белица

ГОРИТЕ В ЗЕМЛИЩЕТО НА с. БЕЛИЦА

Беличенецът Михаил Г. Михайлов от Суевци си спомня, че в началото на века до доли-щата край махала Суевци са минали незапомнени пороища. Те отнесли голяма част от поч-вата и на много места открили затрупани дебели дънери от борова гора. Трупи от борова гора са намирани дори в Марчов дол и местността Боровица. Това показва, че преди хиляда години Белица планина е била покрита и с борови гори. Откакто беличени помнят по-високата част на планината е покрита с букова гора, а по-ниската и тази главно по припеци-те – с дъбова, която винаги е много свежа. По южните склонове на връх Мечата дупка гра-ницата между бука е ясно разграничен.
Условията са добри и за двата вида дървета, поради което и сега се срещат „вековни бу-ки” и „вековни дъбе”. Вековни борове няма.
През 1928 г. държавата започнала засаждането на бор в местността Старо село. Това за-саждане продължава и сега в землището на селото вече има големи пространства борова го-ра. Нейните площи все повече ще се увеличават по Илин дол, Фатеница и др.
Редом с боровите насаждения има и акациеви, главно по каменистите склонове, но те са малко. Незначителни са и тополовите насаждения в землището.
Освен тези дървета по-рядко се срещат габарът, леската и др.

Беличенинът агроном Илия Иванов за гората в землището

„В миналото в землището на с. Белица е имало доста много хубави букови и дъбови го-ри. Унищожението на тези гори, обаче, е почнало още в турско време. Добиването на желязо в Самоковско е ставало с дървени въглища. Такива задължително и доброволно са доставяни от и Белица. По тази причина и наличността на достатъчно гори въглищарството остава ва-жен занаят и поминък на населението. От друга страна горите са били изкоренявани и обръ-щани на работна земя. Тези процеси са продължили и след Освобождението и то в още по-голям размер. Въглищата или кюмура, както ги казват, са продавани в София, Ихтиман, Па-нагюрище, Пазарджик и др. Освен въглищата изнасяни са и дърва за горене /кубици/.
С нарастването на населението и неговите нужди изсичането и унищожаването на гори-те се засилваше и гората бе почти изсечена. В Държавен вестник брой 241 от 25 януари 1929 г. бе публикуван: „Закон за напояване полето на р. Тополница и Средна Марица”, в който бе поставено да се построи един язовир на р. Мътивир до землището на с. Белица. Понеже с. Белица. Понеже с. Белица попада във водосборния басейн на язовира, а землището и работ-ните ù земи са стръмни и поройни, предвиждаше се селото да бъде изселено, а поройните места се определиха за строго охранителни и някои от тях се залесиха. Цялата гора се поста-ви под възбрана и въглищарството и дърварството изгубиха поминъчното си значение.
Постройката на язовира и изселването на селото, обаче, се изоставиха, но охранителните и залесителните периметри останах. Те заемат голяма част от землището и водопоите. Това почти унищожи и другия важен поминък на населението – скотовъдството. Бяха унищожени всички кози /1927 г. – 3150/ и половината от другия добитък, а селяните съсипани от глоби /в. „Средногорски глас”, бр.2/1939 г./.
От плодните дървета много добре се развива дивата слива /джанка/. Особено тя е разп-ространена и пазена по синорите между отделните ниви. През последните три години, след образуването на ДЗС, поради събаряне на голяма част от слоговете, броят на сливовите дър-вета е намалял. Черните кюстендилски сливи виреят само в ниските места, главно в долина-та на р. Мътивир. В по-високите места вирее ашламата „бельовица”, която има едър и много сочен бял плод.
Редом с дивите сливи виреят и дивите круши главно в градините и по синорите. Тях ги „ашладисват” с облагородени клонки и след това те раждат големи сладки плодове. Наричат се „присади”. Облагородените дървета – круши купени от разсадници не виреят добре.
Черешата се среща често в землището на Белица в градините облагородена, а в гората – дива. Ябълката също вирее.
Много добре се развива и орехът, който се развъжда изкуствено.
По долината на р. Белица, особено по слънчевите склонове, които се спускат към левия ù бряг, растат дрянови дървета, които раждат вкусни дренки.
Лешникът се среща съвсем рядко.
Във високите места много добре вирее дивата малина /Зайн дол и склоновете на връх Змейов кладенец/. По слоговете и по склоновете се среща и къпината, за която почвата и климатът са много благоприятни.
Дивите ягоди се срещат навсякъде из горите и поляните. Има дори ягоди с по-едър плод, наречени „плюскавици”.
Най-характерни цветя, които се срещат са: иглика, сладка папрат, минзухар, петльови гащи, овчарска торбица, бабина душица, детелина, млечок, киселец, здравец, метличина и др.
По нивите расте мак.

Анета Владимирова

/Материалите от Анета Владимирова, които поместваме в настоящия сборник, са взети от дипломната ù работа „Духовна култура и фолклор на с. Белица, окръг Софийски” факултетен №167 Б, София, 1968 г./