Историята на с. Белица

ВАКАРЕЛСКИТЕ ВЪЗВИШЕНИЯ
Основната ядка на Вакарелските възвишения /Получили са името си от вакарелските за-селища, които са пръснати из тях/ е една съвсем малка чукара, със съвсем малък обем, с нез-начителен, почти некакъв източен склон, който носи името Белишкия преслон поради това, че нивите по него бяха на беличени, а сега на Белишкото ДЗС. Тази чукара дори не е най-високата част на възвишенията. Височината ù е с метър като че ли по-ниска от високата 1083 м. нейна съседка Гарваница. Името ù е Св. Илия, което съвсем не ù подхожда, защото по нея и около нея няма нищо значително. Наречена е така поради параклиса с това име, който ня-кога е стърчал на върха ù. Северният ù склон е съвсем незначителен, но е забележителен с два извора: източен – Вълчи кладенец и западен – Вучи кладенец. Вълче име носи и поляна-та, до която достига този склон – Вълчата поляна. Вълча е дори гората на запад от поляната. – Вучата шиба. Тия наименования не са случайни. Преди години, когато имаше вълци в планината, най-удобно място за преминаването им бе Вълчата поляна. Сега, вместо вълци, денонощно я пресичат моторни коли, които минават по шосето, което я пресича. Заради него строителите направиха насип по средата на поляната, но тя запази красотата си и ще я запази дори, когато гората наоколо ù бъде съвсем изсечена.
Вълчата поляна е седловина с господарски права – разпределя в тая местност водата между Северна и Южна България и то, съвсем справедливо. От нейния Вучи кладенец тръг-ва Вучи /Караджин/ дол към р. Треска за Софийската равнина, а от Вълчи кладенец река Ръ-жана за Тракия /Приемаме Вълчи кладенец за начало на р. Ръжана/.
Връх Св. Илия се намира на около 15 км северно от гара Вакарел и 9 км западно от с. Бе-лица – южният му склон е къс. Достига падината Бръдския разклон, където от шосето се от-деля пътя за заселище Бързо, но от него започва една дълга рътлина, която е главния възел на Вакарелските възвишения. В началото върви на югоизток, а от заселище Бузяковци свива на югозапад и достига Софийската равнина. Тя дава значителни разклонения в началото на из-ток и запад, а после на юг.
Първата част се нарича Гарваница по името на връх Гарваница, който се издига южно и непосредствено до Бръдския разклон. Поради малкия обем на основите си вр. Гарваница по-вече прилича на могила, но в замяна на това е кокетен връх. Хората, минаващи покрай него изглежда не са забелязвали тая кокетност, а гарваните, които са кацали по клоните на дърве-тата, гъсто заселили склоновете й, затуй са я нарекли Гарваница – място на гарваните. Мест-ността, която се простира южно от нея, достига заселище Бузяковци и се спуска към долина-та на р. Ръжана, също носи името Гарваница. Във високата си част е обработена. Източните склонове на местността Гарваница достигат р. Ръжина, без да имат нещо забележително. По тези склонове и по средната ù част е заселище Джамузовци.
Връх Гарваница си има и река, тя води началото си от западния му склон, но не е река на гарваните, а на вълците. Носи името Вуковия, защото нощно време, понякога и денем, през тежки зимни дни, вълците виели из нея. Вуковия е била път на вълците. По нея те са тръгва-ли от Софийската равнина на глутници, прекосявали планината и се отправяли към Тракия. Жители на с. Огняново гонили през 1925 г. вълча глутница от 25 вълци и убили три от тях. Вълците са се движили по долината на реката, тъй като, тръгнала от Гарваница, тя се е вряз-ла дълбоко в планинския склон в продължение на 9 км., достига равнината и се влива в ра-ковишката река Лопушна при с. Огняново.
От западната част на Гарваница започва рътлината Кукулевица /вероятно е латинска дума и означава кукувица, качулка/. Може би там кукувиците пролет идват най-рано или най-продължително време кукат. Кукувица достига равнината като върви успоредно на р. Вуковил, която ù е северна граница. Южната ù граница е р. Меченка /Мечковската река, която носи това име до приемането на Сухи дол, а след това се нарича р. Суха. За да има едно име оставяме ù наименованието Меченка/ – приток на р. Габра. Западните склонове на рътлината са повечето гористи и стръмни към дълбоката долина на реката. Южните са в го-лямата си част обработени, главно около заселище Мечковци, къщите на които са по тоя склон. Кукулевица има много местности от заселище Мечковци до равнината.
Ридът Циганка /Според Гунчо Гунчев този рид е бил известен под това име много години преди Освобождението и то е записвано в географските карти. Не е известно, защо е наре-чен така/ започва от Заселище Бузаковци и тръгва в западна посока. Билото ù е почти равно и обработено. На юг се спуска към р. Вакарел /Долът, който минава през р. Вакарел/ много долове, които я разкъсват на рътлини. На първата – източната е заселище Бузяковци, на вто-рата – Пановци, а на третата – заселище Богдановци. По Богдановската рътлина е заселище Ръжана.Циганка се издига на връх погледец, който е над заселище Мечковци и се спуска надолу. По средата ù се намира местността Русоляка, откъдето води началото си р. Меченка. Циганка и Русоляк! Странна смесица на имено. Ридът Циганка в тази част на възвишенията служи като вододел и разпределител на водите за Северна България и Тракия. След осво-бождението ни от турско робство билото на самия рид е вливало в пределите на Северна България. Границата между двете Българии е била на 7 км. Източно от гара Вакарел. Според беличенинът Димитър Генев тя е вървяла по долината на р. Ръжана, неизвестно точно къде е достигала планината, минавала е над Коронливец от западното подножие на вр. Икупана се е спускала към Тополница на долината на р. Каменица и разделяла село Каменица на две. Едната част на селото за Каменишките заселища, които се намират източно от селото остана-ли в Източна Румелия.
Байчовец, който Сухи дол отдели от Циганка, върви успоредно на Кукулевица с граница на север р. Вълковия и на юг Брусов дол. Достига р. Габра и равнината. Най-високата му част е вр. Палашица. Бойчовец! Интересно име и неизвестно от къде е получено. В Белица казват на по-голям, на близък човек – брат, братовчед – бойчо. Може би от тази дума да про-изхожда това име. Може би, като по-висок от околните близки възвишения. Някои от хиля-дите пътници, които прекосяват годишно шосето в южния му край, забелязват някои от не-говите хубави кътчета. Заселище Селянин се намира в североизточната му част. От югоиз-точният край на Байчовец /Вакарелец ни каза, че имало източно от шосето за Белица мест-ност Байчовец/ се спуска на изток към р. Мътивир /Баба/ малка рътлина с южна граница р. Хурка и северна – р. Вакарелка. По нея е с. Вакарел с гара Вакарел. По нея се спуска железо-пътната линия към Ихтиман, по нея върви шосето за същия град.
Западният склон на вр. Свети Илия се спуска към Бръдската падинка. В началото си той е незначителен, но постепенно се разширява и образува Бръдския масив, който на юг спуска стръмен склон към р. Вуковия на запад достига Софийската равнина с крайна точка влива-нето на Вуковия в Лопушка. На северозапад също спуска стръмни скалисти склонове към р. Лопушка и на североизток се ограничава от р. Треска. Високите части на този масив са обра-ботени. По тях са къщите на вакарелското заселище Бърдо. През това заселище минава черен коларски път от местността Вълчата поляна за с. Огняново, като слиза в местността Ольови-ца.