Историята на с. Белица

БЕЛИ КАМЪК
Средната част Белица планина се нарича Бели камък. Той е най-ниският от петте дяла на планината, с най-много равнинни местности и обработена земя. Започва на югоизток от сед-ловината Кръстопъти, която го свързва с Букова могила. На запад достига до Градишки дол, на северозапад чрез възела Араличенец държи връзка с Планината. Южната му граница е р. Белица и средното си течение, северната – р. Бощица, а източната – Криви дол. Ширината му не е повече от 10 км, а дължината – към 5 км. Състои се от: Яркова чукара, Черковската чу-кара, Дишкова чукара, Бачийща, Бели камък и Змейова чукара.
Яркова чукара започва от седловината Кръстопътя. Издига се на северозапад от нея. Из-точният ù склон е гол и стръмен към Тотовски дол. Източва се на североизток в закътан преслоп, по който са къщите на Парапанския род Тотовци. Северният му край завършва на р. Бощица при местността Кремиците. В тази местност има останки от воденицата и стари ог-ради. Според местните предания, там българите са се защитавали от турските нашественици. След падането на този край под робство защитниците на укреплението се преселили в Со-фийската равнина, където основали днешното село Кремиковци.
Северният склон на Яркова чукара е стръмен, изцяло горист. Достига до Парапанския дол. В края на склона има места, където рядко минават хора.
Западният склон на чукарата е с лек наклон и обработен. В средата му, там, където са днес сеновалите на ДЗС е живял някой Ярко. Поради това е наречена на името му. Южният склон на Чукарата се спуска към падината Черквище, в която е скътано заселище Белица /Средищна/.
Черковската чукара е успоредна на Яркова чукара. Намира се южно от падината Черк-вище. Няма връхна точка. Има равнинен характер. Северният ù склон е съвсем малък. Спус-ка се към падината. Дал е гостоприемство на част от къщите на заселище Белица. От веков-ните буки, които са били негова отличителна черта, са останали само няколко. Източният склон на чукарата, значително по-голям от северния, достига Криви дол и носи името Пара-панска присойка, тъй като някога по нея е живял родът на парапанците. По-забележителен е южният склон. Гол, обработен той се спуска към седловината Фатеница, вероятно получила името си от “Фатам” – работя. В тази местност има стари гробища, използвани преди 50 го-дини. От падината склонът се извишава малко в триъгълна форма и достига вливането на Илин дол в Криви дол. Местността Боневото тепе е забележителна с просторната си изкуст-вена борова гора.
Дишкова чукара се издига на запад от местността Тепето. /“Тепето” е малка седловина и изкуственото тепе в средата. Размерите му са малки – 10 м в диаметър. Вероятно е слу-жило за някаква граница или е показвало път. Преди 40 г. по него имаше вековни буки. При прокарването на пътя за ДЗС, част от него бе отрязана. Останалата му част бе разруше-на през лятото на 1975 г. при прокарването на шосето. Намерена бе в основите му и малка ваза, която е счупена при разрушаването на могилката/, до която достига Яркова чукара. Началото ù представлява ливадна местност, в която е разположен стопанския двор на ДЗС. Носи името Момница. Според местното предание, преди много време, всяко лято на св. Илия, на тази ливада пристигали с близките си всички девойки от околните селища станали за омъжване. На по-горните ливади наричани Момченец /Селската ливада/ пристигали от съседните селища ергените, кандидати за женитба. Към десет часа на Момница засвирвали свирци. Девойките навлизали в гората по източния склон на Чукарата – Бозалъкова рътлина и се пръскали из нея. Засвирвали свирци и на Момченец. Тръгвали и ергените. Минавали през Дишкова чукара, спускали се по рътлината да търсят девойките. Кой коя девойка наме-рел, извеждал я и се оженвали.
Връхната точка на Дишкова чукара представлява джугла /тепе/ покрита с букова гора. Там е живял Илия Николов Дишков. Изселил се около Освобождението на България в Поиб-рене – рода Дишковци. От този род е получила името си. Източният ù склон, под иметоБоза-лъкова рътлина се спуска към р. Бощица и свършва до Петелския дол. По средата на този склон се намират къщите на Парапанския род Петлите, а в долния му край къщите на рода Иванчовци. Северния склон на Дишкова чукара е повечето горист. Достига местността Клавчови ниви. Западната чу част под името Чульова рътлина слиза в долината на Бощица, а източната, обработена, от местността Карчийските ниви, образува полуостров, включен между Бощица и Петелския дол. Носи името Петковската рътлина. По нея са къщите на па-рапанския род Потковци.
Западният склон на Дишковата чукара е незначителен.
Бачийща е по-скоро масив, отколкото чукара. Издига се в края на падината Черквища под името Шопската чукара. По склона му към Черквище има къщи на заселище Белица, главно тези на рода Шопите, който е дал името на Чукарата. Тази чукара с южния си край, чрез местността Равнището, се свързва с Черковската чукара, а чрез Момченец – с Дишкова чукара. Билото на масива от Шопската чукара до западния край на местността Радовата нива, където завършва има равнинен характер. Най-високата ù точка е местността Бачейща. Там до преди 50 г. имаше бачии за овце.
Южният склон на Бачийща е почти гол. Източната му част има вид на триъгълник, който образува двата дола, които при събирането си в местността Въртешката дава началото на Илин дол. В средата на тази част от склона чешмата Братаец цъцърка денонощно край шосе-то. Получила е името си от един вековен бук, който имаше два брата, запален преди двадесе-тина години от злосторници.
Западната част от южния склон на Бачийща се снижава до малката чука Косов камък – едно незначително възвишение с голяма скала. От тук склонът се разширява и продължава в южна посока под името Тесни рът, с начална местност Караебица и крайна точка на билото Джуглата – малко каменисто тепе покрито с гора. Високата част на Тесни рът е обработена, а склоновете в ниската им част са гористи. Югозападната му граница е Косовия дол, а югоиз-точната – Илин дол и Криводол.
Северният склон на Бачийща е характерен с голямото си издължаване. Краищата му опират в р. Бощица. Разкъсан е от Градишкия дол, който води началото си от каптираната вече вода на изворите чучурката – най-студената в този край. Между Градишкия дол и Вед-ринския се простира рътлината Градище. В средната ù част се е изтеглила теснодълга поляна, която носи същото име. В долния ù край има малко възвишение, някога оградено. Зидовете му развалени.
Бели камък, също масивен, е свързан с Бачийща чрез Радойова нива. Започва от тази местност, издига се във връх с името Бели камък – 1078 м., получено от белите камъни по него. Като най-висока точка в масива този връх е дал името му. Билото му върви в западна посока. Постепенно се снишава към Яворския дол, а южната завива на юг и заедно с част от южния склон на върха образува седловина с широк отвор на изток. Нарича се Брезовица, поради мокрия си ливаден характер. В началото ù са сгушени къщите на белишкото засели-ще Горобиите, преди 80 г. също наричано Брезовица. На юг от падината се извисява Басьов-ската чукара, получила името си от горобийския род Васьовцикойто я населява. Тя има ре-дица отличителни белези. Спуска продълговатата рътлина на югозапад, която завършва при вливането на Яворския дол на р. Белица при местността Старо село. Рътлината е стръмна и в края залесена. Южният склон на Васьова чукара е с голям наклон. Покрит е с борови на-саждения. Достига до р. Белица. Най-крайната му рътлина, над днешната Такева воденица, има останки от зидовете на черквата на старото с Белица, което е било в долината на реката. Там са били гробищата на селото сега използвани от Горобиите.
Източната част от южния склон на Васьовската чукара се спуска към Марчов преслон, който пропуска шосето Вакарел-Белица. Този преслон представлява седловина с малък раз-мер. От нея започва своеобразното плато – Широки рът. Източно е в дължина към 3 км. Склоновете на Широки рът на юг-изток се спускат към Косов дол. Високата му част е обра-ботена. В южния му край са къщите на широкорътските родове Божиноловци, Клавчовци, Шуманете и Чампелете, а в източната – Бедринци.
Източната част от склона на Бели камък е гола и с голям наклон към шосето, което ми-нава в края му, пред местността Гарища /Гарища е латинска дума и значи място, от което се вика/. Стръмнината на склона, малката височина на Широки и Тесни рът, позволяват върху Бели камък от тази страна да изглежда високи и внушителен /Един ден пасехме с баба овци-те по склона на Бели камък. Попитах я как се казва най-високият връх на далечната плани-на /Рила/ и тя ми каза, че името му е било Донебник/.
Северният склон на връх Бели камък е може би един от най-хубавите склонове на пла-нински връх. Той е съвсем малък, открит с ливаден характер. Има обработваема земя и дава възможност за извънредно леко изкачване до върха. Достига до седловината Яворска поляна, която е с равнинен характер и кръстовище на коларски пътища. От нея се вижда най-голямата част от долината на р. Бощица, заедно с парапанските преслони. Хубостта на Явор-ска поляна е съвсем малка в сравнение с хубостта на източния ù склон. Това е обширна ли-вадна местност наричана Ливада с наклон към долината на р. Бощицаи Бедрински дол, с все още запазени тук-таме букови дървета. Най-привлекателната нейна част е северният ù край – Маркова ливада наклонен към долината на р. Бощица. Там реката се измъква от дълбоката си тясна долина и носи студена бистра вода, която се спира в няколко вирчета и е особено при-ятна за къпане в топло време. От там започва и най-хубавата част от долината на р. Бощица.

Змейова чукара. Югоизтомният склон на Змейова чукара допира Яворска поляна. Изди-га се на северозапад от нея. Под пътя е извора Джоловец наречен на името на Жоле Цветков от Манастира и над него има горски дом. Самата чукара е малка, с продълговато било /На тази чукара през 1925 г.е убит от жандармерията, антифашистът Васил Икономов, чет-ник в четата на Кискинов, един от нападателите на цар Борис III в Арабаконак. У него е бил намерен царски бинокъл. Погребан до гробищата на заселище Белица/. Върхът е достъпен от всички посоки. Северният му склон, целият горист, се спуска към р. Бощица в частта ù Зайн дол. Той стеснява извънредно много долината на реката. В този склон се намират изво-рите „Змейов кладенец”. Водата им притежава свойството да избликва през малки интерва-ли. Поради това се е създала легендата, че под Чукарата има затрупан змей, който изплаква всеки пет-шест минути и сълзите му се превръщат във вода. Изворите са каптирани през 1966 г. за водопровода на заселище Белица. Северозападния склон на върха допира до седло-вината Араличенец, където е заседавал революционният съвет на беличени през време на Априлското въстание. Там са били част от колибите за подслон на съвета и въстаниците. Богат с разнообразие, с хубави поляни, просторни ливади и кътчета е южния склон на Зме-йова чукара.
Валогът в горния край на склона се нарича Кумански рът. Вероятно там са живеели ня-кога или са го ползвали кумани. Склонът достига долината на р. Берица при местността Ле-ва река. По него се редят местностите Мачката, с ливаден характер. Златни кошари – обрабо-тена. Една легенда разказва, че на тази местност някога била убита мома на име Злата.